РЕШЕНИЕ
№ 1413
гр. Пловдив, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело
№ 20245300501842 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Б. И. П., ЕГН ********** от гр.
*****, подадена чрез пълномощника й адвокат Р. И., против Решение № 1837 от 23.04.2024
г., постановено по гр.д. № 14735/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с., с
което е отхвърлен искът на Б. Г.а П. за отмяна на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД на
договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт № *****, т. ІІІ, рег. №
*****, нот.д. № ***** от 29.11.2018 г., вписан в Службата по вписванията с вх. №
40204/29.11.2018 г., акт № ****, том *****, дело № *****/2018 г., с който ищцата е подарила
на ответника И. Г. Ч., ЕГН ********** от гр. *****, ¾ идеални части от поземлен имот №
*****.1561, за който е образуван УПИ **** в кв. ***** по ПУП на гр. *****, ЕКАТТЕ *****,
одобрен с Решение № 88/06.07.2004 г. на Общински съвет *****, с площ 588 кв.м., ведно с
построените в него сгради с № *****.1561.1, *****.1561.2, *****.1561.3 и *****.1561.4 и с
всички приращения в имота, и е осъдена Б. Г.а П. да заплати на И. Г. Ч. сумата от 1 410 лв.
разноски по делото.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното решение, както и за постановяването му в нарушение
на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че по въпроса на нуждата от издръжка,
отправянето на покана за това и възможността на ответника да я даде, съдът е следвало да
разгледа и периода 2023-2024 г., каквито указания не се съдържат в доклада по делото. Не се
споделя изводът на съда, че ответникът не е могъл да дава издръжка през периода от 2021-
2022 г., като в тази насока се сочат данните за изплащания от ответника кредит,
строителство на къща, извършени ремонти, заплатата му като ***** и заплатения по делото
адвокатски хонорар. Твърди се, че и след месец август 2021 г., когато ищцата е анулирала
банковата си карта, намираща се във владение на ответника, и се е снабдила с нова банкова
1
карта, е продължила да бъде в нужда от издръжка с оглед тежкото си здравословно
състояние, напредналата си възраст и ниския размер на получаваната пенсия. Иска се да
бъде отменено решението и вместо него да бъде постановено ново, с което исковата
претенция да бъде уважена, като бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
чрез пълномощника адвокат М. Т., с който се оспорва като неоснователна въззивната жалба.
Възразява се срещу оплакването на жалбоподателя, че съдът не е изследвал периода 2023-
2024 г., като се твърди, че съдът е приел, че ищцата е имала нужда от издръжка, от което
жалбоподателят черпи изгодни за себе си правни последици и противопоставянето му на
този извод на съда е неоснователно. Във връзка с изготвения по делото доклад се сочи, че
съдът е разпределил доказателствената тежест в съответствие с чл. 154 от ГПК и не дължи
на страните указания относно доказателствените факти, обхвата и начина на доказване.
Поддържа се, че с оглед доходите и имуществото на ответника същият е в обективна
невъзможност да дава издръжка на ищцата и ако ищцата не е била съгласна с така
установеното имуществено състояние на ответника, е следвало да прояви процесуална
активност и да докаже твърденията си. Твърди се, че аргументите на жалбоподателя за
високата финансова обезпеченост на ответника са презумптивни и не се подкрепят от
доказателствата по делото. Макар да се приема обжалваното решение като правилно с оглед
крайния извод за неоснователност на исковата претенция, се оспорват фактическите и
правни изводи на съда относно съществуването на трайна нужда от издръжка на ищцата
поради недостиг на финансови средства, съответно отправяне на покана до надарения да й
предоставя издръжка или друг вид помощ. Поддържа се, че твърденията на ищцата за нужда
от издръжка почиват на обстоятелството, че ответникът е взел дебитната й карта и не я е
върнал приблизително четири години, с оглед на което се считат за преклудирани
твърденията във въззивната жалба, че жалбоподателката е изпаднала в нужда поради
тежкото си здравословно състояние и ниския размер на получаваната пенсия. Доколкото по
делото липсват доказателства за обичайните месечни разходи на ищцата, се твърди, че не е
възможна съпоставка с доходите й, за да се формира извод дали ищцата е в невъзможност да
се издържа от собствените си доходи и имущество. Оспорва се изводът на съда за
незначителна разлика между доходите на ищцата и линията на бедност в страната, като се
посочва превишението на доходите й за всяка година през периода 2018-2022 г. Оспорва се и
изводът на съда, че банковата карта на ищцата била получена от ответника през 2018 г. и
след това той отказал да й я върне. В тази насока се обсъждат показанията на свидетелката
Д. и представеното пълномощно от ищцата от 18.02.2019 г. Споделя се изводът на съда, че
от получаването на исковата молба моралното задължение на дарения се трансформира в
правно и в рамките на относимия към спора времеви период следва да бъде установено
наличието на правнорелевантните факти. Възразява се по отношение на искането за
събиране на гласни доказателства, тъй като същото не е мотивирано предвид забраната на
чл. 266 от ГПК и не е конкретизирано, а по искането за допускане на съдебносчетоводна
експертиза – тъй като едва пред въззивната инстанция се въвежда за разглеждане нов
предмет на спора досежно обстоятелства, осъществили се през 2023-2024 г. В случай, че
бъде допусната експертиза, се иска да бъде предоставена възможност за ангажиране на
доказателства за получените от жалбоподателя доходи през 2023-2024 г. Иска се въззивната
жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Претендират се разноските по делото, за което се представя договор за правна защита и
съдействие.
С протоколно определение от 08.10.2024 г. въззивният съд в изпълнение на
правомощията си по т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. по т.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС
(запазило в тази част действието си и при ГПК от 2007 г. съгласно с т. 5 от ТР № 1/2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС), след като е констатирал, че исковата молба е нередовна,
е оставил същата без движение, като е указал на жалбоподателя – ищец в
2
първоинстанционното производство, в едноседмичен срок от съобщението с молба, с препис
за въззиваемата страна, да изложи конкретни факти и обстоятелства, които обуславят
нуждата й от издръжка, да посочи отправена ли е покана до ответника за даване на
издръжка, кога и по какъв начин, с предупреждението, че при неизпълнение на дадените
указания в посочения срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото
прекратено.
Съобщение за отстраняване на нередовностите в исковата молба е надлежно връчено
на пълномощника на жалбоподателя на 21.10.2024 г. Срокът за изпълнение на дадените
указания е изтекъл на 28.10.2024 г. В този срок жалбоподателят не е изпълнил дадените
указания.
Поради това са налице предпоставките на чл. 126, ал. 3 от ГПК исковата молба да
бъде върната, невлязлото в сила първоинстанционно решение – обезсилено, а
производството по делото – прекратено.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят претендираните разноски за
двете инстанции, както следва: 1 410 лева – адвокатско възнаграждение и държавна такса в
първоинстанционното производство и 1 400 лева адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1837 от 23.04.2024 г. по гр.д. № 14735/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XII гр.с.
ВРЪЩА искова молба с вх. № 81272/13.10.2022 г. (по описа на Районен съд –
Пловдив), подадена от Б. И. П. против И. Г. Ч..
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1842/2024 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив и по гр.д. № 14735/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с.
ОСЪЖДА Б. И. П., ЕГН ********** от гр. ***** да заплати на И. Г. Ч., ЕГН
********** от гр. ***** разноски в размер на 1 410 лева за адвокатско възнаграждение и
държавна такса в първоинстанционното производство и 1 400 лева адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението може да се обжалва от страните пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3