МОТИВИ
към ПРИСЪДА по НОХД№570/2017г. по описа на
Пловдивския
Окръжен съд
Окръжна
прокуратура –Пловдив е повдигнала обвинение срещу Е.В.В. и същият е предаден на
съд за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1
б.“А“ от НК за това, че на 09.11.2016 г. в гр.П., при условията на опасен
рецидив, извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи - парична сума
от 3 150 лв. от владението на В.С.М. ЕГН-********** ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
Производството
по делото е протекло по диференцираната процедура, уредена в разпоредбата на
чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият Е.В.В. е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се
събират доказателства за тези факти.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура –Пловдив поддържа повдигнатото
обвинение с фактическа обстановка идентична с тази описана в обвинителния акт. Счита,
че направеното от подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК признание на фактите описани в обстоятелствената част
на обвинителния акт се подкрепя напълно
от събраните на досъдебното производство доказателства, поради което и
обвинението се явява доказано по един
несъмнен и категоричен начин. Относно реализацията на наказателната отговорност
предлага на подсъдимия да му бъде наложено наказание при баланс на смекчаващи и
отегчаващи отговорността му обстоятелства, което след редукцията по чл.58а ал.1
от НК да се изтърпи при първоначален строг
режим. Като смекчаващи вината
обстоятелства сочи направените самопризнания и възстановяване на отнетата сума,
а като отегчаващи -тежестта на извършените престъпни посегателства от
подсъдимия, изключително лошите му характеристични данни, съдебното му минало. Аргументира се, че изтърпените до момента наказания лишаване от свобода, които са били
за продължителен период от време, налагани
за престъпления против собствеността, не
са му въздействали превъзпитателно, което сочи, че подсъдимият е личност с
утвърдени престъпни навици и завишена степен на обществена опасност.
Защитникът
на подсъдимия адв.Й. счита обвинението, за което подсъдимият е предаден на съд за доказано от събраните по делото
доказателства. В пледоарията си акцентира на смекчаващите вината обстоятелства-
направените самопризнания, съдействие на разследващите органи, възстановяване
на причинените от деянието имуществени вреди. Пледира съдът да определи наказание в минимален размер.
Подсъдимият
Е.В.В. признава изцяло фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт по реда на чл.371 т.2 от НПК и дава съгласие да не се събират доказателства
за тях. Изразява
съжаление за извършеното и се присъединява към становището на защитника си.
Пловдивският
Окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди
доводите и съображенията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият
Е.В.В. е роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, женен, с начално образование, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
Е.В. до момента е осъждан многократно, като осъждането обуславящо
квалификацията на деянието, за което е предаден понастоящем на съд е влязла в законна сила на 20.02.2013г. присъда по НОХД 6787/2012г. по описа на Софийски районен съд (л. 39 от НОХД), с която
подсъдимият е признат за виновен в
извършено на неустановени дати в началото на месец януари 2012г. престъпление по чл.211 във вр. С чл.209 ал.1 пр.1-во вр.чл.26
ал.1, вр. С чл.29 ал.1 б“а“ от НК и при условията на чл.54 НК му е наложено
наказание четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Наказанието е изтърпяно на 15.05.2015г.,
видно от справка на МП, ГД“Изпълнение на наказанията“ /л.131-132 от ДП/.
На
09.11.2016г. подсъдимият Е.И. и свид. А.Д. *** с управлявания от свидетеля лек автомобил марка „****. Пътували за гр.П.,
където били изпратени от неустановено по делото лице,
което им се обадило по телефона и поискало срещу заплащане да отидат на адрес в
гр.П., който
допълнително ще им предостави, за да получат от живущото на адреса лице парична
сума.
Междувременно
около 10.00 - 11.00 часа, същият ден на стационарния телефон на 87 годишната пострадала В.С.М.,
живуща ***, се обадил непознат мъж, който се представил като доктор И. И..
Същият й казал, че нейният внук е тежко катастрофирал и трябва да бъде спешно
опериран, като операцията щяла да струва 10 000 лв. Св.В.М. му отговорила, че
има само 8 000 лв., при което ,доктора“ се съгласил да направи операцията за тази сума, която тя
трябвало да предаде на изпратен от него човек. Пострадалата съобщила на
обаждащия се мъж адреса, на който живее и описала точното местонахождение на
жилището си в гр.П. После отишла в спалнята и приготвила сумата от 5 000 лв. в
различни банкноти, като преценила, че не трябва да дава цялата сума от 8 000
лв.
В
това време неустановеното в хода на разследването лице съобщило на св.Д. и подс.
И. научения от св.М. адрес. Подсъдимият вече бил пристигнал заедно със св.А.Д.
в гр.П. и с автомобила се придвижили до
ул.“****“ в гр.П. След като намерили жилището, в което живеела св.М. свидетелят
Д. останал на улицата, а подс.Е.В. влязъл в къщата, находяща се на ул.“****“ .
В коридора, пред вратата на спалнята подсъдимият видял св.М., която държала в
ръката си сумата от 5 000 лв. в различни банкноти. Той й се представил като
доктор И. И. /както бил инструктиран по телефона от неустановеното лице,
обадило се на пострадалата/ и поискал тя да му предаде парите. Свидетелката М.
му казала, че ще му даде приготвените пари само в присъствието на друг човек.
Тогава подс. В. решил да отнеме със сила парите, които тя държала в ръката си, блъснал
я с ръце и тя паднала на пода, след
което започнал да дърпа парите от ръката на свидетелката. Успял да издърпа от
ръката на св.М. сумата от 3 150 лв., които взел, а останалите 1 850 лв. се
разпилели по пода на коридора. С
отнетата сума подсъдимия избягал навън, отишъл при св.А.Д. и с л.а.“***“
двамата се върнали в гр.С.
Междувременно
св.В.М. станала от пода, събрала разпиляната сума от 1 850 лв. и отишла до съседен
на жилището й магазин, където работела свидетелката Е.Д., на която разказала, че
е била ограбена от непознат мъж. Последната се обадила на тел. 112 и съобщила
за извършеното престъпление.
По
случая било образувано досъдебно производство в хода на което били иззети
записи от охранителни камери на „ЕВН“, ОП Паркиране и репатриране, магазин „Vipglass миг“, ІІІ-то РУП гр.Пловдив„ Montely ШАЛОМ“, както и записи от охранителни камери,
разположени на сгради находящи се на ул. „****“, находящи се в близост до дома
на пострадалата.
След
предварително разрешение на съдия от РС-Пловдив е извършено претърсване и
изземване в апартамент ползван от подсъдимия, при който са намерени и иззети: мобилен
телефон „Сони Експертия“ с бял заден панел, мобилен телефон „Сони Ериксон“ с
ИМЕИ **********, ведно с батерия, без сим-карта; 2 бр. държачи за сим-карти; таблет
марка „REVO“, бял на цвят и дънки – сини на цвят, тъмно на цвят яке с етикет с надпис „MENS
FASHION ATURE“, размер L; тъмно на цвят яке с етикет с надпис „GLOSTORY DENIM
COLLECTION“; мъжка кожена чантичка с презрамка и лист хартия с изписани
множество имена и телефонни номера.
На осн. чл.161
т.1 от НПК е извършено претърсване и изземване в апартамент в гр.С., обитаван
от св.А.Д., при което не са открити вещи от значение за делото.
При извършените
разпознавания свидетелите В.М. и А.Д. разпознали подсъдимият Е.В..
Преди
приключване на досъдебното производство отнетата от пострадалата сума й била
възстановена с пощенски запис.
Назначена и
изготвена в хода на досъдебното производство е съдебно техническа експертиза / л.76-82/, при която след изследване на оптични
дискове (CD) с ръкописен надпис „****. , ОП Паркиране и репатриране „Montely Шалом“ и ръкописен
надпис „**** и справка АИС – БДС на лицата Е.В.В., ЕГН ********** и А.Т.Д. с
ЕГН ********** е дала заключение, че най-вероятно лицата заснети на
видеозаписите от охранителните камери са на подс. Е.В. и свид. А.Д..
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните
по реда и със средствата предвидени в НПК на досъдебното производство доказателства приобщени
по реда на чл.283 от НПК. Направеното от подсъдимия Е.В. признание по реда на
чл.371 т.2 от НПК на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт се подкрепя по един несъмнен и
категоричен начин от следните събрани по делото доказателства : от показанията
на свидетелите В. С.М. / л.36-37, л.48-49 /, Е.Г.Д. / л.38 от ДП/, К.С.Д. /л.39-40/, А.Т.Д. / л.41-
42, л.44-46 от ДП/, А.С.М. /л.50/, от заключенията на изготвената по делото съдебно
техническа експертиза и приобщените веществени доказателства, както и от
писмените доказателства събрани на досъдебното производство – протоколи за
разпознаване, справки от мобилни оператори, характеристична
справка, справка за съдимост, справка
от ГД“Изпълнение на наказанията“, протокол за оглед на
веществени доказателства и
справка от АПИ.
Признанието
на подсъдимия се подкрепя в пълна степен от показанията на свидетелката В.М.,
която при разпитите си на досъдебното производство подробно е описала механизма и начина на осъщественото
от В. престъпно посегателство и е дала
описание на извършителя. Според заявеното от пострадалата на посочената дата е била в дома си в гр.П., когато непознато лице
й е позвънило по телефона и тя е разговаряла с него. Лицето представило се като
доктор И.И. и съобщило, че внука й е претърпял тежка катастрофа, поради което
се налага тя да заплати сумата от 10000лв, за да бъде той спешно опериран. Притеснена и
разтревожена пострадалата се съгласила да заплати 8000лв., тъй като разполагала
само с толкова. Парите трябвало да предаде на изпратено в дома й лице, поради
което казала и точния си адрес на „доктора“. Малко по- късно в жилещото й
влязъл подсъдимия, представил й се като д-р И. И., който поискал парите. Св.М.
държала в ръката си сумата от 5000лв., които казала, че ще му предаде само в
присъствието на свидетели. Тогава подсъдимият я блъснал, тя паднала на пода и той започнал
със сила да дърпа от ръката й парите. Успял да издърпа част от тях - 3150лв., а
останалите се разпилели на земята. С отнетата сума подсъдимия избягал, а тя
съобщила за случилото се на св.Е.Д., която подала сигнал до органите на реда. Показанията
на свидетелката М. са последователни, логични, подробни и кореспондират в пълна
степен и с другите събрани по делото
доказателства- протокол за разпознаване на лице – л.52 от ДП , протокол за претърсване и изземване и
фотоалбум – /л.61-67 от ДП/; протокол за доброволно предаване, с който са приобщени
дисковете от охранителните камери – л.111, л.121 от ДП; справки от
мобилни оператори – л.93-107 от ДП; съдебно-техническа експертиза на дискове – л.76-82
от.ДП), показанията на свидетелите Е.Г.Д.
/л.38 от ДП/, К.С.Д. /л.39-40/, А.Т.Д. / л.41- 42, л.44-46 от ДП/, А.С.М.
/л.50 от ДП/. Показанията на пострадалата кореспондират напълно със справките от мобилните оператори, видно от
които е получила обаждане на стационарния си телефон от телефон с мобилен номер
*******, който след това е провел разговор с № ********, регистриран на св.Д..
Последният видно от записите на охранителните камери е забелязан до дома на
пострадалата, заедно с подсъдимия на инкриминираната дата.
Признанието на
подсъдимия се подкрепя и от показанията на свидетеля А.Д. / л.41-42 и 44-46 от ДП/, който в показанията си твърди, че е
бил изпратен от инж.Д. да докара подсъдимия, познат му с прякора „****“ до
адрес в гр.П. от гр.С., където е паркирал колата, докато подсъдимия е отишъл
на посочения му адрес. Св.Д. заявява, че след което е излязъл от дома, където е бил
изпратен, подс.И. е разговарял по телефона с някого, на който е казал, че там
го е чакала жена, която му казала, че ще извика полиция. Показанията на св.Д.
са логични и последователни, кореспондиращи напълно със заключението на
изготвената съдебно техническа експертиза, че той и подсъдимият са били в
непосредствена близост до дома на пострадалата, с изготвените справки от
мобилни оператори – л.137 от ДП, че с
телефона ползван от св.Д. се е свързало лицето въвело в заблуждение
пострадалата на 09.11.2016г. и че в този
момент св.Д. е бил с подсъдимия в гр.П. Показанията на св.Д. кореспондират и с
протокола за разпознаване на лице-л.56 от ДП.
Признатите от подсъдимия
Е.В. факти описани в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепят в
пълна степен и от заключението на назначената в досъдебното производство съдебно
техническа експертиза, която съдът изцяло кредитира.
Предвид гореизложеното
настоящият съдебен състав намира, че авторството на престъплението, за което подсъдимият
е предаден на съд, неговото време, място и начин на осъществяване се явява доказано по несъмнен и категоричен
начин от целия събран в рамките на наказателното производство доказателствен
материал. В показанията на разпитаните по делото свидетели не се установяват
противоречия по отношение на включените в предмета на доказване факти и
обстоятелства, които да налагат по-задълбоченото и подробното им обсъждане и
анализиране по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК. Поради това съдът възприема и
кредитира при постановяване на присъдата си показанията на свидетелите относно
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, признати по реда
на чл.371, т.2 от НПК, като обективно, логично и последователно пресъздаващи
обстоятелствата от значение за предмета на доказване, кореспондиращи, както
помежду си, така и с останалите, събрани и приложени по делото, писмени
доказателства и заключение на изготвената експертиза.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият Е.В. е годен
субект на престъплението, в което е обвинен, тъй като го е осъществил като пълнолетен
и в състояние на вменяемост.
От ОБЕКТИВНА СТРАНА
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.199,
ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.А от НК, като на 09.11.2016 г. в
гр.П., при условията на опасен рецидив, извършил е престъплението, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, е отнел
чужди движими вещи - парична сума от 3 150 лв. от владението на В.С.М. ЕГН-**********
***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
Деянието е осъществено
от подсъдимия Е.В. чрез сила. Същият е издърпал
от ръката на пострадалата сумата от 3150лв. В резултат на упражнената принуда и във функционална връзка с нея подсъдимият
е отнел от владението на пострадалата предмета на престъпното посегателство и е
установил своя трайна фактическа власт върху тях. Намерението за противозаконно
присвояване е обективирано в предприетите
от подсъдимия действия.
От приложената по делото
справка за съдимост е видно, че от значение за правната квалификация на
настоящото престъпление е осъждането на подсъдимия с присъда влязла в законна
сила на 20.02.2013г. по НОХД №6787/2012г. по описа на Софийски районен съд (л. 39 от НОХД), с която подсъдимият е признат за виновен в извършено на
неустановени дати в началото на месец януари 2012г. престъпление по чл.211 във вр. С чл.209 ал.1 пр.1-во вр.чл.26
ал.1, вр. С чл.29 ал.1 б“а“ от НК и при условията на чл.54 НК му е наложено
наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим,
която същият е изтърпял на 15.05.2015г., видно от справка на ГД “Изпълнение на
наказанията“ гр.София /л.131-132 от ДП/. Посоченото осъждане обуславя
съставомерния елемент на престъплението
по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.29 ал.1 б.”А” от НК и същото се явява извършено при
условията на опасен рецидив, след като подсъдимият е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението, на което не е отложено по чл.66 от НК. Не са налице
предпоставките на чл.30 ал.1 от НК, с оглед датата на извършване на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА
подс. Е.В. е извършил престъплението с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че
отнема чужди движими вещи от владението на другиго без неговото съгласие,
употребявайки за това отнемане сила и е целял да осъществи горното с цел да
установи своя фактическа власт над вещите и противозаконно да ги присвои.
Желанието да установи своя фактическа власт по насилствен начин върху предмета
на престъплението е породен от
отправените към него думи от страна на пострадалата, че ще му даде исканата от
нея сума за извършване на операция на внука й, която подсъдимия е бил изпратен
да вземе, само в присъствието на свидетели.
Съзирайки в думите на пострадалата опасност да не получи парите, подс.В.
е използвал сила, за да отнеме от ръката на пострадалата приготвените от нея
пари, и с част от тях е избягал.
При индивидуализацията на наказанието на подс.
В. съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността обстоятелства – критично
отношение към деянието и възстановяване
на причинените от деянието имуществени
вреди. Отегчаващи отговорността обстоятелства – многобройните осъждания на
лицето, които са извън осъждането обуславящо квалификацията на настоящото
дело и механизма на извършване на
деянието, в което пострадалата е била въведена в заблуждение, че внука й е
пострадал и е необходимо да предостави пари, за да му бъде направена спешна
операция, които пари именно подсъдимия е бил изпратен да вземе. Това говори , че същият е личност със завишена
степен на обществена опасност, трайно изградена престъпна нагласа да се
облагодетелства по незаконен начин
и спрямо него целите на наказанието, макар и да е бил изолиран за
толкова дълго време от обществото, не са постигнати по никакъв начин. Като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства съдът намира, че наказанието
следва да бъде определено при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, а именно ДЕВЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. С оглед характера на
производството и императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК , след
редукцията с 1/3 по чл.58а ал.1 от НК, наказанието, което следва
да изтърпи подсъдимият се явява в размер на ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Според преценката
на настоящата инстанция така
определеното по размер наказание спрямо подсъдимия ще съдейства най-ефективно
за постигане целите на чл.36 от НК,
които до момента очевидно не са изиграли своята роля. Данните за личността на подсъдимия В., както и завишената степен на обществена
опасност на настоящото престъпление и на дееца, сочат че се нуждае от
по-строги мерки на държавна принуда и изолиране от обществото за по-дълъг период от време.
Съдът
намира, че предвиденото в НК по-леко факултативно наказание – конфискация на
част от имуществото на подсъдимия не следва да се налага в случая. Налагането
на подобно наказание според съда не е необходимо, поради това че от една страна
наложеното наказание лишаване от свобода само по себе си би изпълнило целите на
наказанието и би довело до превъзпитаване на подсъдимия, а от друга, с оглед
липсата на доказателства за доходи и имущество собственост на дееца наказанието
конфискация не би могло да се изпълни изобщо, ето защо това наказание не следва
да се налага в конкретния случай.
Тъй като
подсъдимият е рецидивист по смисъла на НК и ЗИНЗС, следва наложеното наказание лишаване от свобода на
основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ
режим.
На
основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 от НК следва от така наложеното наказание
лишаване от свобода да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР и НПК, считано от 02.12.2016г.
Иззетите
по делото веществени доказателства : мобилен телефон „Сони Ериксон“ с
ИМЕИ ********* ведно с батерия, без сим-карта;
тъмно на цвят яке с етикет с надпис „MENS FASHION ATURE“, размер L; тъмно на цвят яке с етикет с
надпис GLOSTORY DENIM COLLECTION“; мъжка кожена чантичка с презрамка; 2 бр. държачи за сим-карти;
мобилен телефон „Сони Експертия“ с бял заден панел; таблет марка „REVO“, бял на цвят и дънки – сини на
цвят, следва да се върнат на подс. В., след влизане в сила
на присъдата.
Вещественото
доказателство - лист хартия с изписани множество имена и телефонни номера,
следва да
се унищожи като вещ без стойност, след влизане в сила на
присъдата.
Веществените
доказателства - 3 бр. дискове, следва да останат приложени към делото.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Е.В.В.
следва да бъде осъден да
заплати направените по делото разноски,
като съобразно ТР №4/11.02.2014г. на ОСНК на ВКС, направените в досъдебното
производство разноски за експертиза в размер на 80лв., подсъдимия следва да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Пловдив, а сумата от 20 лв. направени разноски в съдебното производство да се заплатят по сметка на Окръжен съд - Пловдив.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :