О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………./26.11.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в закрито заседание, проведено на 25 ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
15017 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от П.И.П., ЕГН **********, действащ чрез
адв. Ивайло Ангелов, срещу Веселин С.М., ЕГН **********, осъдителен иск за
сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по договор № 15145/04.02.2020
г. за процесуално представителство по НЧХД № 1945/2020 г. по описа на Районен
съд – Монтана.
Ищецът
твърди в исковата молба, че ответникът е подал тъжба срещу него, въз основа на
която е образувано НЧХД № 1945/2020 г. по описа на Районен съд – Монтана, което
е прекратено на 05.10.2020 г. За процесуално представителство по наказателното дело ищецът заплатил адвокатско
възнаграждение по договор от 04.02.2020 г. в размер на 700 лв., която сума счита,
че представлява имуществена негова вреда и подлежи на репариране от ответника
по реда на чл. 45 ЗЗД.
След извършена служебна проверка
относно допустимостта на производството, съдът намира следното:
Отговорността за разноските по съдебния процес
представлява гражданско правоотношение, което произтича от процесуалния закон и
е уредено от него. Същата е обективна, обусловена от крайния изход на делото и
може да бъде реализирана само по висящ съдебен процес (така - решение № 67 от
3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2944/2013 г., IV г. о., решение № 414 от
27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1049/2008 г., IV г. о. и др.).
На
основание чл. 188, ал. 1 НПК размерът на разноските по наказателното
производство се определя от съда или от органа на досъдебното производство,
като възлагането им е уредено в чл. 190 НПК.
Според чл.
190, ал. 1 НПК когато подсъдимият бъде признат за
невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от
общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани
по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. Ал. 2 от
същата разпоредба предвижда, че за присъдените разноски се издава изпълнителен
лист от първоинстанционния (наказателен) съд.
В
настоящия случай ищецът твърди да е сторил разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение по наказателно дело от частен характер, образувано по тъжба на
ответника, което е прекратено. Освен това договорът за правна защита и
съдействие е от 04.02.2020 г., която дата предхожда прекратяването на
наказателния процес (по твърдения на 05.10.2020 г.). При това положение и на
основание цитираната норма на чл. 190, ал. 1 НПК, претенцията за разноски е
следвало да бъде заявена пред наказателния съд, който е компетентен да се
произнесе по възлагането им в тежест на частния тъжител. В случай че съдът е
пропуснал да стори това, този пропуск би могъл да бъде отстранен по реда на чл.
306, ал. 1, т. 4, предл. второ НПК.
Предвид
изричната уредба в процесуалния закон относно отговорността за разноските,
включваща и процесната хипотеза, съдебното предявяване на вземането за тези разноски
по общия гражданскоправен ред, като обезщетение за непозволено увреждане, е
лишено от правен интерес.
С оглед липсата на такъв
интерес, представляващ абсолютна процесуална предпоставка
за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно,
производството по делото се явява недопустимо и следва да бъде прекратено, на
основание чл. 130 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството
по гр.д. № 15017/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, 51-ви състав, на основание чл. 130 ГПК;
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Варна в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца;
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца, чрез процесуалния му представител
адв. Ивайло Ангелов, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: