О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 1344/ 21.07.2020г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
Бургас, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа адм.д.№ 1424/2020г. на Административен съд
– Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.60, ал.4 от АПК, във вр. чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят „Златна
рибка ПТ 58“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Созопол,
ул.“Стара планина“ № 1, представлявано от управителя Т.А.П., е оспорил
разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК за предварително изпълнение на заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-92-0086479/14.07.2020г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Със заповедта на
жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин за
хранителни стоки, находящ се в гр.Созопол, к-с „Созополи“, стопанисван от „Златна
рибка ПТ 58“ ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. В заповедта е материализирано и разпореждане
за нейното предварително изпълнение, основано на чл.60, ал.1 от АПК, във вр.
чл.188 от ЗДДС. Жалбоподателят твърди, че разпореждането за предварително
изпълнение е незаконосъобразно и иска да бъде отменено.
Ответникът представя
административната преписка.
ФАКТИ:
Съгласно представения
с преписката протокол за извършена проверка серия АА №0086479 от 11.07.2020г.
служители на отдел „Оперативни дейности“-София в ЦУ на НАП са извършили
проверка на търговски обект магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Созопол,
к-с „Созополи“, стопанисван от „Златна рибка ПТ 58“ ЕООД. В хода на проверката
е осъществена контролна покупка на две бутилки минерална вода на обща стойност 1.60
лв., за която не е издадена фискална касова бележка. Не е спорно, че в обекта
има регистрирано в НАП фискално устройство.
Въз основа на тези
факти административният орган е приел, че жалбоподателят не е спазил реда и
начина за издаване на съответен документ за продажба, с което е нарушил чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.3, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Извършеното
нарушение представлява и основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, за това административният орган е наложил ПАМ
„запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него за срок от 14 дни“.
Заповедта постановява
запечатването да се извърши непосредствено с връчването й. При връчването на
заповедта на 16.07.2020г. като дата и час на запечатването са посочени 16.07.2020г.
в 15,00 часа.
Със заповедта още е
указано на търговеца, че изпълнението на наложената с нея ПАМ ще бъде
прекратено на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС по писмена молба на задълженото
лице, подкрепена с доказателства, че предвидената за извършеното нарушение
глоба или имуществена санкция е заплатена изцяло.
Органът е изложил
отделни мотиви за разпореждането за предварително изпълнение, които единствено
са относими към настоящото производство, поради това, че негов предмет е само
разпореждането по чл.60, ал.1 от АПК.
Според тези мотиви
фактическите основания за издаване на това разпореждане са:
- В хода на
проверката при направена контролна покупка на 2 бр. минерална вода в 13.45ч. на
11.07.2020г. на обща стойност 1,60лв., заплатени в брой, не е издаден фискален
бон от наличното в обекта фискално устройство в работен режим;
- Наличие на касова
разлика в размер на 61,00лв. между наличните парични средства в касата и тези,
маркирани във ФУ. Установената положителна разлика се дължи закономерно и на
други неотчетени приходи и е индиция за системно неизползване на касовия
апарат;
- Средно-дневен
оборот на стойност 1 518,00 лв.;
- Има наличие на
непогасени публични задължения в размер на 13 809,36 лв. към 13.07.2020г.;
- Декларирани
финансови резултати от дейността на дружеството по години, а именно: данъчна
печалба за 2019г. – 41 455,95 лв.; 2018г. – 00,00 лв., 2017г. – 00,00 лв.
Съпоставяйки местоположението на обекта и средно-дневните обороти за този тип
дейност, декларираният финансов резултат е нереално нисък.
Въз основа на тези факти органът е направил
извод, че предварителното изпълнение е необходимо за да се защитят особено
важни държавни интереси, изразяващи се в интереса на държавния бюджет за
законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверявания търговски обект и за правилното определяне на
реализираните от лицето доходи и размера на неговите публични задължения, както
и че съществува опасност от закъсненията на изпълнението да последват значителни
или трудно поправими вреди за бюджета. Направени са изводи, че констатираното
нарушение води до отклонение от данъчното облагане чрез конкретното неиздаване
на ФКБ за извършваните продажби и препятства възможността за проследяване на
оборота. Направен е извод, че с конкретното предварително изпълнение от една
страна ще се предотврати възможността
да
се
допусне отново административно нарушение от същия търговец, при това такова
което води до задълбочаване нарушенията на фискаланата дисциплина, а от друга
страна препятства опасността незаконосъобразното поведение да се превърне в
практика на конкретния субект, като представлява и превенция на непосредствено
настъпващите от нарушението вреди за фиска.
Органът е направил извод и че налагането на
финансова дисциплина чрез спазване отчетността при реално реализирани продажби
без отклонение в данъчното облагане представлява защита на особено важни
държавни и обществени интереси, свързани с осигуряването на регулярност на
приходите в държавния бюджет и нормално функциониране на цялата държавна
бюджетна система. Според мотивите в заповедта констатираното нарушение
„неиздаване на касов бон или надлежен заместващ документ“ води до ощетяване на
бюджета и следователно е от значим интерес както за държавата, така и за
обществото. Счита, че с конкретното предварително изпълнение се осъществява
защита интереса на фиска, свързан със заплащането на данъци върху действително
реализираните приходи от продажби.
На
следващо място административният орган счита, че разпореждането е съобразено и
с характера и целта на наложената ПАМ, а именно преустановителен и превантивен
характер с цел предотвратяване укриването на приходи и отклонение от данъчно
облагане. Сочи, че обстоятелството, че търговецът не е издал фискален бон при
продажба в проверявания обект в деня на извършената проверка, препятства
възможността за проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на
публичните му задължения, което от своя страна води до ощетяване на фиска.
Счита, че превенцията срещу този нежелан резултат за фиска, а от там и за
държавата и обществото е именно разпореждането за предварително изпълнение на
ПАМ.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбоподателят е
адресат на заповедта, в която се съдържа оспореното разпореждане за
предварително изпълнение на ПАМ. Правата му са пряко и непосредствено
засегнати. Обжалването на разпореждането е извършено в срок, поради което за
него е налице правен интерес и може да иска отмяна на постановеното
разпореждане на органа за предварително изпълнение на наложената ПАМ.
Според чл.188 от ЗДДС
принудителната административна мярка по чл.186, ал.1, подлежи на предварително
изпълнение при условията на чл.60, ал.1 – 7 от АПК. С чл.188 от ЗДДС не се
допуска предварително изпълнение на ПАМ по ЗДДС по силата на закона. Разпоредбата
само препраща към реда по АПК, а последният е общ процесуален закон и не
регламентира допускане на предварително изпълнение на административен акт от
конкретен вид.
Според чл.60, ал.1 от АПК в административният акт се включва разпореждане за предварителното му
изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на
гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при
опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта
или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно
поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен
неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната
гаранция.
Съгласно чл.60, ал.5
от АПК разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително
изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в
тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил
оспорен.
Когато законодателят
с норма в закона допуска предварително изпълнение на някоя категория
административни актове, той предпоставя, че за тази категория актове, с оглед
техния предмет и обществените отношения, които охраняват, се презумира
наличието на една или няколко от предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК. Само в
тези случаи може да се обобщава, че всеки административен акт от тази категория
защитава особено важни интереси – държавни и обществени и именно това налага
неговото предварително изпълнение.
Във всички останали случаи
административният акт влиза в сила и може да бъде изпълняван, ако не бъде
обжалван в срока за неговото обжалване или ако е обжалван, след като съдът се
произнесе по неговата законосъобразност, т.е. след наличие на влязъл в сила
съдебен акт, с който жалбата срещу административния акт е отхвърлена.
Случаите, при които
административните актове се изпълняват след като влязат в сила са принципа, а
хипотезата, при която на акта е придадено предварително изпълнение със закон е
изключение.
Законодателят в чл.60,
ал.1 от АПК е дал възможност на административния орган, в случаите, когато
законът не предвижда предварително изпълнение на съответния административен
акт, при наличието на някоя от предпоставките, визирани в тази разпоредба, с
разпореждане органът да допусне такова предварително изпълнение. В тежест на
органа е да докаже наличието на сочената от него предпоставка.
От регламентираните в
чл.60, ал.1 от АПК хипотези се вижда, че такова разпореждане може да бъде
постановено само в изключителни случаи, при наличието на една или повече от
предпоставките визирани в нормата. Приложението на чл.60, ал.1 от АПК за всеки
административен акт, когато за този акт законът не предвижда предварително
изпълнение, не е разумът на закона вложен в тази разпоредба.
Извършеното нарушение
на 11.07.2020г., се изразява в неиздаване на фискален касов бон на стойност 1,60
лв.
Посочена е и
констатирана разлика в оборота по каса и този регистриран във ФУ в размер на
61,00 лв.
Твърди се
средно-дневен оборот на стойност 1 518,00 лв. и декларирани от лицето финансови
резултати – данъчна печалба в размер на 41 455,95 лв. за 2019г.; 0,00лв.
за 2018г. и 0,00лв. за 2017г.
Изброените факти не
могат да обосноват изводите направени от органа относно наличието на
предпоставки за приложението на чл.60, ал.1 от АПК.
Никой от сочените
факти не води до извод за нужда да се осигури животът или здравето на
гражданите. С неиздаденият касов бон за 1,60 лв. не е накърнен важен държавен
или обществен интерес. Няма никакви данни за наличие на опасност, че може да
бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, нито, че от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда.
Отделно от това, след
като ПАМ може да се наложи само въз основа на констатираното наличие на някоя
от хипотезите визирани в чл.186, ал.1 от ЗДДС, мотивирането на нужда от
предварителното изпълнение на тази ПАМ следва също да се извежда от фактите
относими към основанията за издаването й. Т.е. нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ не може да обоснове нужда от предварително
изпълнение на процесната ПАМ, още повече, че то може да се дължи и на други
обстоятелства (напр. служебно въведени суми без да са отразени надлежно)
различни от неотчитането на продажбите чрез неиздаване на ФКБ.
Следва да се
подчертае, че ПАМ не е санкция, защото няма за цел да поправи и превъзпита
нарушителя, още по-малко е санкция разпореждането за предварителното изпълнение
на ПАМ. Стремежът да се обоснове системност в извършването на едни и същи
нарушения чрез предположение, че касов бон често не се издава е необоснован от
събраните доказателства, а запечатването на обекта преди влизане в сила на
заповедта за ПАМ не може да обезпечи дори събирането на санкциите, които за
нарушението на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ все още
не са наложени. В случая органът се опитва да „накаже“ лицето чрез
предварителното изпълнение на ПАМ, въпреки, че не това е целта както на
принудителните административни мерки, така и на предварителното изпълнение на
административните актове.
Мотивите на
административния орган извън изрично изброените фактически основания са общи и
абстрактни, но най-вече необосновани, плод само на предположения.
Не може да се твърди,
че нарушението ощетява бюджета и засяга значим интерес за държавата и
обществото, след като стойността на покупката, за която не е издаден касов бон
е 1,60 лв.
Както беше посочено в
началото на мотивите заповедта за налагане на ПАМ по ЗДДС е административен
акт, за който законодателят не е допуснал предварително изпълнение по
нормативен път. Това означава, че по принцип целта, за която се налага ПАМ на
основание чл.186, ал.1 от ЗДДС ефективно може да бъде постигната без да се
налага предварителното изпълнение на тази мярка и няма особено значими
интереси, които да изискват нейното изпълнение да бъде обезпечено
предварително, преди влизане в сила на самата ПАМ. Мярката се състои в
запечатването на търговския обект, в който е констатирано нарушението, за
определен срок, не по-дълъг от 30 дни. Със запечатването на търговския обект се
цели преустановяване на административното нарушение. С тази ПАМ не може
непосредствено да се защити фиска, защото изпълнението й не се състои в
събирането или предотвратяване на разхищаването на средства и имущество, които
съответния търговец притежава и които могат да послужат за ефективно събиране
на дължими публични задължения. Нейното предварително изпълнение по никакъв
начин не може да допринесе за защита интереса на държавния бюджет, свързан със
заплащането на данъци върху действително реализирани приходи, както твърди
органът. Ефектът от изпълнението на процесната ПАМ не би бил по-различен, ако
тя се изпълни след като административният акт, който я постановява влезе в
сила.
Неправилно
административният орган счита, че превенцията срещу ощетяване на фиска е именно
разпореждането за предварително изпълнение. Предварителното изпълнение означава
единствено, че административният акт ще бъде изпълнен преди да е влязъл в сила.
Заповедта за налагане на ПАМ, с която е постановено запечатване на търговски
обект няма по никакъв начин да обезпечи неощетяването на фиска, защото чрез
запечатването на търговския обект не могат да се събират данъчни задължения.
Напротив, така дейността на търговеца временно ще бъде спряна, а от там и
неговите приходи, които да обезпечат плащането на публични задължения.
Разпореждането е
незаконосъобразно и на още едно основание.
Съгласно чл.187,
ал.4, предл. първо от ЗДДС принудителната административна мярка се прекратява
от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и
след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена
изцяло.
Законодателят счита,
че целите, заради които при извършване на определени нарушения е предвидил
налагане на ПАМ „запечатване на обект“ в разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС,
могат да бъдат постигнати и ако лицето, извършило някое от тези нарушения,
заплати наложената му имуществена санкция. Такава санкция може да бъде наложена
само по реда на ЗАНН, от което следва, че при връчване на заповед за налагане
на ПАМ, в която се съдържа разпореждане за предварителното й изпълнение,
органът следва да връчи и наказателно постановление за същото нарушение, за да
може да даде възможност на лицето да плати наложената му имуществена санкция и
по този начин да бъде прекратена ПАМ и да се постигнат целите визирани в
чл.186, ал.1 във вр. с чл.187, ал.4 от ЗДДС.
Няма пречка
наказателното постановление да бъде съставено и връчено по-късно, но само в
случаите, когато органът не е придал с разпореждане предварително изпълнение на
наложената ПАМ. В случаи като процесния възможността, която законът е
регламентирал в чл.187, ал.4 от ЗДДС не може да бъде реализирана, т.е. лицето е
лишено от тази възможност, защото органът е придал предварително изпълнение на
ПАМ и изрично е разпоредил запечатването да се извърши непосредствено след
връчването на заповедта за ПАМ. От административната преписка се установява, че
наказателно постановление въобще не е издадено и до настоящия момент – 40 дни
след установяването на нарушението и повече от месец след съставяне на АУАН.
Т.е. лицето е лишено от правото, което законът му дава да плати имуществена
санкция, която в случая все още не му е наложена, и по този начин да прекрати
производството по налагане на ПАМ.
В заключение следва
да се посочи, че нарушението на чл.33, ал.1 Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ,
което органът счита, че допълнително „накланя везните“ в полза на извода за
обоснованост и законосъобразност на постановеното разпореждане за предварително
изпълнение, се изразява в нарушаване на задължението за регистриране във ФУ на
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари
във и извън касата) чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. Съществен елемент от фактическият състав на
нарушението е нерегистрирането да не се дължи на продажби или сторно операции.
Т.е. установеното различие, ако действително е нарушение на чл.33, ал.1 Наредба
Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, не е плод на укрити приходи, защото не се дължи на
неотчитане на продажби.
По
изложените съображения обжалваното разпореждане, с което е допуснато
предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-92-0086479/14.07.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП
следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното
и на основание чл.60, ал.6 от АПК, Административен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане
за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-92-0086479/14.07.2020г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Определението е
окончателно.
СЪДИЯ: