РЕШЕНИЕ
№ 4014
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110159766 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.
Производство по делото е образувано по искова молба от М. Й. Й. против
[*********], с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1250,00
лева, представляваща главница за получен кредит по договор за кредитиране, както и
сумата от 25,00 лева, представляваща разноски по делото, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 14.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 50213/2013 г. по описа на СРС и е
образувано изп.д.№ 20148560401418 по описа на ЧСИ [*********] с рег.№ 856 на
КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, поради настъпила погасителна
давност за принудително събиране на сумите.
В исковата молба ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен лист от
14.05.2014 г., издаден по ч.гр.д.№ 50213/2013 г. по описа на СРС срещу нея било
образувано изп.д.№ 20148560401418 по описа на ЧСИ [*********] с рег.№ 856 на
КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд. Поддържа, че последното валидно
изпълнително действие в хода на производството е от 29.04.2015 г., когато е извършена
удръжка от заплатата на ищцата, в следствие на наложен запор върху трудовото й
възнаграждение. Твърди, че през периода 29.04.2015 г. до 29.04.2017 г. срещу нея не са
извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече
погасителна давност. С оглед предходното, на 29.04.2017 г. изпълнителното дело било
1
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Поддържа още, че считано от
29.04.2015 г. /датата на последното предприето валидно изпълнително действие/ до
29.04.2020 г., вземането, произтичащо от договор за кредит се е погасило по давност.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния си
интерес от предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да установи
недължимостта на процесните суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище
за недопустимост на предявените искове поради липса на пасивна процесуална
легитимация, а по същество – за тяхната неоснователност. Сочи, че с договор за
прехвърляне на парично вземане /цесия/ от 29.09.2011 г. е продал вземането си по
договора за кредит, въз основа на който е издаден посочения в исковата молба
изпълнителен лист, на „ЕОС Матрикс“ ООД. С оглед предходното, в полза на
ответното дружество не съществува вземане срещу ищеца. С оглед предходното се
иска прекратяване на производството. По същество на спора поддържа становище за
неоснователност и недоказаност на предявените искове по отношение на ответника и
моли за тяхното отхвърляне. Счита, че с поведението си дружеството ответник не е
дало повод за завеждане на делото, поради което и не следва да понася отговорност за
разноски.
Конституираното по делото трето лице-помагач на страната на ответника не е
изразила становище.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото изпълнителен лист от 14.05.2014 г., издаден въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по гр.д.№ 50213/2013 г. по описа на СРС
е, че М. Й. Й. е осъдена да заплати на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД сумата
от 1250,00 лева /частично от 5 756 лева/ за получен кредит по договор за кредитиране и
законна лихва от 02.12.2013 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на
25,00 лева разноски по делото.
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
20148560401418 по описа на ЧСИ [*********] с рег.№ 856 на КЧСИ, с район на
действие Софийски градски съд се установява, че е образувано на 04.06.2014 г. по
молба на ответната банка, в качеството на взискател и въз основа на горепосочения
изпълнителен лист.
Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване
ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на
длъжника, като със запорни съобщения от 18.06.2014 г. е наложил запор върху банкови
сметки на длъжника.
Със запорно съобщение от 12.03.2015 г. ЧСИ е наложил запор и върху трудовото
2
възнаграждение на длъжника – настоящ ищец. Видно от уведомление от 01.06.2015 г.
до ЧСИ е, че трудовото правоотношение на длъжника е било прекратено считано от
11.05.2015 г.
С молба от 14.11.2016 г. взискателят – настоящ ответник е поискал ЧСИ да
извърши справки за получавани от длъжника трудови възнаграждения, като е поискал
налагане на запор върху същите, както и върху банкова сметка в банка ДСК. Поискано
е още пристъпване към опис на притежавани от длъжника движими вещи. По
изпълнителното дело се съдържат единствено доказателства за платена от страна на
взискателя такса за извършване на справка относно имуществото на длъжника.
Към писмения отговор е приложен договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 29.09.2011 г. сключен между [*********], като цедент и „ЕОС Матрикс“
ООД, в качеството на цесионер. Видно от приложение № 1 към договора е, че по
отношение на ищцата фигурира вземане в общ размер на 5756,39 лева.
По делото няма данни ищцата да е надлежно уведомена за цесията, нито
цесионера да е конституиран като взискател в хода на изпълнителното производство.
Не става ясно дали процесното вземане е идентично с посоченото в Приложение № 1
към договора за цесия.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
На първо място съдът намира за необходимо да отбележи, че обективираното в
писмения отговор и поддържано в хода на производството от ответника възражение за
липса на материалноправна легитимация, е неоснователно. Няма данни длъжникът –
настоящ ищеца да е бил уведомен за сключения договор за цесия до подаване на
писмения отговор по настоящето дело от ответника. Съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД,
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато
то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В тази връзка в решение №
160 от 04.07.2018 г. по т. д. № 1164 / 2017 г., II т.о. на ВКС, се сочи, че в константната
съдебна практика и в доктрината липсва спор относно действието на цесията по
отношение на страните – прехвърленото вземане, в състоянието му към момента на
сключване на договора, преминава от предишния кредитор /цедент/ към новия
кредитор /цесионер/ към момента на сключване на цесионния договор. Предвиденото в
чл.99, ал.3 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за цесията е релевантно
само с оглед действието на цесията по отношение на трети за договора лица. Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. Съобразявайки правната характеристика на цесията, както и съдебната
практика по приложение на чл.99, ал.2 ЗЗД, съгласно която цесионерът придобива
вземането в състоянието му към момента на сключване на договора за цесия, следва да се изведе извод, че
3
съобщаването на цесията на длъжника по предвидения в закона ред не е елемент от фактическия състав на
цесията. Въпреки това обаче договорът за цесия има действие спрямо длъжника след уведомяването му.
Доколкото уведомяването в случая е настъпило в хода на висящ съдебен процес, образуван по иск с правна
квалификация чл.439 ГПК, предявен от длъжника, същото следва да се съобрази като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска. При това положение делото продължава между
първоначалните страни при съобразяване с чл.226 ГПК, като аргументи в тази връзка се съдържат и в решение №
243 от 06.08.2017 г. по т.д. 3501/2015 г., I т.о. на ВКС. Отделно от предходното, в настоящият
случай приложения към писмения отговор договор за цесия предхожда образуването
на ч.гр.д.№ 50213/2013 г. по описа на СРС, по което е издаден процесния
изпълнителен лист именно по искане на настоящия ответник, като по делото липсват
доказателства, от които да се установи, че се касае за идентично вземане.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По
своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила. По изложените съображения предявените искове са допустими, доколкото
наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния
лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявените искове са основани на твърдения, че ищецът не дължи процесните
суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
Съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД само предприемането на действия на принудително
изпълнение прекъсва давността и от всяко прекъсване започва да тече нова давност. Без
правно значение е, че не са извършвани поискани от взискателя изпълнителни действия
по вина на съдебния изпълнител, тъй като бездействие на последния не е предвидено
от закона като способ за спиране течението на давността. За прекъсването на давността
е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно
изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се
приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е погасено поради
давност. В т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва
да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
4
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай, по образуваното на 04.06.2014 г. изпълнително дело №
20148560401418 по описа на ЧСИ Биляна Богданова не са извършвани изпълнителни
действия, които да са довели до прекъсване на давността, считано от 12.03.2015 г.,
когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – настоящ ищец.
С оглед предходното, изпълнителното производство се е перемирало на съгласно
чл.433, ал.1, т.8 ГПК и изпълнителният процес се е прекратил ex lege на 12.03.2017 г.,
на която дата е изтекъл двугодишния срок за предприемане на принудително
изпълнение. От този момент всички предприети действия за събиране на дълга са
лишени от правно основание, доколкото са извършени, след като изпълнителното дело
е прекратено. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не
конститутивен ефект. Каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното
производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по
право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания /в този смисъл е Решение №
45/30.03.2017 г. по гр. д. № 61273/2016 г., IV г.о. на ВКС/. За прекъсването на давността
е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно
изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се
приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради
давност /в този смисъл е Решение № 325/13.01.2016 г., постановено по гр.д. №
2783/2015 г.,III г.о. на ВКС/. Новата петгодишна давност е започнала да тече от датата
5
на последното валидно изпълнително действие – 12.03.2015 г., като до изтичането на
петгодишния период по чл.117, ал.2 ГПК на 12.03.2020 г., не е установено прекъсване
на давността (а доказателствената тежест в тази насока е била на ответника).
Извършените действия след датата на прекратеното по право изпълнително
производство не могат да прекъснат давността /в този смисъл са Решение №
42/26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г. IV г.о. на ВКС, Решение № 261486/01.12.2020 г.
на СГС по в. гр. д. № 12066/2019 г./. В конкретния случай същата не е прекъсната и с
подаване на молба от взискателя, с която е поискано ЧСИ да предприеме конкретни
изпълнителни действия – запор и опис на движими вещи. Това е така, тъй като не са
внесени дължимите такси за тяхното извършване. Видно от данните по
изпълнителното дело е, че взискателят е внесъл единствено разноски за извършване на
справка относно имущественото състояние на длъжника.
Предвид гореизложеното, предявените искове са основателни и доказани,
поради което следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по производството разноски. Видно от приложения по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищецът
претендира и е направил разноски за държавна такса в размер на 51,00 лева и 320,00
лева за адвокатско възнаграждение. С оглед предходното ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от общо 371,00 лева.
Съдът намира за неоснователни доводите на ищеца, че не следва да носи
отговорност за направените от ищеца разноски. Видно от приложения по делото
препис от изпълнителното дело е, че същото не е прекратено. Независимо от
предходното, дори да не е налице висящо изпълнително производство за събиране на
вземането, правната сфера на ищците се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира
вземане, отричането на което въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, като ищецът има
интерес да установи с оглед упражняване на други свои имуществени или
неимуществени права /в този смисъл е определение № 513/24.11.2016 г. по ч.т.д
1660/2016 г., І т.о. ВКС /. Сезирането на съда е условие за упражняване на
субективното право на ищеца да се позове на изтекла погасителна давност, което може
да стане само в исков процес /в този смисъл е определение № 242/31.05.2018 г. по
ч.гр.д.№ 2062/2018 г., V г.о. на ВКС/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. Й. Й., ЕГН **********
против [*********], ЕИК [*********], със седалище и адрес на управление:
[*********], искове с правно основание чл.439, вр.чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 1250,00 лева, представляваща главница за получен
кредит по договор за кредитиране, както и сумата от 25,00 лева, представляваща
разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.05.2014 г. по
ч.гр.д.№ 50213/2013 г. по описа на СРС и е образувано изп.д.№ 20148560401418 по
описа на ЧСИ [*********] с рег.№ 856 на КЧСИ, с район на действие Софийски
градски съд, поради настъпила погасителна давност за принудително събиране на
сумите.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [*********], ЕИК [*********], със
седалище и адрес на управление: [*********] да заплати на М. Й. Й., ЕГН **********
сумата от 371,00 лева, представляваща направите по производството разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице [*********], със
седалище и адрес на управление: [*********], помагач на страната на ответника
[*********].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7