Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр. П., 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на тринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при участието на секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 989 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба на Р.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес ***, офис 22, чрез адв. Б.И.Т. против МБАЛ “Е.” ООД гр. П., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. “Св. Архангел” № 19А, представлявано от Управителя д-р К.Н.Н..
В исковата молба се сочи, че по силата на сключен трудов договор с ответното дружество, ищцата заемала длъжността „медицинска сестра“, като от края на 2018 г., ответникът спрял да плаща трудовото й възнаграждение. Излагат са твърдения, че трудовото й правоотношение било прекратено през месец октомври 2019 г., но Заповед за прекратяването така и не получила, но разбрала основанието, на което е прекратеното - чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Твърди, че след прекратяването на трудовото правоотношение до момента на депозиране на исковата молба ответникът не е изплатил дължимите й трудови възнаграждения за периода от месец ноември 2018 г. до месец септември 2019 г. вкл., които възлизат в общ размер на 11391,15 лева, като в исковата молба са подробно раздробени за всеки един от месеците попадащ в процесния период.
Сочи, че освен посочените по-горе трудови възнаграждения, ответното дружество й дължи обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 850,00 лева, както и обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 369,60 лева за 10 дни неползван платен годишен отпуск за 2019 г. /уточнено в съдебното заседание/.
Ищцата твърди, че ответното дружество и дължи и лихва върху дължимите трудови възнаграждения в общ размер 1042,93 лев, като в искова молба е посочила нейния размер за всяко едно трудово възнаграждение през месеците от процесния период.
По наведените в исковата молба доводи се претендира съдът да осъди ответника да заплати на ищеца трудово възнаграждение с общ размер 11391,15 лева, за месеците от ноември 2018 г. до месец септември 2019 г. вкл, обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 850,00 лева, обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 369,60 лева за 10 дни неползван платен годишен отпуск, както и лихва върху неизплатеното й трудово възнаграждение в размер на 1042,93 лева за периода от месец ноември 2018 г. до месец септември 2019 г., ведно със законната лихва от датата на входиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. С протоколно определение в проведеното съдебно заседание на 13.01.2021 г., съдът е уважил направеното искане на ищцата са намалява на предявената искова претенция за неизплатено трудово възнаграждение, като същата следва да се счита предявен за сумата от 10189,65 лева.
Претендират се и разноски.
В проведените съдебни
заседание, при редовност на призоваването ищцата се представлява от пълномощник
адвокат Б. Т. – АК П., която моли съда да постанови решение, с което исковата
претенция да бъде уважена в цялост.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна не е депозиран отговор на исковата молба.
В проведеното съдебно заседание, не се явява ответникът.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото трудов договор от 10.04.2007 г. се установява, че ищцата е заемала длъжността „медицинска сестра“ при ответното дружество на пълно работно време, с основно трудово възнаграждение в размер на 400 лева и основен платен годишен отпуск – 20 дни.
По делото е прието като писмено доказателство писмо от ТП на „НОЙ“ гр. П., от което се установява, че за ищцата осигурителят – ответникът, е подал данни за осигуряване на пълно работно време, без прекъсване за периода от 10.04.2007 г. до 15.09.2019 г. вкл.
Представени и приети по делото са справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ и справка за получаваните от ищцата възнаграждения за периода от месец ноември 2018 г. до месец септември 2019 г..
От заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза и допълнително заключение, които съдът кредитира като компетентно изготвени и даващи изчерпателно отговори на поставените задачи се установява, че ответникът е осигурявал ищцата на пълно работно време, без прекъсване за периода от 10.04.2007 г. до 15.09.2019 г. вкл., на която дата е отбелязано и прекратяване на осигуряването. Вещото лице е посочило, че данни в НАП и НОИ касаещи основанието за прекратяване на трудовия договор не се съхраняват. Относно исковата претенция за неизплатено трудово възнаграждение е посочило, че дължимият размер за периода от месец ноември 2018 г. до месец септември 2019 г. е 10189,65 лева /нетно/, като дължимата лихва за забава върху него е в размер на – 1055,79 лева. Вещото лице е посочило, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец август 2019 г. е в размер на 1334,99 лева, а нетното 1035,93 лева. По отношение на обезщетението по чл.224 КТ е посочило, че неговият брутен размер е 606,80 лева, а неговия нетен размер е 546,12 лева.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд П., XIX състав е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ, чл.86 от ЗЗД, чл. 221 от КТ и чл.224 от КТ.
Безспорно се установи по делото, че страните по спора са били във валидно учредена трудово правна връзка през част от процесния период, като трудовото правоотношение между тях е прекратено, считано от 16.09.2019 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ – поради забава от страна на работодателя на изплащането на трудовото възнаграждение.
Безспорно се установи от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза и допълнителното заключение, че общият размер на дължимите суми за трудово възнаграждение на ищцата за периода от месец ноември 2018 г. до месец септември 2019 г. са в общ нетен размер - 10189,65 лева. Безспорно се установи, че дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10 дни е в брутен размер от 606,80 лева, а неговия нетен размер е 546,12 лева. Дължимото обезщетение по чл.221 КТ на труда съгласно заключението на експерта е в брутен размер от 1334,99 лева, а нетен размер от 1035,93 лева. Не бяха ангажирани никакви доказателства от ответното дружество, че е изплатило изцяло или частично претендираните от ищцата суми в настоящото производство. Безспорно се установи и размерът на претендираните от ищцата лихви за забава за процесния период, който е 1055,79 лева.
Установи се от събраните по делото доказателства, че ищцата е престирала работната си сила при ответника, т.е. полагала е труд, който съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ е възмезден. Работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената от работника работа, стига същият да е престирал добросъвестно своя труд – да не се е отклонявал от параметрите на уговорените в трудовия договор условия. Не се наведоха по делото възражения, нито доказателства от ответната страна при престация на своя труд ищцата да се е отклонявала от параметрите на уговорените с трудовия договор условия, тоест по смисъла на чл.75, ал.1 КТ ищцата е изпълнявала добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение. Поради това за работодателят е възникнало насрещното задължение по чл.128, т.2 от КТ да заплаща уговореното възнаграждение в установените срокове.
Едностранното прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение е породило съгласно чл.221, ал.1 КТ насрещното задължение на работодателя да заплати на работника или служителя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
Размерът на дължимото обезщетение, определено по правилата на чл.228, ал.1 КТ, се установява посредством пълно и главно доказване от приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема като обосновано, обективно и компетентно изготвено. От допълнителното заключение се установява също така и размерът на дължимото обезщетение по чл.224 КТ.
В контекста на изложеното съдът счита, че предявените искове за изцяло основателни, с изключение на иска за неизплатено трудово възнаграждение, който следва да бъде отхвърлен в частта касаеща само периода от 16.09.2019 г. до края на месец септември – 30.09.2019 г., тъй като безспорно се доказа, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 16.09.2019 г.. За пълнота следва да бъде посочено, че от заключението и допълнителното заключение на ССчЕ се установява, че задълженията на ответника досежно обезщетението по чл.221 КТ, чл.224 КТ и претендираното обезщетение за забава са в по-голям размер от претендирания с исковата молба, но съдът няма как да присъди този размер, след като ищецът не се е възползвал от възможността дадена му в чл.214 ГПК.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 650 лева разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, за което са на лице доказателства, че са изплатени в брой.
На основание чл.72, ал. 1 ГПК дължимата държавна такса следва да се определи по реда на чл.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, като за всеки отделен кумулативно предявен обективно съединен иск следва да се внесе държавна такса в размер на 4 на сто или не по-малко от 50 лева на основание чл.1 от Тарифата.
В настоящият случай, ответника следва да заплати по сметка на РС П. ДТ в размер на 557,59 лева, както и сумата в размер на 300 лева, представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за присъдените трудови възнаграждения и обезщетения.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА МБАЛ „Е.“ ООД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление - гр. П., ул." С. А.“ № 19А, да заплати на Р.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 10189,65 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец ноември 2018 г. до 15.09.2019 г. вкл. на основание чл.128, ал.2 КТ; сумата в размер на 850,00 лева, представляваща обезщетение на основание чл.221 КТ; сумата в размер на 369,60 лева за 10 дни неползван платен годишен отпуск за 2019 г. на основание чл.224 КТ; сумата в размер на 1042,93 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от месец ноември 2018 г. до 14.05.2020 г. върху дължимото трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на входиране на исковата молба -15.05.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неизплатено трудово възнаграждение за периода от 16.09.2019 г. до 30.09.2019 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА МБАЛ „Е.“ ООД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление - гр. П., ул." С. А.“ № 19А, да заплати на Р.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 650 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА МБАЛ „Е.“ ООД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление - гр. П., ул." С. А.“ № 19А, да заплати по сметка на РС-П. - държавна такса в размер на 557,59 и сумата от 300 лева за вещо лице.
На основание чл.242 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в частта за трудовите възнаграждения и обезщетения.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: