Р Е Ш Е Н
И Е
№
Град Варна, 20 януари 2021 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на единадесети
януари две хиляди и двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН Ш.
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА П.
КРАСИМИР В.
като разгледа докладваното от съдия Красимир В.,
в.гр.дело
№ 763 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е въззивно и е образувано е по въззивна
жалба от Т.К.Т., ЕГН **********
против Решение № 285 от 20.10.2020 година на ВРС, постановено по гр.дело №
8995/2019 година, с правно основание чл.49 ЗЗД, с което са били отхвърлени
исковете на ищеца против „Български пощи” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Студентски
град”, „Академик Стефан Младенов” № 1, бл. 31, представлявано от Д С Д за
заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 824.80 лева
/осемстотин двадесет и четири и осемдесет/, изразяващи се в направени пощенски и транспортни разходи по договор за
доставяне на писмовни пратки от 07.08.2017 г., 14.06.2018 г. и 12.10.2018 г. до
Европейския съд по правата на човека, гр. Страсбург, Франция и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000/пет
хиляди/ лева, изразяващи се в притеснения и стрес от недоставяне на пратката до
адресата, пропускане на 6-месечен срок за подаване на жалба и непроизнасяне на
ЕС по жалбите на ищеца, свързани с производствата за имота му в гр.Варна,
ул.Драгоман № 19 от което за него са настъпили неблагоприятни последици.
В жалбата се изразява несъгласие с
решението, като се излага, че то почива на неправилно тълкуване на закона и
наличните доказателства.Въззивника твърди, че съдът е действал преднамерено и
необективно, и на тази база настоява атакувания съдебен акт да бъде отменен, а
исковите претенции – уважени.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор
от Български
пощи” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Студентски град”, „Академик Стефан Младенов” № 1, бл. 31, представлявано от Д.С. Д., брез ю.к.Д., с които се настоява решението
да бъде потвърдено като правилно.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника Т.
поддържа въззивната си жалба, като настоява съдът да я уважи и отмени
атакувания съдебен акт.
Въззиваемата страна, в лицето на „Български пощи” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Студентски град”, „Академик
Стефан Младенов” № 1, бл. 31, представлявано от Д С Д , чрез ю.к.Д. моли
решението да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора, като се запозна с
материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред първата съдебна инстанция е бил предявен иск, с правно основание чл.79
ал.1 пр.1 и 2 , вр.чл.82 ЗЗД и чл.85
ал.1 от ЗПУ /предвид извършената от въззивния съд преквалификация на иска/ против „Български пощи” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Студентски
град”, „Академик Стефан Младенов” № 1, бл. 31, представлявано от Д С Д за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 824.80 лева, изразяващи се в направени пощенски и транспортни разходи по договор за
доставяне на писмовни пратки от 07.08.2017 г., 14.06.2018 г. и 12.10.2018 г. до
Европейския съд по правата на човека, гр. Страсбург, Франция /след изменение по
реда на чл.214 ГПК/ и обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 5000 лева,
изразяващи се в притеснения и стрес от недоставяне на пратката до адресата,
пропускане на 6-месечен срок за подаване на жалба и непроизнасяне на ЕС по
жалбите на ищеца, свързани с производствата за имота му в гр.Варна, ул.Драгоман
№ 19, от което са настъпили неблагоприятни последици за ищеца.
В исковата си молба ищцовата страна е изложила, че на 07.08.2017 година е подал писмовна
пратка до ЕСПЧ в град Страсбург, Франция с баркод № 000046СР006551386BG на Централна поща, с
опцията за нейното проследяване; твърди, че е заплатил изискуемите такси за
препоръчана пощенска услуга с договорено осигуряване срещу рискове от
загубване, кражба и повреда съгласно чл.1.9 от Общите разпоредби на Всемирната
пощенска конвенция на основание Устава на Всемирния пощенски съюз, публикувана
в ДВ бр.3/2015 г.
Т.к. не е получил известие за нейното доставяне на 12.10.2017 г. ищецът
е подал рекламация № Т834 в Централна Пощенска Станция в гр.София, а на 22.02.2018
година ищецът е получил отговор, че пратката му, подадена на 07.08.2017 г. с №
0035 е експедитирана и доставена приоритетно, но и че пощенската администрация
на Франция е уведомила, че не може да удостовери доставката на пратката и дава
съгласие за плащане на обезщетение. На основание т.63 от Общите условия на
договора с потребителите на универсалната пощенска услуга, „Български пощи“ ЕАД
му е превел обезщетение в размер на 178.91 лева.
Ищеца излага още, че на 14.06.2018 година е подал писмовна пратка в ПС гр.Варна до
ЕСПЧ, гр.Страсбург, Франция с баркод за проследяването й № RI267758345BG, със заплатена такса
на предимство. След проследяването й е установено, че същата е получена в офиса
на получаване на 19.06.2018 г. и е предадена на получателя на 21.06.2018 г. До
момента ищецът не е получил нито известието за доставяне нито произнасяне по
жалбата му от ЕСПЧ.
Той излага също така, че на 12.11.2018 година е допал и трета писмовна пратка в ПС гр.Варна
до ЕСПЧ, гр.Страсбург, Франция с баркод за проследяването й № RI273901187BG, със заплатена такса
на предимство. След проследяването й е установено, че същата е получена в офиса
на получаване на 17.10.2018 г. и е предадена на получателя на същия ден. Ищецът
е получил известието за доставяне, но без попълнени
графи за дата на предаване и подпис на получателя.
Според ищеца на 19.04.2019 година ответното дружество се е произнесло по
рекламацията му, че чуждата пощенска администрация уведомява, че препоръчаната пратка с № RI273901187BG е доставена на
получателя, но на различна дата – 18.10.2018 г. По тази причина е поискал копия
от интернет страниците по движението на пратките му. Получил отговор, че поради
изтичане на 6-месечния срок за рекламация не могат да отправят питане към
чуждата пощенска администрация.
Ищеца също така излага, че е претърпял имуществени и неимуществени
вреди, в посочените размери и настоява да бъде репариран.
За да отхвърли исковите претенции ВРС е приел, че виновно поведение от
страна на „Бългаски пощи“ АД няма.
Виждането на настоящата инстанция
е следното:
От материалите по делото става ясно, че на 07.08.2017 година между
страните е сключен договор за универсална пощенска услуга при ОУ на договора с
потребителите на пощенски услуги, извършвани от "Български пощи" ЕАД,
по силата на който ищецът, като потребител на пощенска услуга предал на
пощенския оператор Централна поща – София пощенска писмовна пратка, адресирана
до Европейския съд по правата на човека, Страсбург, Франция с баркод №
СР006551386 BG, а ответникът, като оператор на пощенски услуги, поел задължение
да приеме, пренесе и достави пратката до адресата й. За предаването на
пратката, на ищеца е издаден разплащателен бон 00143820 POST1003 за препоръчана
пощенска услуга, с поставено официално удостоверяващо пратката пощенско клеймо
07.08.2017 година.Въззивника Т. е
поискал и попълнил, и известие за доставяне, с дата на подаване 07.08.2017 година
до получателя ЕСПЧ, с графи за попълване на датата на получаване и за клеймото
на приемащата Пощенска станция, Франция, като доказателство за доставяне на
пратката на получателя срещу подпис в служебната разносна книга.Поради
неполучено попълнено известие за доставяне, Т. е подал рекламация вх. № Т834/12.10.2017 г. в
Софийска централна пощенска станция. На 22.02.2018 г. бил уведомен от
ответника, че подадената на 07.08.2017 г пратка е доставена, но и че Пощенската
администрация на Франция не може да удостовери доставката на пратката и дава
съгласие за плащане на обезщетение. На основание т. 63 от ОУ на "Български
пощи" ЕАД на ищеца е преведено обезщетение в размер на 178. 91 лв. До този
момент не е получил надлежно оформено известие за доставяне. Същевременно
получил Решение № 65622 от 01.09.2017 г. на ЕСПЧ по дело "Т. срещу
България", съгласно което жалбата няма да бъде разгледана, като изпратена
след изтичане на шестмесечния срок от постановяване на решението по гр. д. №
499/2016 г. на ВКС на основание чл.47, 6 а от Правилника на съда.
По делото не е спорно,
че ответното дружество притежава лиценз за извършване на универсални пощенски
услуги, между които и куриерски услуги /т.е. има качеството на пощенски
оператор/, а ответникът има качеството на потребител на пощенски услуги по
смисъла на §. 1, т.13 от ДР на ЗПУ. Съгласно чл.21 ал.1 от ЗПУ пощенските оператори
осигуряват равнопоставен достъп на потребителите до пощенските си мрежи за
ползване на пощенски услуги и задължително изготвят общи условия на договора с
потребителите. Подписване на индивидуални договори с потребителите не е
необходимо.
Според чл. 1, ал. 1 от ОУ
на договора, възложителят възлага, а изпълнителят приема да достави срещу
заплащане пратки до адреси в страната и чужбина, съгласно Общите условия на
Изпълнителя и настоящия договор. Съгласно чл. 3, ал. 1 пратките се доставят на
получателите стандартно - на ръка, срещу подпис, съгласно ОУ на изпълнителя за
стандартно връчване, в срок от 12 работни дни от датата на предаването. Според
чл. 3, ал. 3 при невъзможност за връчване на пратката по предвидения в текста
ред, писмото се счита за недоставено.В пощенските услуги
според чл.3 т.2 и т.4 от ЗПУ са включени приемане, пренасяне и доставяне на
пощенски пратки и куриерските услуги, които според легалната дефиниция в § 1 т.18 от ДР на ЗПУ са пощенски услуги с
добавена стойност над универсалната пощенска услуга. В § 1 т.1 и т.3 от ДП на
ЗПУ са дадени легалните дефииниции на понятията "приемане на пощенски
пратки" и "доставяне на пощенски пратки", като "приемане на
пощенски пратки" е дейност на пощенските оператори по получаване на
пощенските пратки, подадени от подателите в точките за достъп, а
"доставяне на пощенски пратки" според т. 3 е дейност, която започва
от сортирането в центъра за доставяне и завършва с връчването на пощенските
пратки на получателите. Поради тази причина и предвид изричното препращане към
ЗПУ за неуредените въпроси, следва да се приеме, че страните по договора са
вложили в посочените термини гореописаното значение.При тълкуването на
разпоредбите на договора и действителната воля на страните е видно, че
последователно е проведено разграничение между предаване на пратките в чл. 1,
ал. 2, чл. 2, ал. 1 и чл. 2 и реалното извършване на доставка на същите по чл.
3, ал. 1 и ал. 3, изр. последно, поради което, според настоящия състав, предмет
на договора е извършване на реална доставка на пратките.
Съгласно чл.69 ал.1 от
ЗПУ пощенските услуги се предплащат от потребителите, а според ал. 2 пощенските
услуги могат да се заплащат и в определени срокове по договаряне с пощенския
оператор. Безспорно е, че текстът в частта за начина и сроковете на плащането е
диспозитивен.Предвид легалната дефиниция на понятието "куриерски
услуга" дадено в т.18 на ДР на ЗПУ, при осъществяването й се касае до
извършване на фактически действия, поради което настоящият състав счита, че
страните са валидно обвързани от договор, към който приложение следва да
намерят общите правила за договора за изработка. Съгласно чл.258 и чл.261 ЗЗД,
изпълнителят се задължава да изпълни възложената му работа съгласно поръчката
на възложителя в срок и качествено. Съгласно чл.264 ЗЗД поръчващият е длъжен да
приеме извършената съгласно договора работа. Ако работата бъде приета, съгласно
чл.266 ЗЗД поръчващият трябва да заплати уговореното в договора възнаграждение
като отговаря за неизпълнение на паричното задължение. От своя страна, освен
правата по чл.265 ЗЗД, по общите правила, възложителят в случай на неизпълнение
на задълженията от страна на изпълнителя има право по чл.79 ал.1 от ЗЗД да
потърси реално изпълнение на дължимото ведно с обезщетение или обезщетение
вместо изпълнение, или да развали договора и да претендира обезщетение по чл.88 ЗЗД. За да възникне правото на възнаграждение за изпълнителя е необходимо освен
задължението да е изпълнено и работата да е приета. Приемането на работата
обхваща както едно фактическо действие - реалното получаване на фактическата
власт върху изработеното, така и правно действие - одобрение на изработеното,
тоест признание, че то действително съответства на възложеното с договора (така
Решение № 231 от 13.07.2011 г. на ВКС по т.д. № 1056/2009 г. II т.о.,
постановено по реда на чл.290 ГПК). Приемане на извършената работа по смисъла
на чл.264 ал.1 ЗЗД е налице както когато възложителят е направил изрично
изявление, че изработеното е съобразено с договора, така и когато такова
одобрение е изразено с конклудентни действия. Бездействието на възложителя и
пропускът му да прегледа работата и да направи възраженията си в посочените
срокове води до предвидените в чл.264 ал.3 ЗЗД неблагоприятни последици за него
- при липса на възражения за неточно изпълнение работата се счита за приета. В
този случай се преклудира правото на възложителя да прави последващи възражения
за неточно изпълнение, включително като възражения срещу предявен от
изпълнителя иск за заплащане на възнаграждение, а едновременно с това
безусловно задължава изпълнителя да заплати уговореното с договора
възнаграждение за приетата работа.
В нормата на чл.85 – 87
от ЗПУ е уреден специален ред за рекламации при неизпълнен договор за пощенски
услуги, каквато е и куриерската услуга по смисъла на § 1 т.18 ДР на ЗПУ. В
чл.86 ал.1 от ЗПУ е предвидено, че право на писмена рекламация има подателят
или получателят на пощенска пратка или на пощенски паричен превод в случаите по
чл.85 ал.1 от ЗПУ, които са следните: 1. Загубени, ограбени или повредени
изцяло или частично, вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани
пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и
пощенски пратки с добавена стойност над универсалната пощенска услуга по
смисъла на § 1 т.18 от ДР на ЗПУ; 2. Върнати пощенски колети, когато липсват
мотиви за недоставянето им; 3. Неспазване на сроковете за доставяне на
пощенските пратки и на пощенските парични преводи, посочени в общите условия на
договора с потребителите; 4. Неизплатени или неправилно изплатени суми по
вътрешни и международни пощенски парични преводи.За пълнота на изложението,
дори да се приеме, че е приложимо рекламационното производство в случая, по
делото са представени от ищеца доказателства за рекламация в писмен вид.
Доколкото законът предвижда единствено, че рекламацията следва да е в писмена
форма, то изпратените от ищеца до ответника писма са достатъчни, за да се
приеме инициирането от ищеца на рекламационно производство за процесните
услуги.От материалите по делото обаче става ясно друго – че с приемането на
пратката на 07.08.2017 година, същата е била експедирана във Франция на 09.08.2017 година, с експедиция № 0035.В
резултат на липсата на отговор и по инициатива на ищцовата страна, е било
отправено запитване, но пощенските служби във Франция, които са отговорили, че
въпреки получаването на пратката не могат да я доставят, като са дали съгласие
и за изплащането на обезщетение.Подобно, в размер на 178.91 лева е била платено
на въззивника Т., но същия е върнала сумата по сметка на ответното дружество,
като по този начин е изразил и своето несъгласие.Съгласно обаче нормата на
чл.55 от ЗПУ договорът се счита за изпълнен с връщането на сумите на подателя.
Другите две пратки № № RI267758345LG № RI 273901187LG
също за Франция са били приети и видно от наличните доказателства доставени до
крайната дестинация.
Също от делото е видно, че въззивника Т. е получил решение на „Европейския съд“ № 65622 от
01.09.2017 година „Т. срещу България“, че жалбата му няма да бъде разгледана
като изпратена след изтичане на шестмесечния срок на основание „Правилника на
съда“ - чл.47, 6а и предвид факта, че не е използвано в оптимална степен
местното законодателство и съдебна система.Изяснява се още, че съгласно чл.35,
ал.1 от Конвенцията и на второ основание
- че решението на местния съд, което е
„окончателно“ по смисъла на чл. чл.35, ал.1 от Конвенцията е взето най-малко 6 месеца преди датата на внасяне
на жалбата в Съда по правата на човека, поради което жалбата е обявена за
недопустима.
В конкретния случай няма доказателства, че дружеството – ответник е
нарушило Общите условия, което да доведе до санкционна отговорност.Напротив –
от същите тези данни става ясно, че и трите пратки са били приети и експедирани
в Р Франция, като по отношение на първата е ясно, че е доставена, но и че
френската страна не е дала положителен отговор за нейната доставка до местоназначението,
като също така се е съгласила да бъде изплатено обезщетение.Следващите две
пратки са били редовно връчени.Както правилно е посочил и ВРС липсата на деликтно поведение изключва и
гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата. Заявената претенция за обезщетение за имуществени вреди се явява неоснователна
и следва да се отхвърли.
Аналогично е виждането на настоящия съд и досежно претендираните
неимуществени вреди.Към отразеното от ВРС обаче може да се добави следното:
Практиката на съдилищата
ясно и недвусмислено указва, че размерът на обезщетението за неимуществени
вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се
съизмерява.От своя страна справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите
блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на закона не е абстрактно понятие, съгласно
Постановление № 4 от 1968 година на ВКС – напротив тя се извежда от преценката
на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни
последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, неговото обществено и социално положение. От друга страна пък самия
принцип за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице от вредоносното действие.Самата вреда, като понятие е
обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване
на деликта - личното засягане на защитените ценности, поради което дължимото
обезщетение следва да се определи към този момент.Следователно, за да определи размера на обезщетението, съдът
следва да съобрази всички обстоятелства, свързани с причиняването на
непозволеното увреждане, които обуславят настъпилите вреди.Доказването на
вредите и на причинно-следствената връзка между тях и действията на дружеството
– ответник обаче следва да са недвусмислени.Обезщетението се дължи и то следва
да се съизмерва с обществения критерий за справедливост и да възмезди увредения
за всички неимуществени вреди.Размерът на вредите, обаче е винаги индивидуален и е свързан с
конкретността на случая.Т.е. в тежест на ищеца – жалбоподател е да докаже, че
действително е претърпял вреди, респ. техния размер, както и причинната връзка
между действията на дружеството –
ответник и вредоносния резултат.В случая такива доказателства липсват въобще.За разлика от имуществените вреди, размерът
на претърпените неимуществени вреди следва да се определи на базата на критерия
на обществото за справедливост - арг. на чл.52 ЗЗД. Размерът на търсеното от
увреденото лице справедливо обезщетение се обуславя от претърпени от увреденото
лице болки и страдания, от степента на уронения престиж и добро име в
обществото и настъпили негативни последици.Целта на репарирането е да се
обезщетят моралните вреди, изразяващи се в психически болки и страдания,
свързани с негативните изживявания - пряка и непосредствена причина от
увреждащите действия.Както съдът посочи по – горе липсата да доказателства в
тази насока се подкрепя и от всички събрани пред ВРС доказателства.
Разноски въззивното
дружество не е поискало и такива не следва да се присъждат.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 285
от 20.10.2020 година на ВРС, постановено по гр.дело № 8995/2019 година, с
правно основание чл.79 ал.1 пр.1 и 2 ,
вр.чл.82 ЗЗД и чл.85 ал.1 от ЗПУ, в
частта, с което са били отхвърлени исковете на Т.К.Т., ЕГН ********** против „Български пощи” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Студентски
град”, „Академик Стефан Младенов” № 1, бл. 31, представлявано от Д. Ст. Д., за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 824.80 лева /осемстотин двадесет и четири и
осемдесет/, изразяващи се в направени
пощенски и транспортни разходи по договор за доставяне на писмовни пратки от
07.08.2017 г., 14.06.2018 г. и 12.10.2018 г. до Европейския съд по правата на
човека, гр. Страсбург, Франция и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000/пет хиляди/ лева, изразяващи се в притеснения и стрес от
недоставяне на пратката до адресата, пропускане на 6-месечен срок за подаване
на жалба и непроизнасяне на ЕС по жалбите на ищеца, свързани с производствата
за имота му в гр.Варна, ул.Драгоман № 19 от което за него са настъпили
неблагоприятни последици.
В останалата му част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: