№ 12184
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110154118 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „...“ ЕАД за осъждането на ответника С. Г. Г. да заплати на
ищеца „...“ ЕАД следните суми, начислени за топлоснабден имот с абонатен № ..., находящ
се на адрес гр. ..., а именно: 7,91 лв., представляваща главница за незаплатена цена за
доставена топлинна енергия за периода от м.07.2021г. до м.04.2022г., 2,10 лв. - мораторна
лихва за забава за периода от 15.08.2023г. до 28.09.2023г. върху платена главница по обща
фактура за периода от 05.22г. до 04.2023г., включваща и лихва за периода от 16.12.2022г. до
04.07.2024г. върху главница за периода от м.05.2022г. до м.04.2023г., както и 10,20 лв. -
представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от м.05.2022г. до м. 04.2023г. и 2.10 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2022г. до 04.07.2024г.
Ищецът твърди, че бил в облигационно провоотношение по доставката на топлинна
енергия за битови нужди с ответника. Твърдяното облигационно правоотношение
възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесните период и
имот топлинна енергия, като купувачът не му заплатил дължимата се цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, за което ответникът му дължал процесните вземания.
В срочно депозиран отговор на исковата молба ответникът С. Г. Г. оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни. Между същите страни за същите
периоди и на същото основание било постановено влязло в сила решение №11781 от
14.06.2024г. по гр.д. № 51197/2023г. по описа на СРС, 50 с-в. Оспорва между страните да е
било налице облигационно правоотношение. Оспорва да е настъпила изискуемост на
вземанията за главници, поради което мораторни лихви не се дължали. Иска от съда по реда
на косвения съдебен контрол да съобрази решения на ВАС, с които формулата за изчисляване
на сградна инсталация е призната за нищожна, като всички предходни методики също били
отменени. Прави възражение за нищожност на общите условия на ищеца в частта, в която се
1
приема, че топлофикационното дружество и третото лице-помагач могат да уговарят
задължения за потребителите без тяхно участие. Иска от съда да прекрати делото,
евентуално да отхвърли исковете, като му присъдени разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – "..." ЕООД, конституирано по делото с
определение от 08.05.2025 г., твърди, че не е извършвало отчитането и разпределянето на ТЕ
за имота през исковия период.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта
С влязлото в законна сила като необжалвано от странитре определение №
20366/08.05.2025г. производството по делото е прекратено на основание чл. 299, ал. 2 ГПК в
частта по предявения от „...“ ЕАД с ЕИК ... срещу С. Г. Г. с ЕГН ********** иск по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ за сумата от 7,91 лв. – главница за цената на доставена топлинна
енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. .... за периода от м.07.2021г. до м.04.2022г.
Производството по делото подлежи на прекратяване на основание чл. 299, ал. 2 ГПК
като процесуално недопустимо поради наличието на влязло в законна сила съдебно решение
№ 11781/14.06.2024г. по предходно воденото между същите страни и на същото основание
гр.д. № 51197/2023г. по описа на СРС, 50 състав и в частта по предявения иск по чл. 86 ЗЗД
за мораторната лихва върху неплатената цена за услугата дялово разпределение за периода
от 16.07.2022г. до 11.05.2023г.
По основателността на предявените искове
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача.
Дължимостта на тази такса се следва от разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „...” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, които уреждат
заплащането от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение №2 от 25.05.2017г., постановено по тълк.д. №
2/2016г. ОСГК на ВКС за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. По изложените
съображения съдът не споделя възражението на ответника за нищожност на уредбата за
начина на плащане на цената на услугата по дялово разпределение.
Размерът на дължимата такса дялово разпределение се установява от заключението
2
на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно, обосновано и
корсеспондиращо със събраните писмени доказателсва по делото. Вещото лице изяснява, че
размерът на дължимата се цена на услугата за исковия период и при съобразяване дела на
ищцата в съсобствеността върху имота е 10,20 лв., поради което претенцията на ищеца е
изцяло основатлена.
Върху уважената главница се дължи и законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 12.09.2024 г., до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е
предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от
срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че по ОУ от 2016 г.
"..." начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура.
Съгласно посоченото от ищеца в исковата молба претенцията му от 2,10 лв. включва
както лихва за периода от 15.08.2023г. до 28.09.2023г. върху платената главница по общата
фактура за периода от м.05.2022г. до м. 04.2024г., така и лихва за периода от 16.12.2022г. до
04.07.2024г. върху главницата за периода м.07.2021г. до м. 04.2022г.
Съгласно заключението по приетата ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и
обосновано, размерът на дължимата се мораторна лива след отчитане плащанията, е 2,69 лв.
Ето защо и с оглед принципа за диспозитивното начало в процеса предявеният иска за
сумата от 2,10 лв. ще се уважи изцяло.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 2,10 лв. за
периода 16.07.2022 г. – 04.07.2024 г. се явява изцяло неоснователна.
3
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 276,52 лв. за държавна такса, депозит за експертиза,
и юрисконсултско възнаграждение /по съразмерност от юрисконсултско възнаграждение
определено от съда в общ размер на 100 лв. /.
Ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с
отхвърлената и прекратената част от исковете. Ето защо в полза на процесуалния му
представител адв. Д. ще се присъди дължимото се адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна адвокатска помощ на страна при условията на чл. 38 ЗА в размер на
178,78 лв. /по съразмерност от определения от съда размер от 400 лв./.
Така мотивиран, Софийски районен съд, III ГО, 113 състав
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА като процесуално недопустимо производството по гр.д. №
54118/2024г. в частта по предявения от „...“ ЕАД с ЕИК ... срещу С. Г. Г. с ЕГН
********** иск по чл. 86 ЗЗД за мораторната лихва върху неплатената цена за услугата
дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 11.05.2023г.
ОСЪЖДА С. Г. Г. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр. ... да заплати на "..." ЕАД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. ..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 10,20 лв. – главница за извършена услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 12.09.2024 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 2,10 лв. – обезщетение за забава за периода 15.08.2023 г. – 28.09.2023 г. върху
платената главница по обща фактура за периода от 05.2022г. до 04.2023г., включваща и лихва
за периода от 16.12.2022г. до 04.07.2024г. върху главница за периода от м.07.2021г. до м.
04.2022г., като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 2,10 лв. за периода 16.07.2022
г. – 04.07.2024 г. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА С. Г. Г. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр. ... да заплати на "..." ЕАД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. ..., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
разноски по делото в размер на 276,52 лв. по съразмерност.
ОСЪЖДА „...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., да заплати
на основание чл. 38 ЗАдв. на адв. Р. Л. Д., член на САК с адрес гр. ... сумата от 178,78 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ
в полза на С. Г. Г. с ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „...“ ЕООД като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4