МОТИВИ
към присъда ***8/14.11.2019 г. по НОХД № 215/2019 г. по описа на
РС-И***.
Срещу подсъдимия С.Р.М. род. на ***г***,
ЕГН **********, българка, с българско гражданство, омъжена, осъждана, с основно
образование, безработна, живущ ***, е повдигнато обвинение затова, че на ***2018г.
в гр.И***, обл.С***, в частен дом на ул.“Ч***“ ***, като пълнолетно лице и в
съучастие с пълнолетните С.Ж.А., Р.Я.М. и Ф*** Г.А. ***, като извършител, е
улеснила / като е дала съгласието си, пренебрегнала е родителските си
задължения, свързани с грижи, възпитание и надзор над децата си и е
подпомогнала финансово и интелектуално/, непълнолетно лице от мъжки пол – Г.С.А.,
на 16 години и лице от женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст, а
именно Г.Р.М., на 14 години, да заживеят съпружески , без да са сключили брак -
Престъпление по чл.191, ал.2, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия Р.Я.М. , роден на ***г***,
ЕГН **********, българин, с българско гражданство, с основно образование,
женен, неосъждан, безработен, живущ ***, е повдигнато обвинение затова, че на ***2018г.
в гр.И***, обл.С***, в частен дом на ул.“Ч***“ ***, като пълнолетно лице и в
съучастие с пълнолетните С.Ж.А., С.Р.М. и Ф*** Г.А. ***, като извършител, е
улеснил / като е дал съгласието си, пренебрегнал е родителските си задължения,
свързани с грижи, възпитание и надзор над децата си и е подпомогнал финансово и
интелектуално/, непълнолетно лице от мъжки пол – Г.С.А., на 16 години и лице от
женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст, а именно Г.Р.М., на 14
години, да заживеят съпружески , без да са сключили брак - Престъпление по чл.191, ал.2, вр.чл.20, ал.2,
вр.ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия С.Ж.А. роден на ***г***,
ЕГН **********, българин, с българско гражданство, женен, осъждан, с основно
образование, безработен, живущ ***, е повдигнато обвинение затова, че на ***2018г.
в гр.И***, обл.С***, в дом си на ул.“Ч***“ ***, като пълнолетно лице и в
съучастие с пълнолетните С.Р.М., Р.Я.М. и Ф.Г.А. ***, като извършител, е
улеснил / като е дал съгласието си, пренебрегнал е родителските си задължения,
свързани с грижи, възпитание и надзор над децата си, подпомогнал е финансово и
интелектуално, и е предоставил стая от жилището си/, непълнолетно лице от мъжки
пол – Г.С.А., на 16 години и лице от женски пол, което не е навършило 16
годишна възраст, а именно Г.Р.М., на 14 години, да заживеят съпружески , без да
са сключили брак - Престъпление по чл.191, ал.2, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
Срещу
подсъдимия Ф.Г.А., родена на ***г***, ЕГН **********, българка, с българско
гражданство, омъжена, осъждана, с основно образование, безработна, живущ ***, е
повдигнато обвинение затова, че на ***2018г. в гр.И***, обл.С***, в дом си на
ул.“Ч***“ ***, като пълнолетно лице и в съучастие с пълнолетните С.Р.М., Р.Я.М.
и С.Ж.А.,***, като извършител, е улеснила / като е дала съгласието си,
пренебрегнала е родителските си задължения, свързани с грижи, възпитание и
надзор над децата си, подпомогнала е финансово и интелектуално, и е
предоставила стая от жилището си/, непълнолетно лице от мъжки пол – Г.С.А., на
16 години и лице от женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст, а
именно Г.Р.М., на 14 години, да заживеят съпружески , без да са сключили брак -
Престъпление по чл.191, ал.2, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК
Производството пред настоящия
първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК
подсъдимите признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират доказателства за тези
факти, с оглед на което съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от направеното самопризнание, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, счита че от направените самопризнания и от събраните доказателства
се установява, че всеки от подсъдимите е извършил деянието, за което му е
повдигнато обвинение. Пледира, че за един от подсъдимите са
налице предпоставките по чл. 78а от НК, а за останалите трима подсъдими намира,
че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК, като
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да
бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години.
Поддържа, че са налице условията за групиране на наказанията по отношение на
трима от подсъдимите.
Повереникът на пострадалите моли да
бъдат определени наказания в минималните размери
Пострадалите се присъединяват към
казаното от своя повереник.
Защитникът на подсъдимите заявява, че в
случай, че подсъдимите бъдат признати за виновни, следва да се съобрази
процесуалното им поведение, тежкото семейно и материално положение и обичаите
на техния етнос. Счита, че целите на наказанието ще бъдат постигнати с налагане
на наказание „пробация“ по отношение на трима от подсъдимите, а по отношение на
четвъртия подсъдим са налице предпоставките по чл. 78а НК.
В хода на съдебните прения подсъдимите
се присъединяват от казаното от техния защитник, като в последната си дума
молят за минимално наказание и изразяват съжаление за случилото се.
Съдът, като взе под внимание направените
от подсъдимите по реда на чл. 371, т.2 от НПК признания в с.з., и след като
прецени събраните и приобщени по делото писмени доказателства и доводите на
страните, по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, и на осн. чл. 373, ал.3 вр. чл.
372, ал.4 от НПК приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.Р.М. род. на ***г***, ЕГН **********,
българка, с българско гражданство, омъжена, осъждана, с основно образование,
безработна, живущ ***.
Подсъдимият Р.Я.М. , роден на ***г***,
ЕГН **********, българин, с българско гражданство, с основно образование,
женен, неосъждан, безработен, живущ ***.
Подсъдимият С.Ж.А. роден на ***г***, ЕГН
**********, българин, с българско гражданство, женен, неосъждан, с основно
образование, безработен, живущ ***.
Подсъдимият Ф.Г.А., родена на ***г***,
ЕГН **********, българка, с българско гражданство, омъжена, неосъждана, с
основно образование, безработна, живущ ***.
Непълнолетните Г.С.А. – 16 годишен
и Г.Р.М. – 14 годишна са се запознали
през 2018г. Двамата се харесали и станали приятели. След време се обикнали и
въпреки непълнолетната си възраст, решили да създадат семейство и да заживеят
заедно. На ***2018г. те избягали и се скрили от родителите си, спазвайки
традициите на ромския етнос, според които ако момичето прекара известно време с
момчето насаме, става негова жена. Целта била да принудят родителите си да
приемат решението им за съпружеско съжителство. След като се крили в
продължение на два дни, на ***2018г.
младежите отишли при родителите на Г.А. – обвиняемите С.А. и Ф.А. и споделили
намерението си да живеят заедно, като семейство. Първоначално А*** се
противопоставили , но спазвайки традициите на ромската общност приели решението
на двамата непълнолетни да живеят съпружески, без брак.
Обвиняемите С.А. и Ф*** А. се срещнали с
родителите на непълнолетната Г.М. – обвиняемите
С.М. и Р.М. и обсъдили с тях по-нататъшното съжителство на децата си.
Обвиняемите М. и М., дали съгласието си дъщеря им Г.М. да заживее на семейни
начала с непълнолетния Г.А., в дома на
родителите му в гр.И***, ул.“Ч***“ ***. Обвиняемите А***, от своя страна
предоставили помещения в дома си, като дали възможност на двамата непълнолетни
да осъществяват съпружеското съжителство, което продължава и към настоящия
момент. Обвиняемите А*** и М*** започнали да подпомагат финансово и
интелектуално двамата младежи, като се грижели за тях,напътствали ги и
осигурявали издръжката им.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа: самопризнанията на подсъдимите по реда на чл.
371, т.2 от НК и приетите по делото писмени доказателства, събрани в хода на
проведеното ДП № 13/2019 г. на РУ-И***.
Съдът прецени събраните в хода на
досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 от НПК. От
страна на съда не бяха констатирани противоречия, несъответствия и
непоследователност в наличния по делото годен доказателствен материал, събран
по съответния процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което
съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние,
както и авторството на привлечените към наказателна отговорност лица. Предвид
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният съд не осъществи
подробен анализ на доказателствата
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2
от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по
несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
При така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът прие, че подс. С.Р.М. от обективна и субективна страна е осъществила състава на
престъплението чл.191, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
От обективна страна – подс. С.Р.М. ***,
в частен дом на ул.“Ч***“ ***, като пълнолетно лице и в съучастие с
пълнолетните С.Ж.А., Р.Я.М. и Ф*** Г.А. ***, като извършител, е улеснила / като
е дала съгласието си, пренебрегнала е родителските си задължения, свързани с
грижи, възпитание и надзор над децата си и е подпомогнала финансово и
интелектуално/, непълнолетно лице от мъжки пол – Г.С.А., на 16 години и лице от
женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст, а именно Г.Р.М., на 14
години, да заживеят съпружески , без да са сключили брак.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала, че
поведението ѝ негативно ще се отрази на обществения ред и е искала това. Подсъдимата
е имала вярна представа за обстоятелствата от състава по чл. 191, ал. 2 НК, като е дала съгласието си, пренебрегнала
е родителските си задължения, свързани с грижи, възпитание и надзор над децата
си и е подпомогнала финансово и интелектуално,
с което спомогнала на непълнолетно лице от мъжки пол – Г.С.А., на
16години и лице от женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст, а
именно Г.Р.М., на 14 години, да създадат и развият брачни отношения, без за
това да е сключен брак. Същевременно е знаела, че това уврежда интересите на
двамата младежи, които са все още деца и са на възраст, при която се оформя
тяхната психическа и социална зрялост, която е ключова за бъдещата им
пълнолетна личност. Налице е и общност
на умисъла, като подсъдимата е съзнавала, че действа заедно с подсъдимите С.Ж.А.,
Р.Я.М. и Ф*** Г.А..
При така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът прие, че подс. Р.Я.М. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението чл.191, ал.2, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
От обективна страна – подс. Р.Я.М. ***,
в частен дом на ул.“Ч***“ ***, като пълнолетно лице и в съучастие с
пълнолетните С.Ж.А., С.Р.М. и Ф*** Г.А. ***, като извършител, е улеснил / като
е дал съгласието си, пренебрегнал е родителските си задължения, свързани с
грижи, възпитание и надзор над децата си и е подпомогнал финансово и
интелектуално/, непълнолетно лице от мъжки пол – Г.С.А., на 16 години и лице от
женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст, а именно Г.Р.М., на 14
години, да заживеят съпружески , без да са сключили брак.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал, че поведението
му негативно ще се отрази на обществения ред и е искал това. Подсъдимият е имал
вярна представа за обстоятелствата от състава по чл. 191, ал.2 НК, като се е съгласил, пренебрегнал е
родителските си задължения, свързани с грижи, възпитание и надзор над децата си
и е подпомогнал финансово и интелектуално, с което спомогнал непълнолетно лице
от мъжки пол – Г.С.А., на 16 години и лице от женски пол, което не е навършило
16 годишна възраст, а именно Г.Р.М., на 14 години, да създадат и развият брачни
отношения, без за това да е сключен брак. Същевременно е знаел, че това уврежда
интересите на двамата младежи, които са все още деца и са на възраст, при която
се оформя тяхната психическа и социална зрялост, която е ключова за бъдещата им
пълнолетна личност. Налице е и общност
на умисъла, като подсъдимият е съзнавал, че действа заедно с подсъдимите С.Ж.А.,
С.Р.М. и Ф*** Г.А..
При така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът прие, че подс. С.Ж.А. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението чл.191, ал.2,
вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
От обективна страна – подс. С.Ж.А. ***,
в дом си на ул.“Ч***“ ***, като пълнолетно лице и в съучастие с пълнолетните С.Р.М.,
Р.Я.М. и Ф.Г.А. ***, като извършител, е улеснил / като е дал съгласието си,
пренебрегнал е родителските си задължения, свързани с грижи, възпитание и
надзор над децата си, подпомогнал е финансово и интелектуално, и е предоставил
стая от жилището си/, непълнолетно лице от мъжки пол – Г.С.А., на 16 години и
лице от женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст, а именно Г.Р.М.,
на 14 години, да заживеят съпружески , без да са сключили брак.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал, че поведението
му негативно ще се отрази на обществения ред и е искал това. Подсъдимият е имал
вярна представа за обстоятелствата от състава по чл. 191, ал.2 НК, като се е съгласил, пренебрегнал е
родителските си задължения, свързани с грижи, възпитание и надзор над децата
си, подпомогнал е финансово и интелектуално, и е предоставил стая от жилището
си, с което спомогнал непълнолетно лице от мъжки пол – Г.С.А., на 16 години и
лице от женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст, а именно Г.Р.М.,
на 14 години, да създадат и развият брачни отношения, без за това да е сключен
брак. Същевременно е знаел, че това уврежда интересите на двамата младежи,
които са все още деца и са на възраст, при която се оформя тяхната психическа и
социална зрялост, която е ключова за бъдещата им пълнолетна личност. Налице е и общност на умисъла, като подсъдимият е
съзнавал, че действа заедно с подсъдимите С.Р.М., Р.Я.М. и Ф.Г.А..
При така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът прие, че подс. Ф.Г.А. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението чл.191, ал.2,
вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
От обективна страна – подс. Ф.Г.А. ***,
в дом си на ул.“Ч***“ ***, като пълнолетно лице и в съучастие с пълнолетните С.Р.М.,
Р.Я.М. и С.Ж.А.,***, като извършител, е улеснила / като е дала съгласието си,
пренебрегнала е родителските си задължения, свързани с грижи, възпитание и
надзор над децата си, подпомогнала е финансово и интелектуално, и е
предоставила стая от жилището си/, непълнолетно лице от мъжки пол – Г.С.А., на
16 години и лице от женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст, а
именно Г.Р.М., на 14 години, да заживеят съпружески , без да са сключили брак.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала, че
поведението ѝ негативно ще се отрази на обществения ред и е искала това.
Подсъдимата е имала вярна представа за обстоятелствата от състава по чл.
191, ал.2 НК, като се е съгласила, пренебрегнала
е родителските си задължения, свързани с грижи, възпитание и надзор над децата
си, подпомогнала е финансово и интелектуално, и е предоставила стая от жилището
си, с което спомогнала непълнолетно лице от мъжки пол – Г.С.А., на 16 години и
лице от женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст, а именно Г.Р.М.,
на 14 години, да създадат и развият брачни отношения, без за това да е сключен
брак. Същевременно е знаела, че това уврежда интересите на двамата младежи,
които са все още деца и са на възраст, при която се оформя тяхната психическа и
социална зрялост, която е ключова за бъдещата им пълнолетна личност. Налице е
и общност на умисъла, като подсъдимата е
съзнавала, че действа заедно с подсъдимите С.Р.М., Р.Я.М. и С.Ж.А..
Четиримата подсъдими са извършили
престъплението като съучастници, и то под формата на съизвършители по смисъла
на чл. 20, ал.2 от НК, тъй като всички те не само общо са допринесли за
настъпване на противоправните последици, а действайки по един и същи начин, са
осъществили самото изпълнително деяние / улесняване, чрез даване на съгласие,
пренебрегване на родителските задължения, свързани с грижи, възпитание и надзор
над дете, а двама от тях и чрез предоставяне на помещение в дома си/.
Предвид изложеното, съдът приема че
подсъдимите са съзнавали обществено опасния характер на своето деяние,
предвиждали са настъпването на общественоопасните последици от него и са искали
настъпването им.
Евентуалните обичаи и традиции в
ромската общност – за ранен "брак", в смисъл на съжителстване като
съпрузи на младежи, ненавършили пълнолетие - не може да изключи вината, респ.
умисъла им.
Съдът намира, че причините за извършване
на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимите и незачитане на
законовите разпоредби, съпоставени с етническите традиции на ромския етнос.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от подс. Р.Я.М. престъпление по чл.191, ал.2,
вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода" за срок до две години или "пробация".
Съдът намира, че са налице обаче
предпоставките на чл. 78а от НК подсъдимият да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършеното от него деяние по следните съображения: за
умишленото престъпление се предвижда наказание по-леко от "лишаване от
свобода" до три години, деецът към момента на извършването му не е
осъждан, подсъдимият на следващо място не е освобождаван от наказателна
отговорност по този ред, поради което съдът прие, че същият не следва да понесе
наказателна, а административно-наказателна отговорност.
Съдът, след като освободи подсъдимия от
наказателна отговорност, му наложи административно наказание "глоба"
в размер на 1000 лв., отчитайки материалното и социално положение на лицето,
както и факта, че е действало спрямо свое дете / съобразявайки се с негови
желания/, вкл. традиционното по-различно отношение и разбиране на ромският
етнос по въпросите за брака.
За извършеното от подс. С.Р.М. престъпление по чл.191, ал.2,
вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода" за срок до две години или "пробация".
Подсъдимият е осъждан, поради което
спрямо него не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78а от НК.
Съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3
от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.
2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на
подсъдимия за извършеното от него престъпление при приложение на разпоредбата
на чл. 58а от НК.
За престъплението по чл.191, ал.2, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода" за срок до две години или "пробация".
Деянието е извършено от лице с невисока
степен на обществена опасност, както и при превес на смекчаващите обстоятелства
– подсъдимият помага с грижи и финансово на заживелите на съпружески начала
лица, които не могат да се издържат сами.
Изложените обстоятелства, преценени
спрямо тежестта на процесното деяние и обществената опасност на подсъдимия,
мотивираха съда да приеме, че относимо и справедливо към извършеното
престъпление ще бъде налагането на наказание пробация при приложение на
разпоредбата на чл. 58а, ал. 5 от НК. Поради това съдът наложи на подсъдимия
наказание „пробация“ за срок от 6 месеца, при следните пробационни мерки:
«Задължителна регистрация по настоящ адрес» за срок от шест месеца, която на
основание чл. 42б, ал.1 от НК да се изпълнява два пъти седмично и «Задължителни
периодични срещи с пробационен служител» за срок от шест месеца.
Срокът на определеното наказание е
индивидуализиран в рамките на закона. Така определеното наказание по вид и
размер съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца и е
достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК. При определянето му съдът
съобрази степента на обществена опасност на конкретното престъпление, с което
се засягат интересите на децата и се застрашава тяхното физическо и психическо
развитие, както и причините за извършването му - ниското правно съзнание на
подсъдимия и незачитане на законовите разпоредби, съпоставени с етническите
традиции на ромския етнос.
По
НОХД № 679/2018 г. по описа на РС- И***, със споразумение влязло в сила на 27.12.2018 г. подсъдимият С.Р.М. е осъден на 6 МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за извършено на
10.06.2018 г. престъпление по чл. 191, ал. 3, вр.
ал. 2, бв. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК
изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години.
Съдът счита, че са налице изискванията
на чл. 25 във връзка с чл. 23 от НК за
определяне на едно общо наказание между наказанията по настоящото дело и
описаните по-горе, тъй като престъпленията са извършени преди да е имало влязла
в сила присъда, за което и да е от тях.
При
тези данни съдът определи на подсъдимия едно общо наказание в размера на най –
тежкото, а именно 6 МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, между наказанията наложени настоящото
НОХД №215/2019 и НОХД №
679/2018 г. всички по описа на РС- И***.
На
основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изтърпяването на общото наказание за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
За извършеното от подс. С.Ж.А. престъпление по чл.191, ал.2,
вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода" за срок до две години или "пробация".
Подсъдимият е осъждан, поради което
спрямо него не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78а от НК.
Съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3
от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.
2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на
подсъдимия за извършеното от него престъпление при приложение на разпоредбата
на чл. 58а от НК.
За престъплението по чл.191, ал.2, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода" за срок до две години или "пробация".
Деянието е извършено от лице с невисока
степен на обществена опасност, както и при превес на смекчаващите обстоятелства
– подсъдимият помага с грижи и финансово на заживелите на съпружески начала
лица, които не могат да се издържат сами.
Изложените обстоятелства, преценени
спрямо тежестта на процесното деяние и обществената опасност на подсъдимия,
мотивираха съда да приеме, че относимо и справедливо към извършеното
престъпление ще бъде налагането на наказание пробация при приложение на разпоредбата
на чл. 58а, ал. 5 от НК. Поради това съдът наложи на подсъдимия наказание
„пробация“ за срок от 6 месеца, при следните пробационни мерки: «Задължителна
регистрация по настоящ адрес» за срок от шест месеца, която на основание чл.
42б, ал.1 от НК да се изпълнява два пъти седмично и «Задължителни периодични
срещи с пробационен служител» за срок от шест месеца.
Срокът на определеното наказание е
индивидуализиран в рамките на закона. Така определеното наказание по вид и
размер съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца и е
достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК. При определянето му съдът
съобрази степента на обществена опасност на конкретното престъпление, с което
се засягат интересите на децата и се застрашава тяхното физическо и психическо
развитие, както и причините за извършването му - ниското правно съзнание на
подсъдимия и незачитане на законовите разпоредби, съпоставени с етническите
традиции на ромския етнос.
По НОХД № 251/2019 г. по описа на РС- И***,
със споразумение влязло в сила на 27.05.2019 г. подсъдимият С.Ж.А. е осъден на
3 МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за извършено през м. април 2018 г. престъпление
по чл. 191, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от
3 години.
Съдът счита, че са налице изискванията
на чл. 25 във връзка с чл. 23 от НК за
определяне на едно общо наказание между наказанията по настоящото дело и
описаните по-горе, тъй като престъпленията са извършени преди да е имало влязла
в сила присъда, за което и да е от тях.
При тези данни съдът определи на
подсъдимия едно общо наказание в размера на най – тежкото, а именно 3 МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, между наказанията наложени настоящото НОХД №215/2019 и
НОХД № 251/2019 г. всички по описа на РС- И***.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът
отложи изтърпяването на общото наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
За извършеното от подс. Ф.Г.А. престъпление по чл.191, ал.2,
вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода" за срок до две години или "пробация".
Подсъдимият е осъждан, поради което
спрямо него не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78а от НК.
Съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3
от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.
2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на
подсъдимия за извършеното от него престъпление при приложение на разпоредбата на
чл. 58а от НК.
За престъплението по чл.191, ал.2, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода" за срок до две години или "пробация".
Деянието е извършено от лице с невисока
степен на обществена опасност, както и при превес на смекчаващите обстоятелства
– подсъдимият помага с грижи и финансово на заживелите на съпружески начала
лица, които не могат да се издържат сами.
Изложените обстоятелства, преценени
спрямо тежестта на процесното деяние и обществената опасност на подсъдимия,
мотивираха съда да приеме, че относимо и справедливо към извършеното
престъпление ще бъде налагането на наказание пробация при приложение на
разпоредбата на чл. 58а, ал. 5 от НК. Поради това съдът наложи на подсъдимия
наказание „пробация“ за срок от 6 месеца, при следните пробационни мерки:
«Задължителна регистрация по настоящ адрес» за срок от шест месеца, която на
основание чл. 42б, ал.1 от НК да се изпълнява два пъти седмично и «Задължителни
периодични срещи с пробационен служител» за срок от шест месеца.
Срокът на определеното наказание е
индивидуализиран в рамките на закона. Така определеното наказание по вид и
размер съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца и е
достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК. При определянето му съдът
съобрази степента на обществена опасност на конкретното престъпление, с което
се засягат интересите на децата и се застрашава тяхното физическо и психическо
развитие, както и причините за извършването му - ниското правно съзнание на подсъдимия
и незачитане на законовите разпоредби, съпоставени с етническите традиции на
ромския етнос.
По НОХД № 251/2019 г. по описа на РС- И***,
със споразумение влязло в сила на 27.05.2019 г. подсъдимият Ф.Г.А. е осъден на
3 МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за извършено през м. април 2018 г. престъпление
по чл. 191, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от
3 години.
Съдът счита, че са налице изискванията
на чл. 25 във връзка с чл. 23 от НК за
определяне на едно общо наказание между наказанията по настоящото дело и
описаните по-горе, тъй като престъпленията са извършени преди да е имало влязла
в сила присъда, за което и да е от тях.
При тези данни съдът определи на
подсъдимия едно общо наказание в размера на най – тежкото, а именно 3 МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, между наказанията наложени настоящото НОХД №215/2019 и
НОХД № 251/2019 г. всички по описа на РС- И***.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът
отложи изтърпяването на общото наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Воден от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: