РЕШЕНИЕ
№ 1537
гр. Пловдив, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариета Бл. Бедросян
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело №
20215300101646 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД.
Ищцата М. А. В., ЕГН **********, от гр. **************, със съд.
адрес: гр. ********************, чрез адв. С. Й., е предявила срещу
ответницата М. И. З., ЕГН **********, от гр.
************************ осъдителен иск за сумата от 49 253 лв.
Твърди, че на 19.03.2021 г. упълномощила ответницата М. З. да продаде
2 недв. имота в гр. ************** и да получи продажната им цена, от която
да погаси заеми на ищцата към Кредитна Агенция България ООД, а остатъка
от 49 253 лв. – да преведе по сметката на ищцата в УниКредит Булбанк като
отчетна сделка. След продажбата на имотите на 27.04.2021 г. ответницата
погасила задълженията на ищцата към Кредитна Агенция България ООД в
размер на общо 70 747 лв., но не е дала сметка на възложителката и не е
предала остатъка от получената цена на имотите от общо 120 000 лв. Въпреки
проведените разговори и обещания ответницата и до момента не е превела на
ищцата дължимата част от продажната цена на имотите в размер на 49 253 лв.
Във връзка с твърденията на ответницата за извършено от последната
прихващане с насрещни задължения в размер на 70 000 лв. по неформален
1
договор за заем, обезпечен със запис на заповед, оспорва тези твърдения.
Счита, че не е получила сумата 70 000 лв., въпреки че договорът за заем е
реален, поради което и записът на заповед няма за предмет обезпечаване на
заема. Оспорва записа на заповед и като нищожен, поради измама, а също и
истинността на Договора за спогодба от 21.04.2021 г.
Ето защо ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответницата на основание чл. 79, вр. чл. 284 от ЗЗД да заплати исковата сума,
както и на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. да се присъди на пълномощника на
ищцата адвокатско възнаграждение.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и
уточнението й, както и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си
ангажира писмени доказателства.
Ответницата М. И. З., ЕГН **********, от гр. ******************, със
съд. адрес: гр. ********************* чрез адв. И. М., е подала отговор, в
който заявява, че счита така предявения иск за допустим, но за изцяло
неоснователен.
Не оспорва изложената от ищцата фактическа обстановка, но твърди, че
между страните е имало уговорка с остатъка от продажната цена на имотите
(от 49 253 лв.) да се погасят частично задълженията на ищцата, произтичащи
от Договор за спогодба от 21.04.2021 г. във връзка с предоставен заем на
19.03.2021 г. за сумата 70 000 лв., обезпечен със запис на заповед от
19.03.2021 г. с падеж 12.04.2021 г. за същата сума с поемател М. З., джиросан
в полза на ответницата М. З. на 15.04.2021 г.
Евентуално, прави възражение за прихващане с насрещно задължение
на ищцата по записа на заповед от 19.03.2021 г. за сумата от 70 000 лв.,
джиросан в полза на ответницата.
С нот. покана, връчена на ищцата на 11.05.2021 г. чрез нотариус Ц. Б.,
същата е уведомена за извършените от ответницата фактически и правни
действия във връзка с изпълнението на поръчката, както и че ответницата в
качеството си на джиратар по записа на заповед от 19.03.2021 г. за сумата от
70 000 лв. на основание чл. 103 от ЗЗД е извършила прихващане с насрещните
свои задължения към ищцата в размер на 49 253 лв., като последната сума се
погасява изцяло, а след извършеното прихващане ищцата остава да дължи
още 20 747 лв. – непогасена част от менителничното задължение ответницата.
2
Ето защо, към настоящия момент не съществува ликвидно и изискуемо
вземане в полза на ищцата, произтичащо от неизпълнена отчетна сделка по
неформален договор за поръчка по смисъла на чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, поради
което искът е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли, ведно с
присъждане на разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и по
съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и
гласни доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спора, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че ищцата М. В. е упълномощила ответницата М. З. с
пълномощно с нот. заверка на подписите и на съдържанието от 19.03.2021 на
нотариус М.П. – А., рег.№ *** на НК, да я представлява пред нотариуса и
пред трети лица, с правото да се разпореди като продаде, дари, замени на
когото намери за добре, при цена и условия, каквито намери за добре,
включително сама на себе си, както и при условията на чл. 38 от ЗЗД на
притежаваните от нея недвижими имоти: СОС с идентификатор
56784.522.707.1.1, представляващ жилище, апартамент с площ от 80 кв.м, с
адрес: гр. **************, ет. *, ведно с прилежащия север килер от 1,30
кв.м; ведно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж;
ведно с 1/2 ид.ч. от ПИ с всички подобрения и приращения в него, както и
СОС с идентификатор 56784.522.707.2.1 – друг вид СОС с площ от 13 кв.м,
подробно описани в пълномощното.
Освен това със същото пълномощно ответницата М. З. е упълномощена
с правото да получи продажната цена както по банковата сметка на
упълномощителката М. В., така и по собствената на упълномощената М. З.
банкова сметка.
На 27.04.2021 г. последната, действаща като пълномощник на ищцата М.
