М
О Т И
В И
към
ПРИСЪДА № 33 по НОХД № 491/2018г.по
описа на КРС
Обвинението срещу подс.С. е по
чл.183,ал.1 от НК за това, че през периода месец март 2017г. - м. януари 2018г.
в гр. М., обл. С. З., след като е била осъдена с Решение № 18/11.01.2017г. по
гр. дело № 1752/2016г. по описа на Казанлъшки районен съд, влязло в законна
сила на 03.02.2017г. да издържа своите низходящи - децата си Ю.М.Й., роден на ***г.
в гр. Казанлък и М.М.Й., родена на ***г. в гр. К., чрез техния баща и законен
представител М.Ю.Й., съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на
повече от две месечни вноски, а именно - за детето Ю.М.Й. единадесет месечни
вноски в размер на 120 лева, в общ размер на 1320 лева и за детето М.М.Й.
единадесет месечни вноски в размер на 115 лева, в общ размер на 1265 лева,
всичко в размер на 2585 лева /две хиляди петстотин осемдесет и пет лева/.
Подсъдимата в с.з.се признава за
виновна.
Представителят на РП в с.з.поддържа
обвинението.
Производството по делото е
проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на Глава Двадесет и
седма от НПК при хипотезата на чл.371,т.2 от НПК като подсъдимата в с.з.заяви,че признава изцяло фактите,изложени
в обстоятелствената част на обвинителния
акт и е съгласна да не се събират доказателства за тези факти.
От събраните по делото на
досъдебното производство доказателства-гласни /показанията на свидетеля Й./,експертно
заключение /заключение на съдебно-счетоводна експертиза/,писмени /Решение от
11.01.2017г.по гр.д.№ 1752/2016г.на КРС,2 бр.удостоверения за раждане,Изпълнителен
лист/,които доказателства кореспондират помежду си и подкрепят направеното от
подсъдимата самопризнание,съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
През 2005г. св. М.Й. заживял на
семейни начала с подс. Н.И.С. ***. От съвместното им съжителство се родили две
деца, които св. Й. припознал - Ю.М.Й., роден на ***г. в гр.К. и М.М.Й., родена
на ***г. в гр.К.. През 2015г. св. Й. и подс. С. се разделили. Последната
заживяла с друг мъж, не искала децата и те останали да живеят при св. Й. ***,
като за грижите за тях му помагали неговите родители. М.Й. ходела на детска
градина, а Ю.Й. посещавал училище.
Откакто подс. Н.С. си тръгнала, не
давала пари за издръжката на децата. Затова св. Й. през 2016г. завел дело, като
искал на майката бъде определена издръжка за децата, а на него да бъде
предоставено упражняването на родителските права за децата. С Решение № 18 от
11.01.2017г. на Казанлъшки районен съд по гр. дело № 1752/2016г., влязло в
законна сила на 03.02.2017г., подс. С. била осъдена да плаща ежемесечна
издръжка в размер на 120 лева за Ю.М.Й., а за М.М.Й. - 115 лева, чрез св. Й.
като техен баща и законен представител, считано от 08.09.2015г. до настъпване
на основание за нейното изменение или прекратяване. До приключване на делото за
издръжка подс. Н.С. работела в „А.“. След влизане на горепосоченото решение в
сила, било образувано изпълнително дело, във връзка с което бил направен запор
на заплатата на подс. Н.С. в „А.комат“, като
на св. Й. били преведени 400 лева за издръжка на децата. След това
последната напуснала работа и св. Й. повече не получил никакви средства от
подс. С. за издръжката на децата.
Така в периода от месец март 2017г.
–месец януари 2018г. включително в гр. М., обл.С. З. подс. Н.С. не изплатила
нито една от дължимите месечни вноски по издръжката на дъщеря си М.М.Й. и на
сина си Ю.М.Й., чрез техния баща и законен представител св. М.Ю.Й..
По делото е разпитан по искане на
подсъдимата водения от нея свидетел В. К. Х.,който установява,че подсъдимата
купувала на децата неща,от които се нуждаят,но този факт няма отношение към
задължението да подсъдимата да изплаща издръжка на децата си чрез техния баща и
законен представител.
Предвид изложеното съдът намира,че
от обективна и от субективна страна подс.С. е осъществила състава на
чл.183,ал.1 от НК.
От обективна страна подс.С. е осъществила изпълнителното деяние „като е
осъдена да издържа свои низходящи,съзнателно не е изпълнила това свое
задължение в размер на повече от две месечни вноски“.
В с.з.защитникът на подсъдимата пледира,че не е налице
елементът“съзнателно“ да не е изпълнила задължението си,но съдът не е съгласен
с това твърдение.Подсъдимата С. напълно съзнателно не е изпълнявала
задължението си да заплаща издръжка на децата си през инкриминирания период,тъй
като тя е знаела и е била запозната,че е осъдена да заплаща издръжка в определения
размер с Решение № 18/11.01.2017г.по гр.дело № 1752/2016г.на КРС.Доводите на
защитника на подсъдимата,че същата няма доходи и имущество по-скоро навеждат на
твърдения за невъзможност за заплащане на издръжката,но съдът намира,че и тази
хипотеза не е налице.Освен,че задължението за изплащане на издръжка е на първо
място от всички алиментни задължения на един длъжник,то в случая по делото няма
данни подсъдимата С. да страда или да е страдала през инкриминирания период от
някакво заболяване,което да я прави нетрудоспособна и оттам-да не може да
полага общественополезен труд и да не може да изпълнява задължението си за
плащане на издръжка.Предвид изложеното съдът намира,че подсъдимата С. е
осъществила деянието,за което и е повдигнато обвинение,както от обективна,така
и от субективна страна.
От субективна страна подсъдимата е извършила деянието виновно при
форма на вината пряк умисъл-съзнавала е общественоопасния характер
на деянието, предвиждала е
неговите общественоопасни последици и е искала настъпването им. Горното се установява от обективираните и действия.
Предвид изложеното подс.С. следва да бъде призната за виновна по
повдигнатото и обвинение-и наказана.
При определяне на наказанието на
подсъдимата,с оглед процесуалния ред,по който е проведено
производството,наказанието в случая следва да се определи при условията на
чл.58а от НК.
При определяне на вида и размера
на наказанието на подс.С. съдът отчита като смекчаващи вината и обстоятелства
чистото и съдебно минало,критичното и отношение към извършеното деяние,добрите
и характеристични данни и затрудненото и материално положение.Отегчаващо вината
обстоятелство-сравнително дългият период на неплащане на издръжката и високата
обща сума на дължимите издръжки,които подсъдимата не е платила.
При съвкупната преценка на тези
обстоятелства съдът намира,че наказателната отговорност на подс.С. следва да се
реализира при превес на смекчаващите вината обстоятелства като следва да и се
определи наказание по първата алтернатива,предвидена в закона,в размер между
минималния и средния,предвидени в закона,а именно-ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.На основание чл.58а,ал.1 от НК така определеното наказание следва да се
намали с 1/3 и така на подс.С. следва да се наложи наказание в окончателен
размер от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл.66,ал.1 от НК
изпълнението на така наложеното наказание следва да се отложи за срок от ТРИ
ГОДИНИ.
На основание чл.189,ал.3
от НПК подс.С. следва да заплати по сметка на ОД МВР Стара загора направените
по делото разноски за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 82,10 лева.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: