О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
06.01.2020г., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на шести януари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Галина Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
След като разгледа гр.д.№591/2019г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по частна жалба, подадена от Г.А.Х., ЕГН ********** *** срещу определение на Кюстендилския районен съд по гр.д.№1333/2019г.
С посоченото определение на Кюстендилския районен съд е върната подадена от жалбоподателя искова молба и производството е прекратено, поради недопустимост на иска, като предявен след изтичане на законоустановения срок – пар.22 от пзр НА ЗИДЗСПЗЗ(ДВ бр.13/2007г.).
В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно, със същото се постановява отказ за образуване на производство, прегражда пътя му за защита право на собственост върху имоти, описани в исковата молба.Изложено е, че на основание Конституцията на България частната собственост е неприкосновена, като вместо да му бъде предоставено право на защита, става точно обратното.Изразява становище за противоконституционност на пар.22 от ППЗСПЗЗ, за противоречие със ЗС.Моли за отмяна на определението и връщането му на районния съд за започване на гражданско съдопроизводство.
Въззивният съд констатира, че посочената жалба е подадена в срок.По силата на пар.16 от ПЗР на ЗСПЗЗ жалбоподателят не дължи държавна такса.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Производството пред КнРС е образувано по искова молба, подадена от Г.Х. срещу ОС”Земеделие и гори” Кюстендил.Ищецът е посочил, че е наследник по закон на Ц.А.Х.б.ж. на гр.Кюстендил, която е притежавала нива от 0.500 дка, в землището на гр.Кюстендил, находяща се до някогошното поделение, казарма в града при съседи: С.С., К.И., С.Б., както и на лицата С.А.Ш.и Г.А. Ш., които са притежавали приживе земеделски имот: върташевско лоцзе, с площ от 0.300 кв.м. в землището на с.Грамаждано, общ.Кюстендил, при граници и съседи: С.С., А. А.- К. и от две страни път.Заявил е, че посочените лица не са предявили претенции за възстановяване правото им на собственост върху посочените имоти, като в качеството на техен наследник моли за постановяване на решение с което да бъде признато право на възстановяване на собствеността върху тези имоти.
Към исковата молба са представени удостоверение изх.№94-г.210/21.08.2014г., издадено от Община Кюстендил, заверени по реда на чл.183 ГПК заявление декларация до ТКЗС от Ц. Т. Х., удостоверение №69/21.10.2008г., удостоверение за наследници на Ц. А. Х., б.ж. на гр.Кюстендил, починала на 27.10.1963г., декларация за идентичност на имена, удостоверение за участие на ищеца в бойни действия по време на война серия Б №8471 от 02.03.2016г., ксерокопие от негова снимка.
При тези обстоятелства районният съд е прекратил производсттвото след като е счел, че е предявен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, който е недопустим, с оглед установения с пар.22 от ЗИДЗСПЗЗ ДВ бр.13/2007г. срок.
Определението е правилно.Съображения:
Формулирания в исковата молба петитум и изложените обстоятелства сочат на търсена защита по реда на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. Осъществяването на правото на възстановяване на собствеността върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации не е по силата на закона, а е поставено в зависимост от извършването на определено действие от страна на собственика или наследниците на същия - подаване на заявление в общинската служба по земеделие и гори по местонахождението на имотите в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ. За лицата, пропуснали да подадат заявление в този срок, законодателят е предвидил, че правото на възстановяване следва да се упражни чрез иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, предявяването на който също е ограничено със срок. С разпоредбите на пар. 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр. 13/9.02.2007 г.) крайният срок за това е определен на 3 месеца от влизането в сила на тези норми и е изтекъл на 13.05.2007 г. Неупражняването на правото на иск в определения законов срок погасява субективното материално право на възстановяване на собствеността, т. е. тези норми имат материалноправен характер и са императивни, а определения с тях краен срок за предявяване на иск е преклузивен.С изтичането на този срок правото на иск се погасява, което обоснова извод за недопустимост на предявения иск.
Въззивният съд не е компетентен да се произнесе по твърдения за противоконституционност на разпоредбата на пар.22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.Нормата би била неприложима, ако е обявена за противоконституционна по надлежния ред от Конституционния съд – арг. чл.22, ал.2 от ЗКС.От друга страна съдът не може да инициира производство за прогласяване на противоконституционност с оглед нормата на чл.16, ал.1 ЗКС вр. с чл.150 от Конституцията, по силата на които с такова право разполагат определени органи и лица, сред които рещаващия състав не попада.
Съгласно чл. 1 от ЗСПЗЗ този закон урежда собствеността и ползването на земеделските земи, а според чл.1 от ЗС този закон урежда собствеността, другите вещни права и тяхното придобиване, изгубване и защита, както и владението и вписванията.Двата закона се намират в отношения на специален към общ, поради което липсва основание за разсъждения относно противоречие на актове от различна степен.Възможността за защита на правото на собственост с оглед разписаното в ЗС не е ограничено със срок, но и липсва норма позволяваща на съда да изследва дали установеното със специален закон изключение от дадената обща уредба на материята е необосновано с оглед естеството на обществените отношения защитени от него и в този смисъл да игнорира приложимата специална норма.
Предвид изложеното, обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава определение на Кюстендилския районен съд от 17.07.2019г. по гр.д.№1333/2019г. с което производството по делото е прекратено, а подадена от Г.А.Х., ЕГН ********** с адрес *** искова молба е върната.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: