О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
10.08.2020 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав
на десети
август 2020 година
в
закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
2. МАРТИНА КИРОВА
секретар
като
разгледа докладваното от съдия Мартина
Кирова
възз.гр.дело № 338
по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред ЯОС е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
на ОД на МВР-гр.Ямбол, подадена чрез юриск.З.А. против Решение № 297/24.02.2020 г., постановено по
гр.д.№719/2019 г. по описа на РС-Елхово.
В
провелото се на 04.08.2020г. о.съд.заседание, от въззивника - ОД на МВР-гр.Ямбол, е депозирана писмена
молба, поддържана в устен вид и от явилият се за него процесуален представител
- юриск.З.А., с която е направено искане за спиране на настоящото производство
на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. Като основание за направеното искане, се сочи,
че е образувано дело №С-262/2020г. пред Съда на Европейския съюз, по отправено
от запитващата юрисдикция - РС-Луковит, съдия-докладчик В. Ц., преюдициално запитване по гр.д.№
606/2019 г. по описа на с.съд, със страна – ГД"ПБЗН"-МВР-София. Като
доказателства за образуване на соченото дело пред Съда на ЕС към молбата-искане,
е приложено копие от отправеното преюдициално запитване от 15.06.2020 г. на
РС-Луковит по цитираното гр.д. и документ за връчване на преюдициалното
запитване на страната - ГД"ПБЗН"-МВР-София по гр.д.№ 606/2019 г. по
описа на РС-Луковит от Секретариата на Съда на ЕС.
Въззиваемият
Х.И.М. *** в провелото се на 04.08.2020г.
о.с.з. не се е явил и не е изпратил представител, както и не е взел становище по направеното от
въззивника искане за спиране на настоящото производство до
произнасянето на Съда на Европейския съд по преюдициалното запитване, отправено
с Определение от 15.06.2020 г. по гр.д.№ 606/2019 г. на РС-Луковит, по което е
образувано дело С-262/2020г. на СЕС.
За
да се произнесе по така направеното от въззивника искане, настоящият ЯОС,
намери от фактическа и правна страна
следното:
Производството
пред РС-Елхово е образувано по предявени от Х.И.М. *** против ОД на
МВР-гр.Ямбол искове с
правно основание по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР
- за заплащане на извънреден труд и с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД - за мораторна лихва.
С
Решение № 297/24.02.2020 г., постановено по гр.д.№719/2019 г.
първоинстанционният РС-Елхово, е уважил изцяло исковите претенции, като е
осъдил ОД на МВР-гр.Ямбол да заплати на Х.И.М. ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата
от 1 736.70 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва както следва: върху сумата от 1564.73 лева, считано от датата на подаване
на исковата молба- 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане и върху сумата от
171.97 лева, считано от 01.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД
сумата от 221.54 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
от 1564.73 лева, начислена за периода на забавата - от датата на падежа на
всяко плащане до датата на подаване на иска в съда - 01.10.2019 г., както и на основание чл.78 от ГПК
сумата от 380.00 лева –разноски по
делото. Със същото Решение ЕРС е осъдил ОД на МВР-Ямбол, на основание чл.78
ал.6 от ГПК да заплати по сметка на ЕРС сумата от 78.33 лева – държавна такса,
100.00 лева – разноски за вещо лице и 5.00 лева – държ.такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Първоинстанционното
решение е обжалвано изцяло от ответника - ОД на МВР-гр.Ямбол, като по
постъпилата от него въззивна жалба е образувано настоящото възз.гр.д.№ 338/2020
г. по описа на ЯОС.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и е постановено при противоречие
със събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при
неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че ищецът е полагал извънреден труд за часовете нощен труд,
преизчислени в дневни с коефициент 1,143 и в резултат на това получени като
разлика над нормата, тъй като ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ
статута на държавните служители, работещи по ЗМВР в системата на МВР и този
закон обосновава различен метод на правно регулиране на работното време,
възнаграждението за положен труд и прочее. С оглед специалния характер на акта,
размерът на дължимото допълнително възнаграждение следвало да се определя
съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на
изрична законова делегация наредби на министъра на вътрешните работи и негови
заповеди. Сочи се, че за процесния период правната уредба на нощния труд на
служителите в МВР е била регламентирана в чл.187, ал.1 от ЗМВР във вр. ал.3 и
чл.179 от същия закон, както и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. на
министъра на вътрешните работи, които са съобразени с функциите на МВР, както и
с естеството на извършваната дейност. Посочените нормативни актове изчерпвали
правната регламентация на нощния труд на държавните служители по ЗМВР. Поради
това било недопустимо приложение на НСОРЗ, както неправилно е приел
първоинстанционният съд. Неправилно било прието от съда, че е налице непълнота
в специалната уредба, поради което на ищеца се дължи допълнително
възнаграждение за положен от него извънреден труд, определен по правилата на
НСОРЗ. Предвид изложеното и по подробни съображения, изложени в жалбата, се
претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени, и бъдат присъдени разноските пред
двете съдебни инстанции и юрисконсултско възнаграждение.
В
срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор по въззивната жалба от
въззиваемия Х.И.М. ***, депозиран от
пълномощника му – адв.Д.М. ***, в който са изложени
подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Изразява се
становище, че решението на ЕРС е правилно и законосъобразно. Претендира се,
жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено и да се присъдят
направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Въз
основа на представените от въззивника с молбата-искане документи и служебно
известното на настоящия състав на ЯОС обстоятелство, че пред Съда на
Европейския съюз е висящо дело С-262/ 2020 г., образувано по преюдициално
запитване на основание чл.267 от Договора за функциониране на ЕС, отправено от
запитващата юрисдикция – РС-Луковит на 15.06.2020 г. по гр.д.№ 606/2019 г. по
описа на същия съд при страни: ищец – В.Б., действащ чрез процесуален
представител - адв.Виктория Петрова от АК-Плевен и ответник -
ГД"ПБЗН" към МВР-гр.София, с предмет идентичен на настоящия, в което
са включени следните въпроси, поставени в контекста и на настоящото
производство:
1./
Ефективната защита по чл. 12, б. ,,а" от Директива 2003/88/ЕО
изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари
да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?;
2./
Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основите права
на Европейския съюз, изисква ли определената в националното право нормална
продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор, да се
прилага и за работници в публичния
сектор, включително за полицаи и пожарникари?;
3./
Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива
200З/88/ЕО - да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли
националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност
на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?.
ЯОС
в настоящият си състав, за да се произнесе намира, че основанието за спиране на
производството не е в разпоредбата на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, на която се
позовава въззивника, за да отправи искането си, тъй като делото, образувано
пред СЕС по запитване на национален съд на държава - членка, не е преюдициално
за образуваните пред други съдилища в държавите - членки дела, по които се
поставят за разрешаване същите въпроси по приложение на правото на ЕС. Съгласно
разясненията, дадени в Тълкувателно решение №8 от 07.05.2014 г. по
тълк.д.№8/2013г., ОСГТК, ВКС, спирането на производството по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, е процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск, която е
налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за
този, по който производството се спира, а преюдициален е този спор, по който
със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти,
релевантни за субективното право по спряното производство. С Решението на СЕС
по отправено до него преюдициално запитване се дава задължително тълкуване на
норми от правто на ЕС, а не се разрешава правен спор със сила на пресъдено
нещо.
Съгласно
практиката на ВКС, обективирана в Определение №138 от 21.03.2019 г. на ВКС по
ч.гр.д.№631/2019 г., IV г.о.,
ГК, разпоредбата на чл.628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи
запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС,
е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването
съдът спира производството по делото /чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК/, а след
произнасянето на СЕС, то се възобновява /чл.631 ал.2 от ГПК/. Решението на СЕС
по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но
също така за всички съдилища и учреждения в Република България /чл.633 от ГПК/.
Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд
на държавата – членка и пред друг съд на държавата – членка се поставят за
разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо
тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре
производството по делото пред себе си на основание чл.633 вр.с чл.631 ал.1
изр.1 от ГПК. В този смисъл са и Определение №444 от 11.10.2019 г. на ВКС по
ч.гр.д.№3621/2019 г., IV г.о.,
ГК и Определение №42/21.01.2020 г. по дело №94/2020 г. на
ВКС, ГК, III г.о. Поради това след като СЕС вече е ангажиран с произнасяне
по релевантните и за двете дела /това висящо пред РС-Луковит и настоящото
въззивно производство/ въпроси и след като е сезиран вече, всеки следващ
български съд следва да спре производството пред себе си.
С
оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва на основание чл.633 вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК да спре производството по настоящото дело до произнасянето на Съда на
Европейския съд по преюдициалното запитване, отправено с Определение от
15.06.2020 г. по гр.д.№ 606/2019 г. на РС-Луковит, по което е образувано дело
С-262/2020 г. на СЕС.
Водим
от изложеното, Ямболският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА на основание чл.633 вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК производството по настоящото възз.гр.д. №338/2020 г. по описа на
ОС-Ямбол до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното
запитване, отправено с Определение от 15.06.2020 г. по гр.д.№ 606/2019 г. на
РС-Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г.
на СЕС.
Делото да се докладва всеки месец, за проверка
относно приключването на производството пред СЕС по посоченото преюдициално
запитване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен
съд-Бургас, в едноседмичен срок, считано от връчването на препис от
него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.