РЕШЕНИЕ №
Гр. Нова Загора, 14.06.2017г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД колегия в публичното заседание на шестнадесети
май две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
При
секретаря Д.Д. и в присъствието на прокурора …………………… като разгледа
докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА
Гр. дело № 916 по описа за
2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 108 от ЗС и е
образувано, въз основа на иск, предявен от СДРУЖЕНИЕ ЗА НАПОЯВАНЕ „ВОДАТА Е ЖИВОТ”,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление с. Млекарево, общ. Нова
Загора, представлявано от председателя Д. Д.Д., с ЕГН **********, със съдебен
адрес за призоваване и съобщения: гр. Стара Загора, бул. „Ген. Столетов” № 66
ет.1 ап.3, Адвокатско дружество „Г. и Бари”, регистрирано по ф.д. № 50/2010 г.
по описа на Старозагорски Окръжен съд, БУЛСТАТ: *********, чрез процесуалния му
представител адв. Д.И.Г. *** ЗАГОРА,
БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Нова Загора, ул. „24-ти май” № 1, представлявана
от Кмета Николай Георгиев Грозев.
В исковата молба
се твърди, че с решение № 154 от 14.08.2008г. по ф.д. 63/2008г. Сливенският Окръжен
съд е регистрирал Сдружение за напояване „Водата е живот”, с. Млекарево, общ.
Нова Загора.
По
силата на §3 от ДР на Закона за сдружения за напояване:
/1/ Сдруженията придобиват от момента на възникването
им като юридически лица право на собственост върху обектите от
хидромелиоративната инфраструктура на територията им, които са били включени в
имуществото на прекратените организации по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
(2) Общината е длъжна да предаде на сдруженията за
напояване владението върху язовирите и микроязовирите по ал. 1, предназначени
за напояване и представляващи елементи от напоителната система или технологична
обособена нейна част на територията на сдружението, и да прекрати договорите за
концесия, наем, аренда или за съвместно ползване с трети лица. Договорите се
прекратяват от общината с писмено предизвестие с достатъчно дълъг срок за
довършване на започнатите водностопански дейности, така че да не бъдат нанесени
щети от преждевременното им преустановяване, но не по-дълъг от пет години.
Общината уведомява министъра на земеделието и продоволствието за отправеното
предизвестие.
(3) Предаването на обектите по ал. 1 и 2, когато за
тях няма сключени договори по ал. 2, се извършва от общината в тримесечен срок
от постъпване на искане, направено от министъра на земеделието и
продоволствието.
(4) От момента на искането по ал. 3:
1. режимът на публична общинска собственост на
язовирите и микроязовирите се счита за прекратен;
2. договорите по ал. 2, по силата на които е отстъпено
ползването на язовири и микроязовири и на други обекти от хидромелиоративната
инфраструктура с трети лица, се считат за сключени без определен срок.
(5) В случай че общината не изпълни задълженията си по
ал. 2 и 3, договорите се считат за прекратени. Предаването на владението се
извършва от областния управител по искане на министъра на земеделието и
продоволствието”.
Въз
основа на горепосочената правна разпоредба Министъра на земеделието и
продоволствието отправил до Кмета на Община Нова Загора, искане с изх. №
07-580/28.10.2008г. за предаване на обекти от хидромелиоративната структура
бивша публична общинска собственост, находящи се на територията на Сдружение за
напояване „Водата е живот”, с.Млекарево, общ.Нова Загора, а именно Язовир”До
летището”, Язовир „Старите лозя”, Язовир „Бели камъни-долу”, Язовир „Бели
камъни – горе” и Язовир „Чаушев кладенец”.
Язовир
„До летището”, така както е описан в скица № К03120/16.09.2016г. с площ
81.872дка, бил предаден от Община Нова Загора на Сдружение за напояване „Водата
е живот” с приемо-предавателен протокол от 31.08.2012г.
Ищецът
твърди още, че през 2015г. била извършена проверка на язовира от басейнова
дирекция „Източнобеломорски район”/БДИБР/ и Регионална Дирекция”Пожарна
безопасност и защита населението”, гр.Сливен, при която проверка Сдружение за
напояване „Водата е живот” било санкционирано, за това че преливника на язовира
и част от предпазната дига са разрушени, като на сдружението било издадено
предписание язовирът да бъде изведен от експлоатация чрез изпразване на
язовирното езеро, до привеждане на съоръженията на язовира в изправно
техническо и експлоатационно състояние.
Твърди
се че след като Сдружение за напояване”Водата е живот” предприело действия по
спазване на дадените предписания и при проверка, извършена в архива на Държавна
напоителна система – Сливен установили, че площта на язовир „До летището” е
по-голяма, а не както било отразено в скицата издадена от Общинска служба по
земеделие – нова Загора с площ 81.872дка, вследствие на което преливника
понастоящем попадал извън посочената в горепосочената скица, площ.
Съгласно
приложените към исковата молба документи, свързани с проекта и строителството
на язовир „До летището”/в документите отразен като малък язовир „Млекарево”/
действителната площ на язовира е 240дка. В последствие по неизвестни за ищеца
причини е бил изготвен план за земеразделяне, в който била отразена погрешна
площ, като около 160 дка от площта на язовира е била обособена в различни
имоти, които били записани като собственост на трети лица.
В
издадената актуална скица № К03120/16.09.2016г. /приложена към исковата молба/,
два от тези имоти били отбелязани като имоти с предназначение пасище, мера на
Община Нова Загора.
Ищецът
счита, че следователно Община Нова Загора към настоящият момент владеела част
от язовир „До летището”, собственост на Сдружение за напояване ”Водата е
живот”, попадаща в имоти – имот № 000015 и имот № 000020 в землището на с.
Млекарево, ЕКАТТЕ 48725.
При
това положение за Сдружение за напояване ”Водата е живот” възникнала правна
необходимост от подаване на искова молба за предаване на имот № 000015 и имот №
000020, находящи се в землището на с. Млекарево, с ЕКАТТЕ 48725, които Община
Нова Загора към настоящият момент владеела без правно основание, тъй като
същите били част от площта на Язовир ”До летището” с площ от 240дка.
С
оглед на гореизложеното ищецът моли съда след като се убеди в основателността
на претенцията да осъди владеещия несобственик Община Нова Загора,
представлявана от кмета – Николай Грозев да предаде на невладеещия собственик
Сдружение за напояване”Водата е живот”, със седалище и адрес на управление – с.
Млекарево, общ.Нова Загора, представлявано от Д. Д.Д., владението върху
следните имоти: имот № 000015 и имот № 000020 в землището на с. Млекарево, с
ЕКАТТЕ 48725, представляващи част от действителната площ на бязовир”До
летището”, собственост на сдружението, които към настоящия момент Община Нова
Загора владеела без правно основание.
Ищецът
прави и особено искане, като моли съда да му бъде издадено съдебно удостоверение,
с помощта на което да се снабди от Община Нова Загора с актуални скици и
данъчни оценки на процесните два имота, а именно – имот № 000015 и имот №
000020, находящи се в землището на с.Млекарево, ЕКАТТЕ 48725.
Представят се писмени доказателства и се прави искане
за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която след като се запознае с
документите и извърши проверка там, където е необходимо да отговори на следните
въпроси: 1. Каква е действителната площ на язовир „До летището” като се имат в
предвид техническата документация, свързана с изграждането му?, 2. Кои имоти
попадат в така установената по т.1 площ на язовир „До летището”, респективно
каква част от тези имоти попадат в тази плащ?, 3. Да се изготви комбинирана
скица на язовира, съгласно техническата документация и съгласно настоящият план
за земеразделяне.
Прави се искане за допускане на гласни доказателства,
чрез допускане до разпит на трима свидетели при режим на довеждане, чрез които
ще се установяват твърдените в исковата молба факти.
В
законоустановения срок по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника
Община Нова Загора, представлявана от кмета – Николай Грозев, с който се
заявява че предявения иск е недопустим. Твърди се, че претенцията на ищеца се
основава на чл. 108 от ЗС по отношение на ПИ № 000015 и пИ № 000020 и двата с
начин на трайно ползване „Пасище, мера”, находящи се в землището на
с.Млекарево, общ.Нова Загора, собствеността върху които ищецът твърдял че са му принадлежели по
силата на §3 от ДР на Закона за сдруженията за напояване. Ответникът твърди, че
собствеността на общините върху мерите и пасищата била прогласена от чл. 25
ал.1 от ЗСПЗЗ.
От приложените по делото скица на ПИ 000016 в
землището на с. Млекарево с начин на трайно ползване „Язовир” и Протокол № 1/31.08.2012г.,
този имот бил предаден на ищеца, с което Община Нова Загора била изпълнила
задължението си по §3 ал.2 от ЗСН. Процесните имоти съгласно плана за
земеразделяне на с. Млекарево били с начин на трайно ползване „Пасище,мера” и
не влизали в площта на предаденият язовир, не били част от него и спрямо тях не
се разпростирало действието на разпоредбата на §3 от Закона за сдруженията за
напояване. Оспорва изцяло иска по основателност изтъквайки съображения в тази
насока.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа иска и моли съда да го уважи
съобразно заключението на вещите лица по изготвената и приета от съда
комплексна съдебно-техническа експертиза по делото
В съдебно заседание ответника – Община Нова Загора, се представлява от
юрк.Д., заявява, че искът се явява неоснователен по съображенията изложени в
отговора исковата молба и моли съда да го отхвърли като такъв. Моли съда в
случай че съдът уважи иска, то моли да бъдат освободени от разноски тъй като
Община Нова Загора няма вина за създадената ситуация. Заявява че община нова
Загора би предала процесния язовир на Сдружението с тези имоти които се
установило в процеса че влизат в неговата територия ако са били предоставени от
Общинска служба „Земеделие” и ако са били отразени в КВС на землището на
селото.
Съдът след като се запозна с всички
доказателства по делото разгледани по отделно и в тяхната съвкупност прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по делото не спорят, че с решение № 154 от
14.08.2008 год. по ф.д. 63/2008 год. Сливенският окръжен съд е регистрирал
СДРУЖЕНИЕ ЗА НАПОЯВАНЕ „ВОДАТА Е ЖИВОТ”, с. Млекарево, общ. Нова Загора.
Според §3 от ДР на Закона за сдруженията за напояване
: „Сдруженията придобиват от момента на възникването им като юридически лица
право на собственост върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура на
територията им, които са били включени в имуществото на прекратените
организации по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
собствеността и ползуването на земеделските земи. Съгласно ал. 2, Общината е
длъжна да предаде на сдруженията за напояване владението върху язовирите и
микроязовирите по ал. 1, предназначени за напояване и представляващи елементи
от напоителната система или технологична обособена нейна част на територията на
сдружението, и да прекрати договорите за концесия, наем, аренда или за
съвместно ползване с трети лица. Договорите се прекратяват от общината с
писмено предизвестие с достатъчно дълъг срок за довършване на започнатите
водностопански дейности, така че да не бъдат нанесени щети от преждевременното
им преустановяване, но не по-дълъг от пет години. Общината уведомява министъра
на земеделието и продоволствието за отправеното предизвестие. Според ал. 4,
предаването на обектите по ал. 1 и 2, когато за тях няма сключени договори по
ал. 2, се извършва от общината в тримесечен срок от постъпване на искане,
направено от министъра на земеделието и продоволствието. Съгласно ал. 4, от
момента на искането по ал. 3:1. режимът на публична общинска собственост на
язовирите и микроязовирите се счита за прекратен; 2. договорите по ал. 2, по
силата на които е отстъпено ползването на язовири и микроязовири и на други
обекти от хидромелиоративната инфраструктура с трети лица, се считат за
сключени без определен срок. Според последната ал. 5, в случай че общината не
изпълни задълженията си по ал. 2 и 3, договорите се считат за прекратени.
Предаването на владението се извършва от областния управител по искане на министъра
на земеделието и продоволствието.”
Въз основа на горецитираната правна норма, Министърът
на Земеделието и продоволствието е отправил до Кмета на Община Нова Загора,
искане с изх.№ 07-580/ 28.10.2008 год. за предаване на обекти от
хидромелиоративната структура бивша публична общинска собственост, находящи се
на територията на СДРУЖЕНИЕ ЗА НАПОЯВАНЕ „ВОДАТА Е ЖИВОТ”, с. Млекарево, общ.
Нова Загора, както следва: язовир "До летището"; язовир
"Старите лозя"; язовир "Бели камъни -долу; язовир "Бели
камъни -горе" и язовир "Чаушев кладенец".
Язовир „До летището“, така както е описан в скица №
К03120/16.09.2016 с площ 81.872 дка. е предаден от Община Нова Загора на
СДРУЖЕНИЕ ЗА НАПОЯВАНЕ „ВОДАТА Е ЖИВОТ” с приемо - предавателен протокол на
31.08.2012 г.
През 2015 г. на язовир „До летището“ е извършена
проверка от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/ и Регионална
Дирекция „Пожарна безопастност и защита на населението“ гр. Сливен, като е
констатирано, че преливника на язовира и част от предпазната дига са разрушени,
като на ищеца са издадени съответните
предписания. По повод извършената проверка и след предприемане на мерки за
изпълнение на издадените предписания вкл. и извършено проучване в архива на
Държавна напоителна система Сливен, и запознаване със съответната документация,
било установено, че площта на предадения на сдружението язовир през 2012 г. е
по-малка от действителната площ на съоръжението, като са предадени на ищеца
81.872 дка вместо 240 дка.
По делото в хода на производството са назначени две
инжинеро технически експертизи /основна и допълнителна / с вещи лица
специалисти геодизист и хидромелиорация, които са дали заключение по поставени
от страните въпроси за площта, сервитута на язовира предмет на производството от
заключението на които се установява следното: според първото заключение на
в.л., площта на язовира по проектната документация е: с включена площ на
язовирната стена – 242.22 дка, без язовирната стена по кота преливник плюс 1
м. –
227.77 дка. В проектните граници на язовира попадат редица имоти,
посочени от в.л. сред които и имоти с
идентификатори: 48725.0.15 и 48725.0.20. В проектите граници на язовира, от
първия имот попада площ от 25.27 дка, а от вторият имот попада площ от 65.07
дка. Това се установява и от изготвената комбинирана скица от в.л. От
описателната част на заключението е видно, че преливника на язовира, макар и
разрушен се намира в границите на имоти с идентификатори 48725.13.10,
48725.13.9, 48725.13.19. т.е. преливникът на язовира се намира в поземлен имот,
различен от този, предаден от общината на ищеца през 2012 г.
Според допълнителното заключение на в.л. сервитута на
язовира е 4.82 дка, площта на язовира с вкл. площ на язовирната стена е 242.22
дка, а площта на язовира със сервитута е 247 дка. Площта на язовира с оглед
приложението на чл. 39, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри и § 1., ал.1, т. 26 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите,
по кота преливник плюс 1 м. е 227.77 дка, като в тази площ не са включени
язовирната стена и сервитута. И двете заключения на в.л. не са оспорени от
страните по делото и са приети от съда като компетентно изготвени.
От представените доказателства се установи че поземлени
имоти № 000015 и № 000020 в землището на с. Млекарево, ЕКАТТЕ 48725, съгласно
скица № К03120/16.09.2016, са собственост на Община Нова Загора, с начин на
трайно ползване „пасище, мера“.
Настоящото производство е с правна квалификация чл.108
от ЗС -собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи без да има основание за това, т.е. иск на невладеещия собственик срещу
трето лице, което владее вещта без правно основание. За да бъде уважен този
иск, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на три предпоставки: че е
собственик на вещта - предмет на иска; че вещта се намира във владението или
държането на ответника и че ответника владее или държи вещта без правно
основание.
Безспорно се установи по делото че ищецът като
сдружение, учредено по Закона за сдружения за напояване/ЗСН/, е самостоятелен
юридически субект, съгласно §3 от Допълнителните разпоредби на ЗСН,което
придобива право на собственост върху обектите от хидромелиоративната
инфраструктура на територията си.
По делото не се спори, че процесният язовир „До
летището“ е именно такъв обект. Спорна е единствено площта заемана от язовира,
и площта която е следвало да бъде предадена от ответника на ищеца.
Действително през 2012 г. процесният язовир е предаден
на ищеца, но площта която същият е получил в действителност не отговаря на
действителната площ на язовира. Това се установява, както от представените с
исковата молба документи, така и от заключенията на в.л., които посочват, че
преливника на язовира, макар и разрушен е разположен в съседни на предадения
язовир имоти, което означава, че реално язовирът е бил с много по-голяма площ
от тази, която е предадена на ищеца през 2012 г. В.л. също така посочиха, че
площта на язовира възлиза на: по кота преливник плюс 1 м – на 227.77 дка, с
вкл. язовирна стена - 242.22 дка, а
с вкл. сервитут – 247 дка. Също така се установи, че от така визираната площ на
язовира, 25.27 дка и 65.07 дка попадат в два имота – владени от ответника – с
идентификатори: 48725.0.15 и 48725.0.20.
Следователно по безспорен начин се установи, че на ищеца е предаден язовир, с
много по-малка площ от действителната, както и, че част от площта на язовира
попада в два имота, собственост на ответника, който владее и ползва тези площи
без годно правно основание.
При така установеното от представените писмени
доказателства - писмени документи и
заключенията на вещите лица в чиято компетентност съдът не се съмнява поради и
което кредитира изцяло представените от тях заключения е видно че са налице всички
необходими кумулативни предпоставки за
уважаване на иска по чл.108 от ЗС, поради и което съдът следва да уважи така
предявения иск на ищеца против ответника за предаване владението на собствения
му недвижим имот, който ответникът владее без правно основание като основателен
и доказан.
С оглед изхода на делото съдът следва
да уважи и претенцията на ищеца що се отнася за направените разноски, в общ
размер на 4129.21лв, от които, както следва: 50.00/петдесет/ лева – държавна такса,
479.21лв. – за възнаграждения на вещите лица и 3600.00лв. – за адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
Водим от горното и на осн. 108 от ЗС и чл.
78, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА НОВА
ЗАГОРА, с адрес: гр. Нова Загора,
ул.”24-ти май” №1, представлявана от Кмета - Николай Грозев да ПРЕДАДЕ на СДРУЖЕНИЕ ЗА
НАПОЯВАНЕ “ВОДАТА Е ЖИВОТ” със седалище и адрес на управление: с. Млекарево,
община Нова Загора, представлявано от Д. Д.Д. с ЕГН **********, ВЛАДЕНИЕТО върху следните имоти собственост на СДРУЖЕНИЕ ЗА НАПОЯВАНЕ
“ВОДАТА Е ЖИВОТ” със седалище и адрес
на управление: с. Млекарево, община Нова Загора, представлявано от Д. Д.Д. с
ЕГН **********, а именно: идеална част с
площ от 25.27 дка от поземлен имот с идентификатор 48725.0.15 /поземлен имот №
000015/, идеална част с площ от 65.07 дка от поземлен имот с идентификатор
48725.0.20 /поземлен имот № 000020/, съгласно очертаното от в.л. със синя линия
в комбинираната скица към заключението на ИТЕ, и двата имота находящи се в
землището на с. Млекарево, ЕКАТТЕ 48725, представляващи част от действителната
площ на Язовир "До летището", собственост на сдружението, които към
настоящият момент ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА
владее без правно
ОСЪЖДА ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА да ЗАПЛАТИ на СДРУЖЕНИЕ ЗА НАПОЯВАНЕ “ВОДАТА
Е ЖИВОТ” направените по делото разноски в общ размер на 4 129.21/четири хиляди сто двадесет и девет лева и двадесет и
една стотинки/ лева.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението пред СлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: