Р Е Ш Е Н И
Е №159
гр.Силистра, 15.02.2024 година
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет
и четвърта година,в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова,с
участието на прокурор……..….,като разгледа докладваното от с-я М. Славова адм.дело №163 по описа на съда за 2023г.,за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството
е образувано по жалба на “Водно
строителство-Силистра“ АД,с ЕИК:******** и адрес на
управление:гр.Силистра,ул.************, представлявано от изпълнителния
директор Ц.А.,подадена от упълномощен адвокат В.Х. ***,срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) №125-ФК/13.06.23г. на и.д.началник на отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна в ГД“Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП. Оспореният акт е издаден на основание чл.28 ал.1 във
връзка с ал.2 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности,свързани
с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП),като с него е наложена ПАМ по
вид „запечатване на обект-ведомствена бензиностанция“ на оспорващото дружество,за
срок - до вписване в регистъра по чл.16 ал.1 ЗАРИДСНПНП на дейност по чл.2 ал.1
т.3 от с.з. Ответният орган е приел, че „Водно строителство-Силистра“АД е
осъществявало икономическа дейност,свързана с нефт и продукти с нефтен произход
- съхраняването им извън данъчни складове или складови стопанства на
регистрирани получатели по смисъла на ЗАДС,която попада в обсега на чл.2 ал.1
т.3 ЗАРИДСНПНП и, за каквато няма Удостоверение от Министерството на
икономиката и индустрията (МИИ),което квалифицирал като нарушение на чл.29 ал.1
от същия закон.
С
жалбата се твърди,че нарушение от процесния вид не е извършено, защото
ползването на Резервоар №2,с вместимост от 23 040 литра,т.е. до 50
куб.м.,от „Ариес -14“ООД, било предоставено
възмездно, а търговското дружество било регистрирано като земеделски
производител по ЗПЗП, съгласно дефиницията от §1 т.13 ДР ЗАРИД СНПНП. Договореното
ползване се изразявало във временно съхранение и зареждане от земеделския
стопанин на негови собствени продукти от нефтен произход (относно собствеността
на горивото по двете процесни доставки няма спор), предназначени за собствената
икономическа дейност на ЗП,които не подлежат на последваща
продажба,като продуктите се използват за зареждане на собствена или наета
земеделска техника. Изложеното попълвало състава на дефинираното изключение с
чл.2 ал.2 т.7 ЗАРИДСНПНП.А щом това било така,то следвало,че констатираните
факти и обстоятелства от приходната администрация относно дейностите, свързани
с Резервоар №2 във ведомствената бензиностанция,били извън обхвата изобщо на
специалния ЗАРИ ДСНПНП, което означавало неправилното му прилагане.В ракурса на
горните възражения счита,че дейност по чл.2 ал.1 т.3 с.з. евентуално е била
извършвана от „Ариес- 14“ООД, а не от „Водно
строителство-Силистра“АД.Освен това поддържа,че хипотетичното нарушение било за
отделен обект - Резервоар №2 по технологичната схема на ведомствената
бензиностанция с идентификатор:66425.514.485,нает от „Ариес-14“ ООД, а не за цялата ведомствена
бензиностанция,мотивиран от което,настоява за отмяна на административната
принуда, засегнала обекти извън нормираните в закона, както и субект, който не бил
извършил нарушение на чл.29 ал.1 ЗАРИДСНПНП.
С
жалбата се твърди още,че ЗНПАМ била издадена от некомпетентен орган, тъй като
към момента на нейното оспорване нямало доказателства,че персоналният субстрат
на органа не е променен.Същата била и немотивирана (освен материално
незаконосъобразна, като издадена при липса на нарушение на чл.29 ал.1 ЗАРИДСНПНП),
а пространните мотиви за срока на ПАМ,който е нормативно определен, били ирелевантни.В съдебното производство жалбоподателят се
представлява и от адв.Г.М. ***, която поддържа доводите от жалбата, считайки,
че процесната административна принуда, с оглед на доказаното преустановяване на
хипотетичното нарушение още към м.юни.2023г., има характер по-скоро на
репресивна мярка, в нарушение на принципа за пропорционалност от чл.6 ал.2 АПК,
а не на нормативно възложената ѝ роля да превентира
и преустановява административни нарушения. С оглед на изложеното се настоява за
отмяна на оспорената ЗНПАМ и присъждане на съдебни разноски по представен
списък по чл.80 ГПК (л.333).
Ответникът по жалбата - Началникът
на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП София, представляван от упълномощен ст.юрисконсулт
Н.О. (л.185),в писмено становище (л.257-л.260), намира жалбата за неоснователна.Поддържа,че
с оглед безспорно установеното нарушение на чл.29 ал.1,във връзка с чл.3 ал.1 и
чл.2 ал.1 ЗАРИДСНПНП,ответният орган е действал в условията на обвързана
компетентност,съгласно регулацията от чл.28 ал.1 с.з. и,съответно на закона и
фактите по делото,е наложил оспорената административна принуда. Възразява срещу
доводите на жалбоподателя за неустановеност на персоналната компетентност на
ответния орган.Излага аргументи срещу оплакването за несъразмерност на
процесната ПАМ в контекста на принципа от чл.6 АПК, поради което настоява за
отхвърляне на жалбата.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Производството
е по реда на чл.145 и сл АПК,във
връзка с чл.28 ал.3 от Закона за административното
регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.
Съдът,като обсъди изложените доводи от страните и прецени доказателствата
по делото,извършвайки проверката, регламентирана с чл. 168 ал.1 АПК,прие за
установено следното: Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от активно легитимирано лице - адресат на оспорената
административна принуда; при спазване на срока от чл.149 ал. АПК и е насочена
срещу подлежащ на съдебно обжалване акт. Разгледана по същество е основателна.
Предмет
на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №125-ФК/13.06.2023г. на
и.д.началник на отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна в ГД“Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, с която на оспорващото дружество е наложена ПАМ „запечатване на
обект - ведомствена бензиностанция“, за срок - до вписване в регистъра по чл.16
ал.1 ЗАРИДСНПНП на дейността по чл.2 ал.1 т.3 с.з.-„съхраняване на нефт и
продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства на
регистрирани получатели по смисъла на ЗАДС“.
Със
Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.20г. (л.184), на основание чл.10 ал.1 т.1 ЗНАП, чл.186
ал.3 и ал.4 ЗДДС, чл.28 ЗАРИДСНПНП и чл.81 ал.1 АПК, изпълнителният директор на
НАП е делегирал на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“; Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, правомощия
да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.28 ЗАРИДСНПНП за преустановяване
на дейността и запечатване на предприятието на лице,което извършва дейност по
чл.2 ал.1 в нарушение на условие, установено в глава втора или без регистрация по
същия закон.Видно от приложената на л.183 от делото Заповед №375 /05.06.2023г.
на изпълнителния директор на НАП е, че подписалият процесната по делото заповед
С.Г.Г.е изпълнявал длъжността „началник на отдел
“Оперативни дейности“ Врана, дирекция „Оперативни дейности“ при ГД“Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП „за срок до назначаване на служител на незаетата длъжност,
но за не повече от 6 месеца“.Последното сочи на установена
материална,териториална и по степен компетентност,вкл. персонална такава, за
издателя на оспорената в процеса ЗНПАМ,обратно на твърдението в жалбата.Без
значение е колко длъжностни лица ще заемат тази длъжност до приключване на
пълния инстанционен контрол на административния
акт,защото с правно значение е момента на неговото издаване и наличието/липсата
(към този момент) на компетентност на органа,който го е постановил.Тези факти
са несъмнено установени по делото и е ирелевантно обстоятелството, че считано
от 16.06.2023г. на длъжността е назначена Д.Р.- К.със Заповед №427/16.06.2023г.
(л.261) на изпълнителния директор на НАП. В горния контекст като неоснователно
следва да бъде отклонено възражението за липса на компетентност на издателя на
процесната заповед,във връзка с което е заявено искане за прогласяване на
нейната нищожност.
От
административната преписка се установява, че на 09.03.2023г. е започнала
физическа проверка от инспектори по приходите в ТД НАП гр.Варна на търговски
обект (арг.§1 т.41 ДР ЗДДС),представляващ ведомствена
бензиностанция на „Водно строителство-Силистра“АД, в присъствието на служител
на дружеството К.Г.А., за резултатите от която е съставен Протокол за извършена
проверка в обект, сер.АА №0063479 (л.146-л.148), с
описани констатации, събрани документи и изискани допълнително такива.Обектът
се намира в гр.Силистра, Западна промишлена зона,ПИ:66425.514.485,с въведена в
експлоатация Електронна система с фискална памет (ЕСФП) и нивомерна
измервателна система (НИС),както следва:Фискално устройство модел ЕСФП DFS-Q7S-KL, с централно регистриращо устройство РС и ФПр.DATES FP-2000,
съответни бензиноколонки и нивомерна
систе-ма тип Fafnir visyx; с регистрационен номер на устройството (FDRID) 4347312,одобрено - свидетелство на БИМ №173FS/28.05.19г. На територията на търговския обект има два
резервоара,всеки с вместимост от 23 040л., надлежно декларирани в НАП.
За
същия обект е издадено от Министерството на икономиката и индустрията
Удостоверение №1195/14.09.2020г. с регистрирана дейност по чл.2 ал.1
т.2-„търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход“ (л.7; л.149). Проверката
е продължила и по документи, видно от ПИП, сер.АА
№0063930 от 12.05.2023г. (л.119-л.123) и ПИП, сер.АА
№0066066 от 16.05.2023г.(л.59-л.65).Изпълнителният директор на ос- порващото АД
е дал писмени обяснения на 14.03.2023г., прилагайки към тях Договор от 01.01.2023г. (л.139),по силата на който „Ариес-14“ООД, като
Възложител и „Водно строителство-Силистра“АД, като Изпълнител, се съгласяват
последното да съхранява в собствената си ведомствена бензиностанция дизелово
гориво на възложителя, за което същият ще заплаща по 0.10 лева за всеки зареден
литър гориво.Представен е бил и Договор за наем от 01.10.2020г.,сключен между
същите страни,с който се договарят „Ариес-14“ООД да ползва резервоар №2 по
технологичната схема на ведомствената бензиностанция за собствените си нужди
като земеделски производител по смисъла на §1 т.13 ДР ЗАРИДСНПНП. Представена
била и Справка за полученото и заредено количество гориво от „Ариес-14“ООД в
проверената ведомствената бензиностанция за периода 01.10.2022г.- 08.03.2023г. (л.
125), видно от която е, че дружеството-наемател е заредило общо 42 134
литра гориво, като остатъкът към 08.03.2023г. възлиза на 12 192 литра.
При съобразяване
на установените факти и обстоятелства в хода на проверката, данъчните служители
констатирали,че оспорващото дружество е извършвало и друга икономическа дейност
(извън регистрираната),свързана с нефт и продукти с нефтен произход, а именно- съхраняването
им извън данъчни складове,която попада в обхвата на чл.2 ал.1 т.3 ЗАРИДСНПНП и,
за каквато нямало удостоверение от МИИ, нито била регистрирана по чл.16 ал.1 с.з. По аргумент от чл.17 ал.1
ЗАРИДСНПНП, всяка регламентирана с чл.2 ал.1 т.1-т.6 от закона дейност, подлежи
на отделна, самостоятелна регистрация, което в случая, жалбоподателят не е направил
по отношение на дейността свързана със съхраняване на нефт и негови
производни,като по този начин нарушил чл.28 ал.1 ЗАРИДСНПНП.За преустановяване
и превентиране на нарушението е наложена оспорената
административна принуда.
Съгласно чл.28 ал.2 ЗАРИДСНПНП,когато нарушението е за отделна дейност
по чл.2 ал.1 или отделен обект на контролираното лице, преустановява се само
съответната дейност, съответно се запечатва само съответният обект.В случая
принудителната мярка е наложена върху цялата бензиностанция,т.е засягайки и
регистри-раната дейност, и двата стационарни подземни резервоари (№1 и
№2).Видно от ПИП серия АА №0066066 от 16.05.23г. (л.59-л.65) е, че относимите
факти са свързани с резервоар №2,за ползването на който от „Ариес-14“ООД гр.Силистра,с
ЕИК:1180141 93, представлявано от управителя И.Б. (същият е и член на Съвета на
директорите на оспорващото АД),е сключен наемният договор на 01.10.2020г. Съгласно
регулацията от чл.23 ЗАНН,принудителните административни мерки, са само законоустановени.Разпоредбата на чл.28 ал.2 ЗАРИДСНПНП
сегментира нарушението от ал.1 (извършване на дейност без регистрация) в две
насоки - простъпката е за отделна дейност по чл.2 ал.1 или е извършена в
отделен обект на контролираното лице, според което е ограничил обхвата на
административната принуда,съобразно и с принципа от чл.6 АПК за съразмерност.
По
хипотеза (чл.28 ал.2 ЗАРИДСНПНП „[…]преустановява
се само съответната дейност,съответно се запечатва само съответният обект“)процесната ПАМ се прилага за обекта,където е
установено нарушението.В случая,с разпореденото „запечатване на
обект-ведомствена бензиностанция […], за срок до вписване […]“, ответният
орган е нарушил материалния закон, в лицето на посочената по-горе разпоредба (чл.28
ал.2 ЗАРИДСНПНП),постигайки нерегламентиран в закона резултат и засягайки
недопустимо правата и законните интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава (арг.чл.6
ал.2 АПК).
Констатирането на релевантно нарушение е регламентирано да става с Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН),какъвто в случая е
приложеният с №F716982/23.07.2023г. (л.44-л. 46),
връчен на същата дата на пълномощник на жалбоподателя.С него е констатирано,че
на 01.10.2022г. и на 14.11.2022г. наемателят на Резервоар 2 във ведомствената
бензиностанция на „Водно строителство-Силистра“АД, е получил за своя сметка
гориво (газьол), разтоварено в същия Резервоар №2,за които доставки са подадени
данни в НАП от нивомерната система и по документи и,
които количества гориво са използвани от собственика на горивото
„Ариес-14“ООД.Конфликтна се е оказала известна разлика и при двете доставки (от
декларираните по документ и автоматично подадените данни от НИС),която обаче не
е предмет на настоящия контрол.Горните факти именно са дали основание на
ответния орган да приеме,че „Водно строителство-Силистра“АД е осъществявало
икономическа дейност, свързана с нефт и продукти с нефтен произход-
съхраняването им извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани
получатели по смисъла на ЗАДС,която попада в обсега на чл.2 ал.1 т.3
ЗАРИДСНПНП,за каквато няма Удостоверение от МИИ и,въпреки писмените възражения
и обяснения от изпълнителния ди- ректор на „Водно строителство-Силистра“АД по
чл.44 ЗАНН,подадени срещу АУАН с вх.№7240/26.07.23г. (л.54-л.56).Видно от
същите е, че изп.директор на АД е действал със
съзнанието, че предоставя ползването на Резервоар №2 за дейност, която е извън
обхвата изобщо на специалния закон,съгласно чл.2 ал.2 т.7 ЗАРИДСНПНП, предвид и
на дефиницията от §1 т.13 от Допълнителната разпоредба на същия закон.
Същественото
обаче е това, че е представил Споразумение от 23.06.2023г., съгласно което се
прекратяват деловите отношения между двете търговски дружества, свързани с
ползването от „Ариес-14“ООД гр.Силистра на Резервоар №2, като наличното
количество гориво в същия, към датата на споразумението, е окончателно
изтеглено. Представено е и извлечение от счетоводна сметка 491 „Доверители“,
партида „Ариес-14“ООД (л.56-гръб).По делото е прието, без възражения от страните, заключение
по Съдебно-счетоводна експертиза, подкрепена с приложени към нея счетоводни
документи (допуснати като доказателства по делото),които в съвкупност
обосновават изводите на вещото лице, че към момента на изготвяне на
експертизата (28.11.2023г.) не са налице счетоводни документи и счетоводни
данни за съхраняване на нефтопродукти (горива) - собственост на трето лице при
„Водно строителство-Силистра“АД. Такива счетоводни данни, за отразени приходи
от извършени услуги по съхранение на горива през периода от 01.10.2022г. до
произнасянето по ССЕ, също няма.Последните записвания по сч.сметка
№491 са от 30.06.2023г. с издаването на фактура № 2947/30.06.23г.,като след
това, салдото по сметката е нулево.
Гореизложените факти, установяват, че процесното нарушение е прекратено
окончателно значително преди връчването на 23.08.2023г. (л.39) на ЗНПАМ
№125-ФК/13.06.2023г. В случая са налице доказателства, че в периода от
издаването на заповедта до нейното връчване,респ. изпълнение,съхраняваните
горива на „Ариес-14“ ООД в резервоар № 2 в бензиностанцията са изтеглени.
Доказателство за това е представеното извлечение от Дневник на аналитична
сметка №491, доставчик „Ариес-14“ ООД, от което се установява, че до
30.06.2023г. съхраняваните количества гориво на посочения доставчик са
изтеглени.Следователно, административната принуда е осъществила (преди изобщо
да бъде съобщена на нейния адресат) основното си предназначение - да се
преустанови извършването на нарушението.В същото време обаче, с реалното ѝ прилагане след влизането в
сила на съдебния акт по настоящото дело, ще се възпрепятства жалбоподателят да
упражнява правата си във връзка с регистрацията на дейността по чл.2 ал.1 т.2
ЗАРИДСНПНП -„търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход“,от което,
ще бъдат генерирани неоправдано имуществени вреди, в нарушение на чл.6 ал.2 АПК.Доколкото
обема на ограниченията,които са наложени със запечатването на целия обект,а не
само с преустановяването на конкретната дейност по чл.2 ал.1 т.3 ЗАРИДСНПНП,за
която липсва регистрация,е въпрос на законосъобразност на самата заповед, по-горе
беше посочено,че е нарушен чл.28 ал.2 ЗАРИДСНПНП.Независимо от това и с оглед на
осъществените действия от оспорва-щото дружество, е очевидно, че не може да се
очаква същото да направи постъпки за регистрация за извършване на дейността по
чл.2 ал.1 т.3 ЗАРИДСНПНП-„съхранява- не на нефт и продукти от нефтен произход
извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели по
смисъла на ЗАДС“,за да настъпи прекратителното условие за ПАМ.
При съпоставка
на фактическите основания,на които са базирани както оспорената ЗНПАМ,така и издаденото
на основание АУАН №F716982/23.07.23г., Наказателно
постановление №717897-F16982/10.08.2023г.
(л.40-л.43) от същия приходен орган, се установява, че почиват на едни и същи
факти, субсумирани под едни и същи правни разпоредби,
а именно:за описаното в обстоятелствената част на актовете действие,проявило се
чрез извършване на нерегистрирана в МИИ дейност по чл.2 ал.1 т. 3 ЗАРИДСНПНП,
квалифицирано като нарушение на чл.29 ал.1 и чл.28 ал.1 от същия закон.По
аргумент от чл.28 ал.2 ЗАРИДСНПНП, ПАМ се прилага за съответната дейност и се
запечатва само съответния обект,където е установено нарушението.С процесната по
делото административна принуда е засегната и дейност, регистрирана в МИИ,съгласно
чл.16 ал.2,вр. с чл.3 ЗАРИДСНПНП и,следователно - законосъобразно
извършвана, което противоречи на материалния закон и неговата цел. При
наличните доказателства, обсъдени по-горе, следва да се приеме, че както
нарушението, така и последиците от него, са били отстранени преди датата на връчване
на заповедта за налагане на ПАМ на 23.08.2023г.Или, разпореденото запечатване
не изпълнява целите от чл.22 ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на
административните нарушения и вредните последици от тях,а се трансформира в
санкция,каквито функции ПАМ не могат да изпълняват.(Вж.Решение
№8140/26.07.23г.,адм.д.№1626/23г.;Решение № 7014/27.06.23г.,адм.д.№356/23г.;Решение
№6409/14.06.23г.,адм.д.№800/23г. на ВАС). Нещо повече,паралелно с
административната принуда,жалбоподателят е санкциониран по реда на чл.29 ал.1 ЗАРИДСНПНП
с имуществена санкция от 25 000.00 лева, която е значителна.Съдебното обжалване
на двата акта (административният и санкционният) е регламентирано с различни
процесуални закони, в автономни/независими производства,водени от различни по
вид и ранг съдилища,което препятства координацията между тях.
В духа на изведените по-горе изводи е
Решение на Съда на ЕС от 04.05.2023г. постановено по дело С-97/21 по преюдициално запитване,отправено на основание чл. 267
ДФЕС,от Административен съд Благоевград,за тълкуване на чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г.
относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл.50 от
Хартата на основните права на ЕС. Макар същото да е постановено по повод
регламентацията на общата система на ДДС, неговите мотиви са релевантни и по отношение на настоящия казус, доколкото
националната уредба при констатиране на нарушения на чл.28-чл.29 ЗАРИДСНПНП е
идентична с тази по чл.186-чл.187 ЗДДС.Съществуващата диспропорция във
вътрешното ни право,свързана с автоматичното кумулиране
(едновременното налагане) на административни принудителни мерки и санкции за
административни нарушения за едно и също деяние, извършено от едно и също лице,
е недопустимо (Вж.т.42, т.44 т.49, т.54-т.56 и т.62 от посоченото Решение на
СЕС).
В ЗАРИДСНПНП
не е посочена специална цел за мерките по чл.28, поради което следва да бъде
обсъдена регулацията от Раздел III
ЗАНН.Съгласно чл.22 ЗАНН ПАМ имат за цел да предотвратят или преустановят
нарушението,както и да предотвратят или отстранят вредните последици от
него.Същите нямат характер на санкция и на тях не могат да бъдат възлагани
функциите „предупреждаване и превъзпитаване на нарушителя“,а също и с
наложената ПАМ да се гарантира,че всички лица ще спазват закона.Или,специалната
и генералната превенции от пеналистиката нямат
приложение в настоящия административен процес,което сочи на пълно отсъствие на
мотиви, в горния смисъл, свързани с целта, за която се издава акта.
В обобщение настоящият състав
приема, че несъмнено оспорващият търговец е лице от кръга по чл.3 ал.1 ЗАРИДСНПНП,
което извършва дейности с нефт и негови производни в търговски обект в гр.Силистра,които
подлежат на задължителна регистрация в МИИ.Процесният акт е издаден от компетентен
орган, видно от Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП.Определените
органи с нея (вкл. началник на отдел „Оперативни дейности“) са от кръга на
визираните в чл. 26 ал.1 ЗАРИДСНПНП, които именно носят нормативно възложената
им компетентност по чл.28 ал.1 с.з.Приложената в случая ПАМ е законоустановена,
но предвид гореизложеното, същата е несъразмерна, преценена в контекста на
базовия принцип от чл.6 АПК.Тя е и немотивирана относно съществения елемент на административната
принуда,а именно нейната цел.Разпоредените
неблагоприятни за жалбоподателя последици,се разпростират извън законоустановените предели с чл.28 ал.2 ЗАРИДСНП НП, което
е в пряко нарушение на материалния закон.Предвид гореизложеното, настоящият
състав приема,че обжалваната заповед, макар и издадена от компетентен орган, е материално
незаконосъобразна,вкл. несъответна на целта на закона.
Разноски
по делото своевременно са поискани от двете страни, каквито с оглед изхода на
процеса следва да бъдат присъдени в полза на оспорващото дружество в
установения по делото размер от 3 150 лева, съгласно приложения списък (л.333) и
свидетелстващи за извършването им документи.Същите следва да бъдат възложени в
тежест на юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта, по аргумент
от чл.143 ал.1,във вр. с §1 т.6 ДР АПК, а именно НАП,
която съгласно чл.2 ал.2 ЗНАП е юридическо лице на бюджетна издръжка. Възражение
за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК не е заявено, а и с оглед измененията в
Тарифа №1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с
ДВ,бр.88/04.11.2022г.,заплатеното адвокатско възнаграждение, е съобразено със
същата (чл.8 ал.3 във вр. с чл.1 ал.9 с.н.).
С оглед на всичко изложено, се налага
крайния извод, формиран при проверката по чл.168 АПК, че оспореният акт, като несъответен на фактите
по делото и закона, следва да бъде отменен, воден от което и на основание чл.172
ал.2 пр.2 АПК, Административният съд гр.Силистра
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на “Водно
строителство-Силистра“АД, с ЕИК:********, Заповед за налагане на принудителна административна мярка №125-ФК/13.06.23г.
на и.д.началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, в Главна дирекция
“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП София, издадена на основание чл.28 ал.1 във
връзка с ал.2 от Закона за административното регулиране на икономическите
дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход,с която е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на обект - ведомствена
бензиностанция“, находяща се в гр. Силистра, стопанисвана от „Водно
строителство-Силистра“АД, за срок - до вписване в регистъра по чл.16 ал.1 на
дейността по чл.2 ал.1 т.3 от ЗАРИДСНПНП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, с ЕИК:********* и административен
адрес:гр.София,бул.******************************,да заплати на „Водно строителство-Силистра“АД,с ЕИК:*********и
адрес на управление: гр.Силистра, ул.*******,
представлявано от изпълнителния директор Ц.Г.А. с ЕГН:**********, сумата от 3 150.00 (Три хиляди сто и
петдесет) лева - разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
чл.137 АПК.
СЪДИЯ: