Решение по дело №16/2018 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 860
Дата: 19 април 2018 г.
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20187180700016
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 860

 

гр.Пловдив, 19 . 04 . 2018г.

Административен съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав :

                                                                        Административен съдия : Здравка Диева

 

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 16/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по реда на чл.54 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

Н.Г.Ч.,*** обжалва „отказ за попълване на кадастрална карта, формулиран в писмо изх.№ 01268358, издадено от началника на СГКК-гр.Пловдив”.

- Поискана е отмяна на отказа по следните твърдения за незаконосъобразност: Постановеният административен акт е издаден от компетентен орган, но не съдържа реквизити и липсва установената форма. Не съществува процедура, по която движението по заявление да бъде спряно. За да бъде валиден отказът, трябва съгласно чл.54 ал.2 ЗКИР да има безспорни доказателства, че се касае за спор за материално право. Посочено е, че възражението, представено по преписката, не може да бъде основание за извод, че се касае за спор за материално право и лицата, които са възразили – не се легитимират като собственици на ПИ, за което оспорващото лице е представило съответните доказателства за собственост, като възразилите лица са вписани като съсобственици в УПИ XI-360015 в кв.89 по ПУП – ПРЗ на кв.”Христо Смирненски IV”. Изтъкнато е, че съгл. Решение № 9624 от 19.07.2017г. по адм.д.№ 250/2017г. на ВАС, Второ О. – е отменен отказ за попълване на кадастралната карта поради непълнота по заявление № 01268358/11.09.2015г. с дадени задължителни указания. Счита се, че в изпълнение Решението на ВАС административния орган е следвало да изпълни процедурата съгл. чл.53а ал.1 т.1 ЗКИР, като попълни кадастралната карта. Заявено е, че с отмяна на отказа следва да бъде указано на административния орган да изпълни процедурата по реда на чл.53а ал.1 т.1 ЗКИР с попълване на кадастралната карта с имота на жалбоподателката и присъждане на направените съдебни разноски.

В ход по същество адв.Д. заяви, че по отношение характера на оспореното писмено уведомление се е произнесъл ВАС. Изтъкнато е, че писмото съдържа изявление, че след 6 – месечен срок преписката се прекратява и дори само поради това представлява административен акт. В случая Началникът на СГКК не е изпълнил указанията на ВАС – при неяснота в искането на жалбоподателката е трябвало да бъдат изискани допълнителни документи, което не е сторено. От друга страна е посочено, че преписката във ВАС съдържа данни, според които непълнотата в кадастъра се дължи на непълнота на КВС, но не е върната обща нива, а определени части – реални части от обособени имоти, на определени хора и с отделни решения. При непълнота на преписката е следвало да бъдат изискани от заявителя решения на поземлена комисия, за да бъде извършена преценка, като писменото уведомление не съдържа основания за спор за материално право. Твърди се, че няма оспорване собствеността на конкретния терен, тъй като във възраженията е оспорено именно възстановяване на обособен имот на жалбоподателката.

- Ответникът Началник СГКК - Пловдив счита жалбата за недопустима, тъй като е насочена към писмо изх.№ 01-268358/16.11.2017г., което не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. В тази вр. се поддържа, че в писмото ясно е посочено, че „процедурата е без движение, предвид постъпило възражение с вх.№ 02-624/27.10.2017г. От изложените факти във възражението се прави извода, че е налице спор за материално право”. Поискано е отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана, като с оглед изхода от спора и при претендирани от жалбоподателя разноски, е заявено възражение за прекомерност на основание чл.78 ал.5 ГПК.

В съпроводителното преписката писмо е описана предходна процедура по заявление вх.№ 01-268358/11.09.2015г. на Н.Ч. с искане за делба на ПИ с ИД 56784.510.748 по КККР, гр.Пловдив : С проверка на проекта за изменение на ПИ с ИД 56784.510.748 по КККР – гр.Пловдив се установило, че ПИ попада в обхвата на одобрен устройствен план на гр.Пловдив и предвид това е посочено, че измененията на КК за имоти в регулация се извършва след изменение на устройствения план. В тази вр. представеният проект по заявление вх.№ 01-268358/11.09.2015г. не бил съобразен с устройствения план и СГКК изпратила до заявителката Ч. писмо изх.№ 01-268358/21.10.2015г. Писмото от 21.10.2015г. е обжалвано пред АС-Пловдив и е образувано адм.д.№ 3257/2015г., решението по което дело е обжалвано и ВАС отменя съдебния акт на АС-Пловдив с Решение № 9624/19.07.2017г., по адм.д.№ 250/2017г. , като връща административната преписка на Началника на СГКК-Пловдив за ново произнасяне по заявлението от 11.09.2015г. При тези данни е започнала отново процедура за изменение на ПИ 56784.510.748, като е констатирано, че документацията не е пълна – не били представени документите на всички съсобственици в имота. По тази причина в обжалваното писмо изх.№ 01-268358/16.11.2017г. е посочено, че преписката следва да се допълни с липсващите документи. На основание чл.26 ал.1 АПК е изпратено уведомление до заинтересуваните лица за започване на производство за изменение на КККР /изх.№ 01-268258-2 от 06.10.2017г./. В законоустановения срок постъпило възражение вх.№ 02-624/27.10.2017г. против искането изменение от Я. Р.П., Й. Р.П., В.Й.М. и В. К.М., в което е посочено че към момента има висящо гр.д.№ 1227/2015г. по описа на Окръжен съд-Пловдив /въззивно производство – въззивно гр.д.№ 526 на Апелативен съд-Пловдив/ и е заявено, че проекта за делба не е съобразен с действителното фактическо състояние на терена, както и с реално притежаваните вещни права на имота и е налице спор за материално право. Предвид възражението СГКК-Пловдив изпратила оспореното писмо до всички заинтересувани лица, уведомявайки ги, че е налице спор за материално право и преписката остава без движение до решаване на спора по съдебен ред.

В писмено становище /л.210, 211/ ответникът поддържа компетентност на Началника на СГКК-Пловдив в конкретния вид административно производство и спазване на всички административно-производствени правила, като за издаване на писмото са били налице фактически основания. Уточнено е, че производството по преписка вх.№ 01-268358/11.09.2015г. е оставено без движение, като са дадени указания на заявителя да съобрази представения проект с действащия устройствен план, което не е сторено. „Също така е спряно на основание чл.54 ал.1 т.5 АПК, тъй като в хода на административното производство се установи, че при нас е постъпило възражение с вх.№ 02-624/27.10.2017г. /при повторно процедиране на преписката, след връщането й от Съда/, в което е посочено, че към настоящия момент има висящо гражданско дело № 1227/2015г. на Окръжен съд-Пловдив, I състав. Делото било висящо на фаза въззивно производство пред Апелативен съд – Пловдив – II в.гр.с., където има висящо в.гр.д.№ 526/2017г. Предвид на наличието на съдебен спор, административната преписка е спряна до разрешаването му с влязъл в сила съдебен акт”.

- Заинтересованите страни : С. Д.Г.,***; Р. Д.Н.,***; Е. ***К.,***; Ф. Г.Т. ***; В. Г.И.,***; Е. Г.Т.,***; Е. Г.И.,*** ***; И. П.Б.,***П.,***; В. П.К.,***; П. И.Х.,***; Е. ***; И. Д.А.,***; П. Г.А.,***; И. Хр.А.,***; Т. Хр.А.,***; Д. К.М.,***; В. Ал.Г.,***; С. Г.Г.,***; В. К.М.,***; В. Й.М.,***; И. ***; Г. Й.Ш.,***; М. Й.Ш.,***П.,***;  В. И.М.,*** и М. П.А.,***, не изразяват становище по жалбата и по същество на спора.

              Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.

              Жалбата е подадена в срок от адресат на оспореното писмено уведомление, квалифицирано на неблагоприятен административен акт /известието за доставяне е получено на 22.11.2017г., л.14; жалбата е с вх.номер в СГКК-Пловдив от 05.12.2017г./.

1. По отношение спорът за допустимост на жалбата се съобразява качеството на жалбоподателката – заявител за изменение на КК /л.39/, съдържанието и последиците на обжалваното писмо.

Съдържание на оспореното писмено уведомление : „Разгледах отново постъпилото Заявление с вх.№ 01-268358-11.09.2015г. в СГКК-Пловдив от Н.Г.Ч. с искане да се направи делба на ПИ с ИД 56784.510.748 по КККР на гр.Пловдив и във връзка изпълнение на Съдебно решение № 9624 от 19.07.2017г. по адм.д.№ 250/2017г. на ВАС-Второ отделение. Констатира се, че документацията по преписка с вх.№ 01-268358-11.09.2015г. не е пълна, т.е. не са представени документите за собственост на всички съсобственици в имота. Следва преписката да се допълни и окомплектова с липсващите документи. Съгласно чл.26 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс е изпратено уведомление с изх.№ 01-268258-2 от 06.10.2017г. на СГКК-Пловдив до заинтересуваните лица за започване на производството за изменение на КККР. В законоустановеният срок е постъпило възражение с вх.№ 02-624-27.10.2017г. от Я.Р.П., Й.Р.П., В.Й.М. и В.К.М. против исканото изменение на КККР на гр.Пловдив по заявление вх.№ 01-268358-11.09.2015г. Във възражението е посочено, че към настоящия момент има висящо гражданско дело № 1227/2015г. на I състав на Окръжен съд-Пловдив, /във фаза въззивно производство – въззивно гр.д.№ 526, II състав на Апелативен съд – Пловдив/. Възразява се още, че проекта за делба не е съобразен с действителното фактическо състояние на терена, нито с реално притежаваните вещните права върху имота. Налице е спор за материално право. Съгласно чл.54 ал.2 от ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаването на спора по съдебен ред. След 6 /шест/ месеца преписката се анулира без възстановяване на суми, ако няма съдебно производство. Преписка с вх.№ 01-268358-11.09.2015г. в СГКК-Пловдив остава без движение до решаване на спора по съдебен ред”.

Според съдържанието на писмото, в началната си част същото действително има уведомителен характер, предвид констатация за непълнота на преписката и относно уведомяване на заинтересувани страни за започнало административно производство. Но не е отразено документите на кои от съсобствениците липсват, както и дали конкретните лица са редовно уведомени за представяне на необходимите документи в определен от административния орган срок. В тази вр. единствено е посочено : „Следва преписката да се допълни и окомплектова с липсващите документи.“. Липсва конкретика в констатацията и срок за представяне на липсващи документи и допълване на преписката. Според изрично изявление /л.210/ на административния орган, преписката е представена в пълнота, но същата не съдържа уведомление до заинтересувани лица за представяне на конкретно наименовани документи в определен срок, по см. на чл.30 ал.2 АПК. Освен това, в писмото не е отразена непълнота в документацията към заявлението, поради което са били приложими и чл.35, чл.36 АПК.

Цитираната норма на чл.54 ал.2 ЗКИР и разпореденото от страна на административния орган в частта – „След 6 /шест/ месеца преписката се анулира без възстановяване на суми, ако няма съдебно производство. Преписка с вх.№ 01-268358-11.09.2015г. в СГКК-Пловдив остава без движение до решаване на спора по съдебен ред”, квалифицира писменото уведомление на неблагоприятен индивидуален административен акт.

Следва да бъде отбелязано, че уведомителната част от писмото не може да бъде разглеждана самостоятелно, тъй като е фактическо основание за резултата от административното производство. Макар писменото уведомление да е квалифицирано на отказ за попълване на кадастралната карта, конкретното съдържание обосновава извод за оставена без движение преписка, вкл. с индиции за спиране, както е заявено в уточнението на административния орган. Тоест, налице е отказ от издаване на краен административен акт.

В жалбата са изложени съображения за характера на писмото в насока, че не съществува процедура, по която движението по заявление да бъде спряно. Съдържанието на писменото уведомление и пряката последица /отразена в писмото/ - оставяне на преписката без движение, вкл. анулирането й след 6 месеца, „ако няма съдебно производство”, засягат правото на заявителя по поставеното искане да бъде проведено административно производство по реда на ЗКИР с приключващ административната фаза акт /благоприятен или отказ/.

В оспореното писмо е цитирана нормата на чл.54 ал.2 ЗКИР и възражението, в което е заявено наличие на спор за материално право /л. 52/, но липсва самостоятелна преценка на административния орган за материалноправен спор, обоснована с фактите от преписката, вкл. с изискани допълнително данни и във вр. с указанията на ВАС. За да е налице спор за собственост, установен от началника на СГКК, в конкретния случай следва да са налични противопоставими документи за собственост на ПИ, претендиран за самостоятелна собственост на заявителя, каквито в случая липсват. С възражението не са представени противопоставими документи за собственост на ПИ – предмет на поисканото изменение.

Писменото уведомление се приема за индивидуален административен акт, неблагоприятно засягащ правото на заявителя за провеждане на административно производство по ЗКИР по предвидения в закона ред, правното основание на който изрично е указано от ВАС. Поради това подлежи на проверка има ли основание Началника на СГКК-Пловдив да оставя без движение преписка, с указание за анулирането й след шест месеца „ако няма съдебно производство”, респект. разполага ли административния орган с правомощие да спре административната процедура поради данни за висящ съдебен спор. В допълнение се отбелязва, че дори писмото да бъде възприето за отказ за попълване на КК на основание спор за материално право, последицата не е краен административен акт, а неблагоприятен акт, с който преписката е оставена без движение /вкл. с уточнение за спиране на основание чл.54 ал.1 т.5 АПК, като правното основание е добавено след образуване на настоящото дело - недопустимо/.

2. Административният акт е издаден от Началник СГКК – Пловдив, за правомощията на който орган е представена Заповед № РД-13-252/30.09.2013г. на Изпълнителният директор на АГКК и Заповед № РД-13-15/27.01.2015г. /л.133, 134/ - ИД на АГКК делегира на началниците на СГКК правомощия за издаване на заповеди по чл.54 ал.1 ЗКИР за одобряване измененията в КККР, за териториите на съответните области.

2.1. С Решение № 9624/19.07.2017г. по адм.д.№ 250/2017г., ВАС „ОТМЕНЯ решение № 1594 от 03.08.2016г., постановено по адм. дело № 3257/2015г. по описа на Административен съд – Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ отказ, обективиран в писмо изх. № 01-268358/21.10.2015г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър -– Пловдив. ВРЪЩА административната преписка на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Пловдив за ново произнасяне по заявление рег. № 01-268358/11.09.2015г. съобразно дадените в мотивите указания.”. ВАС е квалифицирал писмо изх. № 01-268358/21.10.2015г. на началника на СГКК – Пловдив /л.40/ за индивидуален административен акт – отказ и според мотивите в отменителното решение : „…Независимо от липсата на разпоредителна част, волята на административния орган да откаже исканото изменение на кадастралната карта и регистър е ясна, предвид което писмото има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Оспореният отказ не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – в него не са посочени фактическите и правните основания за издаването му. …Видно от приложените към заявлението документи: обяснителна записка и скица – проект жалбоподателката е поискала изменение на кадастралната карта, изразяващо се в нанасяне на нов ПИ (въпреки непрецизната формулировка „разделяне-делба”) съобразно правата й на собственост в обхвата на нанесен в одобрената кадастрална карта ПИ с идентификатор [номер], чрез обособяване на два нови ПИ. Приложен е нот. акт № 34/1997 г. за дарение на недвижим имот, по силата на който е придобила нива от 2, 737 дка, част от общ имот с площ 16, 425 дка, при описани съседи. Жалбоподателката е вписана в КР като собственик на ид. част - 2 793 кв. м от ПИ [номер] въз основа на посочения нотариален акт. Заинтересованите страни в първоинстанционното производство, съответно техните наследодатели, също са вписани в КР като собственици с различни ид. части в имота. …Само поради неспазване на установената форма административният акт е незаконосъобразен съгласно чл. 146, т. 2 АПК и подлежи на отмяна. В случай, че началникът на СГКК – Пловдив е считал искането за неясно или неотговарящо на законовите изисквания, е следвало да укаже на заявителката Ч. да го уточни или да отстрани недостатъците на основание чл. 30, ал. 2 АПК, което в случая не е сторено. От данните по делото се установява, че заинтересованите лица, вписани в КР, не са уведомявани за исканото изменение по реда на чл. 26, ал. 1 АПК. От приложените към заявлението доказателства е видно, че промяната е възможна при условията на чл. 54 ЗКИР в хипотезата на допусната грешка или непълнота. Представеният нотариален акт предхожда одобряването със заповед от 2009г. на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. [населено място]. Ако се касае до промяна в кадастралната карта и регистър, която не е резултат на допусната първоначална грешка в тях към момента на одобряването им, а до поддържането им в актуално състояние с оглед настъпили изменения в отразените обстоятелства, вкл. въз основа на делба, то е приложим друг ред – този по чл. 53а във вр. с чл. 52 и чл. 53 ЗКИР. При наличие на някое от основанията по чл. 52, ал. 2 (редакция, ДВ, бр.49/2014г., действаща към датата на оспорения отказ) ЗКИР не се извършва процедурата по чл. 54, ал. 1 ЗКИР. Фактите по делото не сочат обаче на такава хипотеза, тъй като със заявлението си до административния орган жалбоподателката е поискала изменение на кадастралната карта и регистър по отношение на процесния имот с идентификатор [номер], изразяващо се в обособяване на нов ПИ и записването му изцяло на нейно име, но не поради настъпила след одобряването на кадастралната карта и регистър промяна в собствеността. Административният орган е следвало да се произнесе по заявеното пред него искане за изменение на кадастралната карта и регистър в производство по реда на чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. ”

2.2. В случая Началникът на СГКК-Пловдив е дължал съобразяване указанията на ВАС относно видът административна процедура във вр. с искането на Ч., в цялост : „…със заявлението си до административния орган жалбоподателката е поискала изменение на кадастралната карта и регистър по отношение на процесния имот с идентификатор [номер], изразяващо се в обособяване на нов ПИ и записването му изцяло на нейно име, но не поради настъпила след одобряването на кадастралната карта и регистър промяна в собствеността. Административният орган е следвало да се произнесе по заявеното пред него искане за изменение на кадастралната карта и регистър в производство по реда на чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР“.

          Оспореното писмено уведомление е издадено в изпълнение решението на ВАС, което изрично е отразено в писмото. Правилно е възприето повторно разглеждане на заявлението без повтаряне на извършени действия, но изпълнението касае единствено уведомяване на заинтересованите лица - изпратено е уведомление до всички заинтересовани страни в административното производство по заявлението на Ч. от 11.09.2015г. /л.56/, с което страните са уведомени на основание чл.26 ал.1 АПК за започване на производство за изменение на КККР-Пловдив, засягащо ПИ с идентификатор 56784.510.748, за който в кадастралния регистър са записани като собственици заинтересуваните страни /лицата – адресати на уведомлението изх.№ 01-268358-2/06.10.2017г./. В уведомлението по чл.26 ал.1 АПК е посочено „Ще бъде издадена заповед, за която отново ще бъдете уведомени”, вкл. е предоставена възможност в 7 дн.срок страните да изразят становище след запознаване с проекта, вкл. при неизразяване на становище процедурата по изменение на КККР продължава при спазване на законоустановения ред – неспазен.

След уведомлението е постъпило възражение /л.52, вх.№ 02-624 от 27.10.2017г./, от Я. Р.П., Й. Р.П., В.Й.М. и В. К.М., в което е заявено, че исканите промени в кадастралната карта от Н.Ч. са свързани със съществуващ спор за материално право. Посочено е, че към момента има висящо гр.д.№ 1227/2015г. по описа на Окръжен съд-Пловдив /въззивно производство – въззивно гр.д.№ 526 на Апелативен съд-Пловдив/ и е заявено, че проекта за делба не е съобразен с действителното фактическо състояние на терена, както и с реално притежаваните вещни права на имота и е налице спор за материално право.

Предвид възражението е изпратено оспореното писмо до всички заинтересувани лица, с уведомление, че има възражение с твърдение за спор за материално право по цитираните гр.дела и преписката остава без движение до решаване на спора по съдебен ред. Следователно, Началникът на СГКК – Пловдив макар да е посочил, че действа в изпълнение на съдебно решение – не е издал акт, с който да приключи административното производство по реда на чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Наличието на спор за материално право трябва да бъде преценявано от СГКК за всеки отделен случай и е основание, въз основа на което да се откаже одобряването на проекта за изменение на кадастралната карта. Следва да се има предвид, че противопоставяне на собственически права, за които са представени доказателства, е индиция за спор за материално право, който следва да се реши по общия исков ред. Развилото се производство е административно и предполага отразяване на правно установено, а не спорно правно положение на поземления имот. В тази вр. неправилно в жалбата се поддържа, че Решението на ВАС е основание за прилагане нормата на чл.53а т.1 ЗКИР. Разпоредбата изисква прилагане на влязло в сила съдебно решение, разрешило спор за собственост.

В обобщение, писменото уведомление представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно оспорване - отказ на административния орган да се произнесе по заявлението с краен акт, като същевременно липсват данни за уведомени лица с оглед констатираната непълнота на преписката и определен от органа срок за представяне на необходими документи, след изтичане на който и при непредставянето му да възникне предпоставка за прилагане на чл.30 ал.2 АПК /в тази насока Определение № 15162/11.12.2017г. по адм.д.№ 13499/2017г., ВАС, Второ О./.

3. Както бе посочено, в оспореното писмо не е отразено документите на кои от съсобствениците липсват, както и дали конкретните лица са редовно уведомени за представяне на необходимите документи. Представената административна преписка, за която изрично е заявено да е пълна /л.210/ не съдържа изискана от административния орган допълнителна документация, необходима за целите на административното производство и законосъобразното му приключване. Липсва съпоставка между актове за собственост на заявителя и заинтересуваните лица, обосноваваща противопоставими права на собственост по отношение ПИ с ИД 56784.510.748 по КККР – предмет на поисканото изменение на КК.

В тази вр. се отбелязва, че в касационното производство пред ВАС са представени и приети решения на ПК-Пловдив : относно признаване правото на собственост на наследници на Цв.М. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти, сред които нива от 2.737 дка в землището на гр.Пловдив – запад в местността кв.36-парцел 15 имот № 253     парцел 15 от комасационен план изработен 1940г. , като 2 .737 дка са от общ имот 16.425 дка при посочени съседи /Решение № Т-481/21.06.1993г. : заявен с пореден № 2 от заявление и установен с молба-декларация за членство в ТКЗС Прослав, без приложена към същото скица/; за признаване правото на собственост на наследници на П.М.в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти, сред които нива от 2.737 дка в землището на гр.Пловдив – запад в местността кв.36-парцел 15 имот № 253     парцел 15 от комасационен план изработен 1940г. , като 2 .737 дка са от общ имот 16.425 дка при посочени съседи /Решение № Т-482/21.06.1993г. : заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с Декларация по чл.12 ал.3 ЗСПЗЗ, без приложена към същото скица/; за възстановяване правото на собственост на наследниците на Н.М.в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти, сред които нива от 2.737 дка в землището на гр.Пловдив – запад в местността кв.36-парцел 15 имот № 253     парцел 15 от комасационен план изработен 1940г. , като 2 .737 дка са от общ имот 16.425 дка при посочени съседи /Решение № Т-484/21.06.1993г. : заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с Делбен протокол от 22.01.1947г., без приложена към същото скица/; за признаване правото на собственост на наследниците на К.М. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти, сред които нива от 2.737 дка в землището на гр.Пловдив – запад в местността кв.36-парцел 15 имот № 253     парцел 15 от комасационен план изработен 1940г. , като 2 .737 дка са от общ имот 16.425 дка при посочени съседи /Решение № Т-486/21.06.1993г. : заявен с пореден № 3 от заявлението и установен с Делбен протокол от 22.01.1947г., без приложена към същото скица/.

Решение № Т-484/21.06.1993г. на ПК-Пловдив е посочено във възражението против поисканото изменение на КК /л.54/ като цитат от съдебното решение по гр.д.№ 1227 /Решение № 438/13.04.2017г./, поради което неизискването на допълнителни данни от заявителя за изменението в конкретния случай не е съществен пропуск, доколкото възражението съдържа информация за спор за собственост именно по отношение ПИ – предмет на поисканото изменение. Фактът обаче няма за последици оставяне на преписката без движение, респект. спиране на процедурата на основание чл.54 ал.1 т.5 АПК, вкл. не отрича задължението на административния орган за събиране на допълнителна документация от заинтересованите страни.

3.1. По отношение допълнителното основание за издаване на оспореното писмо – чл.54 ал.1 т.5 АПК : Не е допустимо административен акт да бъде допълван с фактически или правни основания в съдебна фаза – това ограничава правото на защита на засегнатото оспорващо лице, което е аргументирало жалбата в съответствие с основанията, възприети за издаване на акта. Извън това, не е налице основание по см. на чл.54 ал.1 т.5 АПК за спиране на административното производство /вкл. съдебното/ поради висящо гражданско дело, образувано по иск за собственост. Във възражението не е посочено правното основание на иска на Ч., а само, че е заявила претенция за собственост на недвижим имот от 2.737 дка в землището на гр.Пловдив – запад в местността кв.36-парцел 15 имот № 253     парцел 15 от комасационен план изработен 1940г. , като 2 .737 дка са от общ имот 16.425 дка при посочени съседи /Решение № Т-484/21.06.1993г./. Решението по гражданскоправния спор може да бъде основание за евентуално изменение на кадастъра и за завеждане на иска няма давност, поради което гражданското дело не би могло да бъде преюдициално спрямо административното производство и настоящото дело – в съответствие с решението по гражданското дело може да последва изменение на КК по начин, съобразно резултата от делото и на основание чл.53а т.1 ЗКИР. Ведно с това, отразяването на даден имот в КККР няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права и не съставлява пречка за тяхната защита по съдебен ред. Спорове относно правата на собственост не могат да бъдат разрешени в административното производство пред СГКК, както и в съдебното производство, съответно не могат да бъдат коментирани и възражения в тази насока.

3.2. В ЗКИР не е предвидено преписка по заявление за изменение на КК да бъде оставена без движение. Несъответстващо и извън установените в ЗКИР видове административни производства е посоченото анулиране след 6 месеца, ако няма съдебно дело.

Изменение на КККР без изрична заповед е въведено след изм. на ЗКИР / ДВ, бр. 49/13.06.2014г./, но само в изрично уредените хипотеза по чл.52, чл.53, 53а, 53б във вр. с чл.51, ал.1, т.1 и т.3 ЗКИР. За случаите на отстраняване на „непълнота и грешка“ е регламентиран друг ред - по чл.54 ал.1 във вр. с чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР, с различна процедура, която приключва с издаване на нарочен административен акт – заповед за одобряване на изменението или отказ. Именно този приложим режим е указан изрично от ВАС, но невъзприет правилно от административния орган. Предвид изричното волеизявление за оставяне на преписката без движение, независимо от посочената в писмото разпоредба на чл.54 ал.2 ЗКИР, не следва да се приема, че писменото уведомление представлява отказ за попълване на КК поради спор за собственост.

Съгласно чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят при установяване на непълноти и грешки, каквито са несъответствията между данните за недвижимите имоти в КККР и действителното им състояние към момента на одобряване на КККР според легалната дефиниция на § 1 т. 16 ДР ЗКИР в редакция към издаване на оспорената заповед /редакция към ДВ, бр. 49 от 13.06.2014г.: т.16 „непълноти или грешки" са несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри; а съгл. редакция към ДВ, бр. 57 от 22.07.2016 г.: т.16 /изм., бр. 57 от 2016г./ „непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние/. Отпадане изискването за изготвяне на АНГ в производството по изменение на КК и КР, след изм. на чл.51 – чл.54 от ЗКИР /ДВ,бр.49 от 2014г./ не игнорира „спора за собственост“ като основание за постановяване на отказ от началника на СГКК /ал.2 от чл.54 ЗКИР /, а въвежда ново задължение за административния орган за изготвяне на комбинирана скица, която отразява „застъпването“ на претендираното право на собственост и това по действащата КК и КР /арг. и от чл. 41 ал.6 и чл. 53 ал.2 ЗКИР, които предвиждат при наличие на противопоставими права на собственост за един и същи имот, в КРНИ да се записват данните за всички лица и документи/. В случая не се касае единствено за вписване на заявителя като собственик в КР, а е поискано попълване на КК с нов обект в хипотезата на „непълнота и грешка“ по т.2 ал.1 чл.51 ЗКИР, поради което е изискуемо произнасяне по чл.54, ал.2 ЗКИР със изрична заповед и при съблюдаване изискванията, установени в тази норма. Вместо това и при изрични указания на ВАС, е постановено оставяне на преписката без движение с предупреждение за анулирането й след шест месеца, „ако няма съдебно производство“. Наличието на спор за правото на собственост е отрицателно материалноправно условие на волеизявление по чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР за отстраняване на грешка в кадастъра до разрешаването му по съдебен ред – по аргумент от чл. 54 ал. 2 ЗКИР в редакциите на текста както към датата на подаване на заявлението, така и към настоящия момент /при издаване на акта/. Той е уреден от закона като предпоставка да се откаже изменение в кадастъра, а не представлява основание за спиране на съдебно-административното производство по чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК. Както бе посочено, установяването на действителното правно положение относно субекта на правото и границите на собствеността, респ. евентуалното успешно провеждане на иска на заявителя против останалите съсобственици, би било правопораждащ факт на ново административно производство - чл. 53а т. 1 ЗКИР.

Тъй като искането за изменение не е удовлетворено, правомерното поведение на органа е било да се произнесе изрично със заповед, като в противен случай би се формирал мълчалив отказ. Мълчалив отказ не е формиран при конкретните факти, предвид изричното волеизявление за оставяне на преписката без движение до решаване на спора по съдебен ред. Писменото уведомление – индивидуален административен акт следва да бъде отменено с връщане преписката по заявлението на жалбоподателката за приключването й по указания от ВАС ред – посочените правни основания от ЗКИР и с оглед мотивната част от настоящото решение.

            Изходът от спора е с последица – присъждане на направените от оспорващото лице разноски /адвокатско възнаграждение в размер на 450лв., пълномощно на л.152 и държавна такса в размер на 10 лв./, като възражението за прекомерност на адв.възнаграждение не е основателно предвид чл.8 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която разпоредба за делата по спорове по ЗУТ и ЗКИР размерът е 600 лв.

Мотивиран с изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

Отменя писмо изх.№ 01-268358/16.11.2017г., издадено от Началника на СГКК-гр.Пловдив, с което преписка с вх.№ 01-268358-11.09.2015г. в СГКК-Пловдив е оставена без движение до решаване на спора по съдебен ред и е указано, че след 6 /шест/ месеца преписката се анулира без възстановяване на суми, ако няма съдебно производство.

Връща преписката по заявление вх.№ 01-268358/11.09.2015г. на Н.Ч., за приключването й от Началника на СГКК – Пловдив по указания от ВАС ред – посочените правни основания от ЗКИР в Решение № 9624/19.07.2017г. по адм.д.№ 250/2017г. и при съобразяване с мотивната част от настоящото решение.

Осъжда СГКК – Пловдив да заплати на Н.Г.Ч.,***, ЕГН **********, съдебни разноски общо в размер на 460лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                                                               Административен съдия :