№ 97
гр. Шумен, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря М. Л. М.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20213630201529 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0869-001717/16.06.2021год. на
Началник сектор към ОДМВР Шумен сектор Пътна полиция Шумен, с което на основание
чл.53 от ЗАНН, чл.185 от ЗДП на жалбоподателя Г. М. ИВ. е наложено административно
наказание “глоба” в размер от 20/двадесет/ лева и на осн. чл.179 ал.6 г.2 от ЗДП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200/двеста/ лева. Жалбоподателят
моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, като
в съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител в лицето на адв.Т. Я. от
ШАК, който поддържа депозираната жалба. Процесуалният представител на жалбоподателя,
освен това моли за присъждане на разноски
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, моли за постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваното НП,
като правилно и законосъобразно, както и да и бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение..
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
Жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С НП № 21-
0869-001717/16.06.2021год. на Началник сектор към ОДМВР Шумен сектор Пътна полиция
1
, на основание чл.185 от ЗДП на жалбоподателя е наложено административно
наказание “глоба” в размер от 20/двадесет/ лева за това, че „носи акт за нарушение по ЗДП
с изтекъл срок “, като е посочено, че виновно е нарушил чл.157 ал.6 от ЗДП и на осн.чл.
179 ал.6 т. 2 от ЗДП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200/двеста/ лева за това, че“се движи със значителна техническа неизправност на ППС“,
като е посочено, че виновно е нарушил чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП. Наказателното
постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение
серия GA№ 7406129/28.05.2021г., в който е отбелязано, че на 28.05.2021г. в 00.40 часа.
жалбоподателя е управлявал собственият си л.а.. „Ауди „А4” с рег № Н 1495 КА в Шумен
по бул.“Симеон Велики“ , като управлява МПС с АУАН серия GA№ 295942, който е с
изтекъл едномесечен срок на валидност, както и управлява МПС с констатирана значителна
техническа неизправност-нефункционираща задна лява стоп светлина. АУАН е съставен в
присъствие на жалбоподателя И., който го е подписал, без каквито и да било възражения,
като впоследствие, не е депозирал писмени такива и в изискуемия в чл.44 от ЗАНН срок.
В съдебно заседание, актосъставителят ИВ. ПЛ. СТ., свид.Д. СВ. Д. и свид.Д. СВ.
Д., посочиха , че на 28.05.2021г., около 00.40 часа, на бул.“Симеон Велики“ в близост до
пл.“Оборище“ в Шумен по време на специализирана полицейска операция са спрели за
проверка, управляваният от жалбоподателя л.а.“Ауди“, като в хода на проверката е било
установено, че задната лява стоп-светлина не свети, както и че управлява автомобила със
съставен акт за установяване на административно нарушение с изтекъл срок на валидност.
Горепосочените свидетели, също така изтъкнаха, че за констатираните нарушения на
жалбоподателя е съставен АУАН в негово присъствие, подписан от последния без каквито и
да било възражения. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, като съгласно нормата
на чл.101, ал.4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата
по чл.147, ал.1 от същия закон. Дали една неизправност е опасна, значителна или
незначителна се преценява съгласно предвидените изисквания в Наредба №Н-32 от
16.12.2011 год. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства. По смисъла, вложен в част I, т.4.2.1, б.“а“ от Методиката за
извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства /Приложение №5 към Наредбата/ значителна неизправност е дефектния
светлинен източник на задни габаритни светлини.
В настоящия случай от материалите по делото се установява, че по време на
извършване на проверката управлявания от жалбоподателя автомобил е бил с
нефункционираща задна лява габаритна светлина. В подкрепа на този извод са събраните в
хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите ИВ. ПЛ. СТ., Д.
СВ. Д. и .Д. СВ. Д. , които свидетелстват, че при визуалния оглед на автомобила лично са
възприели констатираната неизправност. Нарушението е описано по ясен и категоричен
начин и в акта за установяване на административно нарушение, а съгласно разпоредбата на
2
чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на
противното. С оглед на всичко изложено съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна нарушението, посочено в пункт 2 от обжалваното
наказателно постановление, доколкото на 28.05.2021 год. е управлявал МПС с констатирана
значителна техническа неизправност, изразяваща се в нефункциониране на задна лява
габаритна светлини. Същото представлява нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от
ЗДвП, доколкото се квалифицира като техническа неизправност по смисъла вложен в
разпоредбата на чл.101, ал.4 от ЗДвП, във вр. с част I, т.4.3.1, б.“а“ от Приложение №5 към
Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства. Деянието е извършено с вина под формата на
непредпазливост, доколкото водачът дори да не е знаел, че управлява технически
неизправно МПС е бил длъжен преди да поеме управлението над автомобила да се увери, че
същото е технически изправно с функциониращи агрегати и системи по него, в това число
и светлини. Съгласно чл.157 ал. 6 от ЗДП при съставяне на акт за нарушение , същия заменя
контролния талон за срок до един месец от издаването му. В конкретната хипотеза по
безспорен начин се установява, че жалбоподателя Г.И. на 28.05.2021г. е управлявал
собственият си лек автомобил с акт за установяване на административно нарушение , който
е съставен на 19.03.2021г./GA/295942 справка за нарушител на водач/, което означава, че
същия е бил със срок на валидност до 19.04.2021г.. Това обстоятелство води до извода, че
жалбоподателя на 28.05.2021г. е действал в дисонанс с изискванията на чл.157 ал.6 от ЗДП,
поради което и напълно адекватно е бил ангажиран с административнонаказателна
отговорност-пункт 1 от атакуваното наказателно постановление.
Съдът не споделя лансираната от процесуалния представител теза, че стоп-
светлините в задната част на автомобила, управляван от жалбоподателя се явяват едва ли
не допълнителна сигнализация , тъй като е бил с монтирана фабрично светлинна
сигнализация на задното стъкло, не само защото този факт не е бил възприет от нито един
от споменатите по горе свидетели, а и самия жалбоподател нито в АУАН, нито
впоследствие в изискуемия в чл.44 от ЗАНН срок е изложил подобни възражения.
Действително по делото е представена снимка от която се вижда, че л.а.. „Ауди „А4” с рег №
Н 1495 КА е със светеща сигнализация на задното стъкло, както и справка от Уикипедия за
хронологичното развитие на модела А4 на „Ауди“ но тези фактит с нищо не допринасят за
изясняване на фактическата обстановка, тъй като липсва каквато и да било информация
дали тази сигнализация е монтирана фабрично или допълнително и в кой момент и дали
въобще е функционирала на 28.05.2021г. , защото все пак се касае за автомобил, който е с
първа регистрация от 2002, а и още повече, че това обстоятелство не е отразено в
свидетелството за регистрация на посоченото по горе МПС. Съдът не споделя и
съображенията на процесуалния представител на жалбоподателя, че правомощията за
издаване на атакуваното наказателно постановление е следвало да бъдат делегирани от
настоящия министър на вътрешните работи, като в тази връзка напълно споделя
становището на процесуалния представител на въззиваемата страна, обективирано в
депозираните писмени бележки, че правомощията не възникват с оглед личността и не е в
3
полза на определено физическо лице, което към даден момент изпълнява длъжността
министър на вътрешните работи, а е компетентност на органа и това оправомощаване има
действие до неговата изрична отмяна или до наличието на законова промяна, която да
измени компетентност и то не отпада с промяната на физическото лице, което заема
длъжността министър на вътрешните работи, поради което и съдът приема, че след като
заповедта за оправомощаване не е отменена, лицата в нея разполагат с материалната
компетентност да издават наказателни постановления
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е
извършил визираните в акта и в НП нарушения, тъй като е носил акт за нарушение по ЗДП
с изтекъл срок и се е движел със значителна техническа неизправност на ППС, което
означава, че виновно е нарушил съответно чл.157 ал.6 и чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП
Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушенията, които
са били осъществени, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е
приложил съответните административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по
пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид,
че осъществяването на нарушенията и самоличността на лицето, са били установени по
безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат
неговата отмяна.
При индивидуализацията на наказанията административно-наказващия орган е
определил размера на наказанията в абсолютния предвиден такъв, съответно в чл.185 и в
чл.179 ал.6 т.2 от ЗДП , в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН .
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,
бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на
МВР - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен
конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата
на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия
орган - ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 80 /осемдесет/ лв, тъй като
производството по делото продължи в едно съдебно заседание и не е с фактическа или
4
правна сложност. Сумата следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се заплати
от последния по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а
жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 21-0869-001717/16.06.2021год. на
Началник сектор към ОДМВР Шумен сектор Пътна полиция Шумен.
ОСЪЖДА Г. М. ИВ. с ЕГН ********** , да заплати по сметка на ОД на МВР – гр.
Шумен сумата в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по
реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5