№ 9883
гр. София, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110162326 по описа за 2021 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че А. М. Т. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 3194.65
лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2017г. до м. 04.2019г. топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж. к. „Борово“, бл.
8, вх. 2, ет. 2, сумата от 501.50 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено
върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2018г. до 04.12.2020г., сумата от
24.84 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 11.2017г. до м. 04.2019г.
услуга дялово разпределение, както и сумата от 5.45 лева, представляваща законна
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.12.2017г.
до 04.12.2020г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 17.12.2020г.
до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело №
63660/2020г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи
условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като
ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на
потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че
съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г.,
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок от датата на
публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като законна мораторна
лихва се начислява след изтичане на 45- дневен срок, считано от датата на публикуване на
1
общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че поради неизпълнение в
посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради
което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на
обезщетения за забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове, поддържайки, че през исковия
период е притежавал единствено „голата собственост“ върху процесното топлоснабдено
жилище, а потребител на доставяната до него топлинна енергия е носителят на ограничено
вещно право на ползване по отношение на имота съобразно представения с исковата молба
нотариален акт за покупко- продажба. Наред с това оспорва доказателствената стойност на
писмените доказателства, представени от ищеца за установяване реалното и надлежно
изпълнение на задължението му за доставка на топлинна енергия и за отчитане на същата,
но заявява изрично, че не оспорва сумите, претендирани като цена на потребената през
исковия период топлинна енергия. В условията на евентуалност релевира възражение за
погасяване на процесните вземания по давност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за
потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „Т.С.“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.
Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства, а и не е
спорно между страните, че сградата, в която се намира процесният имот, представляващ
апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж. к. „Борово“, бл. 8, вх. 2, ет. 2, е в режим на
етажна собственост и е била топлоснабдена през исковия период.
Установява се от представения с исковата молба и неоспорен Нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот № 52, том IV, рег. № 30652, дело № 607 от
07.10.2008г., че на тази дата ответницата А. М. Т. е придобила правото на собственост върху
процесния апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж. к. „Борово“, бл. 8, вх. 2, ет. 2,
прехвърлено й от Диана Цонкова Цонева- Лавитски, в чиято полза на същата дата е
учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота (т. нар. „запазено право
на ползване“), за което не се установява, а не се и твърди да е погасено на което и да е от
предвидените в ЗС основания, вкл. преди или по време на исковия период.
Ето защо, при липсата на други данни следва да се приеме, че през целия релевантен за
спора период, следващ във времето сключването на посочената прехвърлителна сделка и
учредяването на право на строеж в полза на прехвърлителя по нея, различни лица са били
титуляри на право на собственост и на ограничено вещно право на ползване върху
процесното жилище.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
2
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
В хипотезите, когато носители на право на собственост, респ. на ограничено вещно
право на ползване по отношение на един и същ имот са различни лица, както е в настоящия
случай, вещният ползвател, а не титулярът на т. нар. „гола собственост“, е страна по
продажбеното правоотношение с топлофикационното дружество и е материално
легитимиран да отговаря по предявените искове за заплащане стойността на доставената
топлинна енергия. Това е така, тъй като докато трето лице е вещен ползвател на имота му,
собственикът е лишен от възможността да упражнява правомощието си да ползва вещта, а
именно осъществяването на това правомощие от конкретно лице обуславя възлагането на
тежестта за разходите, свързани с ползването, на това лице. Касае се за хипотеза, в която по
отношение на един и същи имот съществуват вещни права, упражнявани от различни правни
субекти по начин, че правомощията на единия изключват възможността за ангажиране на
имуществената отговорност на другия за заплащане на цената на доставения до имота
ресурс.
По изложените фактически и правни съображения настоящият съдебен състав намира,
че субект на задължението за заплащане на цената на доставената през релевантния период
до процесния недвижим имот топлинна енергия, както и на цената на свързаната с това
услуга по отчитане и разпределяне на ресурса е не собственикът, срещу когото
топлопреносното предприятие е насочило претенциите си, а носителят на ограничено вещно
право на ползване, поради което предявените срещу А. М. Т. в качеството й на собственик
на имота искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ, както и
обусловените от тяхната основателност акцесорни искове с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД следва да бъдат изцяло отхвърлени с оглед липсата на първата от изяснените по- горе
материални предпоставки- продажбено правоотношение между ищеца и ответника през
исковия период, за основателност на тези искове. Поради това безпредметно се явява
обсъждането на останалите предпоставки за възникване на спорното материално право,
респ. на наведените във връзка с тях доводи и възражения.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. При този изход на спора пред настоящата инстанция и на основание
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да бъде присъдена сумата
670.00 лева, представляваща заплатено от нея адвокатско възнаграждение за настоящото
производство.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в
патримониума на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, съществуват следните вземания от А. М. Т.,
ЕГН **********: за сумата от 3194.65 лева, представляваща цена на потребена в периода от
м. 05.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 22,
3
находящ се в гр. София, ж. к. „Борово“, бл. 8, вх. 2, ет. 2, за сумата от 501.50 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2018г. до 04.12.2020г., за сумата от 24.84 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 11.2017г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и
за сумата от 5.45 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.12.2017г. до 04.12.2020г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 17.12.2020г. до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 63660/2020г. по описа на СРС,
54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
А. М. Т., ЕГН **********, сумата от 670.00 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4