№ 22383
гр. С., 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т.
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110129130 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„ФИРМА” ЕАД срещу К. Г. К. и К. Г. К. с искане спрямо ответниците да бъде признато за
установено, че дължат на ищеца разделно, при равни квоти, следните суми: 3 985,90 лева
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.02.2024 г. до окончателното изплащане, сумата от 537,78 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 08.02.2024 г.,
както и дялово разпределение в размер на 61,79 лева за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 23.02.2024 г. до окончателното изплащане и сума
в размер на 11,39 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2021 г. до 08.02.2024 г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент
№ 6, находящ се в гр. С., ..., вх. А, ет. 3, аб. № *** и за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.03.2024 г. по ч.гр.д. № 10932/2024 г. по описа на СРС, 176
състав. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия,
като те не били заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците К. Г. К. и К. Г. К. са депозирали отговор на
исковата молба, с който оспорват предявените искове. Не оспорват количеството потребена
топлинна енергия и начисления от ищеца размер. Твърдят, че не живеят в процесния
недвижим имот, респ. нямат качеството на потребители на топлинна енергия. Релевират
1
възражение за изтекла погасителна давност. Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ФИРМА“ ЕООД не оспорва исковете,
като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
По иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че
по силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния период,
е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – Е.С., присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Понятието
потребител на топлинна енергия е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ,
съгласно която, в редакцията към процесния период, потребител, респективно задължено
лице за заплащане цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или
ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Анализът на законовата уредба
мотивира извода, че качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на ЗЕ има собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху
имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай
потребител по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва както от изричното
разглеждане в ЗЕ на хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне
на титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от
общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В
този смисъл и Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о.
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т.д. № 2/2016 г.,
ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на
топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от
самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект
- сграда в режим на Е.С., е въведено изискване решенията да се вземат с мнозинство, което
за присъединяване и преустановяване следва да е квалифицирано. В решението е прието, че
при доставката на централно отопление в сградите под режим на Е.С. искането за услугата
се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията без да
ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които
по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. В
отношенията в областта на енергетиката, законодателят приема, че потребител на услугата е
цялата Е.С., затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на
доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
2
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – Е.С., т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със
загубването на същите.
По делото е приет нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., том ..., дело 96,
№ ... от 15.10.1996 г. на В. А. - I-ви Нотариус при Софийски районен съд, по силата на който
С.Д.Д., ЕГН **********, е дарила на дъщеря си Д.Д.М., ЕГН **********, следния свой
недвижим имот, а именно апартамент № 6, находящ се в гр. С., ..., вх. А, ет. 3, комплекс
“....”, като дарителката С.Д. си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване
върху дарения имот.
По делото е приет нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 87, том I,
рег. № ..., дело № 74 от 11.08.2014 г. на нотариус К.Б., вписан в регистъра на Нотариалната
камара под № ..., с район на действие Софийски районен съд, от който се установява, че по
силата и съгласно условията на договор за заем от 11.08.2014 г. заемодателят К. Г. К., ЕГН
**********, е предоставил на заемополучателя Д.Д.Ч., ЕГН **********, безлихвен паричен
заем в размер на 16 000 лв., като е посочено, че заемната сума ще бъде преведена от
заемодателя на заемополучателя едва след подписване на нотариалния акт. Съгласно
посочения нотариален акт от 11.08.2014 г. заемополучателят се задължава да върне
предоставената му в заем парична сума в срок до 01.09.2014 г. по банкова сметка на
заемодателя, като при неплащане в срок на задължението заемополучателят дължи на
заемодателя неустойка за забава в размер на 1% на ден върху неплатената част от заема, но
не повече от 4 000 лв. Посочено е, че ипотеката се сключва и при всички други условия на
подписания между същите страни договор за заем от 11.08.2014 г., както и че за
обезпечаване на всички вземания на заемодателя от заемополучателя за главница, неустойки
и разноски, включително и разноските по събирането на всички вземания по т. 1 на
нотариалния акт и договор за заем до окончателното изплащане на всички задължения,
заемателят и ипотекарен длъжник Д.Д.Ч. учредява в полза на заемодателя К. Г. К. втора по
ред договорна ипотека върху следния свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. С.,
район “....” на С.О., а именно – апартамент № 6, ж.к. “....”, ..., вх. А, ет. 3. Съгласно т. 3 от
нотариалния акт, при неизпълнение на заемополучателя за връщането на предоставената му
в заем сума, ведно с уговорената неустойка в случай на забава, съгласно условията на
нотариален акт и договор за заем от 11.08.2014 г., при възникване на случай на неизпълнение
по смисъла на договора за заем, както и случаите на предсрочна изискуемост, предвидени в
договора за заем и действащото законодателство, всички суми по заема стават незабавно
изискуеми в пълен размер и заемодателят може да премине към принудително изпълнение
върху ипотекирания недвижим имот. Видно от посочения нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека, сред документите, представени при неговото съставяне, фигурира и
препис-извлечение от акт за смърт на С.Д.Д., издадено на 25.06.2014 г. от район “....” при
С.О..
По делото е приет нотариален акт за продажба на недвижим имот № ..., том I, рег. №
..., дело № 89 от 23.09.2014 г. на нотариус К.Б., вписан в регистъра на Нотариалната камара
под № ..., с район на действие Софийски районен съд, от който се установява, че на
23.09.2014 г. Д.Д.Ч. е продала на К. Г. К. следния свой собствен недвижим имот –
апартамент № 6, находящ се в гр. С., район “....”, ..., вх. А, ет. 3, заедно с избено помещение
№ 12, за сумата 57 000 лв., която ще бъде платена в деня на изповядване на сделката, както
следва: сума в размер на 14 000 лв. ще бъде платена и ще послужи за погасяване на заем,
обезпечен с ипотека върху продавания недвижим имот, учредена с нотариален акт № 74, том
I, рег. № ..., дело № 65/2014 г. на нотариус К.Б., сума в размер на 16 000 лв. ще бъде платена
и ще послужи за погасяване на заем, обезпечен с ипотека върху продавания недвижим имот,
3
учредена с нотариален акт № 87, том I, рег. № ..., дело № 74/2014 г. на нотариус К.Б., а
остатъкът от продажната цена в размер на 27 000 лв. ще бъде платена от купувача на
продавача по банков път, в деня на и след подписването на нотариалния акт.
От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 71, том VI,
рег. № ..., дело № 693 от 02.08.2023 г. на нотариус И.Н., вписан в регистъра на Нотариалната
камара под № 040, с район на действие Софийски районен съд, вписан в С.П. под акт № 80,
том ..., дело № 41427, вх. рег. № .../02.08.2023 г., се установява, че на 02.08.2023 г.
ответниците К. Г. К. и К. Г. К. са продали на К.К.Ж. и Г.Т.Ж. следния свой собствен
недвижим имот, придобит по време на брака и представляващ съпружеска имуществена
общност, а именно – апартамент № 6, находящ се в гр. С., С.О., район “....”, жилищен
комплекс “....”, ..., вх. А, ет. 3. Сред представените при съставянето на акта документи е
посочено и удостоверение за сключен граждански брак на продавачите - ответниците.
Представено е удостоверение с изх. № ..../02.12.2012 г., издадено от ГИС – С., в
уверение на това, че стар адрес – ул. ...., блок 13, се отнася за жилищна сграда –
многофамилна с пет входа, отразена с идентификатор .... в КККР, одобрени със заповед №
РД-18-50 от 20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, попадаща в кв. 327 по плана
на м. “....”, находяща се в пространството между ул. ..., ул. .... и ул. ...., район .... – С.О., е със
следния настоящ адрес – ул. .... № 13 с вх. А, вх. Б, вх. В, вх. Г и вх. Д. Посочено е, че
промяната на адреса е извършена със статия № 19, протокол № 8 от 27.06.1985 г. на
Кирковски районен народен съвет – И.
С оглед на това, че в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 87, том I,
рег. № ..., дело № 74 от 11.08.2014 г. на нотариус К.Б., изрично е посочен препис-извлечение
от акт за смърт на С.Д.Д., издадено на 25.06.2014 г. от район “....” при С.О., то следва да се
приеме, че със смъртта на С.Д. е погасено запазеното в нейна полза пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху процесния имот.
Съдът намира, че въз основа на анализа на приетите по делото писмени доказателства
и при липса на доказателства в различна насока, следва да се приеме, че по силата
нотариален акт за продажба на недвижим имот № ..., том I, рег. № ..., дело № 89 от 2014 г. на
нотариус К.Б., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ..., с район на действие
Софийски районен съд, процесния недвижим имот е придобит от ответниците К. Г. К. и К. Г.
К. в режим на съпружеска имуществена общност, въпреки че в нотариалния акт като
купувач е посочен само ответникът. В подкрепа на горното се явява представеният
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 71, том VI, рег. № ..., дело № 693 от
02.08.2023 г. на нотариус И.Н., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 040, с
район на действие Софийски районен съд, където е посочено, че ответниците К. Г. К. и К. Г.
К. продават на К.К.Ж. и Г.Т.Ж. следния свой собствен недвижим имот, придобит по време
на брака и представляващ съпружеска имуществена общност, идентичен с процесния. При
продажбата като продавачи са посочени и двамата ответници, съответно всеки от тях се е
легитимирал пред нотариуса като собственик на имота, като сред изброените документи,
представени при съставянето на акта, удостоверяващи правото на собственост и
изпълнението на особените изисквания на закона, фигурира и удостоверението за сключен
граждански брак на продавачите.
Действително по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 71, том
VI, рег. № ..., дело № 693 от 2023 г. на нотариус И.Н., ответниците са продали процесния
имот на К.К.Ж. и Г.Т.Ж., но посочената продажба от 02.08.2023 г. следва по време периода,
за който ищецът претендира заплащане на цена на доставена до имота топлинна енергия и
дялово разпределение.
По тази причина съдът намира, че за процесния период клиенти на топлинна енергия
са били ответниците К. Г. К. и К. Г. К. по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството им на
съсобственици. С оглед на нормативната уредба, ирелевантно за наличието на такова
4
отношение, съответно и за дължимостта на суми към ищеца, е това дали ответниците
фактически са ползвали имота.
По отношение разпределението на отговорността за процесните вземания между
двамата ответници съдът намира, че от събрания доказателствен материал може да се
направи извод за наличие на солидарна отговорност между тях поради притежаваното от тях
право на собственост върху топлоснабдения имот в режим на съпружеска имуществена
общност. Ищецът, обаче, претендира вземанията от двамата съпрузи в условията на разделна
отговорност при равни квоти, като с оглед принципа на диспозитивното начало,
задължението на съда да се произнесе съобразно заявения от ищеца петитум, както и с оглед
обстоятелството, че заповедта за изпълнение на процесните задължения също е издадена
при режим на разделна отговорност между длъжниците, в случая съдът следва да се
произнесе именно съобразно това искане. Доколкото се установи в хода на производството,
че ответниците са съпрузи и именно като такива са придобили собствеността върху
процесния имот, то същите следва да носят в равна степен тежестта за разходите по
семейното жилище, в случая - за потребената в същото топлинна енергия. Предвид
изложеното стойността на дължимите процесни вземания следва да бъде разпределена
между ответниците при равни квоти – по 1/2.
С протоколно определение от 21.08.2024 г. съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е доставил топлинна енергия за
отопление и/или подгряване на вода до процесния имот, съответстваща на посочената в
исковата молба цена. Ето защо доколкото не е налице спор по отношение на количеството
доставена топлинна енергия и стойността на същата, следва да се приеме, че са възникнали
задължения в размери, равняващи се на претендираните от ищеца суми. Следователно всеки
от ответниците дължи сумата 1 992,95 лева, представляваща цена на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с
клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл.
10 от Общите условия на договорите между “ФИРМА” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – Е.С.,
таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от
своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Представено е извлечение от сметка, от което се установяват размерите на месечните такси
за извършване на услугата дялово разпределение. По изложените съображения и на
основание чл. 162 ГПК съдът намира, че общият размер на дължимата главница за доставена
услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. възлиза на 61,79 лв.,
като всеки от ответниците отговаря за 1/2 от размера на задължението. Така ответницата К.
К. отговаря за сумата 30,90 лв., а ответникът К. К. – за сумата 30,89 лв., поради което
исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени в цялост.
По исковете с правна квалификация чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. В конкретния случай
ответниците са били в забава за плащане на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 08.02.2024 г., като общият размер на обезщетението за забава възлиза в
размер на 531,38 лв., изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК. Всеки от ответниците
отговаря за 1/2 от размера на задължението или за сумата 265,69 лв., до който размер
исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени, съответно да бъдат отхвърлени
за разликата над 265,69 лв. до пълния предявен размер от 268,89 лв.
Претенциите в частта за мораторна лихва върху вземанията за дялово разпределение е
5
неоснователна. В Общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което, за да изпаднат ответниците в забава, е необходимо същите да бъдат поканени
от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото ищецът не представи такива покани – за
заплащане на дължимите суми за дялово разпределение, поради което претенциите в тази
част са неоснователни.
По наведеното възражение за изтекла за вземанията погасителна давност:
Ответниците, с отговора на исковата молба упражняват правото си по чл. 120 от ЗЗД
като правят възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца с
исковата молба вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия
дължи плащане на цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в Общите условия падеж. Престациите се
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при
публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат съществения елемент на
периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени
за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните
дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане
на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, намира
да ги определят като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД,
предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка
тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяването на иск, в случая на заявление по чл. 410 ГПК на 23.02.2024 г. В тази връзка
вземането на ищеца за цена на доставената на ответниците топлинна енергия не е погасено
по давност за месечните вноски с настъпил падеж след 23.02.2021 г. В настоящия случай
дори срокът за заплащане на най-старото претендирано месечно задължение – за м.05.2021 г.
е бил до 15.07.2021 г., съответно до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 23.02.2024 г. не са изтекли 3 години по отношение
на вземането на ищеца за доставена топлинна енергия за целия исков период 01.05.2021 г. -
30.04.2023 г. За пълнота на изложението следва да се посочи, че за времето от 13.03.2020 г.
до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/, съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време
на извънредно положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците, давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправни субекти, спират да текат. Предвид това и съобразявайки
периода, през който давността е спряла да тече, следва да се приеме, че вземането на ищеца
за цена на доставената на ответниците топлинна енергия не е погасено по давност за
месечните вноски падежирали след 14.12.2020 г., а не след след 23.02.2021 г.
Вземането за дялово разпределение се претендира за същия период - от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г., поради което за него важи изложеното по-горе по отношение главницата за
топлинна енергия.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, като съобразно
уважената и отхвърлената част от претенциите, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
ответниците трябва да заплатят на ищеца сторените разноски в исковото и заповедното
производства, като разпределението на разноските между ответниците следва да бъде
съразмерно уважената част срещу всеки един от така предявените искове.
6
Ищецът е сторил разноски в заповедното производство в общ размер на 141,94 лв., от
които 91,94 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, и в исковото
производство - в общ размер на 191,94 лв., от които 91,94 лв. - държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер
на 100 лв. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно уважената част от
предявените искове, ответниците К. К. и К. К. следва да бъдат осъдени всеки от тях да
заплати на ищеца сумата 70,70 лв. – разноски за заповедното производство и сумата 95,60
лв. – разноски за исковото производство.
Ответниците са представили договор за правна защита и съдействие от 17.07.2024 г.
/л. 90/ при уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., заплатено в брой при
подписване на договора. Доколкото ответниците не са посочили начин на разпределение на
сторените разноски помежду им, то същите следва да бъдат разпределение поравно – по 1/2
или по 600 лв. Ищецът е релевирал възражение за прекомерност, което съдът намира за
основателно. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар.
1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, настоящият състав приема, че
не е обвързан в преценката си от критериите по НМРАВ при определяне размера на
адвокатското възнаграждение. При това положение за определяне размера на
възнаграждението следва да бъде взета предвид фактическата и правна сложност на делото.
Ето защо възнагражденията от по 600 лв. следва да бъдат намалени на 400 лв., като ищецът
следва да бъде осъден да заплати на всеки от ответниците сумата 1,55 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, по съразмерност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че К. Г. К., ЕГН
**********, дължи на “ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1 992,95 лева, представляваща цена на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот –
апартамент № 6, находящ се в гр. С., ..., вх. А, ет. 3, абонатен № ***, ведно със законната
лихва, считано от 23.02.2024 г. до окончателното изплащане, сумата 30,90 лева,
представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 23.02.2024 г. до окончателното
изплащане, сумата от 265,69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 08.02.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за сумата над 265,69 лева до пълния предявен размер от 268,89 лева,
както и иска за лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за сумата
5,70 лева за периода от 16.07.2021 г. до 08.02.2024 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.03.2024 г. по ч.гр.д. № 10932/2024
г. по описа на СРС, 176 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че К. Г. К. ЕГН
**********, дължи на “ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1 992,95 лева, представляваща цена на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот –
апартамент № 6, находящ се в гр. С., ..., вх. А, ет. 3, абонатен № ***, ведно със законната
лихва, считано от 23.02.2024 г. до окончателното изплащане, сумата 30,89 лева,
представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 23.02.2024 г. до окончателното
7
изплащане, сумата от 265,69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 08.02.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за сумата над 265,69 лева до пълния предявен размер от 268,89 лева,
както и иска за лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за сумата
5,69 лева за периода от 16.07.2021 г. до 08.02.2024 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.03.2024 г. по ч.гр.д. № 10932/2024
г. по описа на СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК К. Г. К., ЕГН **********, да
заплати на “ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****, сумата 95,60 лева – разноски в исковото
производство и сумата 70,70 лева – разноски в производството по ч.гр.д. № 10932/2024 г. по
описа на СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК К. Г. К. ЕГН **********, да
заплати на “ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****, сумата 95,60 лева – разноски в исковото
производство и сумата 70,70 лева – разноски в производството по ч.гр.д. № 10932/2024 г. по
описа на СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****, да заплати
на К. Г. К., ЕГН **********, сумата 1,55 лева и на К. Г. К. ЕГН **********, сумата 1,55
лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА” ЕООД, като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8