№ 90 / 11.3.2020
г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 11.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Монтана…….......четвърти наказателен състав в публично заседание на 11 февруари.……….……………………………….през
две хиляди и двадесета година.......….…......................................…………………в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Николинка Александрова................................………………и
в присъствието на прокурора..…....…….....................……….……....…..като
разгледа докладваното от съдията Николова.............…........………........АН
дело 92 по описа за 2020г..........и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление 12-001526/ 16.12.2019г.
на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” град Монтана на „К. 7.” ЕООД със
седалище и адрес на управление в град Монтана в качеството му на работодател е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 /
хиляда и петстотин/ лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ.
„К. 7.” ЕООД чрез управителя си обжалва
същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи.
Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени
атакуваното наказателно постановление. В съдебно пълномощникът на жалбоподателя
подържа жалбата, като доразвива изложените в нея доводи. Алтернативно предлага, ако все пак съда приеме, че е налице нарушение, то е налице маловажно по смисъла на
закона и НП следва да бъде отменено..
Въззиваемата страна чрез своя
процесуален представител - ст. юрисконсулт С. К. взема становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно. В писмена защита представя
подробни доводи в тази насока.
Жалбата е допустима: подадена в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от
страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а
разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
При извършена проверка на място на 19.11.2019 и по
документи на 27.11.2019 г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция
„ИТ” - Монтана в обект кафе, находящ се в гр.Монтана, ул xxxx , обект на „К. 7.” ЕООД - Монтана е констатирано, че
дружеството в качеството си на работодател, представлявано от К.В.И. не е изпълнило
задължително за изпълнение предписание № 1, дадено с протокол от предходна
проверка изх. № 1925/05.03.2019 г., а именно: „Работодателят да изготвя и утвърждава графици за работа, както
и да запознава всички работници и служители с утвърдените графици, преди започване на работа
по тях.” Основание чл.9а,
ал.1 от Наредба за работното време,
почивките и отпуските.
Срок за изпълнение 01.04.2019г.
При съставянето на АУАН и
при издаване на НП административно наказващият орган е спазил процесуалните
изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти и
обстоятелства констатиращи нарушение по чл. 415 ал.1 от КТ. Актът е съставен на
27.11.2019г., предявен е на нарушителя на същана дата
да се запознае със съдържанието му и да напише или направи възражения, ако има
такива. Към момента на предявяване и връчване на АУАН административно
наказаното дружество, чрез представителя си К.В.И. не е направил възражения.
Съгласно разпоредбата на
чл.415, ал.1 от КТ, задължителното предписание обхваща всяко задължително
нареждане на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.
Задължителните предписания се отправят към работодателя или определени
длъжностни лица в предприятието, в чийто кръг на служебните задължения е
допуснато нарушение на трудовото законодателство. С него след като се посочва
конкретното допуснато и констатирано нарушение се заповядва отстраняването му в
посочените от контролният орган срокове. Че това нарушение не е отстранено,
въпреки даденото задължително за изпълнение предписание от контролния орган е
видно от приложените с административно наказателната преписка писмени
доказателства.
Правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената
санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в
законоустановените граници - 1500 до 15000лв. В случая наказващият орган е
определил размер на имуществената санкция от 1 500 лв., който е минималния
установен в закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел
индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на
нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл.28,
б.”а” от ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая е по-висока, понеже се касае за
бездействие от страна на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на
трудовото законодателство, но и се създават и предпоставки за злоупотреба с
трудови и социални права на работниците и служителите. По същите съображения, а
и допълнително предвид факта, че се касае за едно формално нарушение, тоест за
осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на
определен противоправен резултат и респективно вреди за
определени субекти, съдът намира, че не може да се приеме в случая, че се касае
за маловажно нарушение. Нещо повече така даденото предписание с протокол от извръшена проверка с изх. № 1925/05.03.2019 г., не е
обжалвано по реда и условията на чл.81, ал.1 и чл.84 от АПК, поради което
същото е влязло в законна сила и работодателят е бил длъжен да го изпълни. Липсват
и доказателства по делото в Дирекция „ИТ” - Монтана да е постъпвало искане от
страна на дружеството за удължаване на срока на даденото предписание.
На следващо място съгласно
чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.В тази връзка фактическите
констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Описаното деяние в съставения против дружеството и
възпроизведени в атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци
на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват, както
от субективна, така и от обективна страна състава на административно нарушение
по чл.415, ал.1 от КТ .
Извършеното нарушение на
разпоредбата на чл. чл.415, ал.1 от КТ е доказано по безспорен и категоричен
начин. В този смисъл са и свидетелските показания на П.А. и С.Ш., които съдът
кредитира изцяло като обективни и безпристрастни.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваният санкциониращ акт е
правилен и следва да бъде потвърден.
По отношение на претендираните в
съдебно заседание разноски от страна на юрисконсулта на административно
наказващия орган съдът намира, че предвид измененията в чл.63, ал.3 от ЗАНН,
същите следва да бъдат присъдени, а дружеството осъдено да заплати сумата в
размер на 100.00 лева.
По изложените
мотиви и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление 12-001526/ 16.12.2019г. на Директор на Дирекция „Инспекция по
труда” град Монтана, с което на „К. 7.” ЕООД със седалище и адрес на управление
в град Монтана в качеството му на работодател е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 / хиляда и петстотин/ лева
на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „К. 7.” ЕООД със седалище и
адрес на управление в град Монтана, с ЕИК: ********* представлявано
от управителя К.В.И.,
да заплати на Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда” - гр.Монтана сумата
в размер на 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по
реда на АПК чрез РС-Монтана пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: