РЕШЕНИЕ
№
402
гр.
Враца, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, I състав,
в публично съдебно заседание на 25.10.2023 г. /двадесет и пети октомври две
хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като
разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА адм. дело № 679 по описа на АдмС –
Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156, ал.1 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК), вр. чл. 129, ал. 7 от същия кодекс.
Образувано е по жалба на Ц.М.К. ***,
действащ чрез процесуалния си представител *К., против Решение по жалба срещу
акт за прихващане или възстановяване № 92/03.10.2022 г. на директора на
дирекция „ОДОП“ в ЦУ на НАП – Велико Търново.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения акт и потвърдилото го решение, поради
издаването им в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила, включително, че са необосновани спрямо действителните
факти по случая. Твърди се, че оспорващият е платил и дори предплатил по
признанието на ** на НАП – В. Търново, офис Враца суми за здравно осигуряване,
които напълно неправомерно са прихванати с АПВ. Сочи се, че органът
тенденциозно премълчава обстоятелството, че жалбоподателят е безработен по
здравословни причини и от 2022г. е навършил **, поради което не дължи нито
стотинка, позовавайки се и на Конституцията на Република България, съгласно
която здравеопазването е безплатно и никакви подзаконови актове не могат да
ѝ и се противопоставят.
В с.з и допълнително представена по
делото писмена защита се поддържат и доразвиват изложените в жалбата
съображения за незаконосъобразност на оспорения акт.
Ответникът – Директор на Дирекция ОДОП
– Велико Търново, чрез процесуалния си представител ** Т.Л. оспорва жалбата
като неоснователна и недоказана, а оспореното решение намира за правилно и
законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
По искане на жалбоподателя по делото е
назначена съдебно-икономическа експертиза, в която вещото лице да изчисли:
1. Каква е сумата, която се дължи от
жалбоподателя от 2014 г. до настоящия момент за здравни осигуровки по месеци;
2. Каква сума е внесъл жалбоподателят за
този период за здравно осигуряване
3. Какъв е остатъка от дължимата сума за
здравно осигуряване през този период и каква е сумата, която ТД на НАП – офис
Враца да прихване за здравно осигуряване за процесния период – от 01.09.2019 г.
до 01.09.2020 г.
По
делото са приети приложените от административния орган писмени доказателства,
представляващи административната преписка, образувана във връзка с издаване на
оспорения акт.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Резолюция № ПО-04000622054275-0РП-
001/04.05.2022г. е възложена проверка във връзка с постъпила служебна бележка с
изх. № С220006-181-0041006/04.05.2022г. от публичен изпълнител в сектор
„Обезпечаване и събиране на публични вземания“ - ИРМ Враца, за надвнесена сума
в размер на 305,78 лв. по изпълнително дело № **********/2010 г. със задължено
лице Ц.М.К.. В хода на извършената проверка органът по приходите е установил,
че с Разпореждане изх. № С 220006-125-0130105/04.05.2022 г. на публичен
изпълнител на основание чл. 219, във връзка с чл.240 от ДОПК е извършено
разпределение на постъпилата на 03.05.2022 г. сума в размер 1 064,10 лв., за
погасяване на изискуеми публични вземания в размер на 758,32 лв., след което се
е получил остатък от неразпределена сума в размер на 305,78 лв. С разпореждане
изх. № С 220006-035- 0258304/19.05.2022г. е прекратено производството по
принудително изпълнение на публични вземания по изпълнително дело №
**********/2010 г. на основание чл.225, ал.1, т.1 от ДОПК.
При извършена проверка в
информационната система на НАП /СУП/, органът по приходите е установил, че жалбоподателят
К. има задължения за здравно осигуряване по подадена от него Декларация обр.7 с
вх. № 960741/14.01.2014г. В Справка за общите задължения на Ц.М.К. към
20.05.2022г. е констатирано, че задълженията на лицето за здравно осигуряване
са общо в размер на 929,33 лв., в т. ч. главници в размер на 799,56 лв. за
периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2022 r., лихви общо в размер на 129,77 лв. за
отделните периоди от 26.10.2017 г. до 26.04.2022 г. Поради това органът по
приходите е достигнал до извода, че сумата в размер на 305,78 лв. постъпила по
сметката на принудително събиране на публични вземания и явяваща се надвнесена,
следва да бъде прихваната по реда на чл.128 -129 от ДОПК за погасяване на
изискуеми публични задължения. Издаден е АПВ № ПО № 04000622054275-004-
001/20.05.2022 г., с който са прихванати задължения за здравно осигуряване -
главници общо в размер на 305,78 лв. за периоди от 01.09.2019 г. до 30.09.2020
г., към който в табличен вид е приложена цитираната по-горе справка за общите
задължения на лицето. Актът е връчен на жалбоподателя на 15.07.2022 г., видно
от разписката /л. 30 гръб/.
Недоволен от отразеното в него К. го
оспорил с жалба пред Директора на ТД на НАП – Велико Търново, който е приел, че
констатациите на органа по приходите са правилни и с оспореното в настоящото
производство Решение № 92/03.10.2022г. е потвърдил АПВ № ПО №
04000622054275-004- 001/20.05.2022 г., като правилен и законосъобразен.
При така установените факти, съдът
приема от правна страна, че жалбата е подадена в срока по чл.
156, ал. 1 от ДОПК от адресата на акта, за когото е налице правен интерес
от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Компетентността на органа не е
оспорена от дружеството жалбоподател, но независимо от това съдът е длъжен да
извърши такава проверка в хода на съдебния контрол за законосъобразност на
акта. От представените по делото доказателства се установява, че обжалваният
АПВ е издаден от ** по приходите в ТД на НАП – Велико Търново, в съответствие с
повелята на чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, на когото съгласно чл.
129, ал. 2, т. 2 от ДОПК с резолюция е възложено извършването на проверка
относно основанието за прихващане или възстановяване на надвнесена сума и който
се явява компетентен орган, действал в кръга на предоставените му в закона
правомощия, като актът е издаден в едномесечния срок по чл.
129, ал. 3 от ДОПК.
При извършена служебната проверка за
законосъобразност на акта не се установяват допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, които да налагат неговата отмяна на
това основание като незаконосъобразен.
Съгласно чл. 129, ал. 1 ДОПК прихващането или
възстановяването на недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни
осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени
санкции се извършва по два способа: служебно по инициатива на органа по
приходите или по писмено искане на данъчно задълженото лице. В случая производството
по издаване на процесния АПВ е започнало по инициатива на органа след извършена
проверка на основание чл.129,
ал.2, т.2 ДОПК, предвиждащ такава процесуална възможност.
В хода на тази проверка органът по
приходите е установил, че с разпореждане изх. № С
220006-125-0130105/04.05.2022г. на публичния изпълнител на основание чл.219,
във връзка с чл.240 от ДОПК е извършено разпределение на постъпилата на
03.05.2022 г. сума в размер 1 064,10 лв., за погасяване на изискуеми публични
вземания в размер на 758,32 лв., след което се е получил остатък от
неразпределена сума в размер на 305,78 лв. След като задължението по публичното
вземане било погасено изцяло, с разпореждане на публичния изпълнител изх. № С
220006-035- 0258304/19.05.2022 г. на основание чл. 225, ал. 1, т. 1 от ДОПК
производството по изпълнително дело № **********/2010 г. е прекратено. От
направена справка във вр. с възложената проверка в информационната система на
НАП е установено, че жалбоподателят К. има задължения за здравно осигуряване по
подадена от него Декларация обр. 7 с вх. № 960741/14.01.2014 г., които съгласно
приложената като доказателство по делото справка възлизат в размер на 929,33
лв., в т. ч. главници в размер на 799,56 лв. за периода от 01.09.2019 г. до
30.04.2022 г. и лихви общо в размер на 129,77 лв. за отделните периоди от
26.10.2017 г. до 26.04.2022 г. При тези констатации правилно с издадения АПВ надвнесената
сума в размер на 305,78 лв. е прихваната по реда на чл. 128 – 129 ДОПК за
погасяване на задължения за здравно осигуряване за периоди от 01.09.2019 г. до
30.09.2020 г.
Същото се потвърждава и от приетото
като обективно и безпристрастно дадено заключение в съдебно-икономическата
експертиза. Съгласно изчисленията на вещото лице, към датата на издаване на АПВ
по данъчно осигурителната сметка на жалбоподателя са били дължими и изискуеми
здравните осигуровки за периода от 01.09.2019 г. до 31.03.2022 г. в размер на
771,16 лв., като разликата със справката на органа по приходите се дължи на
обстоятелството, че последната обхваща периода до 26.04.2022 г.
Изложените от процесуалния
представител на жалбоподателя доводи, че последният е ** и от 2022 г. е в **,
поради което не дължи нито стотинка за здравни осигуровки са неоснователни, както
защото не са подкрепени с никакви доказателства, така и защото не кореспондират
с относимата правна уредба.
По делото няма данни, че оспорващият е
регистриран като безработен и получава обезщетение за безработица, което на
основание чл. 40, ал. 1, т. 8 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, би го
освободило от задължението за внасяне на здравно осигурителни вноски, като
същите са за сметка на държавния бюджет и се внасят до 10-о число на месеца,
следващ този, за който се отнасят. Липсват и доказателства, установяващи обстоятелствата
по чл. 40, ал. 2 от ЗЗО, съгласно който за сметка на държавния бюджет се
осигуряват - ветераните от войните, военноинвалидите и военнопострадалите,
които не са здравно осигурени по друг ред; лицата с увреждания, пострадали при
природни бедствия и аварии; пострадалите при изпълнение на служебния си дълг
служители на Министерството на вътрешните работи; пострадалите при изпълнение
на служебните си задължения държавни служители по Закона за Държавна
агенция "Разузнаване"; пострадалите при изпълнение на служебните
си задължения офицери и сержанти по Закона за Националната
служба за охрана и държавните служители.
Категорично липсват и условията по
ал.3 от същата законова разпоредба, която в десет точки лимитативно изброява
лицата, чиито здравно осигурителни вноски са за сметка на държавния бюджет,
сред които лица жалбоподателят не е.
Обстоятелство, че към 2022 г. К. е
навършил **, каквито твърдения са изтъкнати от защитата е ирелевантно по
отношение на задължението за внасяне на здравно осигурителни вноски. След като
по делото няма данни, липсват и твърдения, че жалбоподателят е *, то възрастта
се явява необходимо, но не достатъчно условие, за да бъде освободен същия от
това задължение.
Съгласно чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО
лицата, които не подлежат на осигуряване по ал.1, 2 и 3, са длъжни да: 1/
внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината
от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица,
определен със Закона за бюджета на държавно обществено осигуряване - до 25-о
число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно
изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като
окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване. Съгласно т. 2 от същата алинея, тези лица подават декларация в срок до 25-о число на месеца,
следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба
на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т.
1 и избрания осигурителен доход. Тази наредба, както правилно е посочил
ответника в решението, с което е потвърден АПВ е Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица
(отм., действаща до 31.12 2019 г.) и Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица (в сила от 03.01.2020 г.) Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. и чл. 2, ал. 6 от Наредба № Н-13 /17.12.2019г.
самоосигуряващите се лица, които имат задължение за внасяне на вноски на
основание чл.40, ал.5, т.1 от Закона за здравното осигуряване. Същите подават в
териториална дирекция на Национална агенция за приходите декларация образец № 7
за възникване на задължението за внасяне на вноски на това основание, в която
вписват: 1/ имената по документ за самоличност, единният граждански номер/личен
номер на чужденец (служебен номер) 2/ началната дата от периода за който
възниква задължение за внасяне на вноски на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от
Закона за здравното осигуряване.
Именно такава Декларация образец 7 е
подал оспорващия с вх. № 960741/14.01.2014 г., в която е посочил начална дата -
01.12.2010 г., на която възниква задължението му за внасяне на
здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, като в
периода до 30.04.2022г. няма подавани уведомления за сключвани трудови договори
по реда на КТ, няма подавани декларации обр. 1 и обр. 6 съгласно Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. (отм., действаща до 31.12.2019 г. ) и Наредба №
Н-13/17.12.2019 г. (в сила от 03.01.2020 г.) на МФ, годишни данъчни декларации
по чл. 50 от ЗДДФЛ и справки за изплатени доходи по чл. 73 от ЗДДФЛ.
Не се установяват изложените в жалбата
твърдения, че оспорващият е платил и предплатил здравно осигурителните си
вноски. Напротив, от представените и анализирани по делото доказателства се установява
нерегулярно внасяне на месечно дължимите вноски за здравно осигуряване. От
представената справка от информационната система на НАП, се установява, че от
направените през 2019г. 4 вноски на обща стойност 220 лв. са погасени
задължения по декларация обр. 7 за
периода от 01.08.2018 г. до 31.05.2019 г. и част от сумата за м.06.2019 г. На
03.05.2022 г. е направен превод в размер на 62,44 лв., като със същия са
погасени задължения за здравно осигуряване по декларация обр.7 за остатъка от
сумата за месец м.06.2019 г., за м.07.2019 г., м.08.2019 г. и част от сумата за
м.09.2019 г. /1,24 лв./. Поради това правилно от органа по приходите с АПВ №
П0-04000622054275-004-001/20.05.2022 г. са прихванати задължения за вноски за
здравно осигуряване - главници общо в размер на 305,78 лв. за периоди от
01.09.2019 г. до 30.09.2020 г., а именно: за м.09.2019 г. останалата сума до
пълния размер от 22,40 лв. - 21,16 лв., за м.10.2019 г., м.11.2019 г.,
м.12.2019 г. по 22,40 лв., за м.01.2020 г., м.02.2020 г., м.03.2020 г.,
м.04.2020 г., м.05.2020 г., м.06.2020 г., м.07.2020 г., м.08.2020 г. /8 месеца/
по 24,40 лв. и за м.09.2020 г. - 22,22 лв.
Тези данни напълно съвпадат със
заключението на вещото лице, според което към датата на последно получената
сума - 03.05.2022г. с постъпилите суми са погасени задълженията за здравни
осигуровки за периода от 01.12.2010 г. до 31.08.2019 г. и е платена част от
дължимата вноска за м. 9.2019 г. – 1,24 лв, с остатък за плащане от вноската за
м. 9.2019 г.- 21.16 лв.
Съгласно чл. 129, ал. 1 от ДОПК прихващането или възстановяването може да се
извършва до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща
годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е
предвидено друго. При тази законова регламентация и с оглед обстоятелството, че
с прихванатата сума са погасени задължения за здравно осигурителни вноски за
периода от м. 9.2019 до м. 9.2020 г. е видно, че вземането не е погасено по
давност.
Изложените в жалбата и доразвити в
писмените бележки доводи, че *** В.Й. незаконно е продал две несеквистируеми
ниви на жалбоподателя, както и за наложени дисциплинарни наказания и образувана
прокурорска проверка срещу същия, са извън предмета на делото и не следва да се
обсъждат в настоящото производство.
Гореизложеното налага извод, че
оспореният в настоящото производство Акт за прихващане и възстановяване е
издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в
съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу
него е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на спора се явява
основателно искането на ответника за присъждане на разноски и при липса на
възражения за прекомерност жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
сумата в размер на 400,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.
160, ал. 1 и ал.
2 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.М.К. ***, против Решение
по жалба срещу акт за прихващане или възстановяване № 92/03.10.2022 г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“ в ЦУ на НАП – Велико Търново.
ОСЪЖДА Ц.М.К. ***, да заплати на „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ в ЦУ на НАП сумата от 400,00 лева,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване чрез
АдмС – Враца, пред ВАС – София, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: