РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Разлог, 26.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на шестнадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря Катя Бл. Самарова
разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№20201240100832 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искове, предявени от „С..“ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.Я., у.
„К.М.“№59, представлявано от управителя А.Ю.К., против А.М.М., в качеството й на ЕТ с
фирма ЕТ„А.М.-Т.“, ЕИК*, с адрес в г.Я., у.„В.“№21.
Твърди се в исковата молба, че между ищцовото дружество и ответния ЕТ е сключен
неформален договор за доставка на дървен материал. В изпълнение на задълженията си по
същия, ищецът е доставил на ответника трупи бял бор 1-ви клас, количество - 0.68 куб. м,
единична цена 95.00 лв., на обща стойност 64,60 лева; II-ри клас, количество - 24.51 куб. м,
единична цена 85.00 лв., на обща стойност 2`083,35 лева; III-ти клас, количество 47.91 куб.
м, единична цена 58.00 лева, на обща стойност 2`778,78 лева, IV-ти клас, количество 30.09
куб. м, единична цена 48.00, на обща стойност 1`444,32 лева, V-ти клас, количество 7 куб. м,
единична цена 43.00 лв., на обща стойност 301.00 лв., VI-ти клас, количество 6,84 куб. м,
единична цена 49.00 лв., на обща стойност 335,16 лв. Общата стойност на доставения
дървен материал е 7`007,21 лева. За осчетоводяването на доставката е издадена фактура
№2689 от 31.12.2018 г. на обща стойност от 8`408,65 лв. с включен ДДС от 1`401,44 лв.
Ответният ЕТ не е заплатил дължимата продажна цена, поради което дължи и обезщетение
за забава, равняващо се на законната лихва от датата на издаване на фактурата – 31.12.2018
г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 10.04.2020 г., в размер на
1`090,79 лв.
Ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №311 по
описа за 2020 г. на Рг.РС. Заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №1661 от 14.04.2020 г. В срока по чл.414, ал.2 от
ГПК, длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта, поради което и на основание
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, на заявителя е указано, че следва да предяви иск за установяване на
вземането си. Това обстоятелство обуславя правният интерес от воденето на настоящето
производство по чл.422 от ГПК.
С исковата молба законният представител на ищцовото дружество представя писмени и
моли за събирането на гласни доказателства.
В съдебно заседание ищецът - чрез процесуални си представител, поддържа предявените
искове и направените доказателствени искания. Представя допълнително писмени
доказателства.
1
В срока по чл.131 от ГПК, ответният ЕТ не депозира отговор, с който да изрази становище
по предявения иск и/или да ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът - чрез пълномощника си, оспорва исковите претенции като
твърди, че между страните няма договорни правоотношения и дървеният материал, чиято
стойност се претендира не е доставян на ЕТ„А.М.-Т.“. Ответникът моли за допускането на
свидетелски показания, но не предприема процесуални действия за събирането на
допуснатите гласни доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С фактура №2689 от 31.12.2018 г. ищцовото дружество е осчетоводило доставка на ответния
ЕТ от следните видове и количество: бял бор, първи клас – 0,68 куб. м, бял бор, втори клас –
24,51 куб. м, бял бор, трети клас – 47,91 куб. м, бял бор, четвърти клас – 30,09 куб. м., бял
бор, пети клас – 7 куб. м и бял бор, шести клас – 6,84 куб. м. Общата фактурирана стойност е
7`007,21 лева без начислен ДДС, респ. 8`408,66 лв. с ДДС. Счетоводният документ не е
подписан от представител на получателя ЕТ„А.М.-Т.“.
Като писмени доказателства по делото са приети 11 броя превозни билети (представени и в
оригинал), издадени в периода от 03.12.2018 г. до 19.12.2018 г. Описаната в превозните
билети дървесина, съответства на тази посочена във фактура №2689 от 31.12.2018 г. Като
собственик на дървения материал в превозните билети е посочено ищцовото дружество, а
купувач – ЕТ„А.М.-Т.“.
В съдебно заседание, проведено на 16.07.2021 г. е разпитан свидетеля Ю.Б.. Свидетелят
сочи, че до 19.05.2019 г. е работил в „С..“ЕООД, като трудовите му задължения са
обхващали и издаване на превозни билети. Свидетелят помни, че е експедирана дървесина за
ответния ЕТ, като в много случаи той самият е издавал превозните билети, а ответникът е
наемал автомобила за превоз на дървения материал. Според свидетеля не е възможно да има
издаден превозен билет за дървесина, която не е експедирана за купувача. Не помни да е
имало възражения от страна на ЕТ„А.М.-Т.“ относно вида и количеството на дървения
материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове с правно
основание чл.327 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за допустими и основателни, предвид следните
съображения:
Установителните искове са предявени от активно процесуално легитимирано юридическо
лице против правосубектен търговец. От данните по делото не се установява наличието на
отрицателни процесуални пречки или липсата на положителни такива, обуславящи правото
на иск. Досежно установителните искове са налице и специалните процесуални
предпоставки, обусловени от предхождащо заповедно производство и депозирано в срок
възражение срещу заповедта от длъжника. Искът по чл.422 от ГПК, е подаден в
преклузивния едномесечен срок – разпореждането, с което на ищцовото дружество е
указано да заяви вземането си по исков ред, е връчено на 20.08.2020 г., а исковата молба е
входирана в Рг.РС на 09.09.2020 г.
Разгледани по същество – исковете са основателни.
Въз основа на съвкупния анализ на доказателствения материал, съдът приема че е налице
валидно възникнало договорно правоотношение между „С..“ЕООД и ЕТ„А.М.-Т.“, основано
на неформален договор за продажба. Издадения от страна ищцовото дружество счетоводен
документ – фактура №2689 от 31.12.2019 г. удостоверява сключването на договора, с който
ищецът се е задължил да достави на ЕТ, описаната в счетоводния документ дървесина.
Издаването на превозните билети удостоверява доставянето на дървения материал. Този
факт се доказва и от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля
Ю.Б.. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1, пр.1 от ТЗ, предаването на продадените вещи
на купувача е моментът, в който за него възниква задължението да заплати уговорената
продажна цена, доколкото от данните по делото не се установява наличието на уговорка,
2
различна от законово определения момент на плащане на продажната цена. Ответникът-
купувач по договора не установи изпълнение на задължението си да заплати уговорената
продажна цена – стойността на фактура №2689 от 31.12.2018 г. Съдът приема, че ищецът-
продавач е изпълнил задължението си да предаде дървесината, предмет на неформални
договор за покупко-продажба в дните на издаването на превозните билети, които дни са и
падежите на задължението на купувача да заплати съответната част от продажната цена.
Неизпълнението на задължението на ответника на посочения падеж го поставя в забава,
респ. същия дължи на изправната страна по договора – ищцовото дружество, обезщетение за
забава, равняващо се на законната лихва за периода на забавата – от датата, следваща датата
на падежа до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Претендираният период
на обезщетението за забава е по-кратък, доколкото ищецът моли да бъде присъдена
мораторна лихва от датата на издаване на фактурата, която дата следва тази на издаването на
превозните билети. Предвид изложените доводи съдът намира предявените главна и
акцесорна искови претенции за доказани и основателни.
В изпълнение на разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК и т.12 от Тълкувателно решение
№4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед
изхода на производството, в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от
ищеца в исковото и в заповедното производства разноски за заплащане на държавна такса и
адвокатски хонорар. Разноските на ищеца, направени в исковото производство са в размер
общо на 876,21 лв., а разноските в заповедното производство са в размер на 939.00 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
По исковете, предявени от „С..“ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.Я., у.„К.М.“№59, представлявано
от управителя А.Ю.К., против А.М.М., в качеството й на ЕТ с фирма ЕТ„А.М.-Т.“, ЕИК*, с
адрес в г.Я., у.„В.“№21, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 9`448,06 лв., от която а) 8`408,65 лв., представляваща незаплатена
продажна цена по неформален договор за покупко-продажба на дървен материал от
следните видове и количество: бял бор, първи клас – 0,68 куб. м, бял бор, втори клас – 24,51
куб. м, бял бор, трети клас – 47,91 куб. м, бял бор, четвърти клас – 30,09 куб. м., бял бор,
пети клас – 7 куб. м и бял бор, шести клас – 6,84 куб. м., за осчетоводяването на която е
издадена фактура №2689 от 31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 13.04.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането и б) 1`039,41 лв. – обезщетение за забава, равняващо се на
законната лихва върху главницата за периода от 31.12.2018 г. до 10.04.2020 г.
ОСЪЖДА А.М.М., в качеството й на ЕТ с фирма ЕТ„А.М.-Т.“, ЕИК*, с адрес в г.Я., у.
„В.“№21, да заплати на „С..“ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.Я., у.„К.М.“№59 представлявано от
управителя А.Ю.К., сумата от 876,21 лв. – направени от ищеца разноски за заплащане на
държавна такса и адв. хонорар в настоящето исково производство.
ОСЪЖДА А.М.М., в качеството й на ЕТ с фирма ЕТ„А.М.-Т.“, ЕИК*, с адрес в г.Я., у.
„В.“№21, да заплати на „С..“ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.Я., у.„К.М.“№59 представлявано от
управителя А.Ю.К., сумата от 919.00 лв. - разноски за заплащане на държавна такса и адв.
хонорар по ч.гр.д. №311 по описа за 2020 г. на Рг.РС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Рг.РС до Бл.ОС в
двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Заверен препис от влязлото в сила решение по настоящето дело да се приложи по ч.гр.д.
№311 по описа за 2020 г. на Рг.РС.
Съдия при Рг.РС: _______________________
3