Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.
Велико Търново , 13.11.2020 г.
Великотърновски районен съд, осми състав,
в публично заседание на 9.10.2020 година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА РАДЕВА
при
участието на секретаря Д. Бабекова , като разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 439 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство за прекратяване на брака с
развод по реда на чл. 49 от СК.
Ищецът Х.С.Д. твърди, че е сключил брак с ответницата на 7.06.2008 г.,
от който има родени две малолетни деца. Заявява, че от лятото на 2019 година тя
не изпълнява съпружеските си задължения и не полага грижи за децата. През м. февруари
заедно с малкото дете се изнесла от семейното жилище. Счита, че бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен и моли съда да го прекрати по вина на
ответницата. Претендира упражняване на родителските права върху двете деца,
които да живеят при него и издръжка, дължима от майката за децата. В съдебно
заседание лично и чрез пълномощника си адв.Ч. от ВТАК поддържа молбата.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК
ответницата Л.М.Д. оспорва изцяло обстоятелствата, довели до настъпване на дълбоко
и непоправимо разстройство на брака, като излага доводи за изключителна
вина на ищеца. Навежда фактически
твърдения за осъществявано психическо и физическо насилие спрямо нея от страна
на съпруга ѝ, като сочи, че това поведение и ежедневната употреба на алкохол е довела до отчуждението помежду им и
настъпилото разстройство на брака. Моли съда да постанови решение, с което да
прекрати брака с развод по вина на ищеца; да и предостави за упражняване
родителските права и да определи местоживеенето на двете деца при нея; бащата
да заплаща издръжка за децата; да възстанови предбрачното си фамилно име. Не претендира ползване на семейното
жилище. В съдебно заседание лично и с
пълномощника си адв.М. от ВТАК поддържа становището си.
Съдът, след като изслуша становищата на
страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно
от приетото като доказателство по делото Удостоверение страните са сключили
граждански брак на 7.06.2008 година, за
което е съставен акт за гр.брак № 0114/7.06.2008 година на Община Велико
Търново. От брака са родени децата С. Х.
Д. на 12 години и Х. Х. Д. на 5 години.
В съдебно заседание ищецът заяви , че има много силна връзка с децата си
и счита, че той е по-подходящият родител, тъй като е отделял много повече време
за тях от майка им. Според него ответницата не е пожелала да напусне работата
си, при която се е налагало да остава да работи до 19-20 часа вечер, както и в
събота, а е имала възможност да не работи, или поне да я промени. Твърди, че не
е блокирал телефона на голямата си дъщеря и не ѝ е пречил да говори с
майка си, след като тя е напуснала семейното им жилище, но майката звъняла,
докато детето учи онлайн и това пречело
на образователния процес. Отрича да е въздействал върху голямата си дъщеря
относно проследяване на социалните контакти на майка ѝ и изтъква, че
самото дете му е съобщило за чатовете и по фейсбук с някакъв мъж. Ищецът
изтъква, че се е случвало да обижда жена си, но тя също го е обиждала. Твърди,
че лично той е настоявал дъщеря му да контактува с майка си, но животът и бил
много динамичен и тя просто не се е сещала. Изслушана лично в съдебно заседание
ответницата обясни, че проблемите с ищеца започнали от лятото на миналата
година, когато тя се върнала на работа. Съпругът ѝ изпитвал ревност към
нея, обвинявал е несправедливо за това, че има връзка с колега, което не било
вярно. Отрича да е изневерявала някога на съпруга си и споделя, че дори са
посещавали психолог заради ревността му. Твърди, че той и избирал дори дрехите,
които да облича и ѝ правел забележки, ако си сложи грим, или рокля.
Заявява, че винаги е помагала на голямото дете с уроците, когато има възможност
и от своя страна е търсила понякога помощ от нея в домакинската работа. Излага, че съпругът и
е вдигал скандали дори пред децата, а свекър ѝ и свекърва ѝ, които
живеели в къщата се затваряли в стаята си и се правели, че не чуват нищо.
Твърди, че през лятото след като много пъти я наричал " курва", "боклук"
и "шафрантия" и посегнал за пръв път. Ударил я по лицето с телефона,
тъй като тя отказала да изтрие контактите си, както той искал. Заявява, че се
страхува от него. От февруари не живее в
жилището, изнесла се е и живее на квартира с малката си дъщеря в гр.С., където тя работи, а детето посещава детска
градина. Иска да отглежда и двете си дъщери и сочи, че малкото дете тъгува за
сестра си. Изготвен е социален доклад от ДСП С., според който малолетното дете Х. живее заедно
с майка си на квартира в гр.Св. Майката
работи в шивашка фирма, а детето посещава ЦДГ "Васил Левски". Има личен лекар в с.Хаджи Димитрово, където живеят
родителите на ответницата. Те, както и сестра ѝ, с която работят заедно,
са подкрепящата среда , от която ответницата получава помощ и съдействие при
обгрижването на детето. Майката е споделила, че бащата препятства контактите и
с голямото дете и огато водят телефонен разговор той винаги стои до детето. Установена е влошена
комуникация между двамата родители. За детето Х. е осигурена сигурна и стабилна
семейна среда, а информацията от детското заведение сочи, че детето се е
адаптирало добре в новия колектив. Изготвен е социален доклад и от ДСП Велико
Търново, в който е изложено, че след раздялата на родителите детето С. е
продължило да живее в къщата в с.Ресен. За
детето се полагат адекватни грижи, а по
информация от класния ръководител ,
макар да е имало моменти на разсеяност след раздялата, тя ги е преодоляла. Има
силна емоционална връзка между бащата и детето, но усеща липсата на по-малката
си сестра. Привързана е и към двамата си
родители и ги обича. Изслушана в
съдебно заседание по реда на чл.10,ал.1 от Закон за закрила на детето
малолетната С. обясни, че след раздялата на родителите им майка ѝ живее в
гр.С. заедно с Х.. Според детето,
майката иска да живее нов живот и гледа собствения си интерес . Обяснява, че
баща ѝ никога не и е пречил да говори с майка си , дори той искал тя да и
се обажда. Разказва, че баща и се грижел постоянно за нея и сестра и, тъй като
майка им се прибирала вечер от работа и казвала, че е уморена. Обяснява, че и е мъчно за сестричката и майка
ѝ . Желае да живеят заедно, но
осъзнава, че това не може да се случи. Не желае да живее при майка си в гр.С., иска да остане при баща си. Счита, че майка ѝ
иска да я вземе при себе си , за да стане гледачка на малката си сестра.
Твърди, че когато говори със сестра си, тя и казвала, че всеки ден плаче за
баща си и за нея и иска да върне при тях.
Разказва, че родителите и са имали скандали по различни причини, но
най-вече защото майка и си пишела с различни мъже. Лично тя я
"хванала" да си пише с мъж на име Антон в "инстаграм", дори
е чела някой от чатовете им.В тях мъжът съветвал майка и да си почива и казвал,
че няма търпение да дойде и да започне да я гали по косите. Заявява, че майка ѝ
не лягала при баща ѝ и според нея това не било редно. Обяснява, че всички
у тях се притеснявали , че ако майката заживее с друг мъж малкото дете ще го
нарича " тати". Иска да живее
с баща си и смята, че ако се наложи да живее с майка си ще и отнеме много
време, за да свикне. Св. Й. е класен ръководител на С.. Според него след
раздялата на родителите, за която бил информиран от ищеца у детето се
почувствала известна промяна, но тя била преодоляна бързо. Бащата е контактувал
много повече с него по повод образованието на детето и е проявявал загриженост.
Свидетелят направил проучване по повод социалния доклад относно твърденията за
злоупотреба с алкохол от страна на ищеца, но работодателят му категорично отрекъл
и съобщил, че той е един от най-отговорните му работници. Твърди, че детето е задоволено с всичко
необходимо, а прародителите по бащина линия се ползват с авторитет в населеното място. Св.Д. е майка на ищеца. Изтъква, че на
3.02.2020 г. снаха ѝ се изнесла от дома им заедно с малкото дете. Твърди,
че няколко месеца преди раздялата снахата отказвала да спи със сина им едно
легло. Тя предизмиквала сина и с думите "
хайде, удари ме". Никога не зачитала мъжкото му достойнство , не си гледала децата, стояла само на телефона . Твърди, че по
фейсбук получила съобщение от някаква жена, в което пишело, че се е развела заради нейната снаха.
Свидетелката излага, че ответницата се
грижела за децата докато била по
майчинство, но тя винаги и помагала. При случаите, когато имало скандали
съпрузите се обиждали взаимно. През лятото на 2019 година синът и разбрал, че
жена му си пише с някакъв мъж и тогава и счупил телефона. Отрича да е чула
скандал, в който да са били замесени и родителите на ответницата. Счита, че
снаха ѝ пречи на малкото дете да се чува с баща си и продължава да го
обижда , като го нарича "мухльо" и "пикльо". Заявява, че
въпросът голямото дете да живее с майка си не се обсъжда, тъй като се знае, че
ще си живее при тях. Св.И. е сестра на
ответницата. Тя твърди, че ищецът е
упражнявал психически и физически тормоз над сестра ѝ, на който и тя, и нейната дъщеря са ставали
свидетели. Разказва случай, при който на Нова година в дома на родителите им
ищецът видимо недоволен напуснал масата още преди 12 часа. Когато сестра ѝ
си легнала към 3 часа през нощта свидетелката чула, че нещо става в тяхната
стая, станала и видяла сестра си със стичаща се слюнка на лицето. Отвътре зет ѝ
крещял, че ще и счупи краката като се приберат в Ресен. Наричал я "мръсна курва". Свидетелката излага,
че се намесила, за да защити сестра си, при което зет и я блъснал и излязъл.
Разказва за случай, при който дъщеря ѝ,
която гостувала на леля си в с.Р. през
м. август и се обадела плачейки и казала, че свако ѝ пребил леля ѝ.
Въпреки дадения съвет да подаде жалба сестра и не го сторила, тъй като се
страхувала от мъжа си. Свидетелката
счита, че ищецът обвинявал сестра и за извънбрачни отношения с други мъже, като
последният, който считал, че е неин любовник се казвал Антон. Лично
свидетелката чула разговор, в който ищецът обяснявал, че трябва да се извини на
А., тъй като е сбъркал - любовникът не
бил той, а друг. Твърди, че сестра
ѝ никога не е имала връзки с други мъже по време на брака си. В момента тя
живеела с малкото си дете на квартира в
гр.С., двете сестри работели заедно в
шивашка фирма в града, а Х. посещавала градина заедно с братовчедка си. Св.И.
излага, че от раздялата до момента С. е посещавала майка си три пъти.
Твърди, че е чула изявлението на Х. относно блокирането телефона на С. с цел да
не говори с майка си от него. Св. Петя И. живее в с.Р.
и е работила заедно с ответницата. Твърди, че работели на нормално
работно време, освен когато имали поръчка. Разказва, че през лятото на 2019 година
видяла ответницата с подут нос и впоследствие разбрала, че мъжът ѝ я ударил с телефона по лицето. Не счита, че
ответницата е имала връзка с колегата им
на име Антон , нито е чувала да се говори, че има друга връзка. По делото е
назначена съдебно-психологическа експертиза, при която вещото лице-психолог е
дало заключение за наблюдавано демонстриране на враждебност, отхвърляне,
дистанциране и отрицателно отношение към майката в поведението на детето С..
Поведението на бащата и на бабата на детето, с което те открито нападат и
очернят майката, омаловажавайки приноса ѝ като родител е практика, водеща
до изграждане у детето С. на отрицателно виждане и отношение към личността и
поведението на майката. В поведението на детето се наблюдава положително
отношение и предпочитание спрямо бащата като родител. В съдебно заседание вещото лице поддържа
изложеното заключение.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Безспорно се установи по делото,
че страните са в брак и имат родени две малолетни деца, както и
обстоятелството, че от м. февруари 2020 година съпругата заедно с малкото дете
е напуснала семейното жилище в с.Р. и е
заживяла на квартира в гр.Св. По-голямата
дъщеря на страните е останала при баща си в дома им в с.Ресен. Двете страни сочат наличие на дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения, като всеки от тях счита, че
вината за това е на другия съпруг. Съпругът излага брачни провинения на
съпругата свързани с връзките и с други мъже, както и в липса на достатъчно
полагани грижи за двете им деца. Съпругата от своя страна отрича напълно тези
брачни провинения и навежда такива от страна на съпруга, с твърдения за
осъществяван психически и физически
тормоз върху нея. Събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита на всички свидетели установяват настъпилата
фактическа раздяла между страните, както и изключително влошените им отношения.
Относно наличието на брачни провинения се събраха показанията на св. Д., майка
на ищеца. Според нея снаха ѝ не
уважава съпруга си, не зачита мъжкото му достойнство, прави каквото си иска. Тя
твърди, че много хора от селото са и казали, че ответницата е имала извънбрачни
връзки. Самата тя получила съобщение от потърпевша бивша съпруга, сочеща ответницата
като виновница за развода и. Отрича да е виждала сина си да упражнява
физически тормоз върху жена си и
заявява, че когато са се карали са се обиждали взаимно. Другият свидетел воден от ищеца не установява
брачни провинения на съпругата, доколкото същият е класен ръководител на
голямото дете и няма впечатления от семейния им живот. Обясненията на
малолетното дете С. дадени в присъствието на социален работник доказват
неоспоримото обстоятелство относно влошените съпружески отношения на
родителите, както и основната причина за това- според настоящия състав на съда,
проявяваната ревност от страна на ищеца.
Детето заяви, че е проследило контактите на майка си в социалните мрежи
и е прочело разменяни съобщения с друг мъж, след като бащата е споменал, че
майка ѝ си пише с други мъже. Потвърди, че родителите и са започнали
често да се карат след връщането на майката на работа и основната причина за
това бил фейсбук. Детето заяви, че е
чело чатове на майката с мъж на име А., след
като баща ѝ и казал, че майка ѝ си пише с него. От своя страна
сестрата на ответницата и бившата и колежка отричат чрез показанията си съпругата
да е поддържала извънбрачни връзки, включително с мъжа сочен за контактно лице
в социалната мрежа. Анализът на събраните доказателства води до извода за
недоказаност на брачно провинение извършено от съпругата под формата на
изневяра. Ответницата отрича да имала
извънбрачни връзки и твърди, че е била вярна на съпруга си, а неговите съмнения
, подозрения и твърдения счита за проява на патологична ревност, за което дори
са посещавали психолог. Съпоставени поотделно и в съвкупността им фактите
релевантни към спора установяват в действителност , че съпругът не е одобрявал това, че съпругата му ходи на работа, налагаща
понякога оставане в извънработно време. Лично пред съда той заяви възгледите си
относно работещата съпруга- ако се налага да ходи на работа / което не било
необходимо по принцип/, то тя да бъда такава, каквато той смята за удачна /
...може да работи в магазин...твърди, че си обича работата, но закъснява..ходи
на работа понякога в събота.../. Очевидно съпругът е искал да наложи своето
мнение и когато съпругата е решила да работи това, което иска и обича и
се е върнала след приключване на второто майчинство, конфликтите са се
задълбочили дотам, че ищецът е искал от ответницата да изтрие контактите на
мъже, записани в телефона и, както и да изтрие фейсбука си, което и той щял да
направи. / обяснения на детето С., което казва "...тати казва, че фейсбука
разбива семейства.../. Не се доказа, напротив опроверга се включително от самия
ищец твърдението , че ответницата не е
била грижовна майка. И той и св.Д. не
отрекоха, че ответницата се е грижила за двете деца от раждането им до
приключване на пълния предоставен от закона отпуск за отглеждане на дете.
Ищецът посочи, че голямото дете е гледано от майката до навършване на три и
половина години, след като си е счупило едното краче. Това, че графикът на работа на ищеца му е
позволявал да бъде повече време в дома си и да се грижи за двете деца не може
да се отчита като негов по-голям принос и да показва по-голям негов родителски
капацитет, тъй като е съвсем нормално един баща да помага при отглеждането на
децата си, ако е свободен, докато майката е на работа. Изложеното дотук сочи,
че ищецът не установи пълно и главно наведените от него брачни провинения на
съпругата му. Съдът не кредитира показанията на св.Д. в тази им част , тъй като
сам по себе си те съдържат непроверени дори от нея факти /...чула била от хора
от селото...една жена и писала във фейсбук, че снаха ѝ станала причина за
нейния развод.../.Отделно от това свидетелката е очевидно пристрастна и
заинтересована, доколкото от показанията и се усеща едно одобрение на
действията на сина ѝ, както и " затваряне на очи" от нейна
страна в случаите, когато е била свидетел на техни конфликти. До горния извод съдът достигна при
изслушването на свидетелката, като нейните показания съпоставени с обясненията
на изслушаното дете / припокриващи се в някой части, дори като отделни фрази и
изрази/ провокираха назначаването на съдебно-психологична експертиза.
Заключението на експертизата потвърди факта на извършвана манипулация върху
детето от бащата и от бабата, като целта е очерняне на майката и поставянето и
в лоша светлина. Показателен е и друг факт- според тази свидетелка, въпросът
голямото дете да отиде при майка си дори не стои, защото "...то се знае,
че ще си остане при тях". Обратно на горното, доказаха се твърденията на
ответницата за налагания от ищеца психически тормоз , както и осъществено
физическо насилие. Св.Иванова-сестра на ответницата потвърди изложеното от нея
относно ревността на съпруга, неоснователните му подозрения , изпитваните от
него неприятни емоции при контакта му със семейството на съпругата му. Тя цитира обидните думи, с които ищецът е
наричал съпругата си на Нова година и разказа за случая, при който нейното дете
и се обадило, за да и каже, че свако ѝ е пребил леля ѝ. Физическата агресия на ищеца проявена през
лятото на 2019 година, при която той е ударил ответницата в лицето с телефона и
се потвърди не само от сестрата , а и от
другата свидетелка Иванова- бивша колежка на ответницата. Според нея
ответницата се появила на работа в недопустим вид, с подуто лице. Изпитваната
силна ревност от ищеца е довела до там,
че той е пренебрегнал родителските си задължения и е вплел голямото си дете в
междуличностния конфликт подмятайки, че майката има връзка с мъж на име Антон.
Всичко това може да се отчете като проява на дълбоко неуважение и незачитане на
личността на жената, на съпругата и майката довело до настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство в брачните отношения, изразило се и чрез настъпилата
фактическа раздяла. Ответницата е напуснала семейното жилище и е заживяла в
друго населено място . Съгласно
разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК всеки от съпрузите може да иска развод ,
когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Според ППВС №10/1971 г. на ВС
дълбоко е разстройството, при което между съпрузите липсва взаимност, доверие и
уважение, другарски отношения, бракът съществува само формално. Непоправимо е
разстройството, което не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормалните
съпружески отношения. Продължителната фактическа раздяла може да е причина, или
проявление на дълбокото разстройство на брака. В конкретния случай фактическата
раздяла на съпрузите продължава десет месеца,
през който период съпрузите живеят в различни населени места , поддържат
изключително редки контакти по повод двете деца, а отношенията им не само че не
се подобряват, а и се влошават. Безспорно
се установи, че бракът между страните е само формален, изпразнен от
естественото си съдържание и неотговарящ на социалните си функции. Съвкупният
анализ на доказателствