Решение по дело №5/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юли 2020 г. (в сила от 29 юли 2020 г.)
Съдия: Павлина Тонева Борисова
Дело: 20207060700005
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

148

 

гр. Велико Търново, 10.07.2020 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд - Велико Търново, четвърти състав, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:


                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛИНА ТОНЕВА                                                                                                           

при участието на секретаря В.Г., изслуша докл***аното от съдия Тонева Адм. дело5 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

 

Образувано е по жалба на С.Д.С.,  ЕГН **********, с адрес ***, чрез ***окат Ц.Д. ***, против Решение № 1012-04-121#1/16.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане № РО-5-04-00675377/08.11.2019 г.  на Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Велико Търново. С потвърденото по административен ред Разпореждане на основание чл.110, ал. 3 от КСО е разпоредено събиране на сума по ревизионен акт за начет № РМ-5-04-00667629/24.10.2019 г. в размер на 1788.39 лв., от които главница 1458.49 лв. и лихва 329.90 лв.

В жалбата са наведени доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно, като издадено при нарушаване на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Излага, че в процесното разпореждане не са посочени фактическите и правни основания за събиране на посочените в него суми. Твърди, че административният орган не е разграничил отделните хипотези от дейността на медицинските експерти, а се е задоволил да отчете факта на отмененото решение на ТЕЛК, като е свързал формално този факт с хипотезата на нарушение на нормативните разпоредби по издаването на решението на ТЕЛК. При регламентиране на отговорността на органите на медицинската експертиза на работоспособността по чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от  КСО законодателят е имал предвид да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън рамките на професионално вътрешно убеждение, а именно при умишлено неглижиране на доказателства или отбелязване на неверни данни в медицинската документация. Счита, че не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. В настоящия случай не е доказано виновно поведение на д-р С.Д.С. – консултант – пулмолог към ТЕЛК Павликени, не са изложени мотиви относно това, в какво се изразява „нарушаването на нормативните разпоредби“ при издаването на отмененото ЕР на ТЕЛК, даващо основание за реализиране на имуществената отговорност на членовете на състава на ТЕЛК, в частност на д-р С.. От съда се иска да отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърденото с него разпореждане. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител ***. Д. жалбоподателят поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и допълнителни аргументи развити в хода на устните състезания и в писмена защита. Прави искане за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител *** Н.М., оспорва жалбата. В хода на устните състезания и в писмена защита излага доводи за съответствието на обжалваното решение с материалноправните разпоредби на закона. Счита, че е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, който е годно основание за търсене на отговорност от членовете на състава на ТЕЛК по реда на чл. 110, ал. 1 от КСО. Твърди да е налице пряка причинно - следствена връзка между вредоносния резултат и допуснатите от членовете на ТЕЛК нарушения на правни норми. Навежда доводи, че решението на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново е мотивирано, правилно и законосъобразно. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на ***окатското възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № ЗР-5-04-00665785/21.10.2019 г. на ръководителя на ТП на НОИ -Велико Търново, на основание чл. 107 от КСО е извършена частична ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на ТЕЛК на МБАЛ - Павликени” ЕООД от К.Д.А.– главен инспектор по осигуряването и Д.К.Н. – инспектор по осигуряването. Ревизията обхваща периода от 15.02.2017 г. до 31.01.2018 г.

Ревизията била във връзка с неправомерно изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Т.Г.К., ЕГН **********, отпусната от отдел „Пенсии“. В хода на ревизията са проверени следните документи: Разпореждане № ********** от 17.03.2017 г., Сметка за н***зета пенсия, Разпореждане № 2107-04-24#3 от 10.01.2018 г., Разпореждане № 2107-04-24#4 от 14.08.2019 г., Експертно решение (ЕР) с № 0396 от заседание № 029 от 15.02.2017 г. на ТЕЛК към „МБАЛ - Павликени” ЕООД, Решение № 1437 от заседание № 011 от 14.03.2017 г. на медицинската комисия (МК) към ТП на НОИ – Велико Търново, жалба изх. № 1029-04-3776/14.03.2017 г., заведена под № 2610/22.03.2017 г. на МК към ТП на НОИ – Велико Търново, ЕР № 1107 от заседание № 187 от 07.12.2017 г. на НЕЛК и други документи (писма, обратни разписки).

Въз основа на така извършената по документи проверка, ревизиращият орган е установил, че Експертно решение № 0396 от зас. № 029 от 15.02.2017 г. на ТЕЛК към „МБАЛ - Павликени” ЕООД, с което на лицето Т.Г.К.е определена оценка на работоспособността 74 % трайно намалена работоспособност (ТНР) със срок на определения процент ТНР 3 години и дата на инвалидизиране 23.08.2002 г., е обжалвано от Медицинската комисия при ТП на НОИ – Велико Търново пред НЕЛК с Решение № 1437 от зас. № 011 от 14.03.2017 г. на Медицинската комисия при ТП на НОИ – Велико Търново по отношение на оценката (процента) трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане).

С Експертно решение №  № 1107 от зас. № 187 от 07.12.2017 г. НЕЛК – специализиран състав по хирургични болести, отменя Експертно решение № 0396 от зас. № 029 от 15.02.2017 г. на ТЕЛК към „МБАЛ - Павликени” ЕООД и връща за ново освидетелстване, съобразно с направените забележки и препоръки.  В решението е посочено, че решението е взето по документи предвид обстоятелството, че лицето, след като е поканено, не се е явило на преглед. НЕЛК по хирургични болести взема решение след преглед на медицинската документация като приема, че тя е недостатъчна за определяне на процента неработоспособност. НЕЛК по хирургични болести коментира липсата на първична медицинска документация за диагностициране, проследяване и лечение на евентуален рефлукс езофагит и необходимостта от осъществяване на горна и долна ендоскопия, проследяване на хемопоезата, подробна консултация от гастроентеролог за необходимостта от провеждано лечение. В решението като мотиви за връщане за ново освидетелстване са посочени „… поради съществени нарушения на изискванията на чл. 62 и чл. 63, ал. 1 на НМЕ/2010 г. Съгласно чл. 39, ал. 1, т. 12 на ПУОРОМЕРКМЕ/2010 г. следва ТЕЛК да обсъди гореизложените препоръки.“

С Разпореждане № ********** от 17.03.2017 г. на Ръководителя на „ПО“ при TP на НОИ – Велико Търново, на Т.Г.К.е определена лична социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на основание чл. 98, ал. 7 от КСО, считано от 15.02.2017 г. Пенсията е определена въз основа на Експертно решение № 0396 от зас. № 029 от 15.02.2017 г. на ТЕЛК към „МБАЛ - Павликени” ЕООД, е което на К. е определена 74 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане/ Същата е отпусната до окончателно приключване на процедурата по освидетелстване на лицето.

С Разпореждане № 2107-04-24#3 от 10.01.2018 г. на Ръководителя на „ПО“ при TP на НОИ – Велико Търново личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Т.Г.К.е спряна, считано от 04.01.2018 г., на основание чл. 95, ал. 2 от КСО.

С Експертно решение № 0453 от зас. № 038 от 22.02.2018 г. на ТЕЛК към „МБАЛ - Павликени” ЕООД, на Т.Г.К.е определена оценка на работоспособността 80 % трайно намалена работоспособност (ТНР) със срок на определения процент ТНР 3 години. Решението е обжалвано от Медицинската комисия при ТП на НОИ – Велико Търново пред НЕЛК .

Междувременно К. е подала заявление вх. № 2107-04-19/07.03.2018 г. да й бъде възстановена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и с разпореждане № ********** от 29.03.2018 г. й е определена от 04.01.2018 г. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 98, ал. 7 от КСО.

С Експертно решение № 0775 от зас. № 069 от 11.04.2019 г. НЕЛК – специализиран състав по хирургични болести, отменя Експертно решение № 0453 от зас. № 038 от 22.02.2018 г. на ТЕЛК към „МБАЛ - Павликени” ЕООД и определя на Т.Г.К.40 % трайно намалена работоспособност (ТНР) със срок на определения процент ТНР 3 години.

С Разпореждане № 2107-04-24#4 от 14.08.2019 г. на Ръководителя на „ПО“ при TP на НОИ – Велико Търново са отменени разпореждане № **********/17.03.2017 г. и № **********/29.03.2018 г., отказано е възстановяването на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Т.Г.К., отказано е отпускането на социална пенсия за инвалидност на лицето и е прекратено производството по заявление вх. № 2107-04-19/07.03.2018 г.

Въз основа на тези данни е направен извод, че в резултат на незаконосъобразното Експертно решение № 0396 от зас. № 029 от 15.02.2017 г. на ТЕЛК към „МБАЛ - Павликени” ЕООД, издадено от д-р А.Н.Л.-Х., д-р Н.А.Н., д-р Р.Б.Р. и д-р С.Д.С., на Т.Г.К.неправилно е била изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 1458.49 лв. за периода от 15.02.2017 г. до 31.01.2018 г. Посочено е, че сумата представлява щета, която се изразява в реално намаляване на имуществото на ДОО поради извършените от осигурителния орган разходи за неправилно изплатена пенсия.

При това положение, на основание чл. 110, ал. 1 от КСО, е издаден Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-00667629/24.10.2019 г., с който на ревизираните лица А.Н.Л.-Х., Н.А.Н., Р.Б.Р. и С.Д.С. е установено задължение за възстановяване в размер на 1788.38 лв., от които главница 1458.49 лв. и лихва в размер на 329.90 лв., начислена към 24.10.2019 г., произтичащи от неправилно изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като „С влязло в сила Решение № 1107 от 2017-12-07 г. на НЕЛК е отменен ЕР с № 0396 от заседание № 029 от 15.02.2017 г. на  ТЕЛК към „МБАЛ - Павликени” ЕООД , издаден от посочените лекари.“

След връчване на РА за начет, от страна на д-р С. е подадено възражение. Ревизиращите органи са изготвили в тази връзка Мотивирано заключение изх. № 4022-04-93#6 от 07.11.2019 г.

Въз основа на посочения РА за начет е издадено Разпореждане № РО-5-04-00675377/08.11.2019 г. на Ръководителя на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване, с което е разпоредено А.Н.Л.-Х., Н.А.Н., Р.Б.Р. и С.Д.С., да внесат определената с ревизионния акт сума в размер на 1788.38 лв., от които главница 1458.49 лв. и лихва в размер на 329.90 лв. по сметка на ТП на НОИ – Велико Търново.

Този резултат е оспорен от С.Д.С. пред Директора на ТП на НОИ – Велико Търново (жалба вх. № 1012-04-121 от 18.11.2019 г.), който с Решение № 1012-04-121#1/16.12.2019 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна и недоказана.

Решението е съобщено на С. на 18.12.2019 г., видно от съдържащото се в делото изместие за доставяне. Жалбата срещу него е подадена по пощата на 27.12.2019 г., видно от пощенското клеймо на приложения пощенски плик.

В съдебната фаза на производството от ответника са представени документите от административната преписка, съгласно съдържащ се опис. Служебно са изискани от отметника и приобщени писмени доказателства.

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена от правоимащо лице, срещу подлежащ на оспорване административен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т. е решението е мотивирано, така както изисква разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. Същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне  и при спазване на административнопроизводствените правила.

Относно приложимия и приложен материален закон:

Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО контролните органи на НОИ съставят на физически лица или на юридически лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи включително неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актовете на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. Съгласно чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) експертизата на трайно намалената работоспособност (ТНР) включва определянето на обстоятелствата от т. 1-9, а експертизата на вида и степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т. 1- 5. Съгласно чл. 62 от Наредбата видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Съгласно разпоредбата на чл. 63 от НМЕ wстановеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Според ал. 2 на чл. 63 НМЕ когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в приложение № 1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва „във връзка с точка ...“ и се прави подробна обосновка.

Анализа на цитираната уредба дава основание за правен извод, че експертизата, изразена в решение на ТЕЛК и НЕЛК е професионална дейност на специалисти със специална подготовка, натоварени със задача да установяват факти, свързани със здравословното състояние на освидетелстваните лица, които факти и цели са предвидени в нормативната уредба за нуждите на различни административни производства, включително и тези, уредени по КСО. Тази дейност на експертна оценка се извършва по предвидените нормативни правила, но съдържа и субективната преценка на отделните специалисти - членовете на ТЕЛК и НЕЛК, в което се изразява професионалния характер на експертизата.

Настоящият състав на съда не споделя изводите за нарушаване на нормативните разпоредби, при издаване на Експертно решение № 0396 от зас. № 029 от 15.02.2017 г. на ТЕЛК към „МБАЛ - Павликени” ЕООД, като под „нарушения на нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската експертиза“ следва да разбират нарушения на законовите изисквания, уреждащи процедурата по тяхното издаване, съдържанието и формата на индивидуалния административен акт, но не и разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит.

Актовете на медицинската експертиза са експертни становища за заболяването и неговото отражение върху работоспособността на освидетелстваното лице, становище за установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения функционален дефицит, довели до трайно намалена работоспособност. От друга страна актовете на медицинската експертиза са индивидуални административни актове, за които са приложими общите и специални разпоредби за издаването им. В тази връзка следва да се посочи, че отмененото Експертно решение № 0396 от зас. № 029 от 15.02.2017 г. на ТЕЛК към „МБАЛ - Павликени” ЕООД е взето на база наличната медицинска документация (амбулаторен преглед и изследвания) и след преглед на освидетелстваното лице Т.Г.К.съгласно чл. 62 от НМЕ.

От друга страна, за да отмени решението на ТЕЛК и да върне за ново освидетелстване, НЕЛК се е ограничил единствено с разглеждането на случая по документи, без да извърши преглед на освидетелстваното лице. Като причина за постановяване на процесния резултат НЕЛК посочва, че призовано редовно с получено, подписано от лицето известие за доставяне, същото не се яви за преглед; до приключване на административното производство лицето не представи писмено основателна причина за неявяването си. Неявяването е прието за нежелание от негова страна за установяване на фактическото му състояние. Тук е мястото да се посочи, че в случаи от категорията на процесния членовете на ТЕЛК не могат да носят отговорност за поведението на освидетелстваното лице пред НЕЛК, което изключва възможността да бъде ангажирана отговорността им по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО.

Страните не спорят по размера на определената щета на държавното обществено осигуряване като главница, изчислена под формата на изплатената пенсия и начислените лихви.

Спорът е по основанието за нейната дължимост предвид приложимия материален закон при определяне на крайната оценка на трайно намалената работоспособност и досежно законосъобразността по начина на реализиране на административната отговорност.

Според трайната практика на ВАС, експертните решения имат двояк характер - на медицински заключения и административни актове, като органите на медицинската експертиза във всички случаи действат в условията на обвързана компетентност, т. е. при конкретно определени правомощия, свързани с оценка на здравословното състояние на освидетелстваните лица, тяхната временна неработоспособност, срокът за това, трайно намалена или загубена работоспособност, нейният процент, датата на възникването и, срокът на действие, причинната връзка между това състояние и условията на работа, трудовата препоръка и рехабилитация.

Реализирането на отговорността по реда на чл. 110 от КСО е за вреди, причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Под „нарушения на нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската експертиза“ следва да разбира извършени нарушения на въведени с правна норма правила и материални предпоставки. Поради това не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Това е така, тъй като членовете на медицинската експертиза са лица с професионална и специална подготовка в определена област на здравеопазването и поради това им е възложена тази специална функция за оценка на здравословното състояние към определен момент с която оценка се свързват определени законови последици. Тази професионална оценка се извършва по правилата за медицинската експертиза и се изразява в свободна независима субективна страна при оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние. Тази оценка може да бъде в определени рамки, в който диапазон експертите определят своето заключение и за което те не могат да носят отговорност за професионалната си дейност. Наред с това има и оценка която при наличието на определени факти следва определен точен извод (оценка) по съдържание определен от правна норма. Професионалната дейност на експертите в този случай се състои в това да бъдат установени правно значимите факти във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното лице от които факти следва и законовата оценка. В настоящият случай е налице първата от описаните хипотези, в която експертите са установили фактите според професионалната си подготовка и са определили процента ТНР в диапазоните „от – до“, за която дейност не могат да носят отговорност.

Административният орган в своето решение не е разграничил отделните хипотези от дейността на медицинските експерти, а се е задоволил да отчете факта на отменено решение на ТЕЛК, като е свързал формално този факт с хипотезата на нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. Тази връзка не е автоматична и следва да бъде установявана във всеки един конкретен случай.

Всяко решение на ТЕЛК и НЕЛК като резултат на действия и заключения е регламентирана от нормативни разпоредби дейност по издаването им, но не това се има предвид в хипотезата в разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО. Целта на закона е да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън нормалната неприкосновена субективна професионална оценка на членовете на ТЕЛК.

При регламентиране на отговорността на органите на медицинската експертиза на работоспособността по чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от КСО законодателят е имал предвид да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън рамките на професионално вътрешно убеждение, а именно при умишлено неглижиране на доказателства или отбелязване на неверни данни в медицинската документация (в същия смисъл решение № 4265/05.04.2017 г. по адм. д. № 3895/2016 г. на ВАС, VI о. и решение № 6672/29.05.2017г по адм. дело № 2169/2016г на ВАС, VI о.).

В настоящият случай не е установено, нито се твърди, от ТЕЛК да е допуснато нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална страна, като например да не е взета предвид изобщо медицинската документация, каквато е била представена и е налице, да е нарушена процедурата по издаване на решението или е налице действие или бездействие, изискуемо според правната норма. Административният орган не е доказал виновно поведение на С.Д.С. – лекар - член на ТЕЛК, не е изложил и мотиви относно това, в какво се изразява „нарушаването на нормативните разпоредби“ при издаването на отмененото ЕР на ТЕЛК, даващи основание за реализиране на имуществената отговорност на членовете от състава му.

И не на последно място, не е спорно, че са направени осигурителни разходи за изплащане на пенсия за инвалидност на К., но тези разходи са направени на основание на законовата разпоредба на чл. 98, ал. 7 от КСО, която предвижда, че ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда, по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност, в размер на социалната пенсия за старост, т. е. предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт, е предвидено в закона, и следователно изплащането на личната пенсия за инвалидност в определения размер, е осъществено на правно основание, поради което следва, че осигурителните разходи за изплатената пенсия не са причинени пряко от отмененото експертно решение на органа на медицинската експертиза - ТЕЛК. С оглед гореизложеното, в случая не е осъществен съставът на чл.110, ал.1 от КСО и не са налице условия за ангажиране на имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК, в частност на д-р С.. (В този смисъл Решение № 1690 от 09.02.2017 г. на ВАС по адм. д. 2256/2016 г., VI о., Решение № 9108 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9170/2015 г., VI о., Решение № 4297 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2015 г., VI о., Решение № 12735/ 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8492/ 2016 г., VI о., Решение № 4265/ 05.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3895/ 2016 г., VI о. и др.).

Изложените съображения обосновават крайния извод за незаконосъобразност на Решение № 1012-04-121#1/16.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане № РО-5-04-00675377/08.11.2019 г.  на Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Велико Търново, поради което същото ще следва да бъде отменено.

 

 

 

 

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, своевременно заявената претенция за присъждане на жалбоподателя на ***окатско възнаграждение е частично основателно. Жалбоподателят претендира разноски в размер на 510.00 лв., от които 10.00 лв. заплатена държавна такса и 500.00 лв. ***окатско възнаграждение. След като съобрази ваправеното от ответника възражение за прекомерност на ***окатското възнаграждение и разпоредбата на чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на ***окатските възнаграждения, съдът намира, че искането за разноски за ***окатско възнаграждение е основателно до размера от 300.00 лв. Поради изложеното в полза на жалбоподателя С.Д.С. следва да се присъдят разноски в размер на 310.00 лв., от които 10.00 лв. заплатена държавна такса и 300.00 лв. ***окатско възнаграждение.

 

 

 

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на С.Д.С.,  ЕГН **********, с адрес ***, Решение № 1012-04-121#1/16.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане № РО-5-04-00675377/08.11.2019 г.  на Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Велико Търново, за събиране на суми по акт за начет № РМ-5-04-00667629/24.10.2019 г. в размер на 1788.39 лв., от които главница 1458.49 лв. и лихва 329.90 лв.

 

 

 

 

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Велико Търново да заплати на С.Д.С.,  ЕГН **********, с адрес *** сума в размер на 310.00 (триста и десет) лева, представляващи разноски поделото.

 

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: