№ 43268
гр. София, 24.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110156715 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба „ЗД Е.“ АД срещу „ЗАД
„ОЗК З.““ АД.
Съдът е сезиран с предявени от „ЗД Е.“ АД срещу „ЗАД „ОЗК З.““ АД
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация
чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца следните суми: сумата от 5317,93 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № **********/31.03.2023 г. с включени
обичайни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане, както и мораторна лихва в размер на сумата от 102,72 лева за
периода от 25.08.2023 г. до 16.10.2023 г.
Ищецът твърди, че на 28.03.2023 г. на района на гр. Б., е настъпило
пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на МПС марка
„Ауди“, модел „А4“, с peг. № СВ7324НВ, вследствие на което били нанесени
вреди на МПС марка „Мерцедес“, модел „Ц 200“ с peг. № ****. За
настъпилото ПТП е бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП,
съгласно който водачът на МПС с peг. № ***, при движение на заден ход,
ударил паркираното МПС с peг. № ****, вследствие на което настъпили
материални вреди. Посочва, че между ищеца и собственика на увредения лек
автомобил с peг. № **** имало сключен застрахователен договор за
застраховка „Каско на МПС“ № **, валиден към датата на процесното ПТП.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие към ищеца била предявена
претенция под № **********/31.03.2023 г. за изплащане на застрахователно
обезщетение по посочената застрахователна полица. Нанесените имуществени
вреди били описани в протоколи за оглед и оценка на щети от 29.03.2023 г. и
05.04.2023 г. Въз основа на така изготвените протоколи за оглед, е било
определено застрахователно обезщетение в размер на 5302,93 лв. Твърди, че в
полза на застрахованото лице е било издадено възлагателно писмо за
1
отстраняване на уврежданията от външен изпълнител, като на 07.07.2023 г.
ищецът е изплатил горепосочената сума по сметка на сервиза, извършил
ремонта. Твърди, че към момента на реализиране на ПТП, гражданската
отговорност на виновния водач била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника. Сочи, че с регресна
покана, ведно с щетата в оригинал, ищцовото дружество е отправило покана
към длъжника да плати, която поканата била получена на 25.07.2023 г., но
ответникът отказал да изплати дължимото застрахователно обезщетение.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, с оглед на което дължи и
мораторна лихва. С оглед изложеното моли за уважаването на предявените
искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва
механизма на настъпилото ПТП. Оспорва, че всички твърдени в исковата
молба са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Твърди, че уврежданията по
предната греда на МПС „Мерцедес“ са във връзка с настъпилото ПТП.
Оспорва иска по размер като счита същия за завишен. Оспорва иска за
мораторна лихва поради неоснователност на главния иск.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предявените искове са допустими, доколкото са предявени от лице с
правен интерес пред родово и местно компетентен съд.
Доказателствена тежест:
Основателността на исковата претенция по чл. 411 от КЗ е обусловена от
установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти), а именно: 1) наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца застраховател по имуществената
застраховка; 2) деликт, който е застрахователно събитие по имуществената
застраховка – за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1
ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото з. да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното
събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност”.
2
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи наличието на тези факти. Вината на причинителя на вредата се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен
начин липсата на вина на прекия извършител при условията на пълно обратно
доказване.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и
положителния факт на плащането.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки.
Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по
тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на
падежа.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени
доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване
предмета на спора.
Ищецът е поискал назначаването на съдебно-автотехническа
експертиза, което искане е относимо и допустимо и следва да бъде уважено,
като вещото лице следва да отговори и на посочените в отговора на исковата
молба задачи. Следва да се уважи искането на ответника експертизата да бъде
извършена след разпита на свидетелите.
Ищецът и ответникът са поискали събиране на гласни доказателства
чрез разпит на по един свидетел при режим на призоваване, което искане е
основателно и следва да бъде уважено. На страните следва да се укаже да
внесат депозит за призоваване на допуснатите свидетели в размер от по 50,00
лв., като свидетелите бъдат призовани след представяне на доказателства за
внесения депозит. За установяване адресната регистрация на свидетелите
следва да се извърши справка в НБД „Население“.
Искането на ответника по чл. 186 ГПК да се изиска от О.БД.Т.И.“ План
3
за хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация на ул. „Христо Ботев“
№ 12, гр. Б. е относимо, допустимо и необходимо за правилното разрешаване
на делото и следва да бъде уважено.
Произнасянето по искането на ищеца за назначаването на съдебно-
счетоводна експертиза с оглед становището на ответника дали оспорва
извършеното от ищеца плащане следва да бъде отложено за първото по делото
открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
03.12.2024 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства за установяване на
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отговора на исковата молба,
чрез разпит на следните свидетели:
1. свидетеля Д. И. Т., ЕГН ********** при режим на призоваване на
адрес: гр. Б., ****, при депозит в размер на 50,00 лв., вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението; и
2. свидетеля М. И. Т., с ЕГН ********** и адрес: ****, тел.-**********,
при депозит в размер на 50,00 лв., вносим от ответника в едноседмичен срок
от съобщението.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ по отношение на свидетелите справка в НБД
„Население“ относно тяхната адресна регистрация, като при установяване на
други адреси, освен вече посочените, свидетелите да се призоват и на тях.
ДОПУСКА съдебно-автотехническа експертиза, която да отговори на
поставените с исковата молба, при депозит общо в размер на 400,00 лв.,
вносим в едноседмичен срок от съобщението поравно от двете страни.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й.. Вещото лице да се уведоми за
възложената експертиза и да се призове за о. с. з. СЛЕД представяне на
4
доказателства за внесен депозит.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 от ГПК от О.БД.Т.И.“ в
едноседмичен срок от получаването на препис от настоящето определение да
представи План за хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация на
***., като му УКАЗВА, че при неизпълнение на това задължение може да му
бъде наложена глоба.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3
ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5