О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е №…
гр.Козлодуй,
25 април 2014 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в закрито
заседание на 25.04.2014 г./Двадесет и пети април хиляди и дванадесета година/ в
състав:
Районен съдия: Адриана
Добрева
като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева
гражданско дело № 124 по описа за 2014 г. на Козлодуйския районен съд и за да
се произнесе взе предвид следното:
Заседанието е подготвително за разглеждане на делото
съгласно разпоредбата на чл.140 от ГПК.
„Р.О.”
ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.София, представлявано от управителя Марио
Захариев Захариев чрез пълномощник адвокат Владимир Чернев от АК-Враца е
предявил против В.П.С. *** обективно съединени положителни установителни искове
за признаване за установено, че между страните съществуват четири броя
договори за аренда на земеделска земя подробно описани, както и да се
постанови заличаване на вписаното прекратяване на четирите договора, извършено от Служба по вписванията,
гр.Козлодуй. В
обстоятелствената част на исковата молба са развити доводи, че четирите договора за аренда
неправилно са били прекратени, тъй като ищеца е изпълнил задълженията си за
плащане по всеки от тях, евентуално, че неизпълнението е незначително и не
следва да бъдат прекратени на това основание.
Препис
от исковата молба е връчен на ответника по реда на чл.131 от ГПК и в законовия
едномесечен срок е получен писмен отговор, с който ответника оспорва исковете.
Съдът намира, че така предявените
положителни установителни искове са недопустими. Разпоредбата на чл.124, ал.1
от ГПК
недвусмислено утвърждава правния интерес, като основна предпоставка за
допустимостта на установителния иск. Самият установителен иск е субсидиарна
форма на защита, която може да се осъществи само ако засегнатите права или
правоотношения не биха могли да се разрешат чрез осъдителен или конститутивен
иск.
В разглеждания случай, ищеца не атакува
самото прекратяване, а е поискал да се установи, че договорите за аренда
съществуват. Съгласно разпоредбата на чл.3
от Закона за
арендата в земеделието, действителен е само този договор за аренда,
който е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, вписан е в
нотариалните книги и е регистриран в съответната служба по земеделие и гори. От
своя страна, разпоредбата на чл.27, ал.2 от същия закон предвижда, че и
прекратяването на договора за аренда подлежи на регистриране в съответната
общинска служба по земеделие и на вписване в нотариалните книги. Тази специална
правна уредба съдържа императивни правни норми, чието спазване е задължително
условие за действителност на договора за аренда. Що се отнася до самото
вписване, то има оповестително действие. В производството по вписване съдията
по вписванията може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт
само от формална страна в рамките, установени в Правилника за
вписванията - чл. 32а. Извън тази проверка остава наличието на материалноправните
предпоставки, в конкретния случай за едностранното прекратяване на арендния договор.
Именно по тази причина разпоредбите на чл.88 и на
чл.90, ал.1 от Закона за
кадастъра и имотния регистър са предвидили, че всяко вписване в
имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл. 537, ал.
2 и 3
от Гражданския
процесуален кодекс, а самото вписване ще се заличи, ако искът за недействителност
или недопустимост на вписването или за несъществуването на вписаното
обстоятелство, бъде уважен. Т.е.,
заличаването се извършва след успешно проведен иск по чл.537, ал.2
от ГПК
вр.с чл.88
от ЗКИР,
а самият иск е обвързан от установения от закона интерес нищожното или
неправилното вписване да бъдат заличени. По въпроса за приложението на чл.90, ал.1
от ЗКИР
и предмета на иска по чл. 537, ал.2
от ГПК
вр.с чл.88
от ЗКИР
е налице решение на ВКС №692/30.03.2011г.по гр.дело №1934/2009г., III г.о.,
постановено по реда на чл.290
от ГПК,
което е задължително за прилагане от съдилищата. Що се отнася пък до самия иск
по чл. 537, ал.2
от ГПК
вр.с чл.88
от ЗКИР,
то предявяването му е обвързано от компетентността по чл.104, т.5
от ГПК.
Ето
защо и тъй като с иска за съществуването на договора за аренда не би могло да
се постигне заличаване на вписаното прекратяване на същия договор, то следва да
се приеме, че ищецът няма правен интерес от този иск, поради което същият се
явява недопустим.
При тези правни
съображения съдът намира, че производството по делото ще следва да бъде
прекратено, поради недопустимост на предявените обективно съединени искове.
Водим от горното и на основание чл.130
от ГПК,
Козлодуйски районен съд, Втори състав
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №
124/2014 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, поради недопустимост на предявените искове.
ВРЪЩА исковата молба на ищеца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба без препис
пред ВОС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Районен
съдия: