Р Е Ш Е Н И Е №39
гр. ВРАЦА, 13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 29.01.2020 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Веселка Николова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N`604 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на осн. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 16433/24.09.19 г. на ООД "Карго
планет" с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София
срещу решение на районен съд гр. Враца № 701/08.08.2019 г. постановено по гр.
д. № 727/19 г. по описа на същия съд, с което районен съд е ОТХВЪРЛИЛ изцяло
предявените от дружеството жалбоподател срещу ответниците АД
"Вратица-Враца", със седалище гр. Враца и физическото лице И.Г. ***
установителни искове с правно осн. чл. 422 от ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 535 и сл. от ТЗ за признаване за установено, че ответниците дължат
солидарно на ищеца-въззивник сумата 5 400 лв. представляваща задължение по
запис на заповед от 29.03.16 г., с падеж за плащане на 30.04.16 г., за която
сума е издадена заповед за незабавно изп. на парично задължение № 2903/30.10.18
г. по ч. гр. дело № 4585/18 г. на районен съд гр. Враца.
След излагане и анализ на фактическите обстоятелства по спора,
въззивникът навежда оплакване за допуснати от първостепенния съд нарушения на
материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост на акта.
Намира, че неправилно районен съд приел, че процесният запис на заповед е
подписан във вр. с контретен договор за превоз между страните и в тази връзка,
задължението по договора е изплатено от ответника юридическо лице, при което
същото /задължението/ е погасено. Въззивникът намира, че съдът не е обсъдил
представените по делото доказателства подробно и в тяхната цялост, което довело
до липса на мотиви за основния правен извод за неоснователност на предявения
иск.
При заявените оплаквания, дружеството моли за отмяна на атакувания акт
и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с уважаване на
предявените искове срещу двамата ответници.
Възизивникът претендира съдебни разноски.
Ответниците, АД "Вратица-Враца" и И. К., чрез адв. Г. от Вр. Адв. Колегия,
представят отговор, в който подробно мотивират становище на неоснователност на
въззивната жалба.
Ответниците претендират да им се присъдят съдебни разноски.
Страните нямат доказателствени искания.
Съдът, като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане
жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване и след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото приема за установено от
фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което и в рамките на
ограничения въззив настоящата инстанция се произнася по приложението на
императивни правни норми и доводите в жалбата.
В производството по ч.гр.д. № 4585/2018 г. на ВрРС е удовлетворено
заявлението на ООД "Карго Планет" с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, като е издадена Заповед № 2903/30.10.2018 г. за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, т. 9, предл. 1 от ГПК спрямо
солидарните длъжници АД "Вратица Враца" със седалище и адрес на
управление гр.Враца и физическото лице И.Г. К. с ЕГН ********** ***, последния
в качеството си на авалист, за вземане произтичащо от Запис на заповед с дата
на издаване-29.03.2016 г., а именно: за сума в размер на 5 400 лева, ведно със
законната лихва от датата на заявлението 23.10.18 г. до окончателното изплащане
на същата.
Поради депозирано заявление чл. 414 от ГПК от длъжниците, от страна на
кредитора е упражнено право на иск за установяване съществуване на вземането в
срока по чл. 415 от ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземане, породено от процесния запис на
заповед.
В исковата молба се излагат твърдения за действителността на записа на
заповед от 29.03.2016 г., както за предявяването му и за липсата на получено
плащане по него.
Ответниците в отговора на исковата молба оспорват предявения иск, с
подробни твърдения за наличие на конкретни каузални облигационни правоотношение
с ищеца, във вр. с които е издадена процесният ЗЗ, задължението си по които
правоотношения, в размер на исковата сума, те са изпълнили, като са платили на
ищеца 5 400 лв. с банков превод от 25.04.16 г.
По така предявения иск и възражения на ответниците, районен съд гр.
Враца е обсъдил събраните относими по делото доказателства, доводи и възражения
на страните, изложил е задълбочени и обосновани мотиви в подкрепа на изводите
си, след логично и издържано от правна страна обсъждане на събраните писмени и
гласни доказателства. Ето защо, окръжен съд намира, че законът, процесуален и
материален, е приложен правилно. Решението на районен съд следва да бъде
потвърдено, като в тази връзка и на осн. чл. 272 от ГПК, настоящата инстанция
препраща към мотивите на първостепенния съд, които напълно споделя.
По заявените оплаквания, от правна и фактическа страна окръжен съд
намира следното:
По делото не е спорно, че дружествата страни в производството, са в
търговски отношения от 2011 г. свързани с извършване на транспортни услуги -
превоз на стоки на ответника АД "Вратица Враца" от дружеството ищец
ООД "Карго Планет" в чужбина /Германия/ и в страната. Процесният запис
на заповед е издаден на 29.03.2016 г. и е с падеж на определена дата -
30.04.2016 г. В записа на заповед е включена уговорка без протест. Не се спори
също, че положените подписи върху записа на заповед са на издателя – АД
"Вратица Враца", като авалист по ЗЗ при условията на издаването му, е
ответникът И.Г. К..
Процесната ценна книга е редовна от външна страна и съдържа изискуемите
се реквизити по чл. 535 от ТЗ.
В производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1
от ГПК, поемателят доказва вземането си, основано на менителничния ефект -
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение. Самото едностранно задължаване на издателя, материализирано в
ценната книга, при редовност от външна страна, дава право на поемателя да иска
плащане и задължава издателя да го извърши.
Когато наред с абстрактната сделка съществува и каузално отношение
между издателя и поемателя на записа на заповед и претенцията на поемателя
произтича от каузална сделка, се поражда необходимост от доказване на
основанието и на връзката между менителничния ефект и паралелно съществуващото
облигационно задължение в случай на въвеждането му в процеса от някоя от страните.
Така съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка, с което е издаден записът на заповед,
всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и
възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за
съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
Когато ответниците в отговора не релевират главно правоизключващо
твърдение за наличие на каузално правоотношение между страните, което да е
предмет на обезпечение с ценната книга и ако и ищецът не въведе кауза в
исковата молба, то последният има право да събере вземането си по абстрактната
сделка, без да доказва нищо повече от валидност на ефекта. Това е достатъчна предпоставка за уважаване на
исковата претенция.
Но в конкретния случай, издателят е релевирал в отговора на исковата
молба твърдение за наличие на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден
записът на заповед, като твърди, че в периода от 25.03.16 г. до 07.04.16 г.
следвало да осъществи поръчка на ответното дружество за превоз на стоки до
Германия, която включвала и транспорт. И тъй като ответника - АД "Вратца
Враца" не разполагало с достатъчни средства, се обърнало с молба към
дружеството-ищец, осъществяващ транспортната услуга за доставка в посочения
период, да се отсрочи с 30 дни плащанията на транспорта. Като обезпечение на
плащанията с отсрочка 30 дни след доставката, процесните две дружества се
договорили да се издаде записа на заповед от 29.03.16 г., с падеж на 30.04.16
г. за сумата 5 400 лв. Ищецът е извършил транспортна услуга по доставка на
стоки на ответника в Германия с два камиона - за първият камион ищецът е
съставил фактура от 25.03.16 г. за сумата 4 260 лв. с ДДС и камионът доставил
стоката в Германия на 31.03.16 г.; за вторият камион ищецът е съставил фактура
от същата дата 25.03.16 г. за сумата 1 140 лв. с ДДС и камионът разтоварен в
Германия на 30.03.16 г. Според ответника, ЗЗ от 29.03.16 г. е издаден само за
да обезпечи плащането по тези две фактури, по които общо сумата е равна на исковата - 5 400 лв.
Съдът следва да се произнесе по възражението на ответниците. В тяхна
тежест, при условията на главно и пълно доказване да установят, че записът на
заповед е издаден във връзка с твърдяните каузални правоотношения, както и да
установи изправността си по каузалната сделка.
Според окръжен съд, по делото издателят е успял да докаже връзката на издадения
запис на заповед с въведеното от него каузално правоотношение. Твърденията за
обратното на жалбоподателя, се основават на пристрастно и в полза на защитната
му теза тълкуване на доказателствата по делото. Окръжен съд напълно споделя и
намира за направени в съответствие с правната и житейска логика изводи на
първостепенния съд, че след като в ЗЗ е посочена от издателя АД "Вратица-Враца"
падежна дата на изпълнение на задължението 30.04.16 г., тоест само месец след
издаването на ценната книга, не може да се приеме за истинно твърдението на
въззивника ООД "Карго Планет", че ЗЗ има за цел да гарантира неговите
вземания по всички бъдещи сделки на АД "Вратица Враца", още повече,
че по делото е установено, че търговските връзки на двете дружества са
продължили до 06.06.17 г., когато е издадена и последната фактура от
дружеството въззивник ООД "Карго Планет" според допълнителното
заключение на изслушаната пред районен съд счетоводна експертиза.
В заключение, според окръжен съд дружеството - издател на ценната книга
АД "Вратица Враца", съобразно разпределението на доказателствената
тежест, е доказало твърденията си за обвързаност с конкретно каузално
правоотношение и за погасяването на вземането по записа на заповед, поради
което и исковата сумата не се дължи.
В контекста на изложеното жалбата е неоснователна, обжалваното решение
не страда от визираните в същата пороци и следва да бъде потвърдено.
Разноски при този изход от спора се следват на въззиваемата страна за
адвокатско възнаграждение в размер на 410 лева, съответстващо на извършения
разход и представения списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 701/08.08.2019 г. на районен съд гр. Враца
постановено по гр.д. № 727/2019 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА ООД "Карго Планет" с ЕИК *********, със седалище и
адрес на у-ние гр. София, ул. "Цар Симеон" № 57, ет.2 да заплати на
АД "Вратица Враца" с ЕИК *********, със седалище гр. Враца сумата от
410 лв., разноски в производството пред настоящата инстанция за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател:........... Членове:1..........
2..........