РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. Лом, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ,
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова, като разгледа
докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20221620101231
по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по реда на чл. 124, ал. 3 от ГПК, с правно основание чл.
357, във вр. чл. 188, т. 2 от КТ.
Делото е образувано по предявен иск от С. И. С. с ЕГН: **********, с
адрес: гр. ****, срещу ДГ „СИНЧЕЦ“ - гр. Брусарци, БУЛСТАТ ****, с
адрес: гр. ****, представлявана от П. В. – Директор, за отмяна на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Твърди се, че ищецът работил по трудово правоотношение при
ответника на длъжност „Помощник-възпитател в сборна група“. Със Заповед
за налагане на дисциплинарно наказание № 204-109/06.06.2022 г. на ищеца му
е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Твърди се, че тази Заповед е незаконосъобразна и необоснована, поради
липса на мотиви, противоречие в съдържанието й, липса на описани
обстоятелствата – конкретни нарушения. Отрича да е извършила посочените в
Заповедта дисциплинарни нарушения.
Иска се да бъде постановено Решение, с което да се отмени Заповед за
налагане на дисциплинарно наказание № 204-109/06.06.2022 г. Претендират
се и направените по делото разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от
ответника. По същество описва причината за налагане на дисциплинарно
наказание на ищеца.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и представлява се от адв. П.
1
П. при МАК, като поддържат иска така, както е предявен.
В съдебно заседание за ответника се явява П. В. – директор на ДГ
„СИНЧЕЦ“ - гр. Брусарци
В съдебно заседание приема, че липсват доказателства, които да водят
до извода за извършено дисциплинарно нарушение.
Разпитана в качеството на свидетел-очевидец и колега на ищеца,
Цветанка Методиева Живкова излага пред съда, че не е извършвано
дисциплинарно нарушение от страна на ищеца.
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност, и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че, по силата на трудов договор № 14 от 20.03.1990 г.,
сключен между страните по делото, С. И. С. е назначена на длъжността
„помощник-възпитател“ в ОДЗ „М. Палаузов“ - гр. Брусарци (понастоящем
ДГ „СИНЧЕЦ“ - гр. Брусарци), с място на работа ОДЗ „М. Палаузов“ - гр.
Брусарци. Пряк ръководител на ищеца е директорът на ДГ „СИНЧЕЦ“ - гр.
Брусарци.
Безспорно се установява, че П. В. – директор на ДГ „СИНЧЕЦ“ - гр.
Брусарци, е ползвала отпуск от 01.06.2022 г. до 30.06.2022 г., който е бил
прекратен считано от 03.06.2022 г. На 02.06.2022 г. след обяд, към 17:30 ч., й
се обадила майката на детето Г. А. И., която обяснила, че ищцата е била
детето, поради което е пристъпила към изясняване на случая, като първо
изслушала колегите, съответно, ищцата, свидетелката Ц. М. Ж., които
заявили, че не е осъществявано насилие по отношение на детето Г.. Попитала
е и децата, като от присъстващите 8 в групата, които са били в спалнята,
четири са заявили, че детето Г. е бито, а другите четири – че е нямало такова
нещо.
Безспорно е, че, със Заповед № 204-109/06.06.2022 г. за налагане на
дисциплинарно наказание въз основа на сигнал, подаден от Ралица Найденова
Младенова, майка на Г. А. И., Директорът на ДГ „СИНЧЕЦ“ - гр. Брусарци, е
наложил на С. И. С. дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ за това, че на 02.06.2022 г., при подготовка за следобеден сън на
децата от сборната група, детето Г. А. И. е било наказано да седи на стол,
защото викало, тропало и пречело на децата да заспят. Детето не си взело
забележка и помощник-възпитателката му се скарала, а по думите на част от
децата е ударила шамар на същото. Като нарушени са посочени разпоредбите
на чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ, чл. 185, ал. 1 от ЗПУО, чл. 24 и чл. 24 от
Етичния кодекс на работещите с деца, чл. 136, чл. 159 и чл. 161 от
Правилника за вътрешния трудов ред в детската градина, чл. 171, т. 13 от
Правилника за дейността на ДГ „СИНЧЕЦ“ – гр. Брусарци и чл. 11, ал. 1 и ал.
2 от Закона за закрила на детето.
На 03.06.2022 г. С. И. С. е представила писмени обяснения, като със
същите отрича да е удряла Г. А. И..
В хода на съдебното дирене по делото са събрани писмени и гласни
2
доказателства, както следва: копие на личното трудово досие /ЛТД/ на ищеца,
видно от което, за времето от започване на работа при ответника до
налагането на дисциплинарното наказание, предмет на настоящото дело, на
ищеца не са му налагани никакви дисциплинарни наказания. Свидетелят Ц.
М. Ж., която е работила на 02.06.2022 г. с ищцата, категорично заявява, че
насилие по отношение на детето Г. не е упражнявано.
Директорът на ДГ „СИНЧЕЦ“ - гр. Брусарци счита, че по делото не са
събрани доказателства за извършено дисциплинарно нарушение, предмет на
настоящото производство.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
С оглед естеството на спора, а именно - трудов спор за отмяна на
дисциплинарно наказание - в тежест на работодателя - ответник е да докаже,
че правомерно е наказал ищеца, т. е., че той е извършил вмененото му
нарушение на трудовата дисциплина, че правилно е наказан и че е спазена
процедурата в дисциплинарното производство.
Съдът от своя страна е задължен и служебно да провери за спазване
законността на процедурата по налагането на дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение“ на ищеца, а именно: правилата на чл. 193, ал.
1 от КТ досежно спазване на задълженията на работодателя преди налагането
на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. За това по делото страните не спорят и съдът намира, че
работодателят е изпълнил това си задължение, като в дисциплинарното
производство е изискал и приел писмените обяснения на работника, които не
е кредитирал, като не е кредитирал и обясненията, дадени от служителите на
смяна и децата, които посочват, че не е налице изложеното в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание.
По отношение спазването на преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 от
КТ за налагане на дисциплинарното наказание: дисциплинарните наказания
да се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-
късно от една година от извършването му са спазени, тъй като съдът приема
за начало на откриване на нарушението от работодателя датата 02.06.2022 г.,
когато на работодателя са му станали известни конкретното нарушение с
всичките му белези и нарушителя - ищеца. В този смисъл съдът съобрази
практиката на ВКС, решения - от 26.07.2010 г. по гр. д. № 470/2009 г. на ВКС,
от 13.10.2010 г. по гр. д. № 1130/2009 г. на ВКС и от 20.12.2010 г. по гр. д. №
644/2010 г. на ВКС, според която двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 от КТ за
налагане на дисциплинарните наказания започва да тече от откриване на
нарушението, което означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт
(работодателят или лицето, упълномощено по надлежен ред) на установеното
в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина, т. е. когато
е установен извършителят на нарушението, времето и мястото на
извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и
3
субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение.
Съдът споделя отчасти доводите на ищеца, че дисциплинарната заповед
е немотивирана, с което е нарушена императивната разпоредба на чл. 195, ал.
1 от КТ. Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание да се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага. Задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране за
заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ
за еднократност на наказанието, с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194
от КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното
производство по чл. 357, ал. 1 от КТ. Когато изложените мотиви са
достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.
195, ал. 1от КТ - нарушението на трудовата дисциплина трябва да е посочено
по разбираем за работника начин; да са посочени осъществените от
работника действия или бездействия, които са в разрез със закона или с
въведените от работодателя технологични изисквания при осъществяване на
трудовата функция. В същия смисъл Върховният касационен съд се е
произнесъл в Решение № 722 от 03.01.2011 г. по гр. д. № 518/2009 г. на
Четвърто гражданско отделение; Решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр. д. №
999/2009 г. и Решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г. на
Четвърто гражданско отделение, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Така
,доколкото в процесната заповед ясно са посочени нарушителят, конкретните
нарушения, които се твърди, че е извършил по дата, време и място, и
наложеното наказание по "предупреждение за уволнение" /ако само това
беше съдържанието на дисциплинарната заповед/, според съда тя би била
мотивирана. В случая обаче в дисциплинарната заповед, при това словесно
описание на нарушения, извършени от ищеца, е записано и че той е нарушил
и чл. 185, ал. 1 от ЗПУО, чл. 23 и чл. 24 от Етичния кодекс на работещите с
деца; чл. 136, чл. 159 и чл. 161 от Правилника за вътрешния трудов ред в
детската градина, чл. 171, т. 13 от Правилника за дейността на ДГ „СИНЧЕЦ“
– гр. Брусарци и чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Закона за закрила на детето. По
същество чл. 187, т. 10 от КТ съдържа множество алтернативни хипотези,
никоя от която не е посочена конкретно от ответника в оспорената заповед,
не е посочена и словесно някоя от тези хипотези, което представлява
нарушение на правото на защита на ищеца в дисциплинарното производство.
Независимо от това, съдът намира, че и по същество ищецът не е
извършил нарушение на трудовата дисциплина, за това, че на 02.06.2022 г.,
при подготовка за следобеден сън на децата от сборната група, ищцата е
наказала детето Г. А. И. да седи на стол, като в последствие му е ударила
шамар. Нарушението на трудовата дисциплина е вид правонарушение и като
такова притежава всички общи признаци на фактическия състав на
правонарушението, а именно: то е човешко деяние /действие или
бездействие/, от обективна страна се характеризира всякога с признака
противоправност. От субективна страна деянието се характеризира с признака
на виновно извършване на деянието в двете форми на вина - умисъл и
непредпазливост. Вината в гражданското право не е субективното отношение
4
на дееца към деянието и неговите последици (както в наказателното право), а
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението
на определена категория лица (напр. добрия стопанин, добрия работник и
др.), с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Формата
на вината има значение в гражданското право в случаите, в които определена
(по-тежка) гражданска отговорност възниква при наличието на умисъл, а не
при неполагане на дължимата грижа.
За работника основни задължения са да изпълнява точно и
добросъвестно работата, за която се е уговорил, и да изпълнява установената
трудова дисциплина в предприятието. При изпълнението на работата има и
задължения, които са непосредствено свързани с предоставената от него
работна сила във връзка с работата, за която се е уговорил. По делото
безспорно се доказа от свидетелските показания на св. Ц. М. Ж., че ищецът е
положил дължимата грижа и е спазил реда в ДГ „СИНЧЕЦ“ - гр. Брусарци,
както и трудовите задължения по ЗПУО, Етичния кодекс на работещите с
деца, Правилника за вътрешния трудов ред в детска градина ДГ „СИНЧЕЦ“ –
гр. Брусарци и Правилника за дейността на ДГ „СИНЧЕЦ“ – гр. Брусарци. С
това съдът намира, че той не е извършил нарушение на трудовата
дисциплина, обстоятелство, което се признава от директора на ДГ „СИНЧЕЦ“
- гр. Брусарци.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото право на разноски възниква за ищеца – арг.
чл. 78, ал. 1 от ГПК. Същият е претендирал разноски за адвокатски хонорар.
Видно от приложения договор за правна помощ, ищецът е заплатил на
пълномощника си адв. П. адвокатски хонорар в размер на 300,00 лв. и съдът
следва да осъди ответника да му ги заплати.
Ответникът няма право на разноски.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд
- гр. Лом сумата в размер на 80,00 лв. - дължима държавна такса за
образуване на делото по предявения неоценяем иск.
Водим от изложените правни съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА, на основание чл. 357, ал. 1 от КТ,
Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 204-109/06.06.2022 г. на
Директора на ДГ „СИНЧЕЦ“ - гр. Брусарци, БУЛСТАТ ****, с адрес: гр.
****, с която на С. И. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ и ОТМЕНЯ
същата заповед като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДГ „СИНЧЕЦ“ - гр.
Брусарци, БУЛСТАТ ****, с адрес: гр. ****, да заплати на С. И. С. с ЕГН:
5
**********, с адрес: гр. ****, направените по делото разноски в размер на
300,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДГ „СИНЧЕЦ“ - гр.
Брусарци, БУЛСТАТ ****, с адрес: гр. ****, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд - гр. Лом, сумата в размер на
80,00 лв., представляваща държавна такса за образуване на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6