Р Е Ш Е Н И Е
№ V-23
07.04.2021г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и втори
февруари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева
Мл.с. Александър Муртев
при секретаря Таня
Михова, разгледа докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. № 4 по описа за 2021г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на “Булдени” ООД, ЕИК ********* от
гр. София, ул. “Боянски водопад” № 103, представлявано от Иван Василев Николов, против
Решение № 260412 от 13.10.2020г., постановено по гр.д. № 8793/2019г. по описа на БРС, с което са отхвърлени исковете на
жалбоподателя за осъждане на “КОБО НЕВА” ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. “Цар Калоян” № 7, ет.4,
представляван от управителя Коста Илиев Йовчев, да му заплати на основание
чл.286, вр. д чл.288 от ТЗ, вр. с чл.266, ал.1, вр. с чл.258, вр. с чл.79, ал.1
и чл.86 от ЗЗД, за сумата от 7300 лв. – главница, представляваща половината от
общите разходи на СМР на УБФК с L = 44.5м., строителен
надзор, такса за геодезически услуги и протокол обр.16, съгласно чл.6 от
сключения помежду им договор за строителство от 24.03.2014г. на обект “Улично битово-фекална канализация” за
УПИ XXXV-528, кв. 33 по плана на с. Равда, общ. Несебър,
обл. Бургаска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното й изплащане, както и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер от 1200
лв.
С
обжалваното решение дружеството- жалбоподател е осъдено да заплати на “КОБО НЕВА” ООД направените по
делото разноски в размер на 550 лв.
С
депозираната жалба се изразява несъгласие с така постановеното решение, което
жалбоподателят намира за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че е безспорно
установено, че за процесния обект са издадени всички необходими строителни
книжа за започване на строителната дейност, видно от които инвеститор на обект
е въззиваемото дружество “Кобо Нева” ООД от гр. Бургас, а строител – изпълнител е дружеството
– въззивник “Булдени”
ООД гр. София. Посочва, че за извършването на СМР е бил ангажиран друг
подизпълнител, а именно “Среги” ООД. Последният изпълнил СМР в размер на 21 649, 20
лв., съответно с Протокол № 19/31.05.2014г. и издадена
фактура от 07.09.2014г. за сумата 18 876 лв. и по фактура от 04.06.2014г.
за сумата 2773, 20 лв., като в тази сума е включена сумата 16 302лв.
касаеща СМР между инвеститора и изпълнителя, съгласно договора за строителство.
Навежда доводи, че именно за този вид строителна дейност, количества, цени и
стойност бил съставен Протокол 19/31.04.2014г. между
строителите, който бил съгласуван от ответника чрез управителя К.Йовчев, който
протокол представя с въззивната жалба. В тази връзка оспорва като неправилен
извода на съда, че няма съставен протокол обр. 19 между страните, тъй като
именно от съдържанието на цитирания протокол се установявало след проверка на
място, че действително са били извършени посочените в него СМР и че същите подлежат
на заплащане. Посочва, че от констативния протокол от 05.06.2014г. се
установявало още, че обектът е завършен и проет от представителите на Община
Несебър без възражения и забележки.
Навежда
доводи, че ответникът в лицето на управителя К.Йовчев никога не е оспорвал
извършеното СМР, като единствено и само протакал извършването на самото
плащане, което личало както отговора на исковата молба, личното му признанието
изразено в с.з. на 25.06.2020г., а също
така и в изразената му готовност в с.з. на 17.09.2020г. да заплати със спогодба
по-малка сума, но не и цялата сума, както и разноските по делото.
Релевира
се оплакване, че съдът не е изяснил как е образувана исковата сума, предвид
обстоятелството, че стойността на извършените СМР е в размер на 16302 лв., а
съгласно договореността между страните тези разходи се поделят по равно, т.е.
12001 лв. за дружеството-въззивник и 12001лв. за “Кобо-Нева” ООД. Застъпва становище, че след приспадане на разходите
съгласно чл.6, т.1 и т.2, съответно 2400 и 2300 лв., остава общо задължение
7300 лв., за която сума била издадена именно проформа фатура № **********/30.06.2015г. Оспорва се като неправилен извода на съда, че
тази фактура следва да е осчетоводена при ответника, за да има доказателствена
стойност. В допълнение посочва, че има разлика в стойността на СМР, защото
подизпълнителят “Среги”
ООД е изпълнил и някои СМР само в полза и за сметка на самото дружество –
жалбоподател.
Посочва,
че на ответника е бил изпратен протокол 19/31.05.2014г.,
както и че същият му е бил връчен още със съгласуването му, втори път заедно с
фактурата от 30.06.2015г., както и с исковата молба.
Предвид
изложеното навежда доводи, че районния съд не е обсъдил всички доказателства и
не е изяснил в цялост фактическата обстановка, в който случай е щял да достигне
до различни фактическа и правни извод С тези аргументи моли въззивната жалба да
бъде уважена като бъде постановено решение, с което исковата молба да бъде
уважена, ведно със направените разноски пред двете инстанции. В подкрепа на
твърдениято си прави искане за назначаване на СТЕ, разпит на свидетел,
представя заверено копие от протокол № 19/31.05.2014г.
за установяване, извършване и заплащане на натурални водиве СМР, подписано от
представител на “Булдени”
ООД като инвеститор и “Среги” ООД като изпълнител.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от “Кобо
Нева” ООД, чрез пълномощника му – адв. Стоянов, с който
депозираната жалба се оспорва като неоснователна. Солидаризира се с извода на
съда, че отношенията между страните във връзка с извършването и заплащането на
СМР следва да се уреждат по правилата на договора за изработка, както и че с
оглед на приложимия материален закон и събраните доказателства претенцията за
заплащане на СМР се явява недоказана.
На
следващо място излага доводи в подкрепа на тезата, че процесния договор съдържа
и клаузи от договора за поръчка по см. на чл.280 и сл. от ЗЗД, като в тази
връзка посочва, че дружеството – ищец е поело задължение не само за извършване
на СМР, но и за правни действия по снабдяването
с акт обр. 16, като без съдействието на ищеца и неговата активна
ангажираност в едно административно производство, разрешение за ползване не би
могло да се получи и обектът не би могъл да бъде въведен в експлоатация.
Излага, че неизпълнението на мандатното правоотношение е второ самостоятелно
основание да се откаже плащане и по договора за изработка. Уточнява, че на това
се е дължала и изразената в последното съдебно заседание готовност на
управителя на “Кобо Нева”
ООД да се работи за споразумение между страните, тъй като съдействието на
въззивното дружество е все още необходимо за окончателното изпълнение по
договора, както по отношение на отчитането на СМР, така и относно снабдяването
с Протокол обр. 16 за въвеждане в експлоатация на обекта.
В
допълнение на изложеното посочва, че отношенията между дружествата “Среги” ООД и “Булдени” ООД се разпростират
извън предмета на договора за строителство, подписан с въззиваемото дружество.
Излага твърдения, че въззивното дружество е собственик на УПИ X-529, находящо се от другата страна на улицата срещу
принадлежащото на “Кобо Нева”
ООД, УПИ XXXV-528, а фирма “Среги” ООД изработила
връзка и свързала УПИ X-529 към канализацията,
без това да попада в предмета на представеното разрешение за строеж № 80/20.02.2014г., като това се явява и основната причина
обектът да няма Протокол обр. 16 за въвеждане в експлоатация и разрешение за
ползване, макар ищецът да твърди, че има такъв. Посочва, че не е доказано каква
част от платените от въззивното дружество 21649, 20 лв. са за предвидения в
договора СМР и каква част са за строителството на връзката до собствения му
парцел. Намира всички направени от въззивното дружество доказателствени искания
за преклудирани. Не ангажира доказателства.
По
направените от въззивника доказателствени искания, БОС се е произнесъл с
определение по реда на чл.267 от ГПК, като е оставил същите без уважение.
В с.з. въззивното дружество, чрез
пълномощника си – адв. Колев поддържа доводите изложени с въззивната жалба.
Моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за двете
инстанции.
В с.з. въззиваемото дружество, чрез
пълномощника си – адв. Стоянов излага аргументи за неоснователност на
депозирана жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
След анализ на събраните по делото
писмени доказателства, настоящия състав на БОС намира за установено следното от
фактическа страна:
Производството по делото е образувано по искова молба на “Булдени” ООД, с която са
предявени срещу “Кобо Нева”
ООД, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.286, вр. с
чл.288 от ТЗ, вр. с чл.266, ал.1, вр. с чл.258, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7300 лв. – главница,
представляваща половината от общите разходи за СМР на УБФК с L = 44.5 м., строителен надзор, такса за геодезически услуги и
протокол обр. 16, съгласно чл.6 от сключения помежду им договор за строителство
от 24.03.2014г. на обект “Улична битово –
фекална канализация” за УПИ XXXV-528, кв.33 по плана на с. Равда, общ. Несебър, обл. Бургаска, който договор
ищецът твърди, че е изпълнил точно и в срок, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 15.10.2019г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
В
с.з. ищецът чрез упълномощения си представител поддържа исковата молба и моли
съдът да уважи предявените искове.
В
законовия едномесечен срок по чл.131 от ГПК, ответникът, редовно уведомен не е
депозирал отговор на исковата молба, не е взел становище по исковете и не е
направил доказателствени искания.
В
с.з. ответникът, чрез упълномощения си представител депозира становище за
неоснователност на иска по съображения, че обекта не е завършен и не е въведен
в експлоатация, както и поради липса на представен от ищеца отчет за СМР и
извършените плащания на подизпълнителя. По изложените съображения моли за
отхвърляне на исковете.
В
хода на производството пред първата инстанция са били допуснати и приети по
делото следните писмени доказателства: Договор за
строителство от 24.03.2014г. сключен между “Кобо
Нева” ООД като възложител и “Булдени” ООД като изпълнител с обект “Улична
канализация за УПИ XXXV-528, кв.33, с. Равда,
общ. Несебър”; Разрешение за строеж № 80/20.02.2014г. издадено от Община Несебър; Протокол за откриване на строителна площадка и определяне
на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура; Разрешение № 193/17.04.2014г. за
прокопаване на улични и тротоарни настилки за благоустройствени обекти на
основание чл.71, чл.72, чл.73 и чл.74 от ЗУТ, издадено от кмета на Община
Несебър; констативен протокол, издаден от Община Несебър; съдебна покана отправена от “Булдени” ООД до “Кобо Нева” ООД, проформа фактура № ********** от 30.06.2015г.,
издадена от ищцовото дружество като доставчик за сумата от 7300, 00 лв.,
протокол обр. 19 от 31.05.2014г. за установяване завършеното и за разплащане на
видовете СМР, изготвено е съдебно-счетоводна експертиза.
След
анализ на събраните по делото писмени доказателства, районния съд е приел,
че липсват извършени от ответника в
полза на ищеца плащания по сключения помежду им договор за СМР от 24.03.2014г.,
както и че не е установено представената
по делото проформа фактура да е била осчетоводена при ответника. При извършеното тълкуване на
клаузите в договора на основание чл.20 от ЗЗД е приел, че предвид липсата на
уговорен срок за изпълнение на възложените СМР, приложение следва да намери
чл.5 от договора, в която страните са посочили, че отчитането на СМР ще става
помежду им на база протокол обр.19 въз основа на действително изпълнени СМР и
цени съгласно Приложение 1 към договора. С оглед на това е обосновал извод,
че дължимото в чл.6 плащане на сумата от
7300 лв. не е уговорено да се извърши от ответника авансово в посочения срок /до 30.06.2015г./, а само след като
възложените СМР са изпълнени и отчетени съгласно протокол образец 19, в срок до
30.06.2015г., след като работата на изпълнителя е приета от възложителя по
смисъл на чл.266, ал.1 от ЗЗД. По изложените съображения и предвид липсата на
представени по делото доказателства за извършване на процесните СМР и липсата
на представен протокол обр.19, съгласно клаузите на чл.5 и чл.16 от договора,
първостепенния съд е намерил исковете за неоснователни и ги е отхвърлил.
Въззивния съд, като обсъди доводите на
страните и прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава,
каквато е изложена в обжалваното решение, районният съд е съобразил и
анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е
достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК, които да променят
приетата и напълно изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради
което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не следва да
преповтаря отново събраните пред БРС доказателства.
Въпреки горното, настоящата инстанция
не споделя правните изводи на БРС за неоснователност на предявените осъдителни
искове, формирани въз основа на установената фактическа обстановка, по следните
съображения.
Начинът,
по който районния съд е извършил тълкуване на волята на страните за вида на
сключения помежду им договор, противоречи на трайно установената и
непротиворечива практика на ВКС, според която на тълкуване подлежат не само
неясните или двусмислени уговорки на договора, а и тези, които макар и външно
да са ясни, но между страните съществува спор за действителното им съдържание и
при това тълкуване съдът трябва да преценява уговорката не самостоятелно сама
за себе си, а във връзка с останалите уговорки на договора, като при това се
изхожда от смисъла на целия договор и целта на същия. Отделните уговорки трябва
да се тълкуват във връзка една с друга и смисъла, който произтича от целия
договор с оглед неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността, а при
съществуващо противоречие между отделните уговорки, съдът трябва да извърши
преценка може ли отделната уговорка да бъде тълкувана по аргумент на противното
или на по-силното основание, преценявайки и обстоятелствата, при които е
сключен договорът, както и поведението на страните преди и след сключването му.
При това уговорките в договора и използваните в тях понятия не трябва да бъдат
тълкувани буквално, а в смисъла, който следва от целия договор, като се има
предвид, че използваните понятия могат да се различават от законовата дефиниция
и да са съобразени с обичая. При това съдът е длъжен да изясни действителната
воля на страните, а не да я подменя. В този смисъл решение №102/01.08.2017г. на
Четвърто ГО на ВКС по търг.д.№50254/2016г., решение №38/27.02.2012г. на Второ
ГО на ВКС по гр.д.№1227/2011г., решение №156/16.06.2016г. на Четвърто ГО на ВКС
по гр.д.№6042/2015г.
В
разглеждания случай, неправилно е тълкуването на районния съд за наличие на
взаимно обусловена връзка между договореностите постигнати между страните и
обективирани в чл.5, чл.6 и чл.16 от процесния договор за СМР и в частност, че
разплащането на изпълнените СМР следва да се извърши от ответното дружество
едва след като СМР са изпълнени и отчетени съгласно протокол обр. 19.
В
чл.6 от процесния договор, страните са посочили, че разплащането на изпълнените
СМР ще стане най-късно до 30.06.2015г. в размер на 7300 лв., като изрично са
посочили направените и очаквани разходи, като са посочили, че част от тях ще са
в тежест на възложителя, а друга част в тежест на изпълнителя. Чрез тази клауза
страните са постигнали съгласие за начина, по който следва да бъдат уредени
имуществените им отношения след завършване на строителството към датата
30.06.2015г. Чрез посочването на краен срок за плащане на посочената сума в
чл.6 от процесния договор, страните са уговорили отклонение от диспозицията на
правната норма на чл.266, ал.1 от ЗЗД, съгласно която изискуемостта на
задължението за заплащане на възнаграждение би настъпило едва след приемане на
работата от страна на възложителя. Изискването за добросъвестност при
тълкуването по чл.20 ЗЗД изключва възможността да се приеме, че страните са
обвързали заплащането на конкретно посочената сума при посоченото от районния
съд отлагателно условие – приемане на работата съгласно подписан между страните
акт обр.19. В случай, че страните са желаели разплащането на изпълнените СМР да
стане въз основа на действително отчетени по количество и цени СМР, то същите е
нямало да уговарят краен срок за дължимостта на посочената сума в размер на
7300 лв., представляваща 50 % от направените и очаквани от тях разходи, изрично
посочени в самия договор. Гореизложеното обуславя извода, че изискуемостта на
задължението за заплащане на претендираната сума е уговорена да настъпи с
реализирането на посочените в чл.6 от договора кумулативни предпоставки, а
именно изпълнение на възложените СМР и настъпването на крайния срок за плащане.
Това недвусмислено се подкрепя и от последното изречение на чл.6 от процесния
договор, където отново е посочено, че направените по ал.3 и ал. 4 на чл.6 от
договора разходи ( в общ размер от 19 088 лв.) ще се поемат
първоначално от изпълнителя и в срока по чл.6 ще бъдат разплатени от ответното
дружество в размер на 50 % от общите разходи. В тази връзка ирелевантна към
основателността на предявения иск се явява констатацията на районния съд, че по
делото липсвал съставен между страните протокол обр. 19 за отчитане и приемане
на извършените СМР.
Изпълнението
на възложените СМР не е било спорно между страните пред първата инстанция, като
в тази връзка следва да се спомене, че ответното дружество не е подало в срок
отговор на исковата молба, поради което обективираното от ответното дружество
правоизключващо възражение за недължимост на исковата сума предвид
незавършването на обекта няма как да бъде съобразено от съда в настоящото
производство по арг. от чл.133 от ГПК. В предмет на спора пред първата
инстанция са били въведени надлежно единствено доводи от страна на ответното
дружество досежно размера на исковата претенция, което е видно и от изявлението
на управителя на ответното дружество Коста Йовчев в с.з. от 25.06.2020г.. В
това съдебно заседание, същият е признал, че разплащания по договора в полза на
ищцовото дружество не са били правени под предлог, че на възложителя не са били
предоставени необходимите документи за въвеждането обекта в експлоатация, на
база вмененото на изпълнителя задължение в чл.16 от договора, а не поради това,
че възложените СМР не са извършени или са били извършени некачествено. Това възражение за недължимост на претендираната
сума основано на липса на издаден акт обр. 16 за процесния обект се поддържа и
с депозирания пред настоящата инстанция отговор на въззивната жалба.
Тези
доводи на ответното дружество няма как да бъдат споделени, тъй като
систематичното и граматическо тълкуване на клаузите, посочени в чл.5, чл. 6 и чл.
16 от договора за СМР изключва възможността да се направи извод, че уговореното
в чл.6 по договора плащане е било поставено в зависимост от представянето на протокол
образец 16 – за установяване на годността за ползване на строежа, както и че изискуемостта
на сумата от 7300 лв. би настъпила едва след като обектът е въведен в
експлоатация и се ползва от ответното дружество съобразно предназначението му.
От
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява и заплащането
на поетите като ангажимент от ищцовото дружество разходи по изграждането на
процесния обект в размер на 21 649, 20 лв., която сума е била платена на
подизпълнителя “СРЕГИ”
ЕООД, съгласно посочените от вещото лице фактури – издадени на 07.09.2014г. и
04.06.2014г. и представено по делото банково извлечение за извършен превод.
В контекста на изложеното настоящия
състав намира, че ищцовото дружество е изправна страна по договора за
строителство, че същото е извършило в срок възложените с договора дейности и
заплатило уговорените за тях суми, в резултат на което предявената искова
претенция се явява основателна. По тези съображения, основателна се явява и
акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху претендираната с
исковата молба сума, считано от подаване на исковата молба – 15.10.2019г. до
окончателното й изплащане.
Поради
несъвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на районния съд,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло, а вместо него да
бъде постановено ново, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати
дължимата сума.
При
този изход на спора право на разноски възниква за въззивното дружество.
Съгласно представените списъци на разноските по чл.80 ГПК и ангажираните доказателства
за извършването им, пред първата инстанция същите възлизат на сумата от 2200,
00 лв. (в т.ч. адв.хонорар в размер на 1000, 00 лв. и внесен
депозит за ССЕ в размер на 200 лв. и д.такса в размер на 292,00 лв.), а пред въззивната инстанция на сумата от 646, 00 лв. (в т.ч. адв. хонорар в размер 500,00 лв. и д.т. в размер
на 146, 00 лв.)
В
първоинстанционното производство от страна на ответното дружество е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящия
състав намира за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по гражданско дело при интерес от 5000 до
10 000 лв. се равнява на 580 лв. + 5 % за горницата над
5000 лв. т.е. на сумата от 695 лв. При това положение в полза на ищцовото
дружество следва да бъде присъдени разноски в размер на 1187лв. за първата
инстанция.
Във
въззивното производство също е направено възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар от страна на адв. Стоянов. По изложените по-горе съображения
касаещи минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение, както и
обстоятелството, че същото не надхвърля сумата от 695 лв. настоящия състав
намира възражението за неоснователно.
Мотивиран от горното, на основание чл.271 от ГПК, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло 260412 от
13.10.2020г. постановено по гр.д. № 8793/2019г. по описа на БРС, като ВМЕСТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “КОБО НЕВА” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. “Цар Калоян” № 7, ет.4, представляван от Коста Илиев Йовчев, да заплати
на “БУЛДЕНИ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Боянски водопад” № 103, представляван от управителя Иван Василев Николов,
сумата от 7300 лв. /седем хиляди и триста лева/ – главница, представляваща половината от общите разходи
за СМР на УБФК с L = 44.5 м., строителен
надзор, такса за геодезически услуги и протокол обр.16, съгласно чл.6 от
сключения помежду им договор за строителство от 24.03.2014г. на обект “Улична битово-фекална канализация” за
УПИ XXXV-528, кв.33 по плана на с. Равда, общ. Несебър,
обл. Бургаска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба – 15.10.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА КОБО
НЕВА” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. “Цар Калоян” № 7, ет.4,
представляван от Коста Илиев Йовчев, да заплати на “БУЛДЕНИ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. “Боянски водопад” № 103, представляван
от управителя Иван Василев Николов, сумата от 1187, 00 лв. /хиляда сто осемдесет и седем лева/,
представляваща направените в първоинстанционното производство съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА КОБО
НЕВА” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. “Цар Калоян” № 7, ет.4,
представляван от Коста Илиев Йовчев, да заплати на “БУЛДЕНИ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. “Боянски водопад” № 103, представляван
от управителя Иван Василев Николов, сумата от 646, 00 лв. /шестотин четиридесет и шест/
лева, представляваща направените във въззивното производство съдебно-деловодни
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател:
Членове: 1.
2.