ПРОТОКОЛ
№ 671
гр. Варна, 17.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20243100900319 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ИЩЕЦ „ТИС“ ЕООД, редовно
призовано, представлява се от адвокат П. М., редовно упълномощен и приет
от съда от днес.
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, редовно призовано,
представлява се от адвокат А. Т., редовно упълномощена и приета от съда от
днес.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. Д. М., редовно призован, явява се лично,
депозирал заключението в срока по чл. 199 ГПК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Х. С., редовно призован, явява се лично, депозирал
заключението в срока по чл. 199 ГПК.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото
и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора като поканва страната да изрази становище
по проекта за доклад на делото.
СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 23619/24.09.2024 г., подадена от
процесуалния представител на ищцовата страна, адвокат П. М., в частта, в
която по делото е депозирана справка по чл. 366 ГПК.
АДВ. М.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.
Запознат съм с доклада и нямам възражения по него.
АДВ. Т.: Поддържам отговора на исковата молба и допълнителния
отговор на допълнителната искова молба. Поддържам оспорванията, които са
заявени с отговора. Запозната съм с доклада по делото и нямам възражения по
него.
АДВ. М.: Моля, да се уточнят конкретно възражения, които има
ответното дружество, тъй като в самия отговор на исковата молба не е
оспорено изрично фактът на плащането на сумите от страна на търговците
към „ЕРП Север“ АД, съответно дали се оспорва това обстоятелство и по
отношение възражението за давността, дали се оспорва факта на изпращане на
съответния e-mail със съответното съдържание на 11 юни или само правните
последици от същото.
АДВ. Т.: Ответникът оспорва факта, че плащането е получено от
търговеца „Загора Енерджи“ по простата причина, че не сме имали тежест да
го проверяваме. Така, че нека да го установим чрез експертиза, както в други
сходни случаи е направено.
По отношение на е-mail-а, аз не считам, че справката, която е издадена
от системния администратор на Окръжен съд – Варна, доказва, че на 11 юни
искова молба е била изпратена от електронната поща на ищеца към Окръжен
съд – Варна. Това, което видях в тази справка е уточнение какъв е
пропусквателният капацитет на електронната поща на съда. Така, че за мен
остава недоказано обстоятелството, че на 11 юни 2024 г. е бил направен опит
да бъде изпратена до системата на Окръжен съд – Варна, понеже това не е
2
удостоверено като обстоятелство.
СЪДЪТ, като съобрази поведението на страните и невъзможността за
спогодба, на основание чл. 145, ал. 3, пр. последно вр. чл.146 от ГПК,
пристъпи към УСТЕН ДОКЛАД на делото в смисъла, в който е докладван с
Определение № 1191/16.09.2024 година, както следва:
Производството е образувано по искова молба на „ТИС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Търговище, представлявано от управителя
Т.И.Т., с която са предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-
во от ЗЗД и в евентуалност - чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, срещу „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. Варна, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума от 57 217,04 лева, получена при
първоначална липса на основание, а в евентуалност – с която ответникът
неоснователно се е обогатил, представляваща разликата между заплатената от
ищеца за период на потребление от 01.05.2019 г. до 31.03.2024 г. цена за
услуга „пренос ниско напрежение“ и цена за услуга „пренос средно
напрежение“ за обект с аб. № *********, находящ се в ПИ с идентификатор
73626.504.821 по КК и КР на гр. Търговище, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на мачтов
трансформаторен пост /МТП/, находящ се в гр. Търговище, в ПИ
73626.504.821, изграден със знанието на Електроснабдяване гр. Търговище
през 1998 г. за нуждите на цех за преработка на пластмасови изделия, който
заедно със съпътстващото го оборудване служи за преобразуване на
електроенергия от средно към ниско напрежение. Твърди се в евентуалност, че
съоръжението е собственост на ищцовото дружество по силата на изтекла
придобивна давност, считано от 16.09.1998 г. Излага се, че с посоченото
съоръжение се осъществява захранването на собствения на ищеца
производствен обект, като ответното дружество е оператор на
разпределителна мрежа, а в отношенията си с ищеца съоръжението е
обозначено с абон. № 21038077 и кодов № 32Z440021038077R. Посочва се, че
съгласно чл. 30, ал. 1 от Наредба № 6/2014 г. границата на собственост на ел.
съоръжения между страните са клемите на проводниците от
разпределителната мрежа на ответника, в която точка се осъществява
3
продажбата на ел. енергия при средно ниво на напрежение, предмет на
задължението на енергийното предприятие за пренасяне на енергия до
мястото на трансферирането й. Твърди се, че съгласно чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ,
мястото на измерване следва да е на страната с по-високо напрежение при
собствени на клиента преобразуващи съоръжения, поради което средствата за
търговско измерване, отчитащи консумираната от ответното дружество
енергия, следва да бъдат монтирани на ниво средно напрежение. Тези
правила, с оглед характера на присъединяването като перманентно фактическо
и правно състояние, следва да се прилагат ex lege по инициатива на носителя
на нарочна лицензия за извършване на дейност в обществен интерес, като в
случая това не е сторено от ответника. Излага се, че консумацията в обекта се
отчита с електромер, монтиран след процесния ТП на ниво ниско напрежение,
при които условия се покриват технологичните разходи на енергийното
дружество при осъществяване на дейността по транспортиране на
потребяваните киловати по присъединителни съоръжения на ниско
напрежение, като ответникът не извършва пренос на енергия на ниско
напрежение в отношенията си с ищеца. Твърди се, че тъй като ответникът не
предоставя подобна услуга на крайния клиент, то липсва основание да
инкасира и възнаграждение за пренос НН, като на заплащане подлежи
единствено преносът на ниво средно напрежение. Излага се, че съгласно
практика на ВКС относно нередовно ценообразуване, при неспазване на
техническите изисквания се дължи единствено компонентът от цената на ел.
енергия, определен съобразно коректното положение, като в случая
измерването следва да е на страната на СрН. Твърди се, че за претендирания
период на потребление, заплатената цена за пренос НН възлиза на 90 724,22
лв. с ДДС, а цената за пренос СрН – 33 507,18 лв. с ДДС, като разликата
между реално дължимите и дефакто преведените на енергийното дружество
средства е в размер на исковата претенция от 57 217,04 лв., която сума
подлежи на възстановяване от ответника като получена без правно основание.
Излага се, че местоположението на електромера не е от значение за
компонентите, включвани в издаваните фактури, а дали ЕРП осъществява
транспорт на ел. енергия през мрежа НН, във връзка с което се уточнява, че се
твърди неправилно фактуриране и ценообразуване, а не неточно измерване.
Сочи се, че обстоятелството, че част от приложените фактури не са издадени
от ответното дружество, е ирелевантно, предвид разпоредбите на Правилата
4
за търговия с ел. енергия, според които доставчикът от последна инстанция
събира от потребителите и превежда на оператора на разпределителната
мрежа суми за пренос, достъп и др. мрежови услуги, като представител на
ЕРП по смисъла на чл. 36 от ЗЗД, каквото е в случая ответното дружество.
Твърди се, че търговецът на ел. енергия е страна по договорите по чл. 104 от
ЗЕ и чл. 14 от ПТЕЕ, като овластено от закона лице да получи изпълнението,
докато ЕРП, като реален кредитор, инкасира стойността на мрежовите услуги.
Твърди се в евентуалност, че е осъществен фактическия състав на
разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД. С оглед изложеното се моли за уважаване на
претенцията и присъждане на сторените разноски.
Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
86, ал. 1 от ЗЗД и в евентуалност – чл. 59 от ЗЗД вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С подадения от ответника „Електроразпределение Север“ АД писмен
отговор, се поддържа становище за недопустимост и неоснователност на
предявения иск. Твърди се, че искът е недопустим, поради липса на правен
интерес и на предпоставките за предявяване на иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, за
наличието на които не са представени доказателства. Сочи се, че евентуалният
иск по чл. 59 от ЗЗД е недопустим на същите основания, доколкото между
ищеца и ответника е налице облигационно отношение, а не предаване на
имуществени блага. Излага се, че между страните са налице договорни
отношения с правно основание чл. 104 от ЗЕ с предмет достъп до
разпределителната мрежа и пренос на ел. енергия, за което ищецът заплаща
съответната цена за услуга. Развиват се доводи по приложението на чл. 104 и
чл. 104а от ЗЕ, като се поддържа, че мрежовите услуги по достъп и пренос са
възмездни услуги, чиито цени се регулират от КЕВР, а уредбата им е
императивна. Твърди се, че за крайни клиенти, които се снабдяват с ел.
енергия от свободния пазар, се прилага чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ /чл. 28 и чл. 29 в
новата редакция/. Излага се съдебна практика на ВКС по приложението на чл.
55 и чл. 59 от ЗЗД. Сочи се, че ищецът не е оспорил облигационната връзка с
ответника с предмет мрежови услуги, регулирани от императивни норми,
които са правното основание за заплащане на процесните суми, поради което
нормите на чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД в случая са неприложими. Сочи се, че
ответникът е оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на § 1, т.
346, б. „а“ от ДР на ЗЕ и като такъв е оператор на ЕРМ за Североизточна
България и собственик на ЕРМ. Твърди се, че през процесния период
5
доставчици на ел. енергия за ищеца, като „търговски участник“ по смисъла на
чл. 1, ал. 2 от ПТЕЕ, са били „Загора Енерджи“ ЕООД и „ЕНЕРГО-ПРО
Енергийни услуги“ ЕАД. Поддържа се, че на 20.11.2013 г. между „ТИС“ ООД
и „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“ АД е сключен договор за достъп до
електроразпределителната мрежа, уреждащ местата и средствата за търговско
измерване в съответствие с ПИКЕЕ и даващ възможност на ищеца да снабдява
собствения си обект с ел. енергия от свободен пазар, като при подаване на
заявление за достъп до ЕРПМ, за ищеца е посочено заварено средство за
измерване на ниско напрежение, монтирано в първоначално проектираното
табло за отчитане на ниско напрежение, намиращо се в ищцовия трафопост.
Сочи се, че отношенията по измерване количествата пренесена ел. енергия се
регулират от договор за пренос при общи условия и от нормативната уредба,
като са изброени релевантните разпоредби, включително за неоснователност
на твърдяното от ищеца определяне на границата и мястото на измерване.
Поддържа се, че нормативната уредба не е императивна, като условията по
предоставяните услуги подлежат на промяна чрез отправено от ищеца искане,
каквото в случая не е направено. Оспорва се размерът на исковата претенция,
по отношение на която е налице неяснота, предвид неизпълнени от ищеца
предпоставки по чл. 366 от ГПК. В евентуалност се претендира приспадане на
разликата в цената за пренос на ниско напрежение. Прави се възражение за
изтекла погасителна давност за процесните плащания. Правят се
доказателствени искания и се моли за отхвърляне на предявените искове, като
се представят писмени доказателства с искане за тяхното допускане.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е депозирана допълнителна искова
молба, с която се изразява становище по направените от ответното дружество
възражения. Сочи се във връзка с възражението за недопустимост на иска по
чл. 55 от ЗЗД, че предоставянето на мрежови услуги не е включено в предмета
на договорите за продажба на ел. енергия, а е предмет на договорите по чл.
104 от ЗЕ и чл. 14 от ПТЕЕ, сключени с ответника, който е краен бенефициент
на заплащането на пренос на енергия, в който смисъл се развиват правни
доводи. По отношение на възражението за недопустимост на иска по чл. 59 от
ЗЗД, се излага, че претенцията на ищеца не произтича от договор между
страните, а от претърпяна загуба. Поддържа се, че с оглед липсата на спор
относно границата на собственост, където се осъществява продажбата на ел.
енергия, ответникът има договорното задължение да извършва пренос на СрН
6
единствено до мястото на присъединяване, но тъй като ищецът е заплатил
цена за пренос на ниско напрежение, тази услуга излиза извън обхвата на
договора за пренос между страните и липсва правно основание за нейното
заплащане. Излагат се допълнителни аргументи относно границата на
собственост, която е нормативно дефинирана и от която владението на
движимата вещ преминава у ищеца, който я транспонира за собствена сметка.
Сочи се, че ответникът доставя енергия на ниво СрН, независимо от
местоположението на СТИ, като видът на предоставяната услуга е от значение
за фактурирането на услугите, а не къде се измерва енергията и какво е
нейното количество. Поддържа се, че мястото на СТИ не е нормативно
дефинирано за разлика от нивото на напрежение с оглед нормативното
изискване мястото на измерване да е на страната с по-високо напрежение.
Излагат се допълнителни правни доводи относно лицензионното задължение
на ЕРП да разположи местата за измерване в съответствие с действащото
законодателство, което се прилага ex lege. Поддържа се, че поставянето на
СТИ не е елемент от технологичния процес на присъединяване с оглед
периода на първоначалния му монтаж, а има значение за реализирането на
договорната връзка между страните, като не е необходимо изрично заявление
за неговото предислоциране, за което се излагат допълнителни аргументи.
Твърди се, че липсва споразумение между страните за пренос на ел. енергия на
НН, за което ответникът не е представил писмени доказателства. Сочи се, че
мрежовата услуга за пренос на ел. енергия не подлежи на договаряне с друг
правен субект или предмет, като повторно се изброяват приложимите
императивни норми. Възразява се срещу претендираната от ответника
компенсация с технологичните загуби от трансформацията на ел. енергия от
СрН на НН, което като насрещно вземане, следва да се заяви с насрещен иск
или изявление за прихващане. Правят се допълнителни доказателствени
искания.
В срока по чл. 373 от ГПК е депозиран допълнителен отговор, с който се
оспорват изложените в допълнителната искова молба твърдения и се
поддържат направените с отговора на исковата молба възражения и
доказателствени искания. Доразвиват се доводи относно начинът на
фактуриране на предоставяните мрежови услуги и облигационният характер
на претендираните от ищеца суми. Сочи се, че меренето на ел. енергия,
съгласно указания за ел. снабдяване, е в табло НН на МТП с трифазен
7
електромер и токови трансформатори, съответстващи на инсталираната
мощност. Поддържат се изложените в отговора на исковата молба твърдения и
се излагат допълнителни аргументи относно мястото на измерване на ел.
енергия, като се допълва анализът на приложимата правна уредба и
приложимата в случая съдебна практика на ВКС. Сочи се, че при съоръжения,
които не са собственост на оператора, същият не налага едностранно
технически изменения без искане от собственика на съоръженията.
Поддържат се направените доказателствени искания, като се прави искане по
чл. 190 от ГПК и искане за допускане на писмени доказателства.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна носи тежестта
да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни
за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията
си. Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца да докаже плащането
на претендираната сума на ответника в сочения период по размер и
обогатяването на ответника, включително че средството за търговско
измерване, с което се отчита доставяната ел. енергия е монтирано от страна на
„ниско напрежение“; че за процесния период ответникът експлоатира
процесния трафопост. В тежест на ответника е да установи наведените
правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи твърдения,
включително че получената цена за предоставена услуга „пренос ниско
напрежение“ е получена на валидно правно основание.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ
ОТ ДОКАЗВАНЕ:
Наличието на сключен на 20.11.2013 г. между „ТИС“ ЕООД и
„Електроразпределение Север“ АД (в качеството на правоприемник на
„ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“ АД) договор за достъп до
електроразпределителната мрежа с деловоден № СВП13-761/06.11.2013 г.
Че ищецът е собственик на изградения от него през 1998 г. мачтов
трансформаторен пост, находящ се в ПИ с идентификатор 73626.504.821
по КК и КР на гр. Търговище, индустриална зона, с клиентски №
**********, с абонатен № 21038077 и кодов № 32Z4400210380077R,
както и че същият служи за електроснабдяване на обекта на ищеца и че
потреблението се измерва от СТИ, собственост на ответника, монтирано
8
на трансформаторният пост.
УКАЗВА на страните, че са се позовали на всички релевантни факти за
очертаване на основанието на иска, както и са ангажирали допустими
доказателствени средства за твърдяните от тях факти и обстоятелства.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат
становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят
доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или
чрез съдействие на медиатор.
СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 23619/24.09.2024 г., подадена от
процесуалния представител на ищцовата страна, адвокат П. М., в частта, с
която по делото в изпълнение на вменени задължения по реда на чл. 190 ГПК
са представени писмени документи: счетоводни извлечения.
СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 31634/10.12.2024 г., справка,
изготвена от системния администратор на Окръжен съд – Варна, в която е
посочено, че на e-mail сървъра е въведено ограничение за минимален размер
на единично писмо, което заедно с прикачените файлове не трябва да
надхвърля 15 МВ, като при постъпване на e-mail по-голям от разрешения
размер, сървърът връща служебен отговор, че писмото не може да бъде
доставено поради надвишения разрешен размер.
АДВ. М.: Моля, да приемете като доказателство по делото
представените с исковата молба и допълнителната искова молба писмени
документи.
АДВ. Т.: Моля, да приемете като доказателство по делото представените
с отговора на исковата молба и допълнителния отговор на допълнителната
искова молба писмени документи.
Не съм запозната с представените писмени документи от ищцовата
страна с молбата от 24.09.2024 г. Моля, да ми дадете възможност да се
запозная с тях и да изразя становище по същите.
АДВ. М.: По отношение на представените с допълнителния отговор
писмени доказателства, противопоставям се на тяхното приемане като
неотносими по делото, с изключение на доказателство № 4, което е договор за
продажба на ел. енергия от 2013 г. Доказателства от № 1 до № 3 касаят
предходен период и съответно наложеното първоначално техническо решение.
9
Същото обаче е предоговорено със сключването на договорите за пренос и за
достъп през 2013 г., поради което е ирелевантно. Доказателства № 5 и № 6, от
своя страна, въобще нямат връзка с предмета на делото. Касаят сигнал за
ниско качество на доставената ел. енергия. По принцип и самият договор се
явява неотносим, но предвид разпоредбата на чл. 11 от същия, съгласно който
измерването се осъществява в съответствие с изискванията на правилата за
търговия с ел. енергия.
СЪДЪТ намира, че представените с исковата молба, допълнителната
искова молба, отговора на исковата молба, допълнителния отговор на
допълнителната искова молба и допуснати до приемане писмени документи
следва да бъдат приети като доказателство по делото.
Като такива следва да бъдат приети и представените такива от ищцовата
страна с молба вх. № 23619/24.09.2024 г.
Възраженията на ищцовото дружество по отношение на представените с
допълнителния отговор писмени доказателства ще бъдат преценени при
преценка относимостта на писмените доказателства при постановяване на
решение по същество на спора.
На ответната страна следва да бъде дадена възможност в едноседмичен
срок, считано от днес да се запознае с представените от ищцовата страна
писмени документи с молба от 24.09.2024 г. и да изрази становище по същите.
Следва да бъде приобщена по делото изготвената справка от системния
администратор на Окръжен съд – Варна.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с
исковата молба писмени документи: Фактура № 626/22.07.1998 г. за закупени
материали, с които е започнат монтажът на МТП, издадена от „Метални
конструкции - Стражица" ЕООД; Фактура № 4507715/29.07.1998 г., издадена
от Електроснабдяване - гр. Търговище; Фактура № 8779/16.09.1998г.,
издадена от „Рапид" ООД; Фактура № 2112/18.09.1998Г., издадена от „Глобус"
ООД; Протокол обр. 19 от 19.10.1998г. за процесния МТП; Фактура №
10
4512945/22.12.1998г., издадена от Електроснабдяване - гр. Търговище;
Фактура № 1477/30.12.1998г., издаден от „ЕМУ" ЕООД; Фактури за исковия
период, Актуално състояние на ищцовото и ответното дружества.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с
отговора на исковата молба писмени документи: Общи условия на договорите
за прнос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север" АД, одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007
г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на
ДКЕВР, в сила до 15.10.2022 г. и Общи условия за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
Електроразпределение Север АД в сила от 16.10.2022 г., одобрени с Решение
№ ОУ-12 от 08.09.2022 г. на КЕВР, в сила считано от 16.10.2022 г.;Договор за
достъп до електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕНЕРГО-ПРО
Мрежи" АД с деловоден № СВП13-761/06.11.2013г., Заявлението за достъп до
ЕРПМ /Заявление №2401994/14.11.13г./и приложения към него.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с
допълнителната искова молба писмени документи: договор за пренос на ел.
енергия изх. № СвП13-761/06.11.2013 г. от 20.11.2023 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с
допълнителния отговор на допълнителната искова молба писмени документи:
Искане за указване начина на ел. снабдяване на обект на „ТИС" ООД;
Указание за проектиране и изграждане на съоръжения за ел. захранване на
обекта на „ТИС" ООД № 202/27.07.1998 г.; Заповед №6 от 23.12.1998г. за
включване под напрежение на обект ВТП „ТИС"; Договор за покупко-
продажба на електрическа енергия и участие в балансираща група между
„Енерго-Про Енергийни услуги" АД и „ТИСООД, датиран 24.10.201Зг.;
Констативен протокол №551/07.07.2021 г.; Решение№Ж-867/18.11.2021г. на
КЕВР.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените от
ищцовата страна с молба вх. № 23619/24.09.2024 г. писмени документи
счетоводни извлечения.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна, възможност в
едноседмичен срок, считано от днес да се запознае с представените от
ищцовата страна писмени документи с молба от 24.09.2024 г. и да изрази
11
становище по същите.
УКАЗВА на ищцовата страна, че възраженията по отношение на
представените с допълнителния отговор писмени доказателства ще бъдат
преценени при преценка относимостта на писмените доказателства при
постановяване на решение по същество на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото постъпила вх. №
31634/10.12.2024 г., справка, изготвена от системния администратор на
Окръжен съд – Варна.
СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 31446/09.12.2024 г. заключение по
допуснатата комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на вещите лица, като сне самоличността
им, както следва:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. Д. М., 72 години, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Х. С., 45 години, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Поддържам заключението си.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Поддържам заключението си.
АДВ. М.: Какво е разстоянието между въпросния трафопост и
електромерното табло, в което е монтирано средството за търговско
измерване?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ МАЛЕВ: То е монтирано буквално под трафопоста.
АДВ. М.: Т.е., говорим за отсечка от един, два, три метра?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Два метра е до трафопоста.
АДВ. М.: Можете ли да кажете какви са загубите при преноса само през
тази отсечка от два метра?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Да конкретизирам – трафопостът е машина, в
която … Разстоянието не е два метра, тъй като електроенергията, която
постъпва в 20 kV в трафопоста се преобразува в енергия с ниво на
напрежението 0,4 kV. Това става след като 20 kV генерират магнитен поток,
12
който минава по магнитопровод и минава през намотки, в които вече се
генерира ниско напрежение. Тези намотки са много голям брой. За това не
става дума за два метра и това всъщност поражда загубите в трансформатора,
които са около 5 %. Тези намотки, ако първичните намотки са десет, другите
са 50 пъти повече. И това всъщност е разстоянието, което реално погледнато
води до загуби, а не самото разстоянието между изходящата клема на
трафопоста и таблото. То е съвсем малко и няма никакви загуби при него. За
тези 5 % загуби това е основанието. При преноса от два метра географско
погледнато няма загуби.
АДВ. М.: Нямам други въпроси към вещите лица. Моля, да приемете
заключението.
АДВ. Т.: Нямам въпроси към вещите лица. Моля, да приемете
заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещите лица по комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза,
следва да бъде прието и приобщено, като доказателство по делото.
С оглед, на което СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото днес изслушаното
заключение на комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещите лица, в размер на
внесения депозит (издадени 3 бр. РКО сумата от 400,00 лева, за сумата от
600,00 лева и за сумата от 200,00 лева).
СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 23619/24.09.2024 г., молба, подадена
от процесуалния представител на ищцовата страна, в частта, с която се моли
да бъде поставена допълнителна задача към комплексната експертиза, а
именно: какъв е общият размер на фактурираната на ищеца за периода
потребление от 01.05.2019 г. до 31.03.2024 г. цена за услугата „пренос ниско
напрежение“ и същата заплатена ли е и кога на „Загора Енерджи“ ООД
касателно периода 01.05.2019 г. – 30.06.2023 г., респективно на „Енерго-Про
13
Енергийни услуги“ ЕАД за периода 01.07.2023 г. – 31.03.2024 г., както и
преведени ли са съответните мрежови компоненти на ответника.
АДВ. М.: Не поддържам искането, което сме направили с молба от
24.09.2024 г., тъй като вещото лице е дало заключение по тези въпроси.
С оглед на направените оспорвания при приемането на доклада, първо,
поддържам искането си за назначаване на съдебно-компютърна експертиза със
задачи, формулирани в допълнителната искова молба, досежно датата на
сезиране на съда с исковата молба. Също така, с оглед направеното изрично
възражение, моля, да бъде назначена допълнителна задача към допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице извърши справка в
счетоводството на търговците „Загора Енерджи“ и „Енерго Про Енергийни
услуги“, както и на „ЕРП Север“, да даде отговори на въпроса включените в
процесните фактури суми за предоставени мрежови услуги, заплатени ли са
на „ЕРП Север“ АД.
АДВ. Т.: Нямам доказателствени искания. Не се противопоставям на
експертизите, които колегата иска да бъдат допуснати, със задачите, които той
търси.
СЪДЪТ намира, че така направените от ищцовата страна
доказателствени искания следва да бъдат уважени.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕТО НА СЪДЕБНО-КОМПЮТЪРНА
ЕКСПЕРТИЗА, по която вещото лице, след като се запознае с компютърните
настройки и електронната поща на съда и на процесуалния представител на
ищцовото дружество, да отговори на следните въпроси:
На 11.06.24r. изпращано ли е електронно писмо от имейл адрес ****** до
имейл адрес ************@***.** със заглавие „Искова молба ТИС ЕООД
срещу Електроразпределение Север АД"?
Колко прикачени файлове се съдържат в изпратеното писмо, с какво
наименование и в какъв общ размер?
Съдържанието на прикачените файлове идентично ли е с това на
14
представените на 12.06.24r. в съда хартиени документи, с изключение на
фактурите за процесния период?
Съществува ли ограничение в размера на входящата кореспонденция в
имейла на получателя и това ли е причината за недоставянето на
имейла?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице, в размер на
300,00 лева, вносими от ищцовата страна, в едноседмичен срок, считано от
днес и представяне на доказателства за внасянето им.
По назначаване на вещото лице СЪДЪТ ще се произнесе в закрито
заседание след представяне на доказателства за внесен депозит.
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ДОПЪЛНИТЕЛНА СЪДЕБНО-
СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, по която вещото лице след като извърши
справка в счетоводството на търговците „Загора Енерджи“ и „Енерго Про
Енергийни услуги“, както и на „ЕРП Север“, да даде отговори на въпроса
включените в процесните фактури суми за предоставени мрежови услуги,
заплатени ли са на „ЕРП Север“ АД.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице, в размер на
400,00 лева, вносими от ищцовата страна, в едноседмичен срок, считано от
днес и представяне на доказателства за внасянето им.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице Р. Х. С., който да се уведоми за
поставената му задача след представяне на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира допълнително си
заключението най-късно в едноседмичен срок преди датата на съдебното
заседание, съгласно разпоредбата на чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ определя дата за следващо съдебно заседание 04.03.2025 г.
АДВ. Т.: Госпожо Председател, възможно ли е датата да бъде различна
от 04 март 2025 г., тъй като до 02 март 2025 г. съм извън страната?
АДВ. М.: Не възразявам производството по делото да бъде отложено за
по-късна дата през м. март 2025 г.
За изготвяне на заключенията по допуснатата съдебно-компютърна и
15
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза ОТЛАГА И НАСРОЧВА
производството по делото за 18.03.2025 г. от 11:00 часа, за което ищцовата и
ответната страни уведомени в днешно съдебно заседание чрез процесуалните
им представителите, вещото лице следва да бъде призовано след представяне
на доказателства за внесен депозит.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:34
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
16