АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
||||||||||
РЕШЕНИЕ № 146 |
||||||||||
гр. Видин,19.06.2022
г. |
||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||
Административен съд – Видин, |
I административнонаказателен състав |
|||||||||
в публично заседание на |
двадесет и девети май |
|||||||||
през две хиляди двадесет и трета година в състав: |
||||||||||
Председател: |
Антония Генадиева |
|||||||||
Членове: |
Биляна Панталеева Росица Славчева |
|||||||||
при секретаря |
Мария Иванова |
и в присъствието |
||||||||
на прокурора |
Кирил Кирилов |
като разгледа докладваното |
||||||||
от съдия |
Биляна Панталеева |
|
||||||||
Касационно АНД № |
150 |
по описа за |
2023 |
година |
||||||
и
за да се произнесе, съобрази следното: Делото е образувано по
жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от „Л.И.“ ЕООД, гр.Видин,
обл.Видин, представлявано от Н.П.Г. против решение № 91/09.03.2023г. по АНД №
1209/2022г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 05 -
2200125/29.09.2022г. на Директор дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин, с
което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.415,ал.1 от КТ. В жалбата се развиват
съображения, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Иска се да бъде отменено
решението на ВРС и бъде постановено ново, с което да бъде отменено НП. Ответникът по делото ,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Окръжна
прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната
съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата,
и при служебна проверка за валидността , допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон , съдът намира
следното : Жалбата, като подадена в
срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по съществото,
същата е неоснователна. Обстоятелствата установени
във фактическата обстановка, която районният съд е приел, се споделят и от
Административния съд. На дружеството в резултат
на извършена проверка на място и по документи са дадени задължителни
предписания , материализирани в Протокол за извършена проверка с изх. №
ПР2218049/17.06.22г. . Установено е по т.3 от протокола , че работодателят не
е определил никакъв срок за предизвестие в сключения договор с И. М. А. на
длъжност „сервитьор“, като е дадено задължително предписание / т.3/ на
дружеството в качеството му на работодател, с краен срок на изпълнение
30.06.22г., съгласно което на основание чл. 119 от КТ дружеството следва да
сключи допълнително споразумение към трудовия договор на И. М. А. на длъжност
„сервитьор“, с което да определи еднакъв срок за предизвестие и за двете
страни . При извършена проверка по документи на 15.08.22г. в Дирекция „ИТ“
гр.Видин, резултатите от която са обективирани в протокол № ПР2225892 от
30.08.2022г. , при проверка на трудовите досиета на работниците е установено,
че дружеството, в качеството на работодател не е изпълнило даденото
задължително предписание в т.3 от протокола за извършена проверка с изх. №
ПР2218049/17.06.22г. с краен срок за изпълнение 30.06.22г, поради което на
дружеството за неизпълнение на даденото задължително предписание е съставен
АУАН за нарушение на чл.415,ал.1 от КТ, въз основа на който при същата фактическа обстановка е издадено
и обжалваното НП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева. Районен съд - Видин като е
установил горната фактическа обстановка е потвърдил наказателното
постановление. Направените от съда изводи
са законосъобразни и се възприемат от настоящата инстанция. Наказателното
постановление е законосъобразно. Безспорно в конкретния случай е доказано,
както и въззивният съд е приел, че наказаното лице е осъществил състав на
административното нарушение по чл.415,ал.1 от КТ. Установено е, че не е
изпълнено задължително предписание на контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, поради което и подлежи на наказание по посочения
текст. Дадените задължителни предписания са във връзка с изпълнение на
задълженията по чл.119 от Кодекса на труда, като същите са влезли в сила. Не
са ангажирани доказателства за изпълнението на процесното предписание в
указания срок , като районният съд е обсъдил представените доказателства за
прекратяване на договора, като е приел , че от същите не следва , че
нарушението не е извършено. Доводите на съда във връзка с представените
доказателства се възприемат и от настоящата инстанция. Видно е , че в
указания срок предписанията не са изпълнени. Правилно ВРС е преценил, че НП е
законосъобразно и по отношение на определеното наказание „имуществена
санкция”, като е наложено такова в минималния му размер от 1500 лева. В този смисъл искането на
касатора за отмяна на обжалваното решение се явява неоснователно. Нарушението
е категорично доказано, тъй като видно от представените пред ВРС
доказателства и протокола от 17.06.202г. е, че дадените задължителни
предписания не са изпълнени в дадения от контролните органи срок. По делото
са представени достатъчно доказателства в тази насока, които са преценени и
обсъдени от районния съд. Неоснователни и неотносими към законосъобразността
на наказателното постановление са възраженията , касаещи законосъобразността
на задължителните предписания. Задължителното за изпълнение предписание, е
принудителна административна мярка, предвидена в чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ,
производството по издаването на която не е част от
административнонаказателното производство, поради което не е в правомощията
на съда да упражнява контрол за неговата законосъобразност. Същото подлежи на
обжалване по реда на АПК съобразно чл.405 от КТ , поради което, ако не е
обжалвано по предвидения за това ред, е влязъл в сила административен акт ,
който следва да бъде зачетен като такъв и от съда , както е в настоящия
случай. С оглед горните
съображения оплакванията в жалбата са неоснователни и не следва да бъдат
уважавани, а решението на ВРС, като правилно и законосъобразно, следва да
бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и
на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ в полза на Дирекция“Инспекция по труда“ Видин следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80.00 лева, което следва да бъде
заплатено от жалбоподателя. Водим от горното и на
основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин Р Е Ш
И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №91/09.03.2023г.
по АНД № 1209/2022г. по описа на Районен съд-Видин, с което е потвърдено НП №
05 - 2200125/ 29.09.2022г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”,
гр.Видин, с което на „Л.И.“ ЕООД, гр.Видин, обл.Видин, представлявано от Н.П.Г.,
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500
лева на основание чл.415,ал.1 от КТ. ОСЪЖДА „Л.И.“ ЕООД,
гр.Видин, обл.Видин, представлявано от Н.П.Г., да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда“-гр.Видин, сума в размер на 80.00 лв., представляващи разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на
обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |
||||||||||
|
||||||||||
Решение по дело №150/2023 на Административен съд - Видин
Номер на акта: | 146 |
Дата: | 19 юни 2023 г. (в сила от 19 юни 2023 г.) |
Съдия: | Биляна Спасова Панталеева Кайзерова |
Дело: | 20237070700150 |
Тип на делото: | Касационно административно наказателно дело |
Дата на образуване: | 11 май 2023 г. |