РЕШЕНИЕ
№ 1078
гр. Бургас, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20232100501230 по описа за 2023 година
Производството по делото е по чл. 258 и следващите от ГПК, образувано по въззивна
жалба на Й. Н. Н. ЕГН ********** от *****, чрез особен представител адв. Невена Христова
Чакърова- АК-Бургас, с адрес на кантората: гр.Бургас, ж.к.“Лазур“ бл.74, ет.18, ап.108, срещу
Решение №951/04.05.23г. по гр. д. №3271 по описа на РС- Бургас за 2023г., В ЧАСТТА,с която е
прието за установено, че жалбоподателят дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София,ул.“Хенрик Ибсен“ №15, ет.6, сумата от
2 105,67 лв.- главница по договор за банков кредит №002LD-R-002050, сключен на 31.03.15г. с
„Първа инвестиционна банка“ АД, ведно със законната лихва, считано от 23.03.17г., до
окончателното плащане и сумата от 126, 29 лв. – договорна лихва за периода от 30.07.15г. до
30.09.16г., за които вземания , прехвърлени впоследствие на дружеството с договор за цесия от
08.06.21г., са издадени в полза на Банката заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№2026/17г. на РС-Бургас, като Й. Н. е осъден и за разноските на другата страна в
заповедното и проведеното исково производство.
Решението се сочи за неправилно, необосновано- неподкрепено от събраните в процеса
доказателства, незаконосъобразно в обжалваната част, като постановено в противоречие със
съдопроизводствените правила и материалния закон, като се моли за отмяната му и за произнасяне
по същество при отхвърляне на заявените претенции. Дири се и адвокатско възнаграждение от
назначения като особен представител адвокат за въззивното производство.
По същество страната възразява на първо място срещу извода на първата инстанция,
че с получаването на преписи от книжата по делото, ответникът е бил надлежно уведомен за
1
извършената цесия, поради което ищецът се явявал негов кредитор.
Извършва се пространно мотивиране на довода, че особеният представител не притежава
пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното
правоотношение. Не се споделя изводът на първоинстанционния съд, че съобщението за цесията е
надлежно направено до ответника, чрез връчването на препис от исковата молба и доказателствата
към нея на особения му представител, назначен в процеса. Поддържа се, че това връчване няма
материално правния ефект по чл.99, ал.4 от ЗЗД. В подкрепа на становището се цитира съдебна
практика.
От горното се обосновава извод, че цесията не е породила своето действие спрямо
ответника- длъжник.
Оспорва се на второ място и аргументът на първата инстанция , че когато длъжникът
не е твърдял да е изпълнил вече задължението си спрямо стария кредитор, той не можел да иска
отхвърляне на претенцията за това вземане, предявена срещу него от новия кредитор.
Страната поддържа, че особеният представител няма никаква връзка с представлявания,
поради което не може да направи възражение от името на клиента си за евентуално частично или
пълно плащане на дълга към стария кредитор.Той не може да осъществи също така пълно и пряко
доказване на такъв факт, поради което намира, че не е без значение за материалното
правоотношение кой и кога е уведомен за цесията.
Не се ангажират нови доказателства.
Въззиваем „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ЕИК ********* е представил отговор на
въззивната жалба чрез процесуален представител- юрисконсулт Е.А., в който я оспорва като
изцяло неоснователна.
Оплакванията на въззивника се сочат за неоснователни на първо място, защото
уведомлението за извършената цесия следвало да се счита за редовно връчено на длъжника с
изпращането му на адреса, посочен в договора за кредит, съгласно изричните договорки между
кредитодателя цедент и кредитополучателя.
На следващо място и съгласно чл.47, ал.5 от ГПК, съдебните книжа се смятат за връчени с
изтичането на срока за получаването им от канцеларията на съда или общината и едва след като
установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и
назначава особен представител на ответника.Страната поддържа, че съгласно трайната съдебна
практика, включително тази на ВКС, връчването на уведомление за извършената цесия на особен
представител се счита за надлежно и произвело своето действие.
Макар съгласен с крайния резултат по спора, въззиваемият възразява срещу извода на съда,
че до подаване на исковата молба, цесията не била съобщена на длъжника. Поддържа, че
уведомлението е изпратено на кредитополучателя на постоянния му и настоящ адрес, регистриран
в гр. Бургас, бул. „С. Стамболов“ № 80,ет.5, ап 7, вписан в договора за кредит, чрез препоръчана
пратка на „Български пощи“ ЕАД. Адресът бил посетен от пощенски служител, установил, че
адресатът се е преместил. Копие от обратната разписка било представено с исковата молба.Като се
позовава на Общите условия(ОУ) към договора за кредит, съгласно които длъжникът се е
задължил незабавно да уведоми писмено банката за настъпването на каквато и да е промяна в
данните, декларирани по договора, но не го е сторил, страната прави извод за редовно връчване на
всички уведомления, които е изпращала до кредитополучателя на стария му адрес, защото
контрагентите са имали предварителна уговорка за фингирано връчване. Цитира се и съдебна
2
практика на ВКС в подкрепа на извода, че няма пречка назначеният по делото особен представител
да приема материално правни изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало
правоотношение между представлявания ответник и ищеца.
Изводът на първата инстанция за надлежно съобщаване на цесията най-късно с връчването
на препис от исковата молба и доказателствата към нея на особения представител на ответника, се
сочи за съобразен с постоянната практика на ВКС, обективирана в цитирани в отговора съдебни
актове.Страната се позовава и на трайна съдебна практика, подкрепяща извода, че за да възникне
за цесионера качеството на кредитор, не е необходимо договорът за цесия да бъде съобщен на
длъжника по цедираното вземане от цедента.
Прехвърленото вземане било преминало към цесионера с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности, т.е. приобретателят имал вече качеството на кредитор по отношение
на длъжника, така че последният можел да възразява успешно за липса на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице
до момента на известяването си за цесията.
Възражение в горния смисъл не било направено по делото, липсвали доказателства в такава
насока, дори от депозираното заключение по съдебно счетоводна експертиза, назначена в първа
инстанция, било видно обратното, т.к. не е констатирано плащане в пълен размер на задълженията
от длъжника както спрямо стария, така и спрямо новия кредитор.
Затова се поддържа, че дали длъжникът е бил уведомен за цесията или не, не се отразява на
валидността и съществуването на вземането, нито на неговата дължимост.
Възразява се и срещу направената аналогия от въззивника с т. 7 от ТР№6/ 06.11.13 година
по тълкувателно дело №6/12 година на ОСГТК на ВКС, тъй като съображенията по цитираната
практика са свързани със задължението за плащане на държавна такса, но не касаят въпроса дали е
допустимо особеният представител да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното
правоотношение. С оглед това намира, че нито обжалваното решение, нито практиката, на която
се позовава, противоречат на указанията в посоченото тълкувателно решение, както твърди
въззивникът.
В обобщение се моли съдът да се произнесе с решение, с което да потвърди обжалваното
такова на първата инстанция. Претендират се съдебно деловодните разноски, сторени в
настоящото производство(внесен депозит за особен представител на насрещната страна и 300 лв.
за юрисконсултско възнаграждение).Не се ангажират нови доказателства.
Проверката на съда по чл. 267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима.
Служебната проверка по чл.269 от ГПК определя първоинстанционното решение като
изцяло валидно и допустимо в обжалваната част.
По съществото на спора, в отговор на въведените оплаквания, при съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и в приложени на закона, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е било образувано пред първата инстанция по исковата молба
на ”Фронтекс Интернешънъл” ЕАД против Й. Н. Н. от гр.Бургас, по обективно кумулативно
съединени искове с правно основание в чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.79,
ал.1, чл.86, ал.1 и чл.99, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът е молил съдът да установи паричните му вземания спрямо длъжника ответник,
3
което обосновава така: Дружеството е придобило парични вземания на Банка с Договор за цесия от
08.06.2021г., за които в рамките на заповедно производство по ч. гр. дело № 2026/2017г. на РС
Бургас, по заявление на първоначален кредитор “Първа инвестиционна банка“ АД, е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, ведно с изпълнителен лист срещу ответника, за плащане
на сумата от 2 105.67 лв. – главница, дължима по Договор за банков кредит № 002LD-R-
002050/31.03.2015г., ведно със законната лихва, считано от 23.03.2017г. до окончателното
изпълнение; за сумата от 126.29 лв. – договорна лихва за периода 30.07.2015г. – 30.09.2016г.; за
сумата от 419.93 лв. – наказателна лихва за същия период, както и за деловодните разноски на
страната. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
с оглед което на кредитора било указано от съда да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК за
установяване на вземането си. Като частен правоприемник на Банката - цедент, „Фронтекс
Интернешънъл“е инициирал настоящото исково производство. Молил е БРС да уважи
претенциите, като установи, че ответникът му дължи горепосочените суми.Молил е на длъжника
да се връчи приложеното към исковата молба писмено уведомление за извършената цесия. Дирил
е разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор чрез назначения му особен представител
адвокат Н. Ч., с който оспорва исковете. Излага съображения, че цесията не е съобщена надлежно
на длъжника и не е породила правно действие спрямо него, съответно – че ищцовото дружество не
се легитимира като кредитор на Н..В писмените бележки на особения представител се възразява и
че длъжникът не е уведомен от Банката, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем. Молил
е съда да отхвърли претенциите.
Бургаски РС е постановил решение, с което е отхвърлил иска за установяване на вземане
за сумата от 419,93лв., представляваща наказателна лихва за периода 30.07.15г.-30.09.16г., но е
установил вземане за главница от 2105,67лв.,ведно със законна лихва от дата 23.03.17г. до
окончателното изплащане и за 126,29лв. договорна лихва за периода от 30.07.15г. до 30.09.16г., за
които е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, ведно с изпълнителен лист по ч.гр.д.
№2026/17г. на БРС, като се присъдени и разноски за ищеца.
За да постанови този правен извод , съдът е приел, че извършената цесия на вземането за
горните суми(с договор от 08.06.21г.)от Банката в полза на „Фронтекс Интернешънъл“, е била
надлежно съобщена на длъжника с получаването на преписи от книжата по делото, т.к. настоящият
ищец и цесионер е бил надлежно овластен от цедента за горното. Клаузата за наказателна лихва
обаче е счетена за нищожна, поради което и непроизвеждаща правни последици, респективно
право на вземане. За това в тази част претенцията е отхвърлена.
Въззивният съд изцяло споделя крайните правни изводи на първата инстанция за
дължимост на вземанията, за които е издадена заповедта и в тази връзка излага следните
съображения:
Фактическата обстановка по казуса е безспорна и установена от първостепенния съд
на база събраните в процеса доказателства. Банката и длъжникът са били в договорни
отношения по повод Договор за банков кредит с № 002LD-R-002050 от 31.03.15г., по силата на
който Банката е предоставила на заемателя(Й. Н.) сумата 2 500 лв. по разплащателна сметка
(вж.заключението на вещото лице по ССЕ в БРС), а той се е задължил да я върне, ведно с
уговорената лихва – общо 2 703.36 лв. на 18 месечни вноски – до 30.09.2016г. съобразно приложен
погасителен план.Първите три вноски по същия( на 30.04., 30.05. и 30.06.2015г.) от по 148,80лв.
4
били надлежно платени.
От 30.07.2015г. ответникът е спрял да обслужва кредита си, поради което Банката се е
снабдила срещу него със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за
исковите суми по ч. гр. дело № 2026/2017г. на РС Бургас.
По молба на “Първа инвестиционна банка“ АД е образувано изпълнително дело №
20188050400316 на ЧСИ Станимира Николова, в което заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК(ЧСИ е изпратил на 19.06.2018г. писмо по горното ч.
гр. дело до заповедния съд).
С Договор за цесия от 08.06.2021г. взискателят е прехвърлила вземанията си по договора за
кредит на ”Фронтекс Интернешънъл” ЕАД.Безспорно е, че като валиден, този договор е породил
правно действие между сключилите го страни, но според чл.99, ал.4 от ЗЗД има действие за трети
лица и длъжника от деня, в който прехвърлянето на вземането му е съобщено от предишния
кредитор.
Безспорно е също обстоятелството, че до завеждането на делото цесията не е била
съобщена на Н. от Банката, съобразно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие спрямо него, но с
исковата молба ищецът е представил писмено потвърждение за извършването й от Банката и
пълномощно, с което тя му е възложила да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането.
Исковата молба и всички книжа по делото, ведно с уведомлението за цесията, са връчени на
длъжника- ответник чрез назначения му по делото адвокат- особен представител.
При тези данни, спорът на страните е изцяло правен, за това дали посоченото връчване
представлява надлежно уведомяване на длъжника за цедираното вземане, според правилото на
чл.99, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателят поддържа, че между страната, уведомена по реда на чл.47, ал.1-5 от ГПК
и особения й процесуален представител, назначен по делото, има само процесуално
правоотношение, изключващо възможността адвокатът да приема от името на представлявания
ответник отправени му от ищеца материално правни волеизявления, каквото по естеството си е
уведомлението за извършената цесия, за което цедентът е натоварен от цесионера. В тази връзка
страната се е позовала на съдебна практика, изразена в Решение №20/ 14.02.17г., по т.д.№15/16г. на
ОС-Бургас и Решение №74/27.07.17г. по в.т.д.№ 154/17г. по описа на БАС, недопуснато до
касационно обжалване с Определение №567/18.09.18г. по т.д. №3153/17г. на Първо Т.О. на ВКС.
Въззивният съд не споделя така изложената теза. Вместо това приема съображенията за
обратното, видни от останалата съществуваща съдебна практика( при това преобладаваща), взети
предвид и от първостепенния съд и заключава, че след като е налице надлежно призоваване на
ответника по реда на чл.47 ,ал.1-5 от ГПК за предприетото спрямо него исково производство,
назначеният му в тази връзка особен представител следва да се счете за лице, което да приеме от
името на представлявания и материално правните волеизявления на насрещната страна.
БОС се присъединява към становището на ВКС, обективирано в решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на І т. о., намиращо за приложимо по отношение уведомяването
на длъжника за извършената цесия по реда и при условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД разрешението,
че когато исковата молба съдържа изявление на ищеца за упражняване правото му да направи
целия дълг по кредита предсрочно изискуем, връчването чрез особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника – ответник, защото всички изложени в цитираното решение
аргументи в подкрепа на изнесената теза, са относими и към уведомлението за връчване на
5
цесията. Така в случай на преустановени плащания по кредита и на невъзможност длъжникът да
бъде намерен на посочения от него в договора адрес, правата на кредитора са защитени с
предвидените от законодателя възможности за фингирано връчване на уведомлението чрез
нотариална покана по чл. 50 ЗННД или чрез прилагане на процедурата по чл. 47, ал. 1 - 5 ГПК. От
своя страна правото на защита на длъжника, било то спрямо цедента или спрямо цесионера, е
гарантирано чрез назначаването на особен представител в исковото производство и то след
стриктно провеждане на процедурата по връчване на уведомление, предвидена в чл. 47, ал. 1 - 5
ГПК.
Върховната инстанция приема, че по своята правна същност, както обявяването на кредита
за предсрочно изискуем, така и прехвърлянето на вземането (цесията), представляват юридически
факти, правопроменящи едно вече съществуващо правоотношение и въздействащи върху него,
които могат да изменят както съдържанието му(чрез обявяването на кредита за предсрочно
изискуем), така и правното качество на страна(при цесия) и като такива следва да бъдат
съобразени от съда на основание чл.235 от ГПК. В този смисъл са например Определение № 50649
от 6.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 977/2022 г., I т. о., ТК,Определение № 72 от 5.02.2021 г. на ВКС
по т. д. № 1188/2020 г., I т. о., ТК и др..
Изводимо от гореказаното е, че с получаването на преписи от книжата към исковата молба,
ответникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия, съобразно разпоредбите на чл.99, ал.3
и ал.4 от ЗЗД, чрез назначения му особен представител по делото и това правопроменящо
обстоятелство следва да бъде взето предвид при постановяването на решението, на основание
чл.235, ал.3 от ГПК, като се заключи, че от уведомяването насетне и понастоящем именно ищецът
се явява кредитор на ответника- длъжник. Следва да се съобрази също, че уведомлението е сторено
фингирано именно защото Н. е бил търсен на отразения в договора с Банката негов постоянен и
настоящ адрес, но не е бил открит, поради което му е бил назначен особен представител по делото,
натоварен по закон със задължението да приеме книжата вместо страната и да осъществи
защитата на нейните интереси.
Въззивният съд споделя също решаващите правни изводи на първата инстанция в смисъл,
че недобросъвестният, неспазил задължението си да извести насрещната страна за променено
местоживеене клиент по кредитния договор, не следва да се ползва от неправомерното си
поведение, като се окаже в по- добро положение от потребителя, спазващ договора и изпълняващ
задълженията си по него. Споделя се от този състав и възприетото от БРС, че защитата на чл.99,
ал.3 и 4 от ЗЗД не е самоцелна и съобщаването на цесията е предвидено, за да се предпази
длъжникът от ненадлежно изпълнение спрямо привиден кредитор или да се осуети осъждането му
за повторно плащане, когато вече е изпълнил на стария кредитор. Обаче в случая изобщо не се
твърди изпълнение на дълга в посочената хипотеза, което да се противопостави на претенцията,
заявена от цесионера.
Вярно е, че ответникът се защитава в процеса от особен представител, който не разполага
с конкретни факти и доказателства за кредитното правоотношение, но събраните дотук данни,
включително извлечените от експертизата на база счетоводните книги на Банката, не съдържат
никакви следи за изпълнение на сумите, претендирани в заповедното и настоящото производство
като вземане от дружеството кредитор.
Затова съдът приема заявените по делото установителни искове за парични вземания за
доказани по своето основание.
6
По отношение размера на горните, страните не спорят пред въззивния съд, поради което
БОС не излага допълнителни съображения в тази насока, като се ограничава само да отбележи, че
споделя изцяло заключението на допуснатата и изслушана в първа инстанция ССЕ, установила
заплащането от ответника само на първите три вноски по погасителния план към договора – на
30.04., 30.05. и 30.06.2015г.(общо 446.40 лв.), в това число – 394.33 лв. главница и 52.07 лв. –
договорна възнаградителна лихва, както и дължим по договора за кредит остатък, равняващ се на
претендираните в процеса суми: 2 105.67 лв. – главница и 126.29 лв. – договорна лихва за периода
30.07.2015г. – 30.09.2016г. Следователно исковете са доказани и по размер.
В обобщение от гореказаното и поради съвпадение на крайните правни изводи на двете
съдилища по спора, решението на БРС следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
При този изход от обжалването, въззивникът няма право на разноски за делото, а на
въззиваемия следва да се присъди внесената по сметка на БОС за възнаграждение на особения
представител на насрещната страна сума от 415,63лв., както и ю.к. възнаграждение от 150 лв.или
разноски в общ размер от 565,63лв.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №951/04.05.23г. по гр.д.№3271/22г. по описа на БРС в
обжалваната част.
ОСЪЖДА Й. Н. Н. ЕГН ********** от гр.Бургас, бул.“С. Стамболов“ №80, ет.5, ап.7 да
заплати на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД направените по в.гр.д.№1230/23г. по описа на БОС
разноски в общ размер от 565,63лв., включващи сумата от 415,63лв. - депозит за възнаграждение
на особен представител на другата страна и сумата от 150лв. за юрисконсултско възнаграждение
за процесуалното представителство на дружеството във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7