№ 7938
гр. София, 29.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110108866 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД – за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца претендираните суми за потребена топлоенергия, доставена му в
процесния имот.
В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците, като
оспорват същия като недопустим. Представен е заверен препис от съдебно решение, влязло в сила.
С оглед въведеното възражение за недопустимост на исковата молба, съдът съобрази
представеното решение по гр.д. № 46612/2021 г. на СРС, 51 състав, с което в отношенията между
страни, идентични на страните по настоящото дело, е прието за установено, че Б. АТ. Т. и М. ИВ.
Т. не дължат на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1686.43 лв., представляваща стойност на
топлинна енергия, доставена в апартамент № 9, находящ се в гр.София, ул. ...., за периода от месец
май 2018 г. до месец април 2019 г., посочена във фактура № **********/31.10.2019 г. Решението е
влязло в сила на 13.01.2022 г., като в производството е участвало като трето лице-помагач на
страната на ответното дружество „Бруната“ ООД.
Независимо, че претенцията по настоящото дело касае главно вземане и лихви за забава,
претендираната главница е в същия размер и за същия период, както и за същия топлоснабдяем
имот, като посочените в цитираното съдебно решение. Налице е идентичност на страни и предмет
на спора, поради което следва делото да се прекрати, на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК. Лихвите
се явяват акцесорно вземане на главното такова, като при установяване недължимост на главното
вземане следват неговата съдба, още повече, че установяването на недължимостта на главното
вземане не е поради плащане на главницата, а поради липса на доказателства, че такова вземане
съществува в претендирания размер. Следва делото да се прекрати, поради това, че по него е
предявено едно главно вземане, което е признато за несъществуващо, поради което и лихвите,
които се претендират върху него, се явяват такива.
Предвид това, че производството е по реда на чл. 422 от ГПК, следва да се разпределят
разноските между страните и в заповедното производство. Ответникът е направил искане за такива
в двете производства. Ответниците са заплатили общо 800 лв. адвокатски хонорар за правна
1
помощ и съдействие по настоящото производство, видно от представения Договор за правна
помощ от 09.03.2022 г., а по заповедното – по 300 лв. всеки ответник. Ищецът е направил
възражение за прекомерност още в исковата молба, поради което съдът извърши съответната
преценка по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Тъй като се касае за солидарно задължение и предвид липсата на
фактическа и правна сложност, следва възнаграждението за пълномощника на ответниците за
заповедното производство да бъде намалено до 300 лв., а по исковото – до 380 лв.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано по предявена искова молба от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Александър Александров,
със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б, срещу Б. АТ. Т. с ЕГН:
********** и М. ИВ. Т. с ЕГН: **********, и двамата с адрес: ..., и със съдебен адрес: гр. С........,
чрез адвокат П..., установителен иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за установяване дължимостта на сумата 1681,46 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 01.12.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата 352,13 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до
03.11.2021 г., като недопустимо, на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
Александър Александров, със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б,
да заплати на Б. АТ. Т. с ЕГН: ********** и М. ИВ. Т. с ЕГН: **********, и двамата с адрес: ...,
сумата от 680 лв. /шестстотин и осемдесет лева/ представляваща разноски за адвокатски хонорари,
заплатени от двамата ответници в заповедното и в исковото производство, на основание чл. 78, ал.
2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в едноседмичен срок от
получаване на препис от същото, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2