№ 136
гр. Варна , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на пети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110200855 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.
Е. Д. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 436а-
284/08.10.2020г. на Директора на ОД-МВР-Варна, с което на основание чл.209 „а“
ал.1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в
размер на 300 лв.
В жалбата се твърди, че въз.Д. не е нарушил разпоредбата на чл.209 „а“ от ЗЗ,
тъй като в Заповед РД -01-143 / 20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването
изчерпателно са били изброени забранените за посещение от граждани места, а
Заповед № РД -01-72 /11.04.2020г. на Директора на РЗИ-Варна, описана в
постановлението, не би могла да произведе действие, тъй като е
незаконосъобразна.Поради тези и други съображения се иска отмяна на
постановлението и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въз. Д., редовно призован , явява се лично и поддържа
жалбата на посочените в нея основания.По същество въз.Д. отново иска отмяна на
постановлението, което счита, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемата страна, редовно призована , представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и пледира
постановлението да бъде потвърдено, доколкото към датата на нарушението заповедта
е била в сила .
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
1
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 11.04.2020 г. директорът на РЗИ – Варна издал заповед № РД-01-72, с която
до отмяна на извънредното положение били въведени противоепидемични мерки, а
именно били преустановени посещенията и достъпа на хора до крайбрежните зони и
плажовете на територията на Община Варна и бил забранен достъпът на пътни
превозни средства (с изключение на тези със специален режим на движение) и
граждани от пътната настилка от източната част на Станчовата алея (след ресторант
„Парми“) до бариерата на плувен комплекс „Приморски“.
На 24.04.2020г. в изпълнение на служебните си задължения св.С.Д., който бил ст.
полицай в Общинска полиция, се намирал на крайбрежната алея.Около 21,35ч., в
района между четвърта и трета буна, той и колегите му установили , че преминават
автомобили, въпреки въведената забрана.За това и превозните средства били спрени за
проверка. В едно от тях, като пътник се намирал въз.Д.. Против него бил съставен акт
за това, че не изпълнява въведените противоепидемични мерки по т.1 от Заповед РД -
01-72/11.04.2020г. на Директора на РЗИ-Варна във връзка със Заповед РД 01-125 /
13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването.Нарушението било квалифицирано
като такова по чл.209 „а“ вр. чл.63 ал.1 от ЗЗ.При личното предявяване на акта, както и
всрока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено
и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление 436“а“-
284/08.10.2020г., с което административно-наказващият орган приел, че въз.Д. не е
изпълнил въведени със Заповед № РД-01-72 / 11.04.2020г. на Директора на РЗИ-Варна
противоепидемични мерки по чр.63 ал.2 от ЗЗ. Била възприета и правната
квалификация на нарушението, за което и на основание чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ на въз.
Д. била наложена „Глоба“ в размер на 300лв. В постановлението било посочено, че в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са постъпили възражения.Били изложени съображения
и за това , че случаят не е маловажен.
Междувруменно обаче, с влязло в законна сила решение № 1239/25.08.2020 г.,
постановено по административно дело № 829/2020 г., Административен съд – Варна
отменил заповед № РД-01-72 от 11.04.2020 г. на директора на РЗИ, като в мотивите си
приел, че същата е постановена при нарушение на административнопроизводствените
правила и в несъответствие с целта на закона.
В хода на съдебното производство бе разпитан С.Д. – свидетел при
установяване на нарушението и при съставяне на акта, чиито показания съдът
кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.Действително, свидетелят
не си спомни за случая с необходимата конкретика , но посочи, че въпросната вечер на
2
крайбрежната алея са били установени няколко автомобила, въпреки въведените
ограничения, и на всички лица в тях са били съставени актове.
Доколкото фактическата обстановка бе изяснена от разпита на св.Д., съдът
заличи от списъка за призоваване актосъставителя Х.Ч..
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези, приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 436 „а“- 284/ 08.10.2020г. е издадено от
компетентен орган - от Директора на ОД-МВР-Варна, на основание чл.209“а“ ал.4 от
Закона за здравето. Актът за установяване на административно нарушение също е
съставен от компетентно лице съгласно Заповед № 365з-1952/24.03.2020г. на
Директора на ОД-МВР-Варна.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-
наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички
минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, с който е било
установено извършеното от въз.Д. нарушение.Актът е бил предявен и връчен на
въззивника , който нито тогава, нито в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН е направил и
депозирал възражения, съдържащи спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.
В наказателното постановление се съдържат всички минимално изискуеми по силата
на чл.57 от ЗАНН реквизити. Правото му на защата не е било нарушено, като същият
го е реализирал в цялост с депозирането на жалба пред въззивната инстанция.
По делото безспорно е установено и не се оспорва, че на 24.04.2020г., около
21,35ч. въз.Д. се е намирал на крайбрежната алея „кап.Г.Георгиев“, като с лек
автомобил е преминавал по алеята от буна 4 към буна 3, като в същото време е била в
сила заповед на Директора на РЗИ-Варна, която е забранявала това.
3
Независимо от това обаче, съдът намира, че атакуваното постановление се явява
незаконосъобразно. Разпоредбата на чл.209 „а“ от ЗЗ предвижда санкция за този,
който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63 ал.1 и
ал.2, освен ако деянието съставлява престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.
1 от ЗЗ(ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) ,при възникване на извънредна
епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион. С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22
от 13.03.2020 г.) Народното събрание по предложение на Министерския съвет и на
основание чл. 84 т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху
цялата територия на Република България. В тази връзка министърът на
здравеопазването е издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната
епидемична обстановка, които впоследствие са многократно изменяни. Така
министърът е издал Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., впоследствие отменена със
Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. В т. 1 от посочената Заповед № РД-01-
143/20.03.2020 г. за първи път от 00,00 ч. на 21.03.2020 г. е въведена забрана за
посещение на паркове, градски градини, спортни и детски площадки на открити и
закрити обществени места. Именно във връзка с тази заповед, Директорът на РЗИ
Варна е въвел противоепидемични мерки на основание чл.63 ал.2 от ЗЗ, като е издал
Заповед № РД -01-72/11.04.2020 г. , съгласно която считано от 00.00 ч. на 12.04.2020
г. се преустановяват посещенията и достъпът на хора до крайбрежните зони и
плажовете на територията на Община Варна, както и се забранява достъпът на пътни
превозни средства и граждани от пътната настилка от източната страна на Станчовата
алея до бариерата на плувен комплекс "Приморски". Впоследствие тази заповед е била
отменена със Заповед № РД-01-85/28.04.2020 г. Междувременно обаче, заповедта е
била обжалвана и пред Административен съд-Варна , като с влязло в сила решение №
1239/25.08.2020 г., постановено по адм. дело № 829/2020 г. по описа на
Административен съд – Варна, тя е била отменена като незаконосъобразна. В мотивите
на това съдебно решение , което е общодостъпно, е бил направен анализ на
съдържанието на заповедта и посоченото основание за издаването й.Било е
установено, че същата представлява общ административен акт, че е издадена от
компетентен орган, но е било прието, че е немотивирана и че в хода на производсвото
не са били представени доказателства за това, че наложената с нея противоепидемична
мярка е адекватна и правилна с оглед на създаталата се ситуация.Поради това и е било
постановено, че заповедта следва да бъде отменена като незаконосъборазна,
постановена при нарушаване на админисративно производстводствените правила и в
несъответствие с целта на закона.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 183 ал. 1 от АПК съдебното решение, с което
оспореният акт е обявен за нищожен, отменен или изменен, има действие по
отношение на всички. По силата на тази норма съдебното решение има конститутивно
действие, състоящо се в отпадане с обратна сила на разпоредените с него правни
последици и има действие по отношение на всички правни субекти (в този смисъл е и
Определение № 1103 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15921/2013 г., 5-членен с-в/.
Поради това и може да се направи извод, че правните последици на заповедта на
директора на РЗИ, забраняваща посещенията и достъпа на хора до крайбрежните зони
и плажове на територията на Община Варна, са отпаднали с обратна сила. Безспорно
заповедта е била действаща към датата на нарушението-24.04.2020г., но към датата на
издаване на наказателното постановление, тя е била отменена като незаконосъобразна
и наказващият орган е следвало да съобрази , че действието й е отпаднало с обратна
сила. С оглед на изложеното до тук съдът намира, че на 24.04.2020г. въз.Д. не е
извършил нарушение на чл.209 „а“ от ЗЗ, поради което и издаденото против него
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Доколкото по делото не са приложени доказателства за направени от страна на
въз.Д. разноски, съдът намира, че направеното от него в жалбата искане, независимо от
изхода на делото, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 436а- 284/08.10.2020г. на Директора
на ОД-МВР-Варна, с което на Д. Е. Д. е наложено административно наказание
"ГЛОБА" в размер на 300 лв. на основание чл.209 „а“ ал.1 от Закона за здравето .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от Д. Е. Д. искане за присъждане на
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6