РЕШЕНИЕ
№ 7006
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110125044 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. ИВ. Д., както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 246.49 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 46, находящ се в
гр.София, ж.к. „Люлин“, бл.420, вх.Б, за периода 01.05.2014г. – 30.04.2017г., както и
на сумата 11.07 лева за осъществено дялово разпределение за същия период, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК до окончателното
плащане;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
25.93 лева – лихва за забава за върху главницата за топлинна енергия, както и на
сумата 1.89 лева – лихва за забава за върху главницата за дялово разпределение,
начислени за периода 16.09.2015г. – 23.11.2017г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, като собственик на 1/6 ид.ч. от него, поради което е задължен да
заплати стойността й, което не е сторил. Обосновава правния си интерес от предявяване на
установителните искове с проведено заповедно производство и издадена на „Топлофикация
София“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 85015/2017г. на СРС, 55 състав, връчена на
длъжника по чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в приложение на процесуалния закон
1
заповедният съд е дал указания по чл.415 ГПК. Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения особен представител адв.Иванова, оспорва ответникът
да е потребител на топлинна енергия, реалното количество доставена енергия за процесния
имот, съответно правилното й остойностяване. Навежда евентуално възражение за
погасяване на вземанията по давност, както и възражение, че ответникът не е бил поставян в
забава. Счита, че съдът не е легитимен орган да разглежда спора, както и че нормите, на
които основава вземането си ищеца са нищожни.
Конституираното трето лице-помагач „Термокомплект“ ООД не изразява становище
по делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
По делото е представен Протокол от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Термокомплект“ ООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
10.09.2002г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 02.11.2007 г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Термокомплект“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и третото лице-
помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно
отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната
собственост.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
2
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представения по делото договор за покупко-продажба на жилище по реда
на чл.117 ЗТСУ на 26.02.1979г. Лиляна Димитрова Петрова и Иван Първанов Петров са
придобили имот – апартамент № 46, находящ се на ет.3, вх.Б, бл.11-14 на ул. „409“ в
гр.София, ж.к. „Люлин“. Видно от прието удостоверение на СО – район „Люлин“ сградата е
идентична с бл.420. От приложена справка от НБДН се установява, че Иван Първанов
Петров е починал през 2001г. и оставил за свои наследници съпругата си Лиляна Димитрова
Петрова и децата си Р. ИВ. Д. и Първан Иванов Петров. Ето защо и при зачитане на
придобивната сделка, при която жилището е било закупено от Лиляна и Иван в режим на
СИО и настъпилото наследствено правоприемство, топлоснабденият обект е станал
собствен на следните лица и при следните квоти: За Лиляна Димитрова Петрова – 4/6 ид.ч.,
за Р. ИВ. Д.- 1/6 ид.ч. и за Първан Иванов Петров – 1/6 ид.ч. Предвид изложеното,
ответницата Р. ИВ. Д. се явява потребител на доставената за имота топлоенергия и
осъщественото дялово разпределение, тъй като е страна по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Обстоятелството,
че не живее в имота, не отрича задължението й да заплати консуматива, съобразно квотата й
в съсобствеността.
Спори се относно реалното количество доставена за имота топлоенергия и нейната
цена.
Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Отчетено е
обстоятелството, че в процесното жилище се отчита доставена топлинна енергия за
отопление на имота, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване по данни от
два водомера, кото са били редовно отчитани. Технологичните разходи на абонатната
станция са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Термокомплект“ ООД.
Видно от заключението на ССчЕ, размерът на дължимите суми за топлинна енергия и
дялово разпределение, както и за мораторна лихва е в размер на сумите по заповедта за
изпълнение, като припадащата се на ответницата част от тях или 1/6 част възлизат на
следните стойности: 246.49 лева – главница за потребена топлоенергия, 25.93 лева –
мораторна лихва в върху нея, 11.07 лева – главница за осъществено дялово разпределение и
1.89 лева - мораторна лихва върху нея. В табличен вид са дадени и сумите по месеци.
3
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и
вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела
своевременно възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което възражение е
основателно. Видно е, че се претендират суми за топлоенергия и дялово разпределение с
начална дата 01.05.2014г., а заявлението по чл.410 ГПК, което прекъсва давността в случай
на положително решение по иск по чл.422 ГПК, е депозирано на 04.12.2017г. Вземанията,
възникнали до 31.10.2014г. се явяват погасени по давност, тъй като е следвало да бъдат
заплатени съгласно ОУ на ищеца в 30-дневен срок от изтичане на месеца, за който се
отнасят или до края на м.11.2014г. След приспадане на същите от общо дължимото вземане
на топлопреносното предприятие и съобразно таблиците към заключението на вещото лице-
счетоводител, се установява, че непогасените вземания по пера за главница са, както следва:
1347.68 лева главница за потребена топлоенергия (131.28 лева от общо дължимите 1478.96
лева са погасени по давност) и 34.20 лева главница за осъществено дялово разпределение
(32.21 лева от общо дължимите 66.41 лева са погасени по давност).
Предвид изложеното, дължими от ответницата Р. ИВ. Д. са следните суми: 224.61
лева – главница за топлинна енергия и 5.70 лева – главница за дялово разпределение. За
горницата до пълния размер на претенцията в тази част искът следва се отхвърли.
По отношение на претенцията за мораторна лихва:
Съгласно Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД при продажбата на
топлинна енергия за битови нужди, приложими за отоплителен сезон м.05.2014г. –
м.04.2015г. и м.05.2015г. – м.04.2016г., стойността на потребената енергия се заплаща на
месечни вноски в 30-дневен срок от публикуване на фактурите на интернет страницата на
ищеца. По делото не са представени констативни протоколи, удостоверяващи датата на
обявяване на фактурите за процесните задължения он-лайн, поради което ответникът следва
да се счита изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на главницата
за доставена топлинна енергия след депозирането на заявление по чл.410 ГПК. Този извод
налага отхвърляне на иска за заплащане на мораторна лихва върху това перо за посочените
по-горе периоди.
Съгласно приложимите за последния отоплителен сезон ОУ на ищеца задължението
за потребена топлоенергия следва да се заплаща с изтичане на 45-дневен срок от изтичане
на месеца, за който се отнася съответното месечно плащане. В този смисъл ОУ (чл.33) канят
потребител да плати, а изтичането на срока го поставя в забава. Съгласно заключението на
вещото лице дължимата за този сезон мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия е 14.80 лева, т.е. дължимата от ответницата част от това задължение възлиза на 2.35
лева. За горницата до пълния претендиран размер от 25.93 лева исковата претенция следва
да се отхвърли.
По отношение на искането за присъждане на мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение, съдът намира, че ответницата не е била поставяна в забава, тъй като
за това задължение ОУ на ищеца не предвиждат падеж, поради което е била необходима
4
покана за плащане. Претенцията в тази част също следва да се отхвърли.
Уместно е да се посочи, че макар вземанията да се основават на три броя общи
фактури, изготвени след годишно изравняване, давността тече по ОУ, а не от датата на
издаване на съответната фактура, тъй като да се приеме обратното означава да се даде
възможност на кредитора сам да изменя началната дата на погасителната давност с
издаването на последващ счетоводен документ, което е недопустимо в правния мир.
Съдът намира, че вземанията се основават на валидно възникнало облигационно
правоотношение, а компетентен да разгледа възникналия правен спор е именно съда и не
възприема доводите в отговора на исковата молба, че органите на съдебна власт нямат
надлежно учредена правораздавателна компетентност.
По разноските
При този изход на спора по делото право на разноски има ищеца, тъй като няма
данни ответницата да е направила такива по водене на делото.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 1008.33 лева, от които 14.04 лева по
ч.гр.д.№ 85015/2017г. на СРС, 55 състав, което е припадащата се част за този потребител, и
994.29 лева – разноски по настоящото производство: 94.29 лева държавна такса, 500.00 лева
депозити за вещи лица, 300.00 лева депозит за особен представител на ответника и 100.00
лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в
минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, в тежест на
ответника се възлага сумата от 822.09 лева, съобразно уважената част от исковата
претенция, от които 11.45 лева по заповедното дело и 810.64 лева в настоящото
производство.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ул. „Перник“ 148, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 85015/2017г. на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 224.61 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 46, находящ се в
гр.София, ж.к. „Люлин“, бл.420, вх.Б, за периода 01.05.2014г. – 30.04.2017г., както и
сумата 5.70 лева – главница за осъществено дялово разпределение за същия период,
ведно със законната лихва от 04.12.2017г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния заявен размер на главница
5
за топлинна енергия от 246.49 лева и за горницата над присъдения до пълния заявен
размер на главница за дялово разпределение от 11.07 лева, като погасен по давност;
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 2.35 лева –
лихва за забава за върху главницата за топлинна енергия за периода 16.09.2015г. –
23.11.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния заявен
размер на мораторна лихва върху главницата за топлинна нерегия от 25.93 лева, както
и за сумата 1.89 лева – лихва за забава за върху главницата за дялово разпределение,
като погасен по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ул. „Перник“ 148, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, сумата 822.09 лева – разноски по делото, от които 11.45 лева по ч.гр.д.№
85015/2017г. на СРС, 55 състав, и 810.64 лева в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Термокомплект“ ООД, ЕИК
*********, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6