№ 13
гр. К. , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Х. Родопски
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Ивайло Х. Родопски Гражданско дело №
20201850100735 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид:
Предявена и искова молба от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, гр.С., бул.“Ч. в.“ № 51Д срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“, ЕИК *********, гр.С., пл.“М.“ № 3, с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 08.11.2015 г. на
републикански път II – 81, на 27 км, в района на община К., с посока на
движение от гр. М. към гр.С., застрахован при ищеца лек автомобил марка
„Т.“, модел „А.“, с рег.№ СА .... ХТ, собственост на М. Н. И., действащ като
ЕТ АМПИ – ИППМП – д-р М.Н., по време на движение попаднал в
необозначена, необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в
резултат на което били увредени части по автомобила, като след извършване
на опис и оценка на щетите ищецът изплатил на увредения сумата от 449. 00
лева и е сторил ликвидационни разходи в размер на сумата от 10.00 лева.
Иска съда да признае за установено съществуване на вземането му към
ответника за сумата от 459.00 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 05.06.2019 г., до
1
окончателното й изплащане, както и за сумата от 139.75 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата от 459.00 лева, дължима за периода от
03.01.2016 г. до 03.01.2019 година. Претендира съдебни разноски по двете
производства – настоящото и заповедното.
Реализирането на отговорността на ответника се иска във връзка с
твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържане на пътното
платно и отстраняване на повреди по него при условията на чл.422 ГПК,
вр.чл.213 КЗ (отм.), вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът моли съда да отхвърли исковите претенции, като
неоснователни, излага подробни съображения, като възразява срещу
доказателствената сила на приложения към исковата молба протокол за ПТП
и твърди, че не е изяснена скоростта на движение на водача на увредения
автомобил, евентуално навежда доводи за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на увреденото МПС. Твърди, че от
доказателствата на ищеца не става ясно дали е имало и други участващи в
движението по пътното платно автомобили, които да са препятствали
заобикалянето на неравността на пътното платно, не било установено дали
водачът не е употребил алкохол или друго упойващо вещество, каквото в
случая било необходимо за изплащане на застрахователното обезщетение от
страна на ищцовото дружество. Претендира съдебни разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна :
На 08.11.2015 година, около 20.00 часа, на републикански път II – 81,
на 27 км, в района на община К., с посока на движение от гр. М. към
гр.С., застрахован при ищеца лек автомобил марка „Т.“, модел „А.“, с рег.№
СА .... ХТ, собственост на М. Н. И., действащ като ЕТ АМПИ – ИППМП – д-р
М.Н., по време на движение попаднал в необозначена, необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което били увредени
части по автомобила – спукани предна и задна десни гуми и изкривени
предна и задна десни джанти. За настъпилото ПТП е съставен протокол за
ПТП № 1574904 от 08.11.2015 г. Към датата на произшествието увреденият
автомобил бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско” с
2
полица № 93001510024427, поради което и с оглед настъпилите в резултат от
произшествието вреди, била образувана щета № 0000-1261-15-278142.
На увреденият автомобил бил извършен оглед, при който били
констатирани описаните щети, на базата на които била извършена експертна
оценка и въз основа на нея бил определен размерът на застрахователното
обезщетение, а именно 449.00 лева. Това обезщетение ищецът изплатил на
увреденото лице, за което бил издаден разходен касов ордер № 2930 от
19.11.2015 г. С писмо с изх. № L-901 от 11.03.2016 г., получено на 15.03.2016
г. ищецът поканил Агенция пътна инфраструктура (А.) да заплати сумата от
459.00 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение в размер
на 449.00 лева и 10.00 лева ликвидационни разходи, но плащане не
последвало.
Поради факта, че поддръжката и обезопасяването на гореописания
участък от Републикански път ІІ – 81, на 27-ми километър, където е
реализирано процесното ПТП, представлява задължение на ответника, с
изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на
увреденото лице срещу причинителя на вредата – ответника.
Пред настоящата съдебна инстанция е прието и неоспорено от страните
заключение по извършената съдебно – автотехническа експертиза, която
съдът възприема като обективно и компетентно дадена, и от която се
установява, че сумата необходима за ремонт на увредения вследствие на ПТП
лек автомобил възлиза на 495,36 лева, т.е.сума, малко над претендираната с
исковата молба, но за нея не е поискано увеличение на размера от ищеца.
Описаните повреди по лекия автомобил отговарят и се намират в причинно-
следствена връзка на механизма, съгласно протокола за ПТП, начертаната
схема към него и показанията на водача.
От разпита на св.М.Н. се установява, че на процесната дата е управлявал
лекия си автомобил марка „Т.“, модел „А.“, с рег.№ СА .... ХТ, като на
посочените в исковата молба място и обстоятелства попаднал в дупка на
пътното платно с размери около метър на 30 см.и дълбочина около десет см.,
в резултат на което спукал предна и задна десни гуми на автомобила. Тъй
като от КАТ К. заявили на водача, че не могат да дойдат на място, тъй като
нямало реализирано ПТП, водачът със свои познати поставили резервни гуми
3
и незабавно отишли в РУ, за да се състави протокол за пътния инцидент, за
което бил извършен и оглед.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи от правна страна :
По отношение на иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл. 213 от
КЗ, във връзка с чл. 49 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1, изр. първо от Кодекса за
застраховането /КЗ/ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Следователно за да възникне регресното
застрахователно право на застрахователя е необходимо наличието на
следните положителни предпоставки от фактическия състав: 1./ наличие на
застрахователен договор, 2./ възникване на застрахователно събитие – покрит
риск по застрахователния договор, 3./ изплащане на застрахователно
обезщетение и встъпване, съобразно закона и 4./ установяване причинителя
на вредата и размер на същата. За да бъде ангажирана отговорността на
ответника е необходимо да са налице кумулативно посочените по-горе
предпоставки. Следва да се изтъкне, че правото на застрахователя да иска от
третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ след плащането на
застрахования е регресно право, а встъпването във всички права, които
застрахованият има срещу третото лице – суброгационно право. Затова, в
случая се касае до регресен иск, чието основание не е застрахователното
правоотношение, а фактът на изплащане на сумите на правоимащото лице по
силата на застраховката и даденото от закона право на регрес. Именно,
поради правото произтичащо от закона, застрахователят встъпва в правата на
застрахования след плащането, като упражнява тези права от свое име. В този
смисъл регресният иск е особен, самостоятелен иск, почиващ на закона, не на
договора – застрахователен в случая, макар да има връзка с него и да е
обусловен от него.
В настоящия случай посочените по – горе кумулативни предпоставки
са налице, за да се ангажира отговорността на ответника като причинител на
4
вредата. Първите три от тях са налице и са безспорни между страните.
Спорът е за установяване на причинителя на вредата и размера на същата.
Фактите обуславят наличието на елементите от фактическия състав на
основанието по чл.49 и чл.45 от ЗЗД, според които този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението й и е длъжен да ги поправи, като вината при
непозволеното увреждане се предполага до доказване на противното.
В случая безспорно е установено настъпването на описаните в исковата
молба и доказани със САТЕ вреди в претендирания размер в резултат на
ПТП, причинено от в резултат на противоправно бездействие на служители
на ответника на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Не
се установиха данни за наличие на съпричиняване за настъпване на
вредоносния резултат, нито за каквото и да било виновно или небрежно
поведение от страна на водача на увреденото МПС за осъществяване на
ПТП.
Горните съображения и обстоятелства следва да ангажират деликтната
отговорност на ответника, тъй като са налице по безспорен начин елементите
от фактическия състав на отговорността по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД – виновно,
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в бездействие относно
своевременно поддържане и ремонт на пътната настилка в процесния период
и участък, въпреки наличието на процесната дупка на пътя; вредоносен
резултат – повреждане на процесния лек автомобил и наличие на пряка
причинно – следствена връзка между виновното, противоправно поведение на
ответника и настъпилия вредоносен резултат.
Ето защо гореизложеното обосновава отговорността на ответника за
обезвреда на причинените вреди. С факта на изплащане на застрахователното
обезщетение за претърпените имуществени вреди ищцовото застрахователно
дружество е встъпило в правата на кредитора /застрахования/ срещу
причинителя на вредата – настоящия ответник.
Горното обуславя основателността на предявените искови претенции за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 459.00 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
5
ГПК- 05.06.2019 г., до окончателното й изплащане.
С оглед основателността на главния иск, такъв се явява и акцесорния –
по чл.86, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 139.75 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 459.00
лева, дължима за периода от 03.01.2016 г. до 03.01.2019 година.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да
се уважи направеното искане за присъждане на съдебни разноски от
процесуалния представител на ищеца – юрисконсулт, поради което „АПИ“
гр.С. следва да заплати на ищеца направените съдебни разноски в настоящото
производство, в общ размер на 585.00 лева (75 лева – държавна такса, 150
лева – юрисконсулстско възнаграждение, 300 лева – за САТЕ, 60 лева – за
призоваване на свидетел) и общата сума от 75,00 лева (25 лева - държавна
такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение) - сторени по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 31677/2019 г., по описа на СРС, 66-ти състав.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Агенция „Пътна
инфраструктура“, ЕИК *********, гр.С., пл.“М.“ № 3, на основание чл.422 от
ГПК, вр.чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.), във връзка с чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, съществуване на вземането на Застрахователна компания „Лев Инс“
АД, ЕИК *********, гр.С., бул.“Ч. в.“ № 51Д сумите от: Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр.С., бул.“Ч. в.“ № 51Д сумите от:
459.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д.№ 31677/2019 г., по описа на СРС, 66-ти състав, по реда
на чл.410 от ГПК - 05.06.2019 г., до окончателното й изплащане, както и
сумата от 139.75 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от
459.00 лева, дължима за периода от 03.01.2016 г. до 03.01.2019 година.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД направените съдебни разноски в
настоящото производство, в общ размер на 585.00 лева (75 лева – държавна
такса, 150 лева – юрисконсулстско възнаграждение, 300 лева–за САТЕ, 60
6
лева – за призоваване на свидетел) и общата сума от 75,00 лева (25 лева -
държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение) - по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 31677/2019 г., по описа на СРС, 66-ти
състав.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7