Р Е Ш Е Н И Е
Номер 875 15.07.2019 г.
Град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XLIV - ти наказателен състав
На осми юли две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в
следния състав:
Районен
съдия: Камелия Ненкова
при участието на секретаря Красимира Андонова, като
разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА
наказателно административен характер дело № 1235 по
описа за 2019 година
Производството е по реда чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от Р.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу Наказателно постановление (НП) № 18-0769-005810/01.02. 2019г., издадено от
Началник Група към Сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР гр. Бургас-Р Т П,
с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания – глоба в размер на 700,00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата, наказателното постановление се
атакува като неправилно и се моли за отмяната му. В жалбата са отправени
възражения, свързани със субекта на твърдяното нарушение, като жалбоподателката
сочи, че не тя, а друго лице е управлявало автомобила процесния ден. Посочва,
че действително е била търсена за да и се връчи покана за съставяне на акт, като
впоследствие и такъв и е бил връчен, но не и било обяснено да представи
декларация, като първоначално отказала да получи документите, защото била
изряден шофьор, но впоследствие се сетила, че е предоставила автомобила на своя
приятелка процесния ден. Впоследствие след съставяне на акта попълнила
декларация, че свидетелката Д С Т е управлявала автомобила, процесният ден.
Въпреки това обаче АНО издал атакуваното понастоящем НП. Моли се за неговата
отмяна.
По
делото жалбоподателката се явява лично. Поддържа жалбата, по гореизложените
аргументи, като доразвива същите. Ангажира гласни доказателства посредством
разпита на свидетелката Т. Моли съда да отмени наказателното постановление.
Алтернативно, моли за намаляване на наложените
наказания.
Административнонаказващият орган - ОД на
МВР гр. Бургас, сектор „ПП”, редовно призован, не изпраща представител в
съдебно заседание. В съпроводителното писмо е направено искане за потвърждаване
на обжалваното постановление, като е представена и цялата преписка по случая.
Жалбата изхожда от легитимирано и
заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото
наказателно постановление, същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и
съдържа необходимите реквизити, предвид на което съдът я намира за процесуално допустима.
Бургаският
районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.08.2018 г. около 13.51 часа в гр. Бургас, система за видеоконтрол ATCCTFR1-М, идентификационен № 510/07, заснела лек
автомобил марка/модел „ СИТРОЕН Ц 3”, с
рег. №, движещ се по ПЪТ ПЪРВИ
клас № 1-6, Км 488+700, в посока от кв. „Ветрен” към пв Лукойл. Съгласно изготвената с посочената система снимка-клип №3257,/л.8 от делото, фиксираната скорост на
движение на посоченото МПС била 104 km/h (при измерването на
скоростта е отчетено и 3%-то допустимо отклонение от стойността на фиксираната
скорост в полза на водача- 107 km/h),
при разрешена скорост за движение в населено място до 50 km/h, като автомобилът, ано е приел, че санкцията следва да се понесе
от собственика на автомобила-жалбоподателя-Р.Г.Д., ЕГН **********, след като въпреки че по
делегация в гр. Ямбол и е била изпратена първоначално покана за съставяне на
акт, като същата е отказала да я получи, видно от докладна по делото на
инспектор Д от РУ Ямбол /стр.11/, като видно от приложена покана на стр.12, то
е оформен надлежно отказа на лицето да получи книжата. Разписката е с дата
21.10.2018 г. Видно от писмо на Началника на РУ Ямбол, то книжата след
оформянето им са били върнати в Бургас до АНО- НАЧАЛНИКА НА сектор ПП е адресат
на писмото. След получаването им на
30.10.2018 г., след като се е запознал с материалите по делото свидетелят В.П.
е пристъпил към съставяне на АУАН, с бл.
№ 967129, в който е описал нарушението- по чл.21, ал.1 от ЗДВП и е посочил, че
санкцията следва да се понесе от собственика на МПС-то, а именно
жалбоподателката, видно от справка за собственост. След съставяне на акта се е
пристъпило към неговото връчване, като същият е бил връчен на жалбоподателката
лично на 16.12.2018 г., като във възражения последната е посочила, че не тя е
управлявала автомобила. Едва към
този момент и със същата дата, Д. е
попълнила декларация по чл.188 от ЗДВП, като е посочила, че на процесната дата
и място, автомобилът е бил управляван от свидетелката Т. Втората част от
декларацията относно водача, не е била попълнена. Представено е и копие от
СУМПС на свидетелката Тенева /стр.17 от
с делото/. След като материалите са се върнали в Сектор ПП- КАТ Бургас, то
Началникът на Сектор ПП- гл. инспектор Дачев, е изпратил писмо до Р.Д., като
описвайки горепосочената хронология е отказал да анулира акта /стр.19 от
делото/. По делото е налична и докладна записка до Началник на Сектор ПП- гл.
инспектор Дачев, изготвена от полицейски инспектор К Н, в което отново са
описани развилите се действия по първоначалния отказ на Д. да получи книжата и
попълни декларация по чл.188 ЗДВП и последстващото попълване на такава след
издаването на акта, при връчването му. Същата завършва с предложение да бъде
издадено НП.
АНО е пристъпил при дословно
възпроизвеждане на съдържанието на акта към издаване на НП,то като срещу Р.Г.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** е било издадено Наказателно постановление (НП) № 18-0769-005810/01.02. 2019г., издадено от
Началник Група към Сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР гр. Бургас-Р Т П,
с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания – глоба в размер на 700,00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
По делото е постъпила изисканата от съда
преписка от ОД МВР Бургас, сектор ПП, съдържаща- снимков материал, както и доказателства за измервателното средство и
за компетентността на издаващия НП орган.
Видно от показанията и на разпитания в
с.з в качеството на свидетел – актосъставител- В.Ж.П., мл. автоконтрольор в ОД
на МВР – Бургас, сектор „ПП”, се
установява, че на 10.08.2018 г. е било констатирано
процесното нарушението по ЗДвП, описано в акта от актосъставителя, за превишена
скорост на територията на гр. Бургас на ПП I-6, км. 488+700, след изхода на АМ
Тракия, като в с.з., същият уточнява във връзка и с въпроси на защитата, че нарушението
е било констатирано с мобилна система за видеоконтрол TFR-M № 510/07. Участъкът е сигнализиран с табела за начало
на гр. Бургас за населено място с ограничение до 50 км /ч. Системата приспада
автоматично 3 процента от скоростта, т.е. при управление със скорост 107 км/ч
стават 105 км/ч. Актът е бил връчен лично на жалбоподателката по делегация.
Описва също, че се е запознал с материалите по делото и начина на връчване по
делегация на същите на жалбоподателката, както и С докладна записка, че
жалбоподателката отказва да получи поканата и да попълни декларацията по чл.
188 от ЗДвП и тъй като тя е собственик на МПС-то и не посочва кой е шофирал
преди да се състави акта, е вписал нея като нарушител. Процесният участък- се
води ПП и е на територията на гр. Бургас в рамките на населено място, като това
място не е част от АМ Тракия и на изхода
имала табела „БУРГАС” и след нея започвал ПП I-6, като няма поставен знак и
затова ограничението е от 50 км/ч, защото се навлиза в населено място. След
като няма ограничение с други пътни знаци, ограничението на скоростта било 50 км/ч.
В акта свидетелят е написал мястото на извършване на нарушението, заснето е с
АТССTFR 1-М № 510/07, която била позиционирана
на въпросното място и след обработване на снимковия материал преписката е била изпратена
по делегация и жалбоподателя, който не попълнил декларацията по чл.188 ЗДВП /в
изложения по-горе смисъл/, и тъй като автомобилът бил негов собствен, то той е
бил санкциониран за нарушението, като попълването на декларация след съставяне
на акта, при първоначален отказ да се приемат документите, АНО е счел, че не
следва да се взема предвид и след издаване на акта е издал и НП-то срещу
жалбоподателката, въпреки че в декларацията от 16.12.2018 г., същата е
посочила, че свидетелката Тенева, разпитана в с.з. е шофирала автомобила
процесния ден. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката Тенева, като
кредитира показанията на безпристрастния полицейски служител, уповавал се на
писмените материали по делото, при съставяне на акта. Съдът не дава вяра на
показанията на тази свидетелка, не само заради приятелските и отношения с
жалбоподателката, а и защото жалбоподелката не е съдействала на полицията при
връчване на книжата по делото. Не може да се приеме, че не е знаела, какво й се
връчва, като сама заявява, че при показана за акта, полицейският служител и е
заявил че става въпрос за превишена скорост. В този смисъл, ако същата би
оказала съдействие на полицията и би получила поканата, то нямаше да се стигне
до ситуация да е в неблагоприятното положение на санкционирано лице, в случай
че защитната й версия би била приета за вярна и би своевременно посочила, кое
лице е управлявало автомобила процесния ден. Никой не може да черпи ползи от
своето неправомерно поведение е основен правен принцип, както и че „незнанието
на закона никого не извинява“. В този смисъл наведените възражения в жалбата и
производството от страна на жалбоподателката, съдът не кредитира, като счита,
че същите не намират опора и в събрания по делото доказателствен материал. Това
че жалбоподателката в един по-късен момент е счела, че ще попълни декларация по
чл.188 от ЗДВП, не може да доведе до отпадане на нейната отговорност, след като
дори и да беше вярно заявеното от нея /като съдът не го кредитира/, то това
отново не би променило изводите, че АНО правилно е издал на база на акта
атакуваното понастоящем НП. Същото почива на събрания еднопосочен по смисъл
доказателствен материал по делото.
Видно и от представените доказателства,
е че е допуснато нарушение е на
територията на гр. Бургас, след указателна табела Д11, която е начало на гр.
Бургас и където автомагистралата се пресича с I-6 км. 488 + 700 на ПП 1-6 в
посока от кв. Ветрен към гр. Бургас към пътен възел Лукойл. Заснемането е
извършено с мобилна система TFR1-M с фабр. № 510/07 и след обработката на
снимковия материал и извършена справка в масивите на БДС и е бил установен
собственикът на автомобила –жалбоподателката като тя е и санкционираното лице в
това й качество.
Актът
е бил съставен от свидетеля П.,
след връщане на посочените документи, оформени по делегация, като същият е бил
връчен на лицето Д. на 16.12.2018 г.. Последната е вписала едва тогава
възражения, които съдът по изложените вече по-горе доводи не споделя. Правилон
е посочено, че тя именно следва да понесе административнонаказателната
отговорност, като правилно е посочено и , че с поведението си, същата е
нарушила разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и автомобилът се е управлявал
на територията на населено място, в случая на територията на гр. Бургас от нея.
Участъкът, в който е бил заснет автомобилът, е - ПП 1-6, като е посочена и
посоката на движение и нарушената скорост- превишение от 57 км, при установено
до 50 км в час в населено място, като е приспаднат и 3 прочента толеранс и скоростта
от засечена 107 км в час е отбелязано, че е 104 км в час. В този смисъл
възраженията в жалбата, съдът намира за неоснователни, АУАН и основание чл.40 от ЗАНН, е подписан от двама свидетели, видно от
посочения адрес- служители на сектор ПП Бургас, тоест изпълнена е процедурата
по чл.40, ал.3 ЗАНН- двама други свидетели, при липса на свидетели- очевидци на
деянието. Иззет бил с акта и контролен
талон.
Актосъставителят квалифицирал
гореописаното като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган издал
въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство Наказателно
постановление (НП) № 18-0769-005810/01.02.
2019г., издадено от Началник Група към Сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на
МВР гр. Бургас-Р Т П,е на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и на жалбоподателя са наложени административни
наказания – глоба в размер на 700,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства -
показанията на актосъставителя В.Ж.П., потвърждаващи изцяло съдържанието
отразено в АУАН И Н и от приложените по делото писмени доказателствени средства.
Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като същите
кореспондират едни с други и се допълват взаимно, като не поставя в основаната
на своите изводи заявеното от свидетелката Тенева в с.з., като същото се явява
несъответно и на останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът намира за установено по безспорен и
несъмнен начин, че на горепосочените дата и място, именно жалбоподателят, е управлявал процесния автомобил със скорост
от 104 км/ч /при приспаднат толеранс/, като разрешената максимална скорост за
мястото, където е извършено нарушението и което се намира в населеното място, до 50 km/h. Във връзка с наведените в жалбата възражения, следва да
се посочи, че е спазено, изцяло изискването за описание на участъка, в който
автомобилът е бил засечен, видно от гореизложената и приета от съда фактическа
обстановка, а именно, че се касае за превишена скорост на територията на гр. Бургас
на ПП I-6, км. 488+700, след изхода на АМ Тракия като, както процесният
участък- се води ПП и е на територията на гр. Бургас в рамките на населено
място, като това място не е част от АМ Тракия и на изхода имала табела „БУРГАС” и след нея
започвал ПП I-6, като няма поставен знак и затова ограничението е от 50 км/ч,
защото се навлиза в населено място /видно и от схемите, приети по делото/. В
републиканската и общинска пътна мрежа е регистриран като ПП I-6“ /проверимо и
в интернет, като публично известен факт/. ИЗМЕРВАНЕТО Е извършено с изправно и
годно техническото средство, с което е
извършено измерването, видно от гореизложеното по делото е представен и
протокол за проверка на системата за видеоконтрол/. Представено е и
удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Субектът на нарушението също
е установен безспорно, видно от гореизложеното е санкционирана собственичката
на автомобила, след като в законовия срок не е посочила, кое лице друго,
различно от нея е управлявало, като това че впоследствие посочва такова лице не
променя горните изводи.
Съдът,
с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите
на жалбоподателя, като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, намира жалбата за неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Съдът счита, че при съставяне на АУАН и
при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите
на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено,
посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е
определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство. Съдът счита, че описанието
на нарушението и обстоятелствата при извършването му са достатъчно
конкретизирани както в съставения акт, така и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, като са посочени всички съставомерни факти, поради
което и съдът приема, че АУАН и НП отговарят на условията на чл. 42, т. 4 ЗАНН
и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Съдът
намира и че същият е издаден в срока по чл. 34 ЗАНН, видно от изложената вече
по-горе хронология по връчване и установяване на нарушителя, то законовите
срокове са спазени.
В случая превишението на скоростта е заснето с
техническо средство, в съответствие разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП,
съгласно която при изпълнение на функциите си определените от министъра на
вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на
правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, т.е. законово регламентирано е правото на
ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при
установяването на деяния от вида на процесното. С оглед на което в конкретния
случай и водачът на автомобила е бил установен при връчване на декларация по чл.188
от ЗДвП.
В случая нарушението е установено от мобилна
система за видеоконтрол „АТССTFR 1-М № 510/07, надлежно калибрована, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система
радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение
участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето
защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19
от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени
към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и
демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
По
съществото на спора, съдът намира следното:
Според чл. 21, ал. 1 ЗДвП
–При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h, посочени
изчерпателно в тази алинея по таблица., а според чл. 21, ал. 2 ЗДвП, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Съгласно санкционната норма на Чл. 182.
(Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 85 от 2004 г., бр. 51 от 2007
г.) (1) Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място,
се наказва, както следва Т. 6. (изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр.
101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за превишаване над 50 km/h - с глоба
700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50
лв. С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото
факти, съдът приема, че е нарушена забраната на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като
от събраните по делото доказателства се установи, че на 10.08.2018 г. в гр.
Бургас, система за видеоконтрол ATCCTFR1-М, идентификационен № 510/07, заснела
лек автомобил марка/модел „ СИТРОЕН Ц 3 ”, с рег. № движещ се по ПЪТ ПЪРВИ клас
№ 1-6, Км 488+700, в посока от кв. „Ветрен” към пв Лукойл. Съгласно изготвената
с посочената система снимка-клип , фиксираната скорост на движение на
посоченото МПС била 104 km/h (при измерването на скоростта е отчетено и 3%-то
допустимо отклонение от стойността на фиксираната скорост в полза на водача-
107km/h), при разрешена скорост за движение в населено място до 50 km/h, като автомобилът бил управляван от
жалбоподателя- Д., като законовата презумпция за това не е оборена. И правилно
е била санкционирана. Участъкът е населено място и не е бил сигнализиран с пътен
знак, поради което и са важали общите
правила за ограничение на скоростта до 50 км в час за населено място.
Надлежно е описано нарушението като такова по чл.21,
ал.1 ЗДВП.Ясно е отразено кой автомобил, къде и с каква скорост се е движил при
какво ограничение на максимално допустимата скорост, като ЗДвП допуска
възможност нарушения по този закон да се установяват със системи за
видеоконтрол, която е годно техническо средство. По делото липсват каквито и да е данни за човешка намеса
при задействането на системата (която е стационарна), респективно за „корекции”
при отпечатването на данните.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че
правилно и законосъобразно е издадено обжалваното НП за реализиране административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за извършването на това нарушение, като видно от
цитираната санкционна разпоредба и съотнесена към конкретните факти, то
правилно АНО е определил и размера на наложената санкция.
В случая административнонаказващият орган
правилно е определил вида и размера на административните наказания. Безспорно
се установи, че автомобилът е бил управляван на процесната дата именно от жалбоподателя.
Предвид изложеното до тук, съдът направи
крайния си извод, че обжалваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Санкциите наложени на
жалбоподателката са в законоустановени предели и съдът не разполага с
възможност за евентуалното им намаляване. Не е налице и хипотеза на чл.28 от ЗАНН.
Мотивиран от горното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-0769-005810/01.02. 2019г., издадено от Началник Група към Сектор
„Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР гр. Бургас-Р Т П, с което на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на Р.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** са наложени административни наказания – глоба в размер на 700,00
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.