Р Е
Ш Е Н И Е № 3536
гр. Пловдив, 23.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание
на 10.10.2018 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 4903 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от Г.В.Г., ЕГН: **********,*** против „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на
установено, че Г.В.Г. не дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, като погасени по давност, сумата от 298,61
лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия за периода
01.05.2009 г. – 30.09.2010 г. и сумата
от 26,74 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.09.2010 г. до 08.06.2011
г. и сумата от 125 лв. – разноски по делото, ведно със законна лихва върху главницата от
09.06.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 10443 / 2011 г. по описана ПРС.
Ищецът
твърди, че ответникът се е снабдил със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист против него за горепосочените суми.
Въз основа на изпълнителния лист, като са отчетени извършените от ищеца
плащания е образувано изпълнително дело
№ *** за сумата от 298,61 лв. – главница,
представляваща стойност на топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. – 30.09.2010 г. и сумата от 26,74 лв. –
обезщетение за забава за периода от 30.09.2010 г. до 08.06.2011 г. и сумата от
125 лв. – разноски по делото, ведно със законна
лихва върху главницата от 09.06.2011 г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът счита, че не дължи сумите по изпълнителния
лист поради погасяването им по давност, доколкото вземането на ответника се
погасява с 3 – годишна давност след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Моли исковете да
се уважат. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията, като
неоснователна. Посочва се, че с молбата за образуване на изпълнителното дело, с
която е възложено извършването на изпълнителни действия от 06.04.2012 г. погасителната давност е прекъсната.
Впоследствие се сочи, че са извършени множество изпълнителни действия,
прекъсващи давността, както следва: на 22.07.2013 г. – насрочване на опис, на
17.06.2015 г.- запор на вземания по ***, на 29.09.2015 г.- депозирана от
взискателя молба за извършване на изпълнителни действия, на 08.10.2015 г.-
молба за присъединяване на изпълнителното дело по изпълнително дело № *** на
12.08.2016 г. – молба за извършване на изпълнителни действия от взискателя, на
04.10.2017 г.- молба за справка и
последното действие на 16.10.2017 г. – запорно съобщение до Юробанк ЕАД. На основание изложените съображения в
отговора се твърди, че срокът на погасителната давност не е изтекъл, поради и
което исковете се явяват неоснователни и недоказани. Моли се да се отхвърлят.
Претендират се разноски.
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които
се установяват с тях, намира следното:
Въз основа на издадения на 28.10.2011
г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10443/2011 г. по описа на ПРС, на 06.04.2012 година е образувано изпълнително дело № *** е
възложено на частния съдебен изпълнител да определи начина на изпълнението.
На 14.05.2012 г. е връчена
Покана за доброволно изпълнение, след която не са предприети изпълнителни
действия по делото.
На 22.07.2013г. с разпореждане
под формата на печат, с подпис на ***, поставен върху справка от ***е насрочен
опис на движими вещи в имота на длъжника, като същият не е извършен, което не
обуславя прекъсване на срока на погасителната давност, съгласно Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
На 17.06.2015г. е изпратено
запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД, получено на 22.06.2015г.
На 29.09.2015г. е депозирана молба за извършване на
изпълнителни действия от взискателя.
На 08.10.2015г. е депозирана
молба за присъединяване на ***.
На 12.08.2016г. е депозирана
молба за извършване на изпълнителни действия от взискателя.
На 04.10.2017г. е депозирана молба
от взискателя за извършване на справка в регистъра на банковите сметки и
сейфовете при БНБ и налагане на запори.
На 16.10.2017г. е изпратено
запорно съобщение до „Юробанк“ ЕАД, получено на 23.10.2017г. След тази дата
делото е проучвано от процесуален представител на длъжника и не са извършвани
други действия по принудително изпълнение.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидено, че
искът срещу изпълнението, какъвто е и настоящия, предмет на производството,
може да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е било издадено изпълнителното основание. Не се
установява, нито се твърди от длъжника да е подадено възражение за недължимост,
поради което заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният
изпълнителен лист, е влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство се е
преклудирла възможността на длъжника да оспорва задълженията с възражения,
които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на възражение
по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В случая с оглед диспозитивното
начало, съдът е обвързан от пределите на предявения иск, който като такъв по
чл. 439 ГПК обхваща единствено на нововъзникнали факти т.е. следва да се прецени дали от датата на последното валидно изпълнително
действие са изминали три години, в които вследствие бездействие на ответника,
вземането по изпълнителния лист е погасено по давност. Съгласно Тълкувателно
решение №3/2011год от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС плащанията за доставена топлинна
енергия представляват по своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е
настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията,
поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност.
Няма съмнение, че с кратка давност се погасяват вземанията за обезщетение за
забава – чл.111, б. б) и б. в). Доколкото издаденият изпълнителен лист е въз
основа на несъдебно изпълнително основание, то не се прилага разпоредбата на
117, ал. 2 ЗЗД и давността остава тригодишна. /в т. см. - Решение № 94 от 27.07.2010 г. на
ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о. и Решение № 42 от 26.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 1812/2015 г.
IV г. о./
В т.10 на ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на
исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица
В настоящият случай последното действие, с
което се прекъсва погасителната давност по отношение на процесните вземания е
подаване на молба за образуване на изпълнително производство, с която е
поискано насочване на принудително изпълнение. Съдът счита, че насрочването на
опис за не представлява действие по принудително изпълнение, а самото
извършване, като липсват данни описът да е осъществен. В този смисъл е и
цитираното тълкувателно решение.
Давността е прекъсната с
подаване на молба за образуване на изпълнителното дело и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а именно – 06.04.2012 г.. С молбата за образуване на изпълнително
производство взискателят е възложил на *** да определя начина на изпълнението,
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. При наличието на подобно упълномощаване срокът по
чл. 433, т. 8 ГПК, съгласно горецитираното тълкувателно решение, се прекъсва с всяко изпълнително действие, което съдебният
изпълнител предприема в изпълнение на възложените му правомощия. След датата на образуване на изпълнителното производство
на 06.04.2012 г. в период от 3 години
т.е. до 06.04.2015 г. не са извършвани изпълнителни действия, които да
обуславят прекъсване на срока на погасителната давност. Налагането на запор на 17.06.2015 г. на
банковите сметки на ищеца е след изтичане на срока на погасителната давност.
На основание гореизложеното
съдът счита, че е изтекъл предвидения
тригодишен давностен срок за периодични плащания, каквото съгласно Тълкувателно
решение №3/2011год от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС е плащането за доставена
топлинна енергия.
Предвид
така изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява основателен и доказан
и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл.
78, ал.1 ГПК. По делото е приет списък с разноски по чл. 80 ГПК за присъждане на държавна такса в размер от 100 лв. и такса за
препис от изпълнителното дело, приложенопо настоящото производство в размер на
24 лв. в полза на ищеца и адвокатски хонорар в размер на 300 лв. в полза на
процесуалния представител на ищеца, осъществил безплатна адвокатска защита на
основание чл.38, ал.1, т. 2 ЗА.
В чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона
за адвокатурата е предвидено право на адвоката да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица. В ал. 2 на същата разпоредба
е предвидено, че ако в съответното производство насрещната страна бъде осъдена
за разноски, адвокатът оказал безплатно адвокатска помощ има право на
адвокатско възнаграждение в размер не по – нисък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в настоящия случай е 300
лв. Предвид така изложеното искането за присъждане на разноски се явява изцяло
основателно и следва да се уважи, доколкото размерът на дължимия адвокатски
хонорар се определя от съда в рамките на нормативно установения минимум.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че Г.В.Г., ЕГН: **********,*** не дължи на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“
№ 37 поради погасяването по давност сумите, както
следва: 298,61 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2009 г.
– 30.09.2010 г. и сумата от 26,74 лв. –
обезщетение за забава за периода от 30.09.2010 г. до 08.06.2011 г. и сумата от
125 лв. – разноски по делото, ведно със законна лихва върху главницата от
09.06.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10443 /
2011 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ НА Г.В.Г., ЕГН: **********,***
сумата от 124 лв. – разноски, включваща сумата от 100лв. – внесена държавна такса и
24лв. – такса препис от изпълнително дело ***.
ОСЪЖДА
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Е.Г.И., личен № **********, вписана в АК
– Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ № 2 в качеството й на
пълномощник на Г.В.Г. разноски в размер от 300
лв. - за адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона
за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