РЕШЕНИЕ
Номер 260050/26.10. Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Апелативен
съд І
търговски състав
На седми октомври през 2020 Година
В открито заседание
в следния състав:
Председател:
НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Членове:
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА
ВАНЧЕВА
Секретар: Цветелина
Диминова
като разгледа
докладваното от съдия Н. Желязкова
гражданско дело
номер 292 по описа за 2020 година
намери за
установено следното:
Производство по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение
№ 38 от 07.02.2020г., постановено по т.д. № 142 по описа за 2019г. на Окръжен
съд Стара З., с което е отхвърлен предявеният от Н.И.Т. ЕГН
********** с адрес *** против К.«С.» - в ликвидация с ЕИК ***със седалище и
адрес на управление *** З., представлявана от ликвидатора Н.К.К. ЕГН **********
с адрес *** иск да бъде признато за установено, че вписаното по партидата на
ответната К.при АВ с акт № ***обстоятелство, а именно заличаване на К.в
ликвидация е несъществуващо, като основано на липсващо, невзето решение на
Общото събрание на К.«С.».
Решението е обжалвано от Н.И.Т. ЕГН ********** с адрес
*** с твърдения за
неправилност и незаконосъобразност, поради нарушения на материалния и
процесуален закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост, като постановено в противоречие с приетия и приобщен
доказателствен материал по делото, а искането, отправено до въззивния съд е
решението да бъде отменено и предявения иск уважен. Заявено е искане за
присъждане на разноски.
Ответникът – К.„С.“ – заличена, ЕИК
***със седалище и адрес на управление *** баня, представлявана от ликвидатора
Н.К.К., чрез адв. М. К. и адв. Б.П.счита жалбата за неоснователна, а оспорения
съдебен акт като правилен настоява да бъде потвърден. Претендира разноски,
направени пред въззивната инстанция.
След преценка на събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, настоящата инстанция намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е
образувано по иск на Н.И.Т., ЕГН ********** против К.„С.“ – заличена, ЕИК ***с правно основание чл. 124,
ал.1 ГПК във вр. с чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ.
Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: вписаното с акт №
***обстоятелство заличаване на К.„С.“ по партидата на същата, заявено със
заявление вх. № ***е несъществуващо, тъй като не е взето решение от Общото
събрание на К.за заличаването й, нито на проведеното на 16.03.2019г. ОС, нито
след това. Ищецът твърди, че липсата на взето валидно решение за заличаване на
К.означава невалидно възникнало обстоятелство т.е. вписаното с акт №
***обстоятелство е несъществуващо. Като сочи, че между него и ответната К.е
налице имуществен спор, по който е образувано и висящо гр.д. № 2759/2018г. по
описа на РС К., което обуславя правния интерес за ищеца да предяви настоящия
иск, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на К.„С.“ – в ликвидация, че вписаното по партидата на К.в ТР при АВ
с акт № ***обстоятелство, а именно заличаване на К.в ликвидация е несъществуващо.
Като обстоятелство обуславящо правния интерес от предявения иск ищецът сочи и
факта, че ликвидационното производство не е приключило, за да се заличава
ответната К.– вж. молба уточнение на исковата молба - л. 52. Претендира
разноски.
Ответникът
– К.„С.“ – заличена, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление *** баня, представлявана от ликвидатора Н.К.К.,
чрез адв. М. К. и адв. Б.П.е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим, тъй като за ищеца не
съществува правен интерес от предявения иск, евентуално и в случай, че съдът
приеме иска за допустим, счита същия за неоснователен. Оспорва твърдението, че
не е взето решение от Общото събрание за заличаване на К., като твърди, че
такова е взето, а на проведеното на 16.03.2019г. ОС, след приемане на решенията
по т.1 до т.4 от дневния ред е взето решение ликвидатора Н.К. да обяви в ТР
заличаването на К..
В срока по чл. 372 ГПК не е постъпила
допълнителна искова молба.
Въпреки, че пред
въззивната инстанция не се подържат възраженията за недопустимост на предявения
иск, съдът счита, че съгласно чл. 269 ГПК дължи преценка за допустимостта на
същия.
Няма спор, а тази
факти се установяват и от представените и приети от първоинстанционния съд
удостоверение изх. № 2488 от 16.05.2019г. на РС К. и съдебни протоколи – л.
68-71, че страните в настоящото производство са страни, съответно Н.И.Т., ЕГН ********** е ищец и К.„С.“, ЕИК
***е ответник по гр.д. № 2759/2018г. по описа на РС К., образувано по иск с
правно основание чл. 33, ал.2 ЗС. Констатираното е достатъчно да обоснове
правния интерес за ищеца от предявения иск, тъй като заличаването на ответната
К.би означавало липса на пасивно легитимиран ответник, задължителен другар в процеса
по иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС.
От извършената справка по партидата
на К.„С.“, ЕИК ***в ТР се
установява, че е вписано под № ***оспореното като несъществуващо обстоятелство,
а именно заличаване на К.. Към заявлението са приложени баланс към датата на
приключване на ликвидацията; пояснителен доклад към баланса; годишен отчет на
ликвидатора; удостоверение за предаване на разплащателни ведомости, издадено от
ТД на НОИ, съгласно чл.5, ал.10 КСО; адвокатско пълномощно, декларация относно
истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемане на представените
за обявяване актове; обявена покана във вестник; удостоверение от кметство с.
Осетеново; протокол от проведено ОС от 16.03.2019г.; покана със списък на
поканените член кооператори; декларация от ликвидатор; актуално извлечение от
книгата на член кооператорите; списък на присъстващите на ОС член кооператори и
счетоводен баланс на К., към датата на подаване на заявлението.
Съгласно
чл. 40, ал.1, т.1 вр. с чл.40, ал.3 ЗК К.се прекратява по решение на ОС и се
обявява в ликвидация, което решение се вписва в ТР – чл. 42 ЗК. Разпоредбата на
чл. 47, ал.1 ЗК предвижда, че след окончателното разпределение на имуществото
ликвидатора дава отчет пред ОС, което взема решение на заличаване на К., а чл.
47, ал.2 ЗК задължава ликвидатора в 7 – дневен срок от приемане на решението да
поиска вписването му в търговския регистър.
Именно това е сторено в конкретният
случай.
На проведеното на 04.08.2018г. ОС
на К.е взето решение за прекратяването й и за обявяването й в ликвидация, което
решение вписано под № ***по партидата на К..
На проведеното на 16.03.2019г. ОС на
К.„С.“ – в ликвидация са взети решения, с които е приет ГФО за дейността на
К.за 2018г., приет е баланс за приключване на ликвидацията и пояснителния
доклад към него, годишния финансов доклад за дейността на ликвидатора за
периода от избирането му до 16.03.2019г.; освободен е от отговорност
ликвидатора Н.К. и Общото събрание е задължило Н.К., като ликвидатор на
К.„С.“ с. О.да обяви в търговския регистър окончателно заличаване на К.. Т.
е. налице е оправомощаване от върховният орган – ОС на К.за заличаване на К.,
последица от приключилото ликвидационно производство, легитимиран да стори,
което е ликвидатора. Коментираното решение е взето на проведеното на
16.03.2019г. ОС на К., което е законосъобразно свикано – по предвидения в
устава ред, видно от извършената за това справка по партидата на К.в ТР и
проведено, след като са избрани председател и протоколист и съставения протокол
е подписан от последните, поради което и няма основание да се подложи на
съмнение неговата валидност.
Изложените от ищеца при
първоинстанционното разглеждане на делото съображения за неприключило
производство по ликвидация, с които същия обосновава допустимостта на предявения
иск – вж. уточняваща молба л.52, подържани и в депозираната въззивна жалба,
всъщност са от относими към основателността на същия иск, доколкото съгласно
чл. 47, ал.1 ЗК след окончателното разпределяне на имуществото ликвидаторите
дават отчет пред общото събрание, което приема решение за заличаване на К.. При
тълкуване на тази разпоредба и при съобразяване разпоредбите на чл. 43 ЗК и чл. 45 ТЗ, се налага изводът, че производството
по ликвидация се счита приключило тогава, когато ликвидаторите са довършили
текущата дейност на К., събрали са нейните вземания, превърнали са имуществото
й в пари и в резултат на това са удовлетворили всички нейни кредитори и са
разпределили останалото след удовлетворяването имущество между кооператорите.
Следователно производството по ликвидация приключва тогава, когато К.няма вече
никакво имущество, тъй като с това е постигната неговата цел, а именно
осребряване на имуществените й права, за да бъдат погасени задълженията й и при
наличие на остатък от имуществото, то да бъде разпределено между кооператорите.
В случай, че имуществото на К.е недостатъчно, за да се удовлетворят всички
кредитори, то ликвидаторът е длъжен да поиска откриване на производство по
несъстоятелност. В конкретният случай няма данни К.да е имала кредитори, които
да са предявили вземанията си в срока по чл. 44, ал.1 ЗК, а видно от изготвения
и приет от ОС на К.баланс към датата на приключване на ликвидацията активите и
пасивите на К.са с нулеви стойности. Изложеното означава,
че ликвидатора е представил документи, чието съдържание не може да
бъде определено като невярно, тъй като не са налични задължения на К., които да
не са уредени, а претендираното от ищеца притезание по евентуално позитивно за
него решение по иска по чл. 33 от ЗС е непарично. Т.е. заличаването на К.„С.“
не се основана на незавършен фактически състав, в който смисъл са твърденията
на жалбоподателя.
При
съобразяване на гореизложеното, следва да се приеме, че за да отговори на
въпроса дали производството по ликвидация на „С.“ е приключило и
същата следва да бъде заличена в търговския регистър, като последица от това от
значение е факта, установен от представените от заявителя доказателства към
момента на подаване на заявлението с искане за вписване на заличаването на К.,
че последната не притежава имущество, което да послужи за удовлетворяване на
кредиторите й. Само ако се установи, че К.притежава имущество, би било от
значение дали ликвидаторът е поканил неговите кредитори да предявят вземанията
си - чрез обявяване на покана в търговския регистър и чрез изпращане на
поканата до известните кредитори на дружеството. След като каза се, към датата
на подаване на заявлението за вписване на заличаването на К.„С.“ същата не
притежава никакво имущество, то тогава е без значение дали К.има кредитори,
както и дали те са предявили своите вземания, след като са били поканени да
направят това, тъй като последните изобщо не биха могли да бъдат удовлетворени.
В тази хипотеза производството по ликвидация приключва, поради невъзможност да
бъде осъществена крайната й цел и К.трябва да бъде заличена.
Изводът е, че предявеният иск е
неоснователен и подлежи на отхвърляне. До същият правен извод е стигнал и
първоинстанционния съд, поради което и обжалвания негов акт ще бъде потвърден.
При този изход на спора на К.„С.“ се
дължат направените пред въззивната инстанция разноски, които съдът констатира
да са в размер на 800 лв., представляващи платено възнаграждение за
адвокат.
Мотивиран от изложеното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 38 от 07.02.2020г., постановено по т.д. №
142/2019г. по описа на Окръжен съд Стара З..
ОСЪЖДА Н.И.Т. ЕГН ********** с адрес
*** да заплати на К.„С.“
– заличена, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** баня сума в размер на 800 лв.,
представляваща направени разноски по заплащане възнаграждение на адвокат за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: