№ 726
гр. Бургас, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20212120203747 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на КР. Д. Б. с ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № НП-887 от 12.04.2021г., издадено от кмета на Община Бургас, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., на
основание чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, вр. чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ,
чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, вр. т. 7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на МЗ.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и
моли за неговата отмяна.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно
заседание.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 23.03.2021 г., на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение, за това, че на същата дата в 18,05 часа, в гр. Бургас, вътре в
жп гара, се е намирала на закрито обществено място, без поставена защитна маска за лицето
или друго средство, покриващо носа и устата, с което нарушил въведената със Заповед №
РД-01-51/26.01.2021 г. на МЗ противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, с което
нарушил чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
Актът бил предявен на жалбоподателя, който се запознал с неговото съдържане, но
отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на друг свидетел.
1
На 12.04.2021 г. било издадено обжалваното НП, като на основание чл. 209а, ал. 4 от
ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като
цяло жалбоподателят не оспорва, че към момента на проверката се е намирал на посоченото
място, но излага съображения за незаконосъобразност на НП и маловажност на случая.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен
от компетентно лице, видно от приложената по делото Заповед № 667/10.03.2021 г. на кмета
на Община Бургас и списък, и съгласно разпоредбите на чл. 209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.В
АУАН и в НП нарушението е описано подробно, като изчерпателно са посочени всички
съставомерни признаци на състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното
поведение на жалбоподателя, както и относимата заповед на министъра на
здравеопазването, която въвежда съответните изисквания. Дадената правна квалификация
също кореспондира на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО
са посочили, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, съгласно която, който наруши
или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2,
освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като
правилно е направена връзка с разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ. Нормата на чл. 209а, ал. 1
от ЗЗ съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това
правило, поради което и посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че
изискването за квалифициране на деянието е изпълнено. Актосъставителят и АНО коректно
са цитирали и коя точно заповед на министъра на здравеопазването не е била изпълнена. С
оглед на което и съдът не възприема доводите на жалбоподателя за неправилна правна
квалификация.
Съдът намира, че в случая правилно актосъставителят е приел, че жалбоподателят се
е намирал на закрито обществено място без поставена защитна маска за лицето или друго
средство, покриващо носа и устата, независимо от въведената забрана. По делото се
установи по безспорен начин, че тя е бил на общодостъпно място - закрито обществено
място, като е бил вътре в жп гарата. Към деня на нарушението въпросната заповед е
действала. От показанията на разпитания по делото свидетел, се установи, че Б. е била без
маска. Наведените възражения в с.з. за асматично заболяване останаха недоказани, тъй като
по делото липсват медицински документи, които да удостоверяват противопоказност на
носенето на маска поради някакво заболяване.
Нарушението, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по
"наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В
2
случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради
което и приложението на чл. 28 от ЗАНН би било незаконосъобразно. По делото липсват
конкретни доказателства, които да сочат на по-ниска степен на общественаопасност на
извършеното от жалбоподателя. Жалбоподателят е имал знание за въведената забрана и
въпреки това не се е съобразил с нея. Не са ангажирани никакви доказателства за влошено
здравословно или материално положение и т. н., които да сочат на по-ниска степен на
обществена опасност. Действително нарушението е първо на жалбоподателя, но това е взето
предвид при индивидуализацията на наказанието, което е определено в минимален размер.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
АНО, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът няма как служебно
да ги възложи в тежест на жалбоподателя.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП- 887 от 12.04.2021г., издадено
от кмета на Община Бургас, с което на КР. Д. Б. с ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв., на основание чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, за
нарушение по чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, вр. чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, вр. т. 7 от
Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на МЗ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3