В., е продала описаните по-горе недв. имоти на К. Д. В. с нот. акт № ***, том
*, рег.№ ***, дело № 102/2021 г. на нотариус В. Б., рег.№ *** на НК, за
сумата от общо 120 000 лв., от която сума 70 747 лв. са преведени преди
3
подписване на нот. акт по банковата сметка на „Кредитна Агенция България“
ООД за пълно погасяване на всички задължения до момента на продавачката
М. В., произтичащи от Договори №№ 011-409/03.11.2020 г. и 011-
422/30.12.2020 г., а остатъка от продажната цена в размер на 49 253 лв. е
заплатена преди подписване на нот. акт по банковата сметка на
пълномощника на продавача – М. З., видно и от приложените 2 бр. платежни
нареждания и удостоверение за липса на задължения, издадено от „Кредитна
Агенция България“ ООД от 19.05.2021 г.
От представения запис на заповед от 19.03.2021 г. е видно, че ищцата М.
В. е поела задължение да заплати на поемателя М. А. З. сумата от 70 000 лв., с
падеж 12.04.2021 г., джиросан в полза на ответницата М. З. на 15.04.2021 г.
С Договор за спогодба от 21.04.2021 г., сключен между ищцата М. В. и
М. А. З., се констатира, че сумата от 70 000 лв., предоставена в заем на
19.03.2021 г. на ищцата и обезпечена със запис на заповед от същата дата в
полза на М.З. до този момент не е върната от М. В.. Тя се задължава да върне
заетата сума на М. З. чрез продажба на собствения си недв. имот в гр.
********, подробно описан по-горе, като сумата от продажбата ще постъпи
по банковата сметка на съпругата на заемодателя – М. З.. След заплащане на
сумата от 70 000 лв. на М. З. с остатъка от продажната цена ще се погасят
задължения на продавачката М. В. към „Кредитна Агенция България“ ООД по
договор за кредит от 03.11.2020 г.
В т. 5 от договора страните заявяват, че посочените задължения са
погасени чрез взаимно прихващане, а при наличие на разлики, всяка страна
дължи на другата съответната част от разликата, която е в нейна полза.
Във връзка с оспорване на съдържанието и автентичността на Договора
за спогодба от 21.04.2021 г. е допусната съдебно-почеркова експертиза с вещо
лице М. Д. С., която съдът възприема като компетентна, безпристрастно
изготвена и неоспорена от страните. От нея се установява, че подписът за
„Страна 1“ в Договор за спогодба от 21.04.2021 г. е изпълнен от М. А. В. на
ръка със синя на цвят химикална паста и не е полаган върху друг документ, а
впоследствие да е пренесен върху посочения договор, поради което съдът
намира оспорването на договора за недоказано.
С нот. покана, връчена на ищцата М. В. на 11.05.2021 г. чрез нотариус
Ц. Б. рег.№*** на НК, същата е уведомена за извършените от ответницата
4
фактически и правни действия във връзка с изпълнението на поръчката за
продажба на процесните недв. имоти; погасяване на задълженията на ищцата
към „Кредитна Агенция България“ ООД в размер на 70 747 лв., за което са
учредени договорни ипотеки върху продадените недв. имоти, както и че
ответницата в качеството си на джиратар по записа на заповед от 19.03.2021 г.
за сумата от 70 000 лв., на основание чл. 103 от ЗЗД е извършила прихващане
с насрещните свои задължения към ищцата в размер на 49 253 лв., като
последната сума се погасява изцяло, а след извършеното прихващане ищцата
остава да дължи още 20 747 лв. – непогасена част от менителничното
задължение ответницата, която сума следва да заплати в 14-дневен срок от
връчване на поканата по посочената в нея банкова сметка.
Съдът не обсъжда всички събраните по делото писмени доказателства
във връзка с договорите за отпуснати ипотечни кредити на ищцата от
дружеството - заемодател, тъй като счита същите за ирелевантни на спора по
същество, а показанията на свидетеля Г. Л. В. – за недопустими по смисъла на
чл. 164, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от ГПК.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните изводи от правна страна:
Предявеният иск с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД е процесуално
допустим, а разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Според чл. 36 от ЗЗД, едно лице може да представлява друго по
разпоредбата на закона или по волята на представлявания, като последиците
от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за
представлявания. В конкретния казус няма спор, че между ищцата М. В. и
ответницата М. З. е сключена на 19.03.2021 г. упълномощителна сделка по
смисъла на чл. 36 и сл. от ЗЗД, в необходимата форма за валидност по чл. 37
от ЗЗД, с която ищцата е упълномощила ответницата да я представлява пред
нотариуса и пред трети лица, както и с правото да се разпореди като продаде,
дари, замени на когото намери за добре, при цена и условия, каквито намери
за добре, включително сама на себе си при условията на чл. 38 от ЗЗД на
притежаваните от нея недвижими имоти, подробно описани в пълномощното.
Тъй като освен представителство, с пълномощното са възложени от ищцата
на ответницата да извърши и други правни действия, то същото инкорпорира
в себе си и договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. Според чл.
5
280 и чл. 284 от ЗЗД, с договор за поръчка довереникът се задължава да
извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия,
като довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на
поръчката, както и да му даде сметка и да му предаде всичко, което е получил
в изпълнение на поръчката.
Няма спор, че ответницата М. З. е изпълнила възложените й от ищцата
М. В. действия, като на 27.04.2021 г. е продала на трето лице описаните недв.
имоти за сумата от 120 000 лв. и с част от нея в размер на 70 747 лв. е
погасила задължения на ищцата по договори за кредит към „Кредитна
Агенция България“ ООД, ЕИК *********, за което са учредени договорни
ипотеки върху продадените недв. имоти, а остатъка от 49 253 лв. ответницата
е получила по своя банкова сметка, каквато възможност изрично е предвидена
в договора за поръчка (стр. 2 от пълномощното).
С нот. покана, връчена на ищцата, като доверител, на 11.05.2021 г.,
ответницата, в качеството си на неин довереник, я е уведомила за
извършените фактически и правни действия във връзка с изпълнението на
поръчката за продажба на процесните недв. имоти, поради което съдът
намира, че ответницата е изпълнила задължението си по чл. 284, ал. 1 от ЗЗД
– да уведоми доверителката за изпълнението на поръчката.
Видно от представения Договор за спогодба от 21.04.2021 г. по смисъла
на чл. 365 и сл. от ЗЗД, сключен между ищцата и третото неучастващо в
делото лице – М. З., между тях е налице сключен на 19.03.2021 г. договор за
паричен заем в размер на 70 000 лв., който не е върнат от ищцата и който тя
се съгласява да бъде погасен чрез продажба на собствените й недв. имоти, за
което изрично е упълномощила съпругата на заемодателя – ответницата М. З.
с посоченото по-горе пълномощно, ведно с договор за поръчка. От спогодбата
е видно също, че заемът е обезпечен с подписване от ищцата на запис на
заповед от същата дата с падеж 12.04.2021 г. в полза на заемодателя М. З.,
като с останалата част от продажната цена на имотите следва да се погасят
задълженията на ищцата по договори за кредит с „Кредитна Агенция
България“ ООД.
Тъй като записът на заповед за сумата от 70 000 лв. е джиросан на
15.04.2021 г. в полза на ответницата М. З., са налице две взаимни парични
вземания на ищцата и на ответницата по делото, които са изискуеми и
6
ликвидни, и ответницата е извършила прихващане по смисъла на чл. 103 и сл.
от ЗЗД на задължението си като довереник по отчетната сделка в размер на
49 253 лв. със задължението на ищцата по джиросания запис на заповед в
размер на 70 000 лв. Прихващането е извършено чрез волеизявление на
ответницата по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗЗД, обективирано в нот. покана,
връчена на ищцата на 11.05.2021 г., като по-малкото вземане в размер на
49 253 лв., дължимо от ответницата, се погасява изцяло, а ищцата остава да
дължи още 20 747 лв. – непогасена част от менителничното задължение.
Ето защо, съдът намира, че с волеизявленията си, обективирани в нот.
покана от 11.05.2021 г., ответницата, в качеството си на довереник на ищцата,
е извършила прихващане по чл. 103 от ЗЗД със задължението на ищцата по
записа на заповед и е дала сметка на доверителката си за получените 120 000
лв. в изпълнение на поръчката, поради което съдът намира, че ответницата е
изпълнила и задължението си по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, предявеният осъдителен иск по чл. 284, ал. 2
от ЗЗД е недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Възраженията на ищцата относно реалното получаване на заемната сума
от 70 000 лв. са неоснователни, тъй като Договорът за спогодба от 21.04.2021
г., чието оспорване е недоказано, е писмен документ, опровергаващ тези
възражения, и съдържа извънсъдебно признание на ищцата за дължимостта
на заемната сума в размер на 70 000 лв.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищцата следва да заплати на
ответницата направените от последната разноски по съдебното производство
в размер на 2 500 лв. - внесено възнаграждение за един адвокат.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. В., ЕГН **********, от гр.
**************, със съд. адрес: г********************, чрез адв. С. Й.,
срещу М. И. З., ЕГН **********, от гр. *****************, със съд. адрес:
гр. *******************, чрез адв. И. М., осъдителен иск по чл. 284, ал. 2 от
ЗЗД за сумата от 49 253 лв., дължима на основание договор за поръчка,
инкорпориран в пълномощно с нот. заверка на съдържанието и подписите от
7
19.03.2021 г. на нотариус М. П. – А., рег.№ *** на НК, като погасена чрез
прихващане по запис на заповед от 19.03.2021 г. с поемател М. А. З. за сумата
от 70 000 лв., с падеж 12.04.2021 г., джиросан на 15.04.2021 г. в полза на М.
И. З., като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. А. В., ЕГН **********, от гр. **************, със съд.
адрес: г********************, чрез адв. С. Й., да заплати на М. И. З., ЕГН
**********, от гр. ***************, със съд. адрес: гр. **************, чрез
адв. И. М., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски в размер на 2
500 лв. (две хиляди и петстотин лева) – платено възнаграждение за един
адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му на страната.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8