Присъда по дело №1303/2010 на Окръжен съд - Плевен

    МОТИВИ към ПРИСЪДАТА по НОХД № 1013/ 2010 г. на Окръжния съд – Плевен:

 

Срещу подсъдимия Севдин Седатинов Салимов  от гр.  Свищов е повдигнато обвинение и той е предаден на съд за това ,че :

При условията на продължавано престъпление, в качеството си на  управляващ и представляващ т. д. „ГЛОБАЛ СТИЛ „ ЕООД гр. Плевен, е избегнал  установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС в размер общо на 369 067.53 лева,като потвърдил неистина – включил в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит, не извършени доставки, в подадените справки декларации по ЗДДС на „Глобал Стил” ЕООД пред ТДД на НАП : СД № 15000522636/ 13.11.2006г.; СД  № 15000828676 от 15.01.2007г.; СД № 15000905350/ 14.03.2007г. ; СД № 15000908778/ 16.04.2007г. и  СД № 15000911605/ 14.05.2007г., - престъпление по чл. 255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл. 26,ал.1 от НК.

Обвинението се поддържа от прокурора, който намира, че то е доказано по несъмнен начин. Предлага , подсъдимия да бъде признат за виновен ,като му бъде наложено наказание лишаване от свобода, при условията на чл. 55, ал.,1, т.1  и ал.3 от НК, под предвидения от закона минимум, да не се прилага предвиденото кумулативно наказание конфискация, както и да се приложи разпоредбата на чл. 66,ал.1 от НК по отношение на наказанието лишаване от свобода.

Подсъдимият Севдин Салимов се признава за виновен за това , че е подписал  справките – декларации с невярно съдържание, но не й ,че е избягнал плащането на данъчни задължения, тъй като не е развивал дейност с фирмата.

Защитникът на подсъдимия – адвокат Виктория Петрова,излага доводи, че подсъдимият не е имал умисъл за извършване на данъчно престъпление, нито е имал представа дали други лица развиват дейност с фирмата, на която е вписан за управител, като деянието му се състои единствено в подписването на справките- декларации, посочени в обвинителния акт, които са били изготвени от други лица. Моли за постановяване на присъда при наличие на многобройни , смекчаващи отговорността обстоятелства при условията на чл. 55,ал.1,т.1 и ал. 3, както и за налагане на съразмерно на деянието наказание в размер позволяващ приложението на чл. 66,ал.1 от НК.

 

Плевенският окръжен съд ,като взе предвид повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, доводите изложени от страните и след анализ на доказателствата по делото установи следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

             Подсъдимият СЕВДИН СЕДАТИНОВ САЛИМОВ е   роден на 31.011982 г. в гр. Свищов, живее в гр. Никопол, ул. "Генерал Криденер" № 20, турчин, български гражданин,с начално образование, неженен, безработен.

    През лятото на 2006 година ,подсъдимия пристигнал в гр. Плевен с желание да си намери работа в строителството, като за целта разпитвал къде има офиси на строителни фирми. Ориентиран по рекламата на т.д. „Изомат”ЕООД, управлявано от св.  Николай Парашкевов, подсъдимият потърсил работа при него, свързана с изработване на изолации, шпакловки, конструкции, където му казали да подаде молба, заедно с копие от личната му карта. След около седмица му се обадили и му обяснили, че ще работи като управител на фирма, като дейността му ще се състои в подписване на изготвени документи.

     С решение № 833 от 09.06.2006 г. по ф.д. № 463/2006 г. на Плевенския окръжен съд е регистрирано „Глобал стил” ЕООД със седалище и адрес ***. За едноличен собственик   на капитала и управител на дружеството бил вписан подсъдимият Севдин Седатинов Салимов.

„Глобал стил” ЕООД е регистрирана по ЗДДС в ТД на НАП – Плевен, считано от 21.09.2006 г. и е де регистрирана по ЗДДС, считано от 05.11.2007 г.

    Подсъдимият Салимов не притежава нито подходящо образование, нито умения за изготвяне и работа със счетоводни документи. Не притежава познания и умения за осъществява дейността, на дружеството.

    В периода м. октомври 2006г – м. май 2007г. жена на име Добринка, която му била представена като счетоводител на фирмата, ежемесечно му носела изготвени справки- декларации по ЗДДС,в които в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит, били включени не извършени доставки от фирмите „Л.Т.Трейдинг” ЕООД гр. Плевен, и „Бешев” ЕООД гр. Плевен.  Подсъдимият ги подписвал,без да е изготвял и подписвал посочените в тях фактури отразяващи сключените сделки- покупки и продажби. Така съставените и подписани справки – декларации по ЗДДС били представяни в ТД на НАП гр. Плевен, за да удостоверят посочените в тях неверни обстоятелства.

    По този начин в горепосоченият период подсъдимият подписал съставените от други лица, пет броя справки- декларации:

1. В СПРАВКА-ДЕКЛАРАЦИЯ № 15000822636/ 13.11.2006 г. потвърдил неистина относно включени в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит не извършени доставки от т.д. "Л.Т. Трейдинг" ЕООД - гр. Плевен  по  фактури:

№ 1521/05.10,2006 г. на стойност 41 128,00 лв. и ДДС в размер на

8 225,60 лв.;

№ 1522/09.10.2006 г. на стойност 6 510,14 лв. и ДДС в размер на

1 302,03 лв.;

№ 1523/16.10.2006 г. на стойност 39 235,50 лв. и ДДС в размер на

7 847,10 лв.;

№ 1524/2210.2006 г. на стойност 13 203,90 лв. и ДДС в размер на

 2 640,78 лв.;

 № 1525/2210.2006 г. на стойност 40 859,28 лв. и ДДС в размер на

 8 171,86 лв.;

№ 1527/26.10.2006 г. на стойност 5 800,00 лв. и ДДС в размер на

1 160,00 лв. ;

№ 1528/30.10.2006 г. на стойност 4 390,00 .лв. и ДДС в размер на 878,00 лв,

 

2. В СПРАВКА-ДЕКЛАРАЦИЯ № 15000828676/ 15.01.2007 г. потвърдил неистина относно включени в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит: не извършени доставки от т.д.  "Л.Т. Трейдинг" ЕООД - гр. Плевен по следните фактури:

№ 1560/04.12,2006 г. на стойност 176 781,00 лв. и ДДС в размер на

35 356,32 лв.;

№ 1561/05.12.2006 г. на стойност 61 232,50 лв. и ДДС в размер на

12 246,50 лв.

     -не извършени доставки от  т.д. „Бешев" ЕООД - Плевен на обща стойност 127 666.80 лева по фактури:

№ 683/12.12.2006 г. на стойност 300 000,00 лв. и ДДС в размер на

60 000, лв.; 

№ 704/19.12.2006 г. на стойност 4 780,61 лв. и ДДС в размер

на 956,12 лв.;

№ 707/20.12.2006 г. на стойност 127 666,80 лв. и ДДС в размер на 25 533,36 лв.;

№ 726/26.12.2006 г. на стойност 47 395,88 лв. и ДДС в размер на 9 479,18 лв.

 

3. В СПРАВКА-ДЕКЛАРАЦИЯ № 15000905350/14. 03. 2007 г. потвърдил неистина,относно включени в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит не извършени доставки от т.д. "Л.Т. Трейдинг" - гр. Плевен  по фактури:

№ 8/27.01.2007 г. на стойност 87 000,00 лв. и ДДС в размер на

17 400,00 лв.;

№ 9/29.01.2007 г. на стойност 75 301,70 лв. и ДДС в размер на

15 060,38 лв.;

№ 13/01.02.2007 г. на стойност 5 000,00 лв. и ДДС в размер на 1000 лв.;

№ 14/01.02.2007 г. на стойност 154 975,00 лв. и ДДС в размер на

30 995,78 лв.;

№ 15/02.02.2007 г. на стойност 33 326,00 лв. и ДДС в размер на

6 665,20 лв.;

№ 17/05.02.2007 г. на стойност 27 000,00 лв. и ДДС в размер на 5 400 лв.;

№ 18/06.02.2007 г. на стойност 16 500,00 лв., и ДДС в размер на 3 300 лв.;

№ 19/13.02.2007 г. на стойност 6 400,00 лв. и ДДС в размер на 1 280 лв.

 

4. В СПРАВКА-ДЕКЛАРАЦИЯ № 15000908778/16.04.2007г.  потвърдил неистина относно включените  в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит не извършени доставки от т.д. "Л.Т. Трейдинг" - гр. Плевен  по фактури: 

       № 28/01.03.2007 г. на стойност 35 502,00 лв. и ДДС в размер на

7 100,40 лв.;

№ 29/01.03.2007 г. на стойност 17 760,00 лв. и ДДС в размер на 3 552 лв.

№ 30/02.03.2007 г. на стойност 51 102,00 лв. и ДДС в размер на

 10 220,40 лв.;

 № 31/08.03.2007 г. на стойност 58 035,00 лв. и ДДС в размер на

11 607 лв.,

 № 32/14X6.2007 г. на стойност 24 995,20 лв. и ДДС в размер на

 4 999,04 лв.;

 № 33/15.03.2007 г. на стойност 7 700,22 лв. и ДДС в размер на

 1 540,04 лв.;

№ 100/26.03.2007 г. на стойност 7 490,00 лв. и ДДС в размер на 1 498 лв.;

№ 101/26.03.2007 г. на стойност 19 308,80 лв. и ДДС в размер на

3 861,76 лв.;

№ 102/27.03.2007 г. на стойност 12 520,00 лв. и ДДС в размер на

2 504 лв.;

№ 103/29.03.2007 г. на стойност 19 914,40 лв. и ДДС в размер на

3 982,88 лв.;

№ 104/30.03.2007 г. на стойност 1850,00 лв. и ДДС в размер на

 370,00 лв.

5. В СПРАВКА- ДЕКЛАРАЦИЯ № **********/ 14.05.2007 г. потвърдил неистина относно включени в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит не извършени доставки от т.д.  "Л.Т. Трейдинг" - гр. Плевен  по фактури:

№ 7/26.01.2007 г. на стойност 123 000,00 лв. и ДДС в размер на  24 600,лв.;

 № 110/02.04.2007 г. на стойност 35 520,00 лв. и ДДС в размер на 7104,лв.;

№ 109/03.04.2007 г. на стойност 24 000,00 лв. и ДДС в размер на 4 800,лв. № 111/13.04.2007 г. на стойност 17 200,00 лв. и ДДС в размер на 3 440 лв.

№ 113/16.04.2007 г. на стойност 48 235,00 лв. и ДДС в размер на 9 651 лв. № 114/17.04.2007 г. на стойност 50 000,00 лв. и ДДС в размер на 10 000 лв.

№ 112/26.04.2007 г. на стойност 16 700,00 лв. и ДДС в размер на 3 340лв.

С решение № 1859 от 01.08.2007 г. по фирмено дело № 463/2006. по описа на Окръжния съд- Плевен е вписано прехвърлянето на 100 дружествени дяла от подсъдимия Салимов на свидетеля Любомир Станимиров Вълков. Със същото решение обв. Салимов е заличен като собственик и управител и е вписан нов управител – свидетеля Вълков.

В края на 2007г на т.д. „Глобал стил” ЕООД гр. Плевен била извършена данъчна ревизия, която приключила с Ревизионен акт № 1501764 от 08.02.2008г. , с който е отказан данъчен кредит, тъй като са установени фиктивни сделки, по които дружеството е било получател.

Възприетата от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от ДРА № 1501864/08.02.2008г./ том 2 ДП/; приемо- предавателен протокол от 26.02.2009г , 5 бр. справки – декларации за данъчния период м. октомври 2006г – м. януари – 2007 и данъчни фактури от т.д. „ЛТ Трейдинг” ЕООД под опис( том 4 л. 43-85 ДП); заверени копия от справки декларации(том 3 ДП,стр.556-527);у-ние за актуална регистрация № 463/2006г от ОС – Плевен, заверени копия от решения № 833/09.06.2006г на ПОС и решение № 1859/01.08.2007г (л.26 - 28, т.4 ДП); от показанията на разпитаните свидетели: Надка Илийчовска, Николай Парашкевов, Антон Пашанков , дадени по време на съдебното следствие; от показанията на св.Любомир Вълков и Драгомир Бешев, дадени на досъдебното производство на л. 3 -10 от том 4, прочетени по реда на чл. 281,ал.5 от НПК,както и отчасти от обясненията на подсъдимия.

Налице е противоречие между показанията на подсъдимия Салимов и св. Николай Пашанков относно обстоятелствата, дали св. Пашанков или служител от неговата ферма е обещал работа на подсъдимия и го е убедил да регистрира дружеството „Глобал Стил”EООД и дали това е станало против волята му. Св. Пашанков дава показания, че действително през 2006г. подсъдимият го е посещавал във фирмения офис на бул. „Русе” 93 гр. Плевен с молба за работа, но тъй като не желаел да работи на трудов договор, не се стигнало до назначаването му. Отрича категорично да го е склонявал да регистрира търговско дружество, както и да му е давал да подписва, каквито и да било документи.

Подсъдимият от своя страна, дава обяснения, че добре си спомня св. Пашанков, по външен вид и име,както и че го е намерил, като е влязъл в офис на фирма с рекламна табела”Изомат” в близост до хотел „Балкан”.Твърди още, че след като подал молба за работа и копие от личната си карта при св. Пашанков, след седмица лично св. Пашанков му се обадил, да се яви следващият понеделник, за да му обясни какво ще работи и срещу какво възнаграждение. Когато се явил в уговорения ден, се оказало, че от него се иска да подпише около десет документа, при това го заплашили с убийство за да го принудят и мотивират да не се оплаква в полицията.С кола го закарали до кантора зад съда в гр. Плевен, където подписал документите.

Съдът не кредитира с доверие показанията на св. Н. Пашанков, тъй като достоверността им се оспорва от подсъдимия и те не намират подкрепа в останалите доказателства по делото. От друга страна, св. Пашанков, ако признае, че обясненията на подсъдимия са достоверни, рискува да се уличи в престъпление, а разпоредбата на чл. 121 от НПК му дава право да не отговаря , на въпроси, които биха го уличили в престъпление.

    Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, в частта им, относно това ,че бил принуден със заплахи да подпише някакви документи, тъй като от обясненията става ясно ,дали това са документите за регистрация на дружеството „Глобал Стил”ЕООД, на което е вписан като собственик на капитала и управител. От обяснението му е видно, че подписите върху тези документи са били заверени при нотариус – тъй като на ул. „Ресен „ зад съдебната палата в гр. Плевен има няколко нотариални кантори. В присъствието на нотариуса няма възможност подсъдимият да бъде принуден да подпише каквото и да било против волята си.  Ако е бил принуден да положил подпис върху заверяваните документи преди посещението при нотариуса, подсъдимият е  имал е възможност да съобщи затова на нотариуса и да поиска помощ.

    Съдът намира за достоверни обясненията на подс. Салимов в останалата част: че не е развивал никаква търговска дейност, тъй като няма никакви умения свързани със сключване на сделки и подписване на необходимите документи, а само е подписвал тези, които са му поднасяли. Горните обстоятелства намират потвърждение в констатациите на ДРА, ревизионния доклад, както и в заключението на съдебно- счетоводната експертиза и показанията на св. Илийчовска, която установява ,че подсъдимият е с ниска степен на грамотност и трудно борави с дори с най- прости документи. От тези доказателства се установява , че подсъдимият има начално образование, няма професия, безработен и без доходи. Няма имущество. От данните в ревизионния акт се установява ,че регистрираното от него дружество, не е ползвало кредити, няма недвижима собственост,  машини или каквито и да било дълготрайни и краткотрайни активи; няма работници и служители, тоест не са налице основните предпоставки, за да се осъществи документираната мащабна търговска дейност.

      На съда е служебно известно, че повече от десет години хора без доходи,без образование и средства, се използват масово, за да бъдат регистрирани на тяхно има различни дружества- фантоми, чиято дейност се състои единствено в съставяне на данъчни фактури и фиктивна счетоводна документация. За тази услуга, на лицата се плащат дребни суми порядъка на 200 – 300 лева месечно.

От доказателствата е видно ,че подсъдимият е бил въвлечен именно в широко използваната схема да се регистрират дружества на името на социално слаби  граждани,чиято единствена цел е невярно документиране, състоящо се в  съставянето на данъчни фактури с невярно съдържание и осчетоводяването им, както и в съставяне на справки – декларации по ЗДДС, в които невярно се отразяват фиктивни  сделки.

    По делото безспорно е установено ,че инкриминираните справки - декларации: **********/13.11.2006г, № **********/15.01.2007г; №**********/14.03.2007г; № **********/16.04.2007г и № **********/14.05.2007г са подписани лично от подсъдимия Севдин Салимов.

    На досъдебното производство са назначени две графически експертизи, като съдът е изслушал изготвените по тях заключения.

От заключението на графическата експертиза № 156/09.06.2009г,изготвена от вещото лице графолог –Йордан Йорданов(л. 16-21,том VІ от ДП)е видно, че горепосочените пет броя справки- декларации, подадени в ТД на НАП гр. Плевен са подписани от подсъдимия.

Съдът приема заключението на вещото лице Йорданов като обективно, компетентно и обосновано, тъй като за да направи изводите си, вещото лице е изследвал положени пред него образци от подписа на подсъдимия, като ясно, последователно и разбираемо е изложил кои и колко на брой са съвпадащите белези между обекта на изследван е- подписите в справките – декларации и образците.От същото заключение е видно, че подписите в графа”получател” в данъчните фактури, съставени от т.д.”ЛТ Трейдинг” ЕООД отразяващи извършени от този търговец доставки през 2006г. не са подписани от подсъдимия.

    Подсъдимият в последната си дума пред съда признава, че е подписвал тези документи, като заявява, че не имал представа ,че се върши престъпление.

      Съдът приема за безспорно установени по делото, изложените в обвинителния акт обстоятелства, че инкриминираните документи – пет броя справки декларации, подписани от подсъдимия , съдържат невярна информация, като в тях, в графата отразяваща данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит, са вписани фиктивни сделки, с доставчици: т.д. „ Л.Т. Трейдинг” ЕООД гр. Плевен и т.д. „Бешев”ЕООД гр. Плевен.

    Това се установява на първо място от констатациите в ревизионния акт и ревизионния доклад/ том.2 ДП/. От направените насрещни проверки на т.д. „Бешев” ЕООД гр. Плевен се установява ,че на вписания в търговския регистър адрес на регистрация не е намерен офис на фирмата, като цялата кореспонденция ревизорите се е върнала не потърсена.Данъчните фактури № 683/2006, 704/ 2006, 707/ 2006 и 726: 2006г. отразяващи доставка на цигари на т.д. „Глобал Стил” ЕООД и посочени в СД № 15000828678/15.01.2007г .В деловодството на ТД на НАП обаче няма представени и входирани по реда на ДОПК документи, като сделките по тези фактури не са посочени в подадени от „БЕШЕВ”ЕООД справки – декларации по ЗДДС.

Тази фирма не е представила исканата от насрещната проверка счетоводна документация.

    От показанията на св. Драгомир Бешев , едноличен собственик на капитала на т.д. Бешев ЕООД гр. Плевен, дадено на досъдебното производство/ л. 9-10 от т.4 ДП се установява ,че той действително през 2006г е търгувал с тютюневи изделия и алкохол. Описаните фактури твърди, че са издадено от неговата фирма, като само № 707/06 е подписана от счетоводителката му, а останалите лично от него. Не си спомня обаче да е търгува с фирма „Глобал СТИЛ ЕООД”. Дава показания, че не разполага със собствен или нает транспорт, а клиентите му идват за стока със собствен превоз.

    От показанията на св. Любомир Вълков, дадени на 08.07.2008г. пред разследващия( л. 3.4 от том 4 ДП) се установява ,че той е придобил собствеността върху т.д. „ЛТ Трейдинг” ЕООД от лице на име Спиро през 2007г. Направил това срещу възнаграждение от 400 лева, като подписал пълномощно на непозната жена, представена му с името Йоана, която да реално да работи с тази фирма. Твърди, че никаква търговска дейност не е развивал с прехвърленото му дружество, тъй като е само фиктивен управител. Не познава подсъдимия и не е подписвал каквито и да било документи свързани със сделки или данъчни декларации.

    Съдът дава вяра на показанията на св. Л. Вълков, тъй като достоверността им се установява от доказателствата по делото.

    От насрещната проверка по отношение на т.д. „Л.Т.Трейдинг”ЕООД гр. Плевен, посочено като доставчик на „Глобал Стил”ЕООД по всички данъчни фактури, отразяващи доставки с право на пълен данъчен кредит, се установява ,че седалището на тази фирма не съществува реално. На вписания в търговския регистър адрес на управление няма офис на тази фирма. Кореспонденцията се връща с гриф”получателят се е преместил на друг адрес”. При проверката в ТД на НАП ревизорите са установили ,че не са л и представени документи за това дружество по реда на ДОПК.

    От заключението на графическата експертиза, изготвена от в.л. Йорданов, както и от заключението на в.л. Генади Георгиев, изготвил графическа експертиза № 203/15.07.2009г / л. 28-38 от том VІ ДП/ се установява ,че нито една данъчните фактури, издадени от т.д. „ЛТ Трейдинг” ЕООД, отразяващи доставки на т.д. „Глобал Стил” ЕООД през 2007г , включени в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит  в инкриминираните справки – декларации, не е подписана от подсъдимия.

     Съдът приема това заключение като обективно и безпристрастно, тъй като се основава на доказателствата по делото и мотивирано на база взетите лично образци от подписа на подсъдимия и прецизен анализ на обектите на изследване.

По делото е изслушано заключението на в.л. Юлка Точева, изготвила съдебно  - счетоводна експертиза / л. 75-85 том 6 от ДП, което съдът приема като обективно, безпристрастно и обосновано. Видно от това заключение, данъчните фактури издадени от т.д. „Л.Т. Трейдинг” ЕООД, посочени в инкриминираните справки- декларации , отразяват доставки на  зърно, черни и цветни метали. В същото време, но „Глабал Стил” няма разрешение за търговия с черни и цветни метали , нито със зърно.

От обстоятелствената част на това заключение, както и от разпита на вещото лице се установява, че това дружество няма банкови сметки, няма складове и офиси – собствени или наети, не разполага със собствен транспорт, като същевременно липсват документи отразяващи разходите при транспортирането на обемните доставки, отразени във фактурите. Освен това ,при ревизията е установено ,че фирмата няма нито един служител или работник, назначен с трудов договор, както и не са внасяни осигуровки. Липсват документи, удостоверяващи доставките да са платени по банков път или в брой.

От анализа на посочените доказателства съдът стигна до извода, че всички доставки, отразени в инкриминираните справки декларации, включени в данъчната основа на сделките с право на пълен данъчен кредит не са осъществени в действителност. Подобни мащабни търговски сделки, не е възможно да бъдат сключени и изпълнени, без да се ползват банкови кредити и без наличието на банкови сметки. Впечатляващият търговски оборот, не може да се реализира без наличието на наети служители и работници, без фирмата да разполага със складова площ и превоз, независимо дали собствен или нает. Същевременно няма документи за извършени транспортни разходи, което при реална сделка е неизбежно.

Фирмите, посочени като доставчици, както бе посочено по- горе, не са представили каквито и да било счетоводни документи, удостоверяващи реалността на извършените от тях доставки, за които има издадени данъчни фактури. Нито една от тези фактури не е подписана от подсъдимия.

При това положение, съдът намира по делото е безспорно установено, че в справките декларации, подписани от подсъдимия , той е потвърдил неистина, като в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит е включил фиктивни доставки от т.д. „Бешев” ЕООД гр. Плевен и „ЛТ Трейдинг”ЕООД гр. Плевен, по описаните в тях фактури.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на така установените факти, не може да се приема за доказано по несъмнен начин обвинението по чл. 255, ал.3,във вр. с ул.1, т.2 от НК.

 

За да е налице съставомерно деяние по чл.255,ал.3, във вр. с ал.1 от НК обвинението следва да е доказало по безспорен начин наличието на следните ОБЕКТИВНИ ПРИЗНАЦИ от фактическия състав на това престъпление:

-търговското дружество, регистрирано от подсъдимия да е развивало действително търговска дейност,от която е получавало парични постъпления от оборота, подлежащи на облагане с ДДС.

-В подадената справка – декларация по ЗДДС, подсъдимият, като представляващ и управляващ дружеството да е обявил пред данъчните органи в графа”Б”, че е осъществил покупките с право на пълен данъчен кредит, описани в съответните дневници и данъчни фактури, въпреки, че такива сделки реално не са били  включени, тоест заявените в СД обстоятелства не отговарят на обективната истина.

- В резултат на това невярно деклариране, търговецът да е избегнал установяването или плащането на действителни данъчни задължения в големи размери, тъй като по този начин се намалява данъчното задължение, защото на внасяне в Републиканския бюджет подлежи само разликата и то в случай, че дължимия данък надвишава данъчния кредит.

Друга форма на изпълнително деяние е , когато извършвайки действителни облагаеми с ДДС сделки, по които е продавач, търговецът не ги впише в графа”А” на СД по ЗДДС и по този начин избегне установяването на действителното данъчно задължение.

От субективна страна:  Деецът е осъществил деянието с пряк умисъл, както относно невярното деклариране, така и относно резултата от обявените в СД пред данъчните органи неверни обстоятелства, тоест съзнава ясно, че невярното деклариране в подадената СД по ЗЗДС е в пряка причинна връзка с последвалото избягване установяването или заплащането на действителни данъчни задължения в големи размери.

За да се установят горните обективни признаци по несъмнен начин, по делото следва да са представени убедителни доказателства, че търговското дружество „Глобал Стил”ЕООД,  е регистрирано по ДДС, а подсъдимият е осъществил действителни сделки, по които е доставчик , тъй като ДДС се дължи именно по тези сделки, като се начислява в продажната цена на доставените стоки и услуги. В графа „А” на справката – декларация по ЗДДС се вписва данъчната основа на сделките, по които търговецът е доставчик и е начислил ДДС за внасяне във фиска. Ако обаче търговецът не извършва никаква реална дейност и по – специално не продава стоки и услуги, той не дължи данък добавена стойност, дори да е посочил такива фиктивни сделки в графа”А” на справката – декларация.

Държавното обвинение не е представило каквито и да било убедителни доказателства, от които е може да се направи извод, че сделките вписани в графа”А” на инкриминираните справки – декларации, тоест онези, по които т.д. „Глобал Стил” ЕООД е доставчик са действителни, а не фиктивни, като тези, вписани в графа”Б”.

Подсъдимият твърди, че никаква търговска дейност не е развивал и не е издавал и подписвал данъчни фактури, а само е подписвал готовите справки- декларации. Това негово възражение не само не е опровергано от обвинението, но се подкрепя от останалите доказателства по делото – констатациите в ДРА, показанията на свидетелите, резултатите от насрещните проверки , заключенията на вещите лица по счетоводната и графическите експертизи.

Както вече се посочи, обвинението не е представило доказателства, че дружеството, управлявано от подсъдимия е извършило действителни сделки, подлежащи на облагане с ДДС, тоест, че действително дължи ДДС в големи размери.

От показанията на св. Илийчовска, както и от обясненията на подсъдимия е видно, че той няма нито подходящо образование, нито елементарни знания и умения, за да ръководи търговско дружество с такава внушителна според счетоводните документи дейност. Не е съставял и подписвал данъчните фактури, отразяващи вписаните в СД – сделки, трудно се е справил даже с подписването на документите свързани с извършената през 2007- 2008г данъчна ревизия.

Събраните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност дават възможност да се направи единствено възможния извод, че т.д. „Глобал Стил” ЕООД е фантом, тоест – съществува само на хартия: вписано в търговския регистър, регистрирано в НАП и единствената му дейност се е състояла в изготвянето на документи с невярно съдържание – данъчни фактури , дневници за покупки и продажби и справки- декларации по ДДС.

След като по делото е доказано, че регистрираното и представлявано от подсъдимия търговско дружество да е извършвало реални сделки, подлежащи на облагане с данък добавена стойност,неминуемо следва изводът, че подадените пет броя справки декларации с невярно съдържание не са довели до това, да бъде избягнато установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС.Това е така, защото не може да се избегне установяването на данъчно задължение, каквото изобщо не е възникнало по отношение на т.д. „Глобал Стил „ ЕООД – Плевен.

Възможно е  това дружество да е част от създадена мрежа от търговски дружества – фантоми, чието основно предназначение е невярно документиране на неосъществена търговска дейност, с цел да се попречи на установяването действителни данъчни задължения от търговско дружество, което действително осъществява дейност, подлежаща на облагане с данъци. По делото обаче липсват такива доказателства, като съответно липсва и такова обвинение.

Предвид изводите на съда, че по делото не е доказано подсъдимият да е осъществил  всички обективни признаци от изпълнителното деяние по чл. 255,ал.3, във вр. с ал.,1,т.2,вр. чл. 26 от НК, а в резултат на подадените СД да е избягване установяването или плащането на данъчно задължение по ЗДДС в големи размери,то следва да бъде признат за невинен и оправдан по това обвинение.

Престъплението по чл. 255, ал.3, във вр. с ал.1,т.2 от НК е резултатно двуактно, тъй като фактическия състав включва осъществяването на друго престъпление – невярно деклариране и последвалия от него неправомерен резултат – избягване установяването или плащането да данъчно задължение.

По делото се доказа по несъмнен начин, че подсъдимият в периода м. октомври 2006г – 14.май 2007г., в качеството си на  управляващ и представляващ т.д. „Глобал Стил” ЕООД гр. Плевен е потвърдил неистина в писмени справки – декларации: № 15000822636/ 13.11.2006г; № 15000828676/15.01.2007г; № 15000905350/14.03.2007г.; № 15000908778/16.04.2007г и № **********/ 14.05.2007г, които по силата на  ЗДДС се подават пред ТД на НАП гр. Плевен, за удостоверяване истинността на отразените в тях обстоятелства,за което му е повдигнато обвинение, тъй като това престъпление се включва във фактическия състав на престъплението по чл.255 от НК.

Деянията е извършени при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26,ал.1 от НК и с пряк умисъл, тъй като подсъдимият Севдин Салимов е съзнавал, че е само фиктивен управител , но е подписвал справки- декларации по ЗДДС, с ясното съзнание че в действителност описаните в тях сделки не е сключвал.

Деянието на подсъдимия Севдин Салимов е съставомерно по чл. 313,ал.1,във вр. с чл. 26,ал.1 от НК, за което следва да бъде признат за виновен.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

При определяне размера на наказанието, съдът взе предвид наличието на следните смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства: чистото съдебно минало, липсата на данни за асоциално поведение от страна на подсъдимия, младата му възраст и липсата на добро образование, които предпоставят липса на достатъчен житейски опит и съответно познания , за да се предпази от въвличане в подобни престъпления; не на последно място – ниският социален статус и липсата на доход, които са били главния мотив, за извършване на престъплението.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства, следва да се вземат предвид броят на  справките- декларации, подписани от подсъдимия и отразения в тях значителен търговски оборот, който е довел до неоснователни очаквания от страна на данъчната администрация, относно приходите в Републиканския бюджет.

С оглед тези обстоятелства, съдът намира, че конкретната обществена опасност на деянието е под нивото на обичайната за този род престъпления, тъй като предмет на невярно деклариране са само пет СД за относително кратък период от време – десет месеца.

Подсъдимият също няма основание да бъде характеризиран като личност в висока степен на обществена опасност. Ето защо, съдът намира,че на подсъдимия Севдин Салимов, следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства , към минимума предвиден в закона , а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Предвид чистото съдебно минало и липсата на данни за противообществени прояви, съдът намира ,че за постигане целите на наказанието не се налага подсъдимият да бъде отделян от семейството и социалното си обкръжение. С оглед на това, изтърпяването на наложеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години на основание чл. 66,ал.1 от НК.

При този изход на делото, подсъдимият следва да заплати направените деловодни разноски за възнаграждения на вещи лица и разноски за свидетели : 205 лева по сметка на ОД на МВР и 142 лева – по сметката на Окръжния съд – Плевен.

Воден от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

     

 

 

 

 

         МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 1303/2010г на Окръжния съд – Плевен:

 

    Срещу подсъдимия С.Ц.Ц. *** е повдигнато обвинение за това, че: На 12 март през 2010г. в гр. Искър отнел чужди движими вещи – сто и десет лева от владението на Л.К.П.с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на Л. П. – престъпление по чл. 199,ал.2,т.2,пр.1 ,във вр. с чл. 198,ал.1 от НК.

    Съдебното производство пред първата инстанция се проведе по реда  съкратеното съдебно следствие по  глава „двадесет и седма” от НПК, хипотезата на чл. 371,т.2 от НПК по искане на подсъдимия и неговия защитник.

    Подсъдимият заявява, че разбира обвинението, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен  да не се събират доказателства за тези  факти.

    Прокурорът  поддържа обвинението намира, че то е доказано по несъмнен начин. Излага доводи в подкрепа на фактическите положения изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.. Предлага  подсъдимия С.Ц. да  бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение ,като му бъде наложено наказание лишаване от свобода не по – високо от дванадесет години и осем месеца, след като се приложи разпоредбата на чл. 58а от НК, което да изтърпи в затвор при първоначален „строг” режим.

    Служебният защитник на подсъдимия – адвокат П.В. не оспорва фактическата обстановка в обвинителния акт и правната квалификация на деянието. Пледира за наказание, определено при многобройни , смекчаващи вината обстоятелства – чл. 55 от НК – под минимума от петнадесет години лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета, на основание   чл. 58а от НК – действащата редакция, като по- благоприятна за подсъдимия.

    Съдът като взе предвид обвинението, повдигнато срещу подсъдимия С.Ц., доводите изложени от страните и след обсъждане на доказателствата, събрани на досъдебното производство намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

    Подсъдимият С.Ц. е  неграмотен, не работи, няма семейство,  живее в гр. Искър и често прекалява с употребата на алкохол.

    Л.К.П. на седемдесет и шест години живеела сама в къщата си в гр. Искър на ул.”*******”  № 55. На 08 март. 2010г. Л. П. получила пенсията си от 265.38 лева от пощенската станция в гр. Искър.

На 12 март платила задълженията си към телекомуникационната компания в размер на  18.20 лева, към „Водоснабдяване и канализация” и посетила св. Д.М. от която си купила прясно мляко.

Същият ден – 12 март 2010г.  подсъдимият С.Ц.  сутринта посетил със своите познати П.Г. известен като „Пако” и Л.М. с прякор „Гарвана  заведението „Жокер” в централната част на гр. Искър, където докъм 14.00 часа пили кафе и играли карти. След това се преместили в дома на подсъдимия за да се черпят, като по пътя си купили вино и лимонада. Към компанията им се присъединил св. Цв.  Ц.. Около 17.00 часа всички,с изключение на св. Л.М.,се преместили в дома на св. Ц., където продължили да пият и да се веселят.

Около 20.30 часа подсъдимият Ц. решил да се прибира. Тъй като бил студено, а той нямал връхна дреха, св. А.Д. му дала едно от якетата на Цв. Цв.- зимно, гълъбово на цвят, с повреден цип и фабричен етикет „Монтана” от вътрешната страна. Подсъдимият Ц. се отправил към центъра на града в посока – болницата и по пътя срещнал св.М.. Двамата решили да продължат да се черпят в някое от заведенията, но не разполагали с пари за това. Тогава подсъдимият заявил, че знае едно място, от където могат да се снабдят с пари и повел св.М. към къщата на Л. П., за която знаел че живее сама и наскоро е получила пенсията си. Тъй като по това време на денонощието входната врата за двора на П. била заключена, подсъдимият минал по близката дига, отишъл до другата порта, на която успял да вдигне резето и да я отвори. Двамата влезли в двора. Подсъдимият се отправил към къщата, а св.М. останал да чака на двора. Кучетата на Л. П. усетили чуждото присъствие и започнали да лаят. Обезпокоена от това, П. излязла в остъкления вход на къщата и видяла подсъдимият Ц.. Уплашена, започнала да вика и бързо се прибрала в стаите. Това не разколебало подсъдимият, който с дъска, намерена в двора , разбил едно от стъклата на антрето и влязъл в къщата.Л. П. се залостила в една от стаите. Тогава подсъдимият излязъл отново на двора и разбил един от прозорците на стаята. След това бързо се върнал отново в къщата, като държал и дъската. Успял да влезе и в стаята, която П. не успяла да залости и й наредил да му даде парите си. Жената отказала да реагира, поради което той започнал да я удря с дъската и да настоява да му каже къде държи парите си. П. му посочила синя престилка, намираща се на закачалка до печката ,но в джоба й подсъдимият намерил само десет лева, които взел. Продължил да удря възрастната жена,където му падне, настоявайки да му даде парите си, при което дъската се счупила. Възползвайки се от това, жената успяла да избяга в друга стая като пищяла за помощ. Извадила от шкаф кутийка, в която държала парите си, заедно с личната карта, но му заявила ,че го познава. Тогава подсъдимия се върнал в остъкленото антре на къщата от където взел метална тръба с дебелина около два пръста и заострен край.Започнал да удря с тръбата по мебелите, счупил дървен стол и настоявал да му предаде всичките си пари. Ядосан от това ,че П. не реагира, заудрял с металната тръба и нея. Уплашена за живота си , жената му дала две банкноти по петдесет лева, но пак му казала,че го е познала. Тези думи ожесточили подсъдимият Ц. и той започнал да удря Л. П. с металната тръба в крайниците, гръдния кош, лицето и главата с всичка сила. Тя паднала на леглото, а той продължил да я удря докато тя престанала да се движи и да дава признаци на живот. Едва тогава напуснал къщата  с пръта в ръце и с отнетите сто и десет лева, между които и личната карта на Л. П..На улицата подсъдимият Ц. забелязал, че дрехите му, както и металната тръба са  изцапани с кръвта на жертвата и решил да ги скрие. Металната тръба изхвърлил в близкото дере. Якето, което заел от св. Ц. ***- надолу в двора на необитаема къща. Близо до центъра на гр. Искър се разделил набързо със св.М. и решил да се успокои с алкохол в някое близко заведение.На кръстовището между улиците „В. Терешкова” и „******* незабелязано изпуснал личната карта на Л. П.. В заведението „Вкусен свят” в близост до автогарата, подсъдимият си купил бира и цигари, като платил с банкнотата от десет лева, която отнел от П..

На следващия ден, подсъдимият Ц. се отървал и от дънките си, по които също имало петна от кръв, като ги скрил в близката до дома му горичка, където се изхвърляла сметта на гр. Искър. От магазин „Болеро” си купил дрехи, с които да се облече – черни дънки и жълто- кафяв суитчър за 44 лева ,както и чифт маратонки за сестра си за 37 лева, които платил с парите отнети от Л. П.. По- късно същият ден, преместил окървавените дънки на друго място. Скрил ги в една дупка между два храста в близост до стара сграда на предприятието БКС.

Междувременно, на св. Л. Х. направило впечатление, че осветлението на входната на Л. П. свети през деня, входната врата е отворена , а животните й тичат из двора и вдигат шум гладни.Споделила това със св. М., която веднага съобщила това на органите на МВР. Дежурен екип на МВР посетил дома на Л. П., където на леглото в една от стаите бил открит окървавения труп на Л. П..

От заключението на съдебно- медицинската експертиза за изследване на труп № 58/2010г., изготвена на досъдебното производство от Доц. д-р Петко Лисаев, д-р П. Доровски и д-р Николай Мирочник(л.171-175 от ДП) се установява ,че на Л. П. са причинени: раздробени ребра в лявата половина на гръдния кош, разкъсване на плеврата и кръвоносните съдове под тях, довели до кръвоизлив в лявата гръдна половина, разкъсно- контузни рани по главата. Съгласно заключението, смъртта на Л. П. е причинена от острата кръвозагуба, резултат от тежката гръдна травма. Уврежданията в областта на гръдния кош са резултат от удари с ограничена, цилиндрична повърхност, като фатален е бил ударът в областта на гърдите и шията ,нанесен с голяма сила в посока от отгоре – надолу.

На 17 март 2010г. подсъдимият Ц. бил задържан дома на свои близки, който при разпит пред съдия на 18 март 2010г, направил пълни признания.

Възприетата от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин както от самопризнанията на подсъдимия, така и от останалите доказателства, събрани на досъдебното производство установени чрез показанията на разпитаните свидетели: М. Т., е. К., Цв. М., Д. В-, Т. Х., Цв. Ц., А. Д., Л.М., Цв. Т.; от  извършените първоначален и последващ оглед на местопроизшествие, претърсване и изземване, доброволно предаване на вещи ,както и от изготвените съдебно – медицински експертизи за изследване на веществени доказателства, трасологична експертиза, от веществените доказателства, протоколите за доброволно предаване, както и от веществените доказателства иззети при огледите и предадени доброволно- лична карта на жертвата, яке, дънки , метален прът.

От протоколите за първоначален и допълнителен оглед на местопроизшествие, извършени на  14 март 2010г. (л.2-5  е л.21-24 от ДП,т.І)и фотоалбум към тях (л. 10-20 ДП т.!) се установява, че  Л. П. е открита мъртва в една от стаите, като по трупа ясно се виждат следи от причинените й травми, а по намиращите се  в стаята вещи и мебели ,по които са открити кървави петна. Открит и заснет е столът, по който подсъдимия обяснява, че е ударил с металния прът, за да сплаши възрастната жена, като по него ясно личат следите от удара. От  протокол за оглед от 16 март 2010г.(л. 62-63 ,т.І ДП) и направеното при него претърсване и изземване се установява , че в двора на необитаем дом на ул. „******* „ № 50 в гр. Искър е открито гълъбово мъжко яке, с повреден цип и етикет „Монтана” на предния ляв джоб, върху което са открити засъхнали червено- кафяви петна . Видно от показанията на св. Цв. Ц. ( л. 97-99 т.І ДП( и св. П.Г. (л. 100-102) и А.Д. ( 106-107 т.І ДП№ с това яке подсъдимият е бил облечен вечерта на 12 март 2010г когато напуснал дома на Ц.. Дала му го жената, с която св. Ц. живее – св. А.Д., тъй като подсъдимият помолил, защото било студено, а той дошъл през деня без връхна дреха. От показанията на св. Цв. М.(л. 76-77, т.І ДП) се установява, че това яке, той е видял в двора на необитаемата къща, собственост на Г.Б., на ул. „*******№ 50 сутринта на 16 март 2010г, когато отишъл да провери дали всичко в имота е наред.

От заключението на съдебномедицинската експертиза за изследване на веществени доказателства(л. 167-169,т.І ДП) изготвено от вещото лице Иван Герговски се установява, че по това гълъбово яке,иззето с протокола от 16.03.2010г с което подсъдимият е бил облечен вечерта на 13.март 2010г са открити петна от кръв, с кръвно- групова принадлежност, съвпадащ с тази на Л. П..

          Съдът приема заключението на в.л. Иван Герговски като обективно , безпристрастно и компетентно, тъй като то е основано на доказателствата по делото – като същото потвърждава достоверността на обясненията на подсъдимия дадени пред съдия на досъдебното производство. От взетите образци от кръвта на подсъдимия и направеното изследване е установено ,че петната от човешка кръв по якето не произхождат от него, тъй като неговата кръвно- групова принадлежност е 0( алфа,бета) – различна от тази на жертвата.

    От обясненията на подсъдимия Ц., дадени на 17 март 2010г пред съдия на досъдебното производство(; л. 1460 148 т.І ДП), както и от протоколите за оглед, претърсване и изземване извършени на 17 март 2010г.( л. 113-113;  л. 121-122 т.І ДП и фотоалбуми към тези протоколи – л. 117- 120 и л. 125-131  т. І ДП) се установява, че на местата посочени от подсъдимия действително са открити дрехите с които е бил облечен при извършване на деянието: горнище на анцуг, дънки,както и металната тръба, с която е умъртвена  Л. П..

    От съдебно – медицинската експертиза за изследване на веществени доказателства  № 24/ 2010г изготвена от вещото лице Иван Герговски се установява, че по дънките открити в дупка в близост до изоставена сграда и турско гробище, с които подсъдимият е бил облечен при извършване на деянието са открити петна от човешка кръв, която по кръвно – групова принадлежност съвпада с тази на жертвата Л. П.. Съдът приема заключението на в.л. Герговски като компетентно и обективно, тъй като изводите му се основават на доказателствата събрани по делото  и са обосновани като се посочени методите на изследване и получените резултати, послужили при изготвяне на заключението.

    От показанията на св. К.К.( л. 158- 160  т.І ДП)- служител в група „Тежки престъплания4 в сектор „Криминална полиция ОД на МВР- Плевен се установява ,че  на 17 март 2010г.в разговор с подсъдимия С.Ц. – за когото имали предположения, че е извършил убийството на Л. П., той си признал и подробно разказал как и защо е извършил деянието, какви са били подбудите му, къде е укрил и изхвърлил металната тръба, както и дрехите, с които е бил облечен при извършване на деянието, тъй като по тях имало петна от кръв. По тези негови предварителни устни обяснения, органите разследването са извършили съответните процесуални действия – оглед, претърсване и изземване на посочените от подсъдимия места, като действително са открили както дрехите му така и металната тръба.

    По делото е изготвена съдебно – трасологична експертиза (л. 206-209,т.ІІ ДП) изготвена от експерта Цветослав Попов. Видно от заключението на тази експертиза, както и от фотоалбума към нея, следите от увреждания по облегалката на стола, открит в една от стаите в дома на Л. П. е възможно да са причинени по начина описан в обясненията на подсъдимия и с металната тръба, открита и иззета с протокола за оглед от 17.03.2010г(л 121-122 ДП) в коритото на реката в близост до кръстовището на улиците „******* 4 и „Братя Миладинови”, където подсъдимият е признал ,че го е изхвърлил и с който е нанасял ударите по тялото и крайниците на Л. П., както и по стола.

    От протокола за доброволно предаване на лична карта № *********, на Л. П. от 14.март 2010г( л. 58, т.І ДП), както и от показанията на свидетелите Марияна Т.(л. 59  и Е.К.(л. 60 ДП) се установява ,че на 14 март 2010г. те са намерили личната карта на П. в близост до автогарата, където тя е изпусната от подсъдимия, непосредствено след деянието.

    От показанията на св. Цв. Т. се установява ,че на 13 март 2010г. подсъдимият е купил от магазина, в който тя работи чифт дънки и суичър за себе си ,както и маратонки за сестра си, като й заплатил с банкнота от 50 лева.

    От анализа на доказателствата по делото, които са събрани и установени по реда и със средствата на НПК, съдът намира за безспорно установено ,че подсъдимият Светослав Ц. е извършил деянието ,за което е предаден на съд.  През нощта на 12 март 2010г. той е проникнал с взлом в дома на Л. П. и е отнел от владението й сумата 110 лева , с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на Л. П..

    ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

    Съдът намира за безспорно установено, че подсъдимият С.Ц. е извършил горното деяние с пряк умисъл, тъй като той е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.

    За представите на дееца и неговите намерения съдът направи заключението си въз основа на действията му, в които тези представи и намерения са се обективирали.

    От заключението на комбинираната съдебно психологическа, психиатрична експертиза( л. 245-251 том 2 ДП) изготвена от вещите лица7 д-р Надя Луканова, д-р Людмил Тумбев и от клиничния психолог Антоанета Андреева се установява ,че подсъдимият С.Ц. не страда от слабоумие, нито от психическо разстройство, което да нарушава способността му да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Макар да е примитивно структуирана личност  с акцентуиран характер, и поведение от дисоциален тип, тези особености на личността и характера не лишават подсъдимия от възможността да осъзнае противоправния и обществено опасе характер на деянието си, нито са го лишили от възможността да ръководи постъпките си.

    Към момента на деянието подсъдимият е бил в средна степен на алкохолно опиване, която макар да е затруднила до известна степен бързината на реакциите на подсъдимия и да притъпила волевите задръжки, не го е лишила от възможността да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

    Съдът приема заключението на комбинираната съдебно- психиатрична, психологическа експертиза, тъй като то е последователно и подробно обосновано на доказателствата по делото. Вещите лица са използвали утвърдени научни способи при проведеното изследване, подробно описани в заключението, от които става ясно въз основа на какви конкретни данни и по какъв начин вещите лица са сигнали до направените от тях изводи.

    Подсъдимият е решил да се снабди с пари на всяка цена, и за това последователно и рационално се е насочил към самотна възрастна жена, за която е знаел ,че скоро е получила пенсията си. Не са го възпрели нито заключените порти, които той е намерил начин да преодолее, нито лаят на кучетата, нито светната лампа в остъкленото антре. Не са го възпрели виковете и съпротивата на Л. П.. Като е нанасял силни  удари с метална тръба  по тялото , крайниците и главата на жертвата си, подсъдимият добре е съзнавал, че може  да причини смъртта й. Интензивността на нанесените удари, силата и насочеността им – в уязвими части на тялото- шията , гръдния кош и главата на жертвата , средството, с което е нанесъл тези удари – метална тръба , както и пораженията – счупени ребра, размачкани тъкани и кръвоносни съдове ,показват, че намерението на подсъдимият е било да причини смъртта на Л. П., за да не го издаде, че я е ограбил.

Този начин на действие, напълно съвпада с психологическия профил, направен на подсъдимия от тройната, съдебно – психиатрична и психологическа експертиза.

    По изложените съображения съдът намира,че обвинението срещу подсъдимия С.Ц. за извършено престъпление по чл. 199,ал.2,,т.2,пр.1,във вр. с чл. 198,ал.1 от НК е доказано по несъмнен начин, поради което съдът го призна за виновен.

    ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

    При решаване на въпросите относно вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът следва да приложи задължително разпоредбата на чл. 58а от НК, с оглед императивната разпоредба на чл. 273,ал.2 от НПК, във вр. с чл. 372,ал.4 от НК.

    Защитата на подсъдимия, пледира за приложение разпоредбата на чл. 58а от НК в редакцията действаща към момента на постановяване присъдата, а не към момента на извършване деянието – 12 март 2010г., като навежда доводи, че тя е по- благоприятна за подсъдимия. Същевременно пледира за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, тъй като счита ,че са налице многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, поради което и най- лекото предвидено наказание е несъразмерно тежко. Сочи ,че направените от подсъдимия устни признания пред разследващите органи на 17 март 2010г. са дали възможност той да бъде категорично разкрит като извършител на грабежа и убийството на Л. П., като освен начина на действие е разкрил и посочил местата ,където е укрил дрехите, с които е облечен, петната по които го уличават като извършител,а също така и средството, с което е извършил принудата , съответно убийството на жертвата.

 Защитата предлага , съдът на основание чл. 55 от НК да определи наказание лишаване от свобода, под минималния размер петнадесет години, предвиден в пр. 1 на чл. 199, ал.2, т.2,пр.1 от НК, което след това на основание чл. 58а от НК да намали с една трета.

    Съдът намира за основателни, доводите на защитата за прилагане разпоредбата на чл. 58а от НК в сега действащата редакция, тъй като тя е по- благоприятна за подсъдимия. Съгласно разпоредбата на чл. 58а НК, към момента на извършване деянието 12 март 2010г., съдът е задължен да не налага най- тежкото по вид наказание, когато алтернативно са предвидени няколко. В случая това би означавало ,че на подсъдимия не следва да се налага само наказанието „доживотен затвор без замяна „ – най- тежкото предвидено за това престъпление. Може обаче да му наложи както доживотен затвор, така и лишаване от свобода в рамките от петнадесет до двадесет години.

    При редакцията на чл. 58а от НК, действаща към момента на постановяване присъдата, разпоредбата на чл. 58а НК, мълчаливо изключва в хипотезата на чл.372,ал.4 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, тъй като това наказание няма времева рамка, която да бъде намалена с една трета.  Законът изрично урежда ,че на подсъдимия се определя наказание лишаване от свобода, чийто размер се намалява с една трета. Тази хипотеза е по- благоприятна за подсъдимия Ц., тъй като , съдът е длъжен да му определи по общия ред наказание лишаване от свобода в определен размер, по първата алтернатива на чл. 199, ал.2, т.1 от НК в рамките на петнадесет до двадесет години, което след това да намали с една трета.

    Основателни са доводите на защитата, че по делото има едно изключително , смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство – направеното от подсъдимия устно самопризнание, с което той сам се е уличил като извършител на едно от най- тежките престъпления. С обясненията си, подсъдимият не само е посочил мотивите и начина на извършване на деянието ,но е посочил и местата, на които е скрил дрехите си и оръдието на престъплението, по които има следи и които категорично установяват, че именно той е извършител на престъплението. Без тези признания, щеше да е малко вероятно да се докажат по безспорен начин, както изисква закона както авторството ,така и вината на подсъдимия.Разследващите органи са открили само якето, с което е бил облечен, но то не е негово и без останалите доказателства, трудно би се установило, че свидетелите А.Д. и Цв. Ц. казват истината в показанията си.

    В случая обаче, законът не дава възможност да се прилагат едновременно хипотезите на чл. 58а НК – действащата редакция и чл. 55, ал.1, т.1 от НК, както предлага защитата на подсъдимия.

    Както вече се посочи,при последвала промяна в закона, съдът следва да избере най- благоприятния закон, но не може да прави компилации от сега действаща и изменена разпоредба на чл. 58а от НК. След като съдът приема, че редакцията на чл.58а от НК е по- благоприятен за подсъдимия закон в сегашната й редакция, съдът следва да се съобрази и с разпоредбата на чл. 58а,ал.4 от НК, съгласно която едновременното приложение на чл. 58а ал. 1-3 и чл. 55 от НК е невъзможно.

    Ето защо, съдът отчита самопризнанието на подсъдимия и съдействието , което е оказал на разследващите при издирване на доказателства, установяващи вината и авторството като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, които имат превес и поради това определя на подсъдимия С.Ц. наказание в размер на минимума – петнадесет години лишаване от свобода .

    На основание чл. 58а, ал.1 от НК намалява това наказание с една трета( пет години) и осъжда подсъдимия на десет години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор, при „строг” първоначален режим.

    На основание чл. 311,ал.1,т.11 от НК, съдът се разпореди, веществените доказателства, които принадлежат на подсъдимия и не са послужили за извършване на престъплението(1 бр. дълги панталони /дънки/ с надпис „Langona”;  яке – светло сиво /гълъбово/ на цвят с дълъг ръкав, като от вътрешната страна има фабрично пришит етикет с надпис „Montana”; 1 бр. сив мъжки суитчър с надпис „Ofelia” на задния джоб; 1 бр. зелено-жълт суитчър с дълъг ръкав, качулка и надпис „66”; 1 бр. сиво  горнище от анцуг с дълъг ръкав и надпис „Одбин”; 1 бр. тъмно сини дънки с дълъг крачол и емблема „Maxi”; 1 бр. светло сини избелели дънки с дълъг крачол и надпис „Bsk yarmets”; 1 чифт маратонки, бели на цвят с бели връзки и надпис на двата езика „BAOLAIDI”;  бяла памучна тениска с къс ръкав, със сини и бели надписи на гръцки език отпред в средата и изображения – „купа”, „топка” и „сърце” – под символа на купа има надпис „ACTIVE”; 1 бр. горнище на анцуг с основен черен цвят с надпис „MILAN” НА ГЪРБА; 1 бр. панталон от дънков плат с фабрично пришит етикет от вътрешната страна на колана, върху който има надпис „SEXY GIRL”; 1 бр. тъмносиня блуза с бяло бие, бели ивици, минаващи под мишниците и на гърба с надпис „CADINSPORTS” в областта на гърдите; 1 чифт бели маратонки, на езика на всяка от които има правоъгълна емблема с надпис „SUDA” )да му бъдат върнати след приключване на наказателното производство.

    Веществените доказателства(Парче смачкана хартия с червеникавокафяво зацапване; 1 бр. бутилка с надпис „Мераклийско”; парче бинт с червеникавокафяво зацапване по него; 3 бр. дървени парчета с червеникави петна по тях; 5 бр. купони за хляб с червеникавокафяви зацапвания; фактура и фискален бон за платена сметка за вода м. февруари; черна кожена дамска чанта с две дръжки; 4 бр. полиетиленови пликове; празен кафяв хартиен плик; 3 бр. лъжици с червеникавокафяви петна по тях; картонена кутийка с надпис „TODAY” и червеникавокафяви петна; дървен стол с нарушена цялост на облегалката и червеникавокафяви петна по него; сиво-бежов вълнен елек;  черно синтетично поло; 1 бр. черен клин /долнище на анцуг/;  синя пола; 1 бр. одеало и чаршаф; нокти, взети от лява и дясна ръка при аутопсията на Л. П.; лична карта № ********* на Л.К.П.с ЕГН **********;  тъмносин пуловер с бели ивици по ръкава; нокти, взети от дясна ръка на С.Ц.Ц.;  метален прът с дължина 1,85 м. заострен в единия си край) да бъдат унищожени след приключване на наказателното производство.

    При този изход на делото, на основание чл. 189,ал.3 от НПК подсъдимият следва да заплати по сметка на ОД на МВР – Плевен, деловодните разноски в размер на 935 лева, направени на досъдебното производство за заплащане възнагражденията на вещите лица.

 

    Воден от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

 

ЧЛЕН: