№ 13147
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110115608 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ............ срещу ............
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ.
Ищецът твърди, че на 15.09.2023 г. около 15:00 часа на път III-375 км
26+500 в землището на общ. Стамболийски, обл. Пловдив л.а. „Форд
Транзит“ с peг. № ............, управляван от ..........., движейки се с посока на
движение гр. Пловдив – гр. Пещера, е нарушил правилата за движение, като
не се е движел на такова разстояние пред движещото се пред него друго МПС
– л.а. „Тойота Ярис“ с peг. № ..........., с водач ............., за да може да избегне
удара в него, като удря л.а. „Тойота Ярис“ с peг. № ..........., управляван от
............., в резултат на което последният удря движещият се пред него л.а.
„Лада Веста“ с peг. № ............., управляван от ..........., а от своя страна л.а
„Лада Веста“ удря движещия се пред него автомобил „Мерцедес Спринтер“ с
peг. № ..........., собственост на ............, управляван от ............
Виновния водач ..........., управлявал л.а. „Форд Транзит“ с peг. №
............, има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ..........., с
полица № ............, валидна до 07.07.2024 г.
В резултат на удара на автомобил „Мерцедес Спринтер“ с peг. №
..........., собственост на ищцовото дружество, са нанесени щети: увредена
задна лява врата, повредена задна броня PVC, повреден ъгъл на задна лява
броня, във връзка с което при ........... е образувана щета № ..........
Автомобилът е отремонтиран в автосервиз ............, като стойността на
ремонта възлиза на сумата 5 489, 22 лв., за която сума е издадена фактура №
**********/15.01.2024 г.
На 01.12.2023 г. застрахователят е изплатил на собственика на
1
увредения автомобил ............ сумата 2 588, 66 лв. и на 06.02.2024 г. – сумата
933, 89 лв., с оглед на което е налице непогасен остатък в размер на сумата 1
966, 67 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 1 966, 67 лв., представляваща неизплатен остатък от
дължимо застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП, ведно
със законна лихва от датата на увреждането – 15.09.2023 г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ..........., с който оспорва иска по размер. Излага съображения, че с
изплащане на сумата от общо 3 522, 55 лв. задължението му към ищеца е
било изцяло погасено. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
С протоколно определение от 20.06.2024 г. е допуснато, на основание
чл.214, ал.1 ГПК, увеличение в размер на иска до сумата 2 499, 04 лв.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните настъпването на процесното ПТП със
сочения в исковата молба механизъм, както и че в причинна връзка с
процесното ПТП са нанесени твърдените щети на собствения на ищеца л.а.
„Мерцедес Спринтер“ с peг. № ............ От страна на ответника не се твърди и
установява настъпване на щетите по начин, различен от посочения.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на виновния водач ........... е застрахована при ответника.
Във връзка с процесното ПТП при ........... е образувана щета № ..........
Съставени са опис-заключение по щета и калкулация по щета от 25.10.2023 г.
Безспорно е между страните, че ответникът е изплатил на ищеца сумата
от общо 3 522, 55 лв.
Установи се от заключението на АТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, че щетите на процесния автомобил
„Мерцедес Спринтер“ с peг. № ........... се намират в причинна връзка с
настъпилото ПТП. Към датата на произшествието автомобилът е бил в
експлоатация 5 години, считано от датата на първоначална регистрация.
Стойността, необходима за отстраняване на щетите по средни пазарни цени,
възлиза на сумата 6 021, 59 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира
2
отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, между прекия причинител на вредата /респективно собственика
на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на застрахования делинквент, като
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства,
които се подкрепят от ангажираните по делото писмени доказателства,
горните предпоставки са налице. Спорен по делото е въпросът относно
размера на иска.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като
целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което
обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес.
Следователно, от съществено значение е размерът на действително
причинените вреди, като обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно – стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в т.ч. всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може
да надвишава пазарната му стойност. Следователно, застрахователят по
гражданска отговорност, в хипотеза на предявен иск от увредения
собственик, заплаща само стойността на вредите, дължащи се на
унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна
стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие – без
овехтяване /решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I
ТО/. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено.
Установи се от заключението на АТЕ по делото, че стойността,
необходима за отстраняване на щетите по средни пазарни цени, възлиза на
сумата 6 021, 59 лв. При съобразяване на извършеното от ответника плащане
в размер на сумата 3 522, 55 лв. се налага изводи за наличието на непогасен
остатък в размер на сумата 2 499, 04 лв.
3
С оглед изложеното искът следва да се уважи изцяло.
По отношение на началния момент, от който се дължи лихва за забава
при пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ при действието на новия Кодекс за
застраховането следва да бъде взето предвид решение № 128 от 04.02.2020 г.
по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І ТО, в което е прието следното: спрямо
договорите за застраховка на гражданската отговорност са предвидени
специални правила, съобразно които застрахователят се задължава на
основание чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а на основание чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ
предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно, от една страна
отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално
обусловена от отговорността на застрахования, включително и по отношение
на лихвите за забава, които последният дължи на увредения. От друга страна,
за разлика от Кодекса за застраховането (отм.) новият Кодекс за
застраховането (в сила от 01.01.2016 г.) в чл. 429, ал. 3, изр. 2 изрично
лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума лихви за забава, като ги ограничава до тези, които
текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице или датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от
датата на настъпване на застрахователното събитие. До приемането на новия
КЗ съгласно правилото на чл. 227, т. 2 КЗ (отм.) застрахователят има право на
регресен иск спрямо застрахования за заплатените на увреденото лице
дължими от застрахования лихви за забава от датата на настъпване на
застрахователното събитие до датата на съобщаването на същото на
застрахователя от застрахованото лице или до датата на предявяване на
прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) от увредения. Следователно, така
посочените лихви за забава за периода от увреждането до уведомяването се
включват в застрахователното обезщетение, респ. в застрахователната сума
по реда на КЗ (отм.). В сега действащия КЗ липса аналогична норма.
Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице
обезщетение за забава от делинквента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3
ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с
4
оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, но и предвид въведената
с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия
иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка
"Гражданска отговорност“ на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3, вр.
чл. 432, ал. 1 КЗ – отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. След предявяване на претенцията по чл.
498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне
по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на
застрахователно обезщетение е свързано с: 1. изпадане на застрахователя в
забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава, и 2. с възможност увреденото лице да предяви пряк иск
срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Въз основа на изложеното съставът на ВКС е направил следния извод: в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429
КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не от момента на увреждането.
Съобразявайки цитираната съдебна практика съдът намира, че в полза
на ищеца следва да се присъди законна лихва не от датата на увреждането, а
от датата на уведомяването на застрахователя. За най-ранна такава дата
следва да се приеме 25.10.2023 г., от която дата са калкулацията по щета на
застрахователя, както и становището на автосервиз ............ до ........... относно
опис по щета № ........., с оглед на което от тази дата се дължи и законна лихва
върху застрахователното обезщетение.
По разноските:
Предвид изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 949, 96 лв. разноски по делото.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ........ да заплати на ............, ЕИК ..........., на
основание чл.432 КЗ, сумата 2 499,04 лв., представляваща неизплатен
остатък от дължимо застрахователно обезщетение по щета № ......... във
връзка с ПТП, настъпило на 15.09.2023 г. около 15:00 часа на път III-375 км
26+500 в землището на общ. Стамболийски, обл. Пловдив, в причинна връзка
с което са нанесени щети на собствения на ищеца автомобил „Мерцедес
Спринтер“ с peг. № ..........., ведно със законна лихва от 25.10.2023 г. до
5
окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва от датата на
увреждането – 15.09.2023 г. до 24.10.2023 г.
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ........ да заплати на ............, ЕИК ..........., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 949, 96 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6