№ 110
гр. Варна, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело №
20213100900234 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на „Мания
тийм” ЕАД, ЕИК *********, със седалище град Варна. Предмет на
упражнената искова защита е предявено вземане за неустойка, дължимо от
ответниците – солидарни длъжници „В. 37” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище град София и В. П. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в град
Севлиево, при разваляне на сключения между страните договор за
франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 09.03.2015г., изменен с анекс
№1 от 25.04.2016г., анекс №2 от 02.03.2017г., анекс №3 от 20.03.2018г., анекс
№4 от 20.11.2018, анекс №5 от 07.02.2020г. и анекс №6 от 01.11.2020г. по
причина допуснато от страна на франчайзополучателя неизпълнение на
задълженията му този договор.
Твърденията на ищеца „Мания тийм” ЕАД се основават на сключен
между страните на 9.03.2015г. договор за франчайзинг и покупко-продажба на
стоки, по който ответникът „В. 37” ЕООД, ЕИК *********, е
франчайзополучател, а ответникът В. П. В., ЕГН **********, е съдлъжник. С
анекс №4 от 20.11.2018г. е променен териториалния обхват на дейността на
франчайзополучателя, а именно град Свищов, ул. „Цар Освободител” № 72,
1
ет.1, и е удължен срока на договора със 7 години считано от 20.11.2018г. С
анекс №5 от 07.02.2020г. е удължен срока на договора на 7 години считано от
датата на подписване на анекса (07.02.2020г.) и е препотвърден размера на
неустойката при разваляне по вина на франчайзополучателя в размер на
50 000 лв. С анекс №6 от ноември 2020г. са изменени няколко договорни
разпоредби, в т.ч. и чл.6.2.4., като е прието, че франчайзодателят има право да
развали договора по вина на франчайзополучателя в случай, че последният
преустанови закупуването на стока за повече от 14 дни. Твърди се, че
франчайзополучателят „В. 37” ЕООД е допуснал действия, несъвместими с
договора за франчайзинг и доверието между страните по него, а именно спрял
е да поддържа магазина в град Свищов считано от 25.01.2021г., преустановил
е закупуването на стока от франчайзодателя или от посоченото от него лице
за повече от 14 дни, допуснал е и извършването на дейност от трети лица в
него без съгласието на франчайзодателя. Допуснатите нарушения на
договорни задължения е обусловило трайно разстройство на доверието между
страните и съставляват основание ищецът - франчайзодател да упражни
правото си да прекрати незабавно сключения между страните договор,
съответно да претендира уговорената в договора - чл.7.4, неустойка при
разваляне в размер на 50 000 лева. Твърди се, че предвид договореностите
между страните в сключените договор и анекси към него, а и обичайно при
договорите за франчайзинг с покупко-продажба на стоки, очакванията на
франчайзодателя са да бъдат реализирани значителни обороти в магазините
от мрежата, което, съобразено и с оставащия дълъг срок до края на договора
(до 7.02.2027г.) обуславя значителен размер на вредите за франчайзодателя.
Допълнително увреждащо за франчайзодателя събитие е и допускането на
конкурентна дейност не по реда на договора за франчайзинг, тъй като води и
до използване на клиентската база на магазин от веригата „Мания” от негови
конкуренти.
Ответникът „В. 37” ЕООД оспорва предявения иск по основание и
размер. Оспорва твърдяното от ищеца допуснато неизпълнение на
договорните му задължения, поради което счита, че не са налице
претендираните основания за разваляне на договора. Твърди, че поради
настъпилата за дружеството стопанска непоносимост при изпълнение на
договора вследствие на влошената в резултат от ковид-кризата икономическа
обстановка, е инициирал кореспонденция с ищеца - франчайзодател, водена в
2
периода януари-април 2021г. с оглед уреждане на отношенията между
страните. Индиция за целта на тази кореспонденция е и факта, че дружеството
– франчайзополучател не се е възползвало от опцията по чл.6.3. да се откаже
от договора без да дължи каквито и да било неустойки, а коректно и
добросъвестно се е обърнал към съконтрахента си, за да обясни принципната
невъзможност да закупува стока при влошената икономическа ситуация.
Според ответника, това не може и не следва да се тълкува като признание за
неизпълнение на договорно задължение, което да води до разваляне на
договора и до дължимост на непосилна по размер неустойка, а следва да се
възприема като изпълнение на правото на франчайзополучателя да търси и
получава съдействие от франчайзодателя, което е в унисон с идеята на
франчайзинга. Обратното на това, поведението на ищеца – франчайзодател,
който не само не предлага решения, но и притиска и заплашва
франчайзополучателя със съдебни дела и търсене на неустойки, е
несъвместимо с идеята на франчайзинга и по същество представлява
злоупотреба с право. Твърди се, също така, че действията на франчайзодателя
са насочени тенденциозно към развалянето на договора и търсене на
наказание за франчайзополучателя, чрез осъждането му да заплати
предвидената в договора неустойка, въпреки че франчайзодателят е наясно с
тежкото финансово състояние на франчайзополучателя и степента, с която
плащането на такава неустойка би го увредило, което сочи, че развалянето на
договора от страна на ищеца е единствено с намерението да увреди другата
страна, което е недопустимо – чл.289 ТЗ. Оспорва се и правото на ищеца да
развали договора в контекста на чл.87, ал.4 ЗЗД, обосновано с твърдения, че
неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на
кредитора. Противопоставено е твърдение, че франчайзополучателят „В. 37”
ЕООД не е подписвал и не е страна по наръчник към договор за франчайзинг
и покупко-продажба на стоки от 09.03.2015г.
Ответникът В. П. В. оспорва предявената спрямо него неустоечна
отговорност, твърдейки следното: - договорът за франчайзинг и покупко-
продажба на стоки от 09.03.2015г. и анексите към него са нищожни по
отношение на физическото лице В. П. В.; - този ответник не е прекратявал
изпълнение по договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от
09.03.2015г. и като физическо лице няма никакво касателство към
изпълнението на договора от юридическото лице - първи ответник „В. 37”
3
ЕООД; - основанието да се претендира спрямо него неустойка е неясно; -
неустоечната клауза е нищожна поради прекомерност на размера на
договорената неустойка, което е в противоречие с добрите нрави и правилата
на добросъвестността; - поведението на ищцовото дружество, наложило в
условията на Ковид-криза и пандемия спрямо франчайзополучателя „В. 37”
ЕООД предоговаряне на утежняващи условия, е поставило дружеството в
условията на стопанска непоносимост; - този ответник не е подписвал
наръчник към договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от
09.03.2015г. и не е обвързан с него.
При така очертания с твърденията на страните предмет на спора,
последният следва да се квалифицира като спор за нарушение на договор, с
последици - едностранното му разваляне от страна на франчайзодателя и
предявената от него неустоечна отговорност на франчайзополучателя „В. 37”
ЕООД и солидарно отговорния съдлъжник В. П. В.. Предявеният иск се
квалифицира правно по чл.92 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
По отношение на основните, релевантни за спора факти и фактически
положения, спор между страните не е налице. Наличието на договорна
обвързаност по силата на сключен помежду им договор за франчайзинг и
покупко-продажба на стоки от 09.03.2015г. за срок от 7 години, считано от
датата на подписването му, и постигнатите с него съществени договорености,
е надлежно установено от събраните по делото писмени доказателства. С
последващи анекси са предоговорени някои от съществените условия на
договора. Така с анекс №4 от 20.11.2018г. е променен териториалният обхват
на дейността на франчайзополучателя на град Свищов, ул. „Цар
Освободител” №72, ет.1 и е удължен срокът на договора със 7 години считано
от 20.11.2018г. С последващия анекс №5 от 07.02.2020г. срокът на договора
отново е бил удължен със 7 години, считано от датата на подписване на
анекса (07.02.2020г.) като е препотвърден размера на неустойката при
разваляне по вина на франчайзополучателя в размер на 50 000 лева. С анекс
№6 от ноември 2020г. са изменени няколко договорни разпоредби, в т.ч. и
чл.6.2.4., като е прието, че франчайзодателят има право да развали договора
по вина на франчайзополучателя в случай, че последният преустанови
закупуването на стока за повече от 14 дни. В отделни договорни разпоредби
от чл.3 страните са договорили конкретните условия и изисквания към
дейността на франчайзополучателя, в т.ч. териториалния обхват, конкретния
4
обект (включително и по отношение неговото състояние и външен вид -
чл.3.2.5), предлагането и продажбата на стоки в магазина, начина на заявка и
доставка, минималните количества за поръчка (чл.3.6.), персонал, реклама,
задължения за инвестиции и др. под. Предвидена е и забрана за извършване
на конкурентна дейност – чл.4.1, условията за преотстъпване на франчайз
правата, фирменото наименование, под което франчайзополучателят ще
осъществява дейността и съответно забрана да използва фирмени знаци и
наименование, различни от предоставените му от франчайзодателя.
В член 6 и член 7 страните са договорили отговорността на
франчайзополучателя при неизпълнение като са предвидили задължение за
заплащане на неустойка в размер на 50 000 лева в случаите на разваляне на
договора от франчайзодателя без предизвестие и без да дава подходящ срок за
изпълнение при неизпълнение от страна на франчайзополучателя на кое да е
негово задължение или нарушаване на забраните от лицата, чиито действия
същият е обещал.
От разменената между страните по процесния договор за франчайз
кореспонденция, се установява, че франчайзополучателят „В. 37” ЕООД е
уведомил франчайзодателя „Мания тийм” ЕАД за невъзможността да
изпълнява договорените си задължения вследствие на изменената
икономическа среда в условията на обявената пандемия от Ковид 19. От
представените от ищеца доказателства, в това число и свидетелските
показания на разпитания свидетел Пламен Петров, се установя, че
франчайзополучателят е преустановил изпълнението на процесния договор
като в търговския обект по този договор се осъществява конкурентна дейност
от трето лице с продажбата на дрехи втора употреба под друго име.
При така установените по делото факти възраженията на
франчайзополучателя за липсата на предпоставки по чл.87, ал.4 ЗЗД,
съответно за упражняване на права във вреда на франчайзополучателя в
нарушение на чл.289 ТЗ, следва да бъдат оставени без уважение като
недоказани. С цел прецизност следва да се отбележи и че развалянето на
процесния договор за франчайзинг, което право ищецът е упражнил с
предявяването на иска, не е сред договорите, за които законът изисква
намесата на съда. На следващо място, изпратеното от франчайзополучателя
известие, че не може да изпълнява договора и съответното на това
5
преустановява трайно изпълнението на този договор, изпълняват закрепените
в чл.87, ал.2 ЗЗД основания, при които за франчайзодателя възниква правото
да прекрати едностранно действието на този договор, без да дава срок за
неговото изпълнение.
Относно сочената от ответника - франчайзополучател изменена
икономическа среда в условията на обявена пандемия от Ковид 19, следва да
се отбележи, че в случая не е налице доказаност на причинно-следствена
обусловеност от соченото заболяване (макар и приело пандемични размери)
на твърдяната като изменена икономическа среда, нито обективните признаци
на последната в светлината на специфичния предмет на франчайзинга –
„продажба на дрехи втора употреба”. Все така, нито една от предприетите
правителствени икономически мерки в отговор на Ковид - пандемията не
сертифицира проявлението на „форс мажорни обстоятелства” от категорията
на установените в чл.301 ТЗ. На следващо място, прилагането от съда на
основанието „стопанска непоносимост” предпоставя процесуална активност
на заинтересованата страна по процесния договор, изискваща предявяване по
установения за това процесуален ред на искане за изменение или
прекратяване на договора. Такова в случая отсъства, поради което тезата на
двамата ответника, основана на изменената икономическа среда в условията
на Ковид криза и на чл.301 ТЗ, е ирелевантна за изхода на спора по делото.
Казаното по-горе се отнася и до неустоечната отговорност на
физическото лице - съдлъжник за неизпълнението на задълженията на
франчайзополучателя. Става дума за парично задължение на трето на
франчайзополучателя лице - гарант, за възникването и изпълнението на което
законът не поставя изискване това трето лице - гарант да има качеството
търговец, съответно същото да е поставено в положение, в което да замести
изпълнението на задълженията на франчайзополучателя. От друга страна,
като ответник по предявения иск за договорната неустойка третото лице -
гарант разполага с всички процесуални права, с каквито разполага и
ответника - франчайзополучател, но не се възползвал от тях.
По тези съображения съдът цени предявения иск като доказан в своето
основание и размер и като такъв същият следва да бъде уважен.
При този изход на спора и в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1
от ГПК претенцията на ищеца за осъждане на ответниците да му заплатят
6
сторените разноски за производството по делото се преценява като
основателна. Съобразно представения списък по чл.80 от ГПК (л.267) и
доказателствата за направа (л.45, л.269-272), разноските на ищцовото
дружество са в общ размер на 5 741,19 лева и се възлагат изцяло в тежест на
ответниците.
Въз основа на изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В. 37” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, п.к. 1612, район „Красно село”, ж.к. „Бели брези”,
бул./ул. „Нишава” №36, ет.1, ап.2, съдебен адрес: гр. София, ул. Нишава №36,
ет.1, ап.2, и В. П. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Севлиево, ул.
„Иван К. Устабашиев” №40А, съдебен адрес: град Севлиево, ул. „Мара
Гидик” 26, ет.4, ап.8, да заплатят солидарно на „Мания тийм” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Варна, „Западна
Промишлена Зона”, Бивш Пивоварен Завод, Административна сграда ет.2,
сумата 50 000 лева (петдесет хиляди лева), представляваща дължима
неустойка при разваляне на сключения между страните договор за
франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 09.03.2015г., изменен с анекс
№1 от 25.04.2016г., анекс №2 от 02.03.2017г., анекс №3 от 20.03.2018г., анекс
№4 от 20.11.2018, анекс №5 от 07.02.2020г. и анекс №6 от 01.11.2020г.,
съгласно чл.7.4 от договора, както и сумата 5 741,19 лева (пет хиляди
седемстотин четиридесет и един лева и деветнадесет стотинки),
представляваща дължими за възстановяване сторени разноски за
производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен
съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок от връчването на препис
от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7