РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Силистра, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело
№ 20253400500357 по описа за 2025 година
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Община Дулово, ЕИК - *********, с адрес на управление гр.
“
Дулово, ул. „Васил Левски №18 чрез инж. Невхис Мустафа - Кмет на Община Дулово, моли
съда да отмени РЕШЕНИЕ № 68, постановено по гр.д. № 20243410100482/2024г. по
описа на Дуловския районен съд, тъй като е неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, и вместо това да постанови решение, с
което да отхвърли изцяло исковата претенция на Г. Ш. С. като напълно неоснователна и
недоказана, с произтичащите от това законови последици.
Претендира направените по делото разноски и за двете инстанции.
Счита, че съдът нарушил основни начала на гражданския процес при разглеждане на
спора и постановяване на съдебното решение като:
Не е разрешил спора според точния смисъл на закона /чл. 79 от ЗС/;
При изграждане на съдийското си убеждение и произнасяне по спора не се съобразил
с принципа на състезателност в процеса;
Не е отдал значение на релевантни доказателства и факти от значение за установяване
истината в процеса и правилното разрешаване на спора, от което са последвали
неправилни изводи;
Решение №68/04.06.2025г. на PC - Дулово по ГД №20243410100482/2024г. по своята
същност е бланкетно, без конкретни констатации и правни изводи, използващо стереотипни
фрази като „проведе пълно доказване на правото на собственост“, „безспорно се установи“,
1
без своеобразно тълкуване на материалите по делото. Съдът не е отчел отношенията между
ищеца и община Дулово, които са съответно суперфициар и собственик на терен и
разпоредбата на чл.64 от ЗС. Според трайната съдебна практика ако в акта, с който е
отстъпено правото по чл. 63 ЗС, не е постановено друго, какъвто е разглежданият случай -
правото на собственика на постройката, се ограничава само до правомощията, установени с
чл. 64 ЗС - ползване на такава част от мястото, върху което е построена сградата, която му
осигурява нормален достъп до нея, включително до входа й и за поддържането й в нормално
и годно за ползване състояние. Фактическото ползване без възражение от собственика на
земята и при липса на спорове относно начина на ползването и стопанисване на имотите и
без претенции за упражняване, са на практика добросъвестни отношения между двете
страни и търпимите действия на собственика на земята не може да се приемат за
отблъскване на неговата собственост. От свидетелските показания на свидетелите М.Д, С.М
и П.И, които не са кредитирани в своята цялост от съда, а избирателно - без мотиви, може да
се установи, че ищецът не е противопоставял собственическите си претенции, нито е бил
виждан на място.
Не е анализирано и искането на ищеца от 2014-та година, с което заявява желание да
придобие прилежащия терен по реда на чл.35, ал.З от ЗОС, което по своята същност е
признаване на правото на собственост на община Дулово и прекъсва давността.
Процедурата е инициирана от ищеца, след което е взето решение от Общински съвет -
Дулово за разпореждане с терена, на което същият не се е противопоставил в законно
установения срок и то е влязло в сила. Този факт също не е обсъден от районния съд.
ОТВЕТНИКЪТ Г. Ш. С., с ЕГН **********, представляван от адв.П. Н.-ВАК, е
подал отговор, с който заявява, че счита, решението на първоинстанционния съд за правилно
и законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено, като съдът остави въззивната
жалба без уважение.
Възраженията му срещу подадената въззивна жалба са следните:
Прави подробен анализ на актове за общинска собственост №1020/09.09.2008 г.; Акт
№1332/07.09.2011 г. и Акт № 1446/24.07.2014 г. в следствие на който се налага извода, че
Община Дулово не доказва факта, че е собственик на терена, тъй като не сочи валидни
придобивни основания.
При липса на доказателства, че спорният имот е придобит чрез настъпване на
конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ,
представените актове не са в състояние да легитимират общината като собственик на
процесния имот. Сочените в процеса АЧОС (3 броя), с които община Дулово се легитимира
за собственик са недействителни, тъй като не са издадени според изискванията на Закона и
не отговарят на условията за установена форма на издаване на АА, за законност и
законосъобразност и Община Дулово не е бил компетентния орган да издаде тези АЧОС.
Оспорва твърденията на ищеца за наличие на суперфиция, тъй като договорът за
суперфицията е формален договор, но такъв не е представен по делото и такъв не е сключен.
Това следва от факта, че АПК-Клоново стопанство гр.Дулово строи в свой имот, поради
2
което не е необходимо учредяване на суперфиция.
Счита, че по убедителен начин е доказал придобиването на имота по давност и
пасивността на общината по отношение на този имот през годините.
Претендира присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие
за установено следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирано лице и отговоря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на гр.д.№482/2024г. по описа на РС-Дулово е предявеният от Г. Ш. С. срещу
Община Дулово установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ЗС, като
ищецът се позовава на придобивна давност - чл. 79, ал. 1 ЗС, изтекла в периода от 08.05.1998
г. до 08.12.2011 г. , алтернативно, за периода 08.05.1998 г. до 29.07.2024 г.
Спорът е за собственост на недвижим имот, находящ се в гр. Дулово, ул. „Мир“, обл.
Силистра, представляващ: Поземлен имот с идентификатор 24030.501.1923 площ от 2 029
км. м. /две хиляди двадесет и девет квадратни метра/, по КККР на гр. Дулово, обл. Силистра,
одобрени със Заповед № РД-18-51/31.08.2007г. на ИД на ИД на АГКК, с трайно
предназначение на територията - Урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг
обществен обект, комплекс, предишен идентификатор - няма, с номер по предходен план -
квартал 36, парцел 21, при съседи: 24030.501.710, 24030.501.711, 24030.501.1297,
24030.501.701, 24030. 501. 702, 24030.501.3206, 24030.501.708 и 24030.501.709.
С обжалваното решение, Районен съд –Дулово:
Признава за установено по отношение на Община - Дулово, ЕИК *********, че Г. Ш.
С., ЕГН **********, от с. Окорш, е собственик на основание давностно владение на следния
недвижим имот, находящ се в гр. Дулово, ул. „Мир“, обл. Силистра, представляващ:
Поземлен имот с идентификатор 24030.501.1923 площ от 2 029 км. м. /две хиляди двадесет и
девет квадратни метра/, по КККР на гр. Дулово, обл. Силистра, одобрени със Заповед № РД-
18-51/31.08.2007г. на ИД на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията -
Урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг обществен обект, комплекс, предишен
идентификатор - няма, с номер по предходен план - квартал 36, парцел 21, при съседи:
24030.501.710, 24030.501.711, 24030.501.1297, 24030.501.701, 24030. 501. 702,
24030.501.3206, 24030.501.708 и 24030.501.709, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Община — Дулово, ЕИК *********, да заплати на Г. Ш. С., ЕГН
3
**********, сумата 2 710.62 лв. /две хиляди седемстотин и десет лева и шестдесет и две
стотинки /, представляваща направени разноски по делото.
Събраните по делото доказателства установяват следната фактическа обстановка:
Съгласно Заповед №201/16.11.1982г. /л.190/ е осъществена замяна на държавен
недвижим имот, подробно описан в документа, с недвижим имот, собственост на АПК-
Клоново стопанство- гр.Дулово, представляващи кооперативни земи. Страните не спорят, че
описаният в заповедта държавен имот е идентичен с този, предмет на спора и върху който
по-късно е построена административна сграда, състояща се от две тела. /Идентичността се
установява и при проследяване на промените в имота, отразени в актовете за частна
общинска собственост и скиците, приложени по делото/.
Статутът на поземления имот като държавна собственост се установява и от Акт за
държавна собственост № 1480/28.01.1992г. /л.191/.
С Договор за покупко-продажба чрез търг, сключен на 25.04.1996г. /л. 62 по гр.д.
№482/2024г. по описа на РС-Дулово/, „Билги комерс“ ООД е закупило от Развойна база и
„Агрофирма“-Дулово обект „Бригадирска база“, състоящ се от две тела- висока- 8 етажна
сграда и ниска 2-етажна част. Изрично е записано, че правото на собственост върху обекта се
прехвърля заедно с правото на строеж, чиято стойност следва да се заплати отделно.
За поземления имот, върху който са построени сградите са съставени следните
Актове за частна общинска собственост : Акт № 1020/09.09.2008г. / л.79/, Акт
№1332/07.09.2011г. /л.96/, Акт за поправка на АЧОС №1466/24.07.2014г. /л.115/.
С Постановление за възлагане на недвижим имот № 41956/2004/000177/ 08.07.2008г.
/л.80 /, издадено от публичен изпълнител при регионална дирекция- София на АДВ, на Г. Ш.
С.- купувач в проведения търг- са възложени двете сгради, индивидуализирани като
„Бригадирска база“, подробно описани в акта. Длъжник по делото е „Билгигруп“АД, за
който по делото не се спори, че е правоприемник на „Билги комерс“ООД.
Според заявеното в исковата молба, през 2010г. правото на строеж върху двете сгради
е апортирано като непарична вноска в „Европроект-Бахар 159“ООД, управител и
съдружник, на което е Г. Ш.С.. Този факт се установява и от приложеното Удостоверение от
23.05.2024г. изд. От Агенция по вписванията /л.7/.
На 21.02.2014г. „Европроект-Бахар“ЕООД, представляван от Г. Ш.С. е подал молба за
закупуване на собствеността върху общинския поземлен имот, с поземлен идентификатор
24030.501.1923 /спорния в процеса/; /л.172/. Този факт се установява и от приетата като
доказателство Докладна записка от Кмета на Община Дулово д-р Ю.Ахмед /л.119/, който е
отправил предложение до Общинския съвет да вземе решение за продажбата на имота. На
21.07.2014г. Кметът на Община Дулово е издал Заповед № 750 /л.174/, с която нарежда да се
извърши продажбата на имота при посочените условия. Не се оспорва, че продажбата не се е
осъществила поради невнасяне на цената от страна на „Европроект-Бахар“ЕООД.
След като Г.С. е придобил правото на собственост върху сградите, построени в
имота, Кметът на Община Дулово е сформирал многократно комисии, които да установят
4
състоянието на строежа и въз основа на констатациите е издавал заповеди за ограничаване
на достъпа на външни лица до строежа. Такива проверки са извършвани през 2009г /л.84/,
2011г. / л.98,99/, 2013г. /л.109,110/,2015г. / л.121/, 2018г. / л.24/, 2023г. /л.132/ и 2024г. /л.143/.
Посочените по-горе доказателства опровергават тезата на Г.С., изложена в исковата
му молба и поддържана в хода на първоинстанционното производство, че още през 1998г. е
установил владението си над имота като го почистил и оградил и преустановил достъпа на
външни лица до сградите. В подкрепа на тези си твърдения Г.С. се позовава на показанията
на свидетелите П.Д, Ф.Р и Г.Г, които обаче са неубедителни и противоречиви. Според
свидетеля П.Д първоначално имотът /не се прави разграничение между терен и сгради/ е бил
собственост на „Билгикомерс“, които го закупили пред 2005-2006г. но от 1998г. Г. е започнал
да се занимава с имота- да го огражда и да почиства боклуци. Свидетелят не знае кой е бил
собственик на терена, но е категоричен, че той не е бил нито държавен, нито общински.
След това твърди, че Г.С. е имал устна уговорка с „Билгитата“ – собствениците на фирмата и
имота, да го поддържа. „Билгитата си бяха собственици. Имаха си някаква уговорка един да
му прехвърлят, но, може би, когато има пари и той да си го заплати, но той го
стопанисваше.“
Свидетелят Ф.Р заявява, че е бил повикан от Г.С. да почисти имота със своя трактор
през 1998г. помагал е и при ограждането на имота. Тези дейности дават основание на
свидетеля да предположи, че Г.С. е собственик на имота, „…щом той го огражда, го
изчисти“. Ходил е да помага за подобни дейности в имота и след това, но не си спомня кога
през годините.
Свидетелят Г.Г заявява, че през 1998г. имотът е бил предоставен на Г.С. от него
познат, „с цел той да е собственик“. И този свидетел е присъствал на почистването на имота
от отпадъци през 1998г. Помагал е по-късно през годините, за възстановяване целостта на
оградата.
Не може да се пренебрегне факта, установен от показанията на другата груба
свидетели- разпитани по искане на Общината и приложените преписки, според които едва
през 2013г. Г.С. /или „Европроект Бахар“/ е изпълнил дадените предписания и е оградил
имота /л.109, 110/.
Описваното поведение е различно от владеене на имота по смисъла на закона. Не се
доказва намерението за своене на имота. То противоречи на житейската и правна логика, тъй
като, ако действително Г.С. е своил терена, то необяснимо е защо не е владял и сградите, не
се е позовал на чл.92 от ЗС,според който собственикът на земята е собственик и на
постройките върху нея, а е участвал в търга за закупуването им. Защо не се е
противопоставил и не е отстоявал правата си на трето лице при публичната продан и не се е
легитимирал като собственик на терена?! Не намира логично обяснение и факта, че въпреки
твърденията му, че владее имота и дори го е придобил по давност, през 2014г. подава молба
за закупуването му.
Очевидно е, че защитаваната теза противоречи на действителната фактическа
обстановка установена по делото и действителното намерение и действия на ищеца. А тя е,
5
че Г.С. не е своил и владял имота. Видно е, че Общината е издала няколко акта за частна
общинска собственост касаещи имота, срещу които ищецът не е възразил. Възразява едва в
настоящото производство и оспорва правото на собственост на общината.
В разглеждания случай не е необходимо да се изследва правилно ли общината е
актувала имота като общински и законосъобразно ли е протекла процедурата във връзка с
това. Важен е факта, че с тези си действия общината оспорва правото на собственост върху
имота, което Г.С. твърди, че вече е придобил. Тази защитна теза не е съобразена с това, че
ако действително Общината не е/била собственик на имота, той не е надлежен ответник по
делото, тъй като искът би следвало да се насочи срещу лицето, което оспорва правото на
собственост на ищеца или от което той го е завладял. Поради това съдът счита, че не е
необходимо да се изследва по подробно и анализира факта на придобиване на правото на
собственост над имота от страна на общината. Представените от нея АЧОС я легитимират
като такъв и като надлежен ответник по делото.
Налага се извода, че Г.С., не доказва факта, че е започна да свои имота, а дори да се
приеме, че това е така, то всеки акт, с който се оспорва това негово право, прекъсва
давността и проследено хронологично, в негова полза не е изтекъл предвидения в закона
давностен срок. С оглед на този извод безпредметно е да се проследява действието на
мораториума, както това е направено от РС-Дулово.
Молбата за закупуване на терена е категорично признание на правата на общината
над него.
Многобройните преписки, свързани с обезопасяване на терена пък са показателни за
това, че Г.С. е бил дезинтерисиран от имота и се е налагало да се предприемат репресивни
мерки за да бъде принуден да положи изискваните от закона грижи за него. Следва да се
коментира, че указанията са давани във връзка със сградите, собствеността над които е
безспорна.
Представените от ищеца писмени доказателства Заповед № 192/2015г. /л.3/,Заповед
№ 499/2016г. /л.4/, Заповед № РД-04-637/2023г. , мотивирано искане от 2023г. /л.14/ касаят
сградите построени в имота и по никакъв начин не установяват факта, че е придобил и
правото на собственост върху терена. Дори напротив, в цитираното мотивирано искане,
изхождащо от „Европроект Бахар 159 ООД , е записано, че собственик на земята е община
Дулово. Т.е. дори фирмата, на която Г.С. е управител признава факта, че общината, а не
управителят й е собственик на имота.
С това се изчерпват доказателствата, сочени от ищеца- свидетелските показания и
тези заповеди. И те са крайно недостатъчни, за да докажат тезата му. Сочените от ответника
писмени и гласни доказателства убедително я опровергават и налагат извода, че Г.С. не е
владял имота предвидения в закона срок от 10 години, поради което не е придобил правото
на собственост върху него.
От това следва, че искът, предявен от Г.С. е недоказан, а решението на РС-Дулово е
неправилно и следва да бъде отменено.
6
Предвид изхода от процеса искането на жалбоподателя Община Дулово за
присъждане на разноски е основателно. Г.С. дължи разноските за настоящото производство,
които са в размер на 105.31 лева- заплатена държавна такса и 450 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Дължат се и разноските по гр.д.№ 482/2024г.- на основание чл.78,ал.8 от ГПК във
връзка с чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ- в размер на 450 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 68/04.06.2025г., постановено по гр.д. №
20243410100482/2024г. по описа на Районен съд-Дулово и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА, с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗС, предявен от Г. Ш. С., ЕГН
**********, да се признае по отношение на Община - Дулово, ЕИК
*********, че е собственик на основание давностно владение на следния
недвижим имот, находящ се в гр. Дулово, ул. „Мир“, обл. Силистра,
представляващ: Поземлен имот с идентификатор 24030.501.1923 площ от 2
029 км. м. /две хиляди двадесет и девет квадратни метра/, по КККР на гр.
Дулово, обл. Силистра, одобрени със Заповед № РД-18-51/31.08.2007г. на ИД
на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията - Урбанизирана, с
начин на трайно ползване за друг обществен обект, комплекс, предишен
идентификатор - няма, с номер по предходен план - квартал 36, парцел 21, при
съседи: 24030.501.710, 24030.501.711, 24030.501.1297,
24030.501.701,24030. 501. 702, 24030.501.3206, 24030.501.708 и 24030.501.709.
ОСЪЖДА Г. Ш. С., ЕГН **********, да заплати на Община - Дулово,
ЕИК *********, следните суми:
555.31 /петстотин петдесет и пет лв. и 31 ст./ лева- разноски по в.гр.д.
№357/2025г. по описа на ОС-Силистра;
7
450/четиристотин и петдесет/ лева – разноски по гр.д.№ 482/2024г. по
описа на Рс-Дулово.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от
връчването му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8