Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/ 19.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр.
Варна- ХХХІІІ състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари две
хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
при секретаря Теодора
Чавдарова и с участието на прокурора , като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 1851 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2021 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 215, вр. чл. 135 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/.
Образувано е по субективно
съединени жалби на В. Я.П. с ЕГН ********** и Г.П. с ЕГН ********** *** , срещу мълчалив отказ на кмета на община Варна за изменение на ПУП-ПРЗ
на кв. „////“ гр. Варна в частта на поземлен имот / ПИ/ І-864 в кв. 31 по този
план , идентичен с ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. Варна.
В жалбата се твърди
материална незаконосъобразност на атакувания
мълчалив отказ, тъй като са допуснати съществени закононарушения при
одобряване на действащия ПУП-ПРЗ за св.
„////“ гр. Варна, в чийто териториален обхват попада процесния имот и който
план е приет с решение №2405-10/23,24 и 30.06.2010 г. на ОбС Варна. По силата на плана, одобрен с това решение, се отнемат 476
кв.м. от съсобствения им имот , без да има прехвърляне от тях в полза на
общината и без оценка на комисия по
чл.210 от ЗУТ , без да е гарантирана възможност да обжалват оценката.
Същевременно се твърди, че в изготвената оценка от лицензиран оценител не е остойностено премахване на подпорна стена. Твърди се
липсата на нивелетен план , като
неразделна част от одобрения от общинския съвет ПУП-ПРЗ на кв. „//// “ – Врана.
Според оспорващите лица са налице предпоставките на чл. 134, ал.2, т.5 ЗУТ и в тази връзка се прави искане за отмяна на
обжалвания мълчалив отказ на ответника , като се претендира и присъждане на
съдебно -деловодни разноски.
В открито съд. заседание
оспорващите лица се представляват от пълномощник, който поддържа оспорването на
изложените по-горе основания и в
депозира писмени бележки подробно
се аргументира тази правна теза.
Ответникът по жалбата-
кметът на община Варна , не се явява , не се представлява, но депозира писмен
отговор на жалбите с позиция за тяхната недопустимост и неоснователност.
Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства и становищата на страните , приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
Жалбоподателите се
легитимират като съсобственици на ПИ ***** по КККР на гр. Варна , идентичен с
УПИ І-864 в кв. 31 по плана на кв. „////“ гр. Варна. По подадено от тях на
10.06.2021г. заявление до кмета на
община Варна с искане за изменение на действащия ПУП-ПРЗ на кв. „//// “ в
частта на процесния имот , адм. орган не е постановил писмен адм. акт , което
се приравнява на мълчалив отказ , който
подлежи на съдебен контрол по аргумент на чл. 215 ЗУТ във вр. с чл. 58, ал.1 АПК . Мълчаливият отказ по правни последици е идентичен на изричен отказ /ППВС
№ 4/1976 г. / и предполага извод за
съществуването на пряк, личен и
непосредствен правен интерес за заявителите да инициират неговата проверка за
законосъобразност пред съд. Потестативното субективно право на оспорване е
упражнено срочно. Жалбите са адресирани до териториално компетентния
административен съд. В обобщение жалбите са процесуално допустими, а разгледани по същество са
неоснователни поради следните фактически и правни съображения:
Административното производство е
било образувано по подадено на 10.06.2021г. заявление от В.П. и Г.П. *** за изменение на заявено правно основание чл. 134, ал.2 ,
т. 5 ЗУТ на действащия ПУП-ПРЗ на км. „////“ – Варна в частта на ПИ с
ид. ***** по КККР на гр. Варна поради допуснати съществени закононарушения при одобряване на този план,
което е станало си издаването на решение
№ 2405-10/23, 24 и 30.06.2010 г. на ОбС
Варна / л. 3-7 от преписката/. Към
заявлението е била приложена скица по
чл. 135, ал.2 ЗУТ / л.10/.
Ответникът
по правния спор представи по делото преписката по издаване на решение № 2405-10/23, 24 и 30.06.2010 г. от
ОбС Варна / л. 49-199 от делото/ , от която е видно, че с цитирания адм. акт на
основание чл. 16, ал.1 ЗУТ е бил приет план за
регулация и застрояване на кв. „////“
гр. Варна.
Няма
спор между страните , че В.П. и Г.П. не са обжалвали решението по ободряване на
цитирания ПУП – ПРЗ на кв. „////“ в частта
на съсобствения им имот и този план е влязъл в сила към датата на
подаване на заявлението / л. 200 гръб по делото / .
Съдът
по почин на жалбоподателя събра като
писмено доказателство заповед № 65/08.08.2014 г. на кмета на община Варна, влязла в сила на 11.08.2014г., от която видно , че на основание
чл. 16, ал. 5 ЗУТ и одобреният ПУП-ПРЗ на кв. „////“ -Варна с решение № 2405-10/23, 24 и 30.06.2010г. на ОбС Варна поземлен имот 864 с площ от 3 723 кв.м. по документ за собственост е
урегулиран в ПИ с ид. ***** с площ от 3
247 кв.м. и пазарна цена от 633 767 лв. ,
като 476 кв.м. остават публична общинска собственост / л. 19 от
делото/.
Според АПК при обжалване на
мълчалив отказ следва да се
преценява само целесъобразността и материалната
законосъобразност на същия / виж П К, Т И., А
Г., Й. Б., АПК коментар, стр. 155
/. Тази правна трактовка изхожда от разбирането, че отказът на административния
орган е
поначало функция на липсата на определени материални, а не на
процесуални предпоставки.
След като
съгласно на чл. 145, ал.1 АПК пред съд може да се оспори само законосъобразността, но не и
целесъобразността на административните актове , обхватът на съдебна проверка в
случая включва само изследване за спазване на материалноправните разпоредби.
Жалбоподателите са сезирали адм.
орган с искане за изменение на действащ
ПУП-ПРЗ на кв. „//// „ Варна в частта на конкретен поземлен имот , като
са изложили твърдения за допуснати по тяхна преценка съществени закононарушения при одобряване на този план и изрично са
обосновали своето искане с разпоредбата на чл. 134, ал.2 , т. 5 ЗУТ.
Новелата на цитираната правна
норма гласи ,че влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се
изменят, освен на основание по ал. 1, и когато:
планът е одобрен при съществени закононарушения; на
това основание не могат да се изменят планове, за които има влязло в сила
решение на съд или когато планът е приложен.
От съдържанието на посочената
разпоредба е видно, че законодателят е
въвел липсата на приложен план
като отрицателна предпоставка за
изменение на ПУП в хипотезата на
съществени закононарушения при неговото
приемане, а данните по делото свидетелстват сочат, че ПУП-ПРЗ на кв. „////“ в
частта на процесния имот е приложен. Този положителен юридически факт обуславя невъзможност да се измени плана на
посоченото в заявление правно основание- чл. 134, ал.2, т. 5 ЗУТ.
Двамата заявители са изложили в
своята молба до ответника твърдения за
допуснати закононарушения при одобряването на ПУП-ПРЗ за цял квартал - кв. „////“ на гр. Варна , който план е бил
приет с решение № 2405-10/23, 24 и 30.06.2010 г. на ОбС Варна.
Видно от разпоредителната част на това решение на колективния адм. орган
е бил одобрен подробен устройствен план в негова разновидност по чл. 110, ал.1
т.1 ЗУТ – план за регулация на улици и поземлени имоти и
за режим на застрояване. Изрично
като правно основание за одобряване на този план в решението на
общинския съвет е вписана разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗУТ .
Именно поради тази правна
характеристика на плана / план по чл. 16 ЗУТ/ по изпълнение на същия е била
издадена заповед № 65/08.08.2014 г. на
зам. -кмета на община Варна, с която на основание чл. 16, ал. 5 от ЗУТ е
индивидуализирана придобитата от В.П. и Г.П. собственост върху новообразуван урегулиран ПИ ***** , а общината е придобила 476 кв.м. , посочена като публична общинска
собственост. В обобщение действащият ПУП-ПРЗ
на кв. „//// „ гр. Варна е план по чл. 16 от ЗУТ.
Съгласно правилото на § 22 от ДР
на същия закон подробният устройствен план се счита за приложен по отношение на
регулацията с влизането в сила на административния акт за одобряване на
подробен устройствен план по чл. 16. Жалбоподателите не са обжалвали решение №
2405-10/23, 24, 30 .06.2010 г. на ОбС-Варна по приемане на ПУП-ПРЗ на кв. „////“,
поради което следва да се счита , че този ПУП е приложен, а след като планът по
чл. 16 от ЗУТ е приложен , същият по
аргумент на чл. 134, ал.2 , т. 5 от ЗУТ
не може да се измени заради
съществени закононарушения
при неговото одобряване.
В обобщение мълчаливият отказ на
ответника е законосъобразен и не подлежи на отмяна по съдебен ред.
При този изход на правния спор
своевременното искане на ответника за
присъждане на юриск. възнаграждение следва да се удовлетвори като всеки от жалбоподателите заплати от по 50 лева или
общо сумата 100 лв. на основание чл. 143, ал.3 АПК, тъй като юридическата
отговорност за разноски не е солидарна.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл.172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ субективно съединени жалби на В. Я.П. с
ЕГН ********** и Г.П. с ЕГН ********** ***
, срещу мълчалив отказ на кмета
на община Варна за изменение
на действащия ПУП-ПРЗ на кв. „////“ гр. Варна в частта на УПИ І-864 в кв. 31.
ОСЪЖДА на В. Я.П. с ЕГН ********** *** да заплати на община Варна юриск.
възнаграждение от 50 / петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Г.П. с ЕГН ********** *** да
заплати на община Варна юриск. възнаграждение от 50 / петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен съдия: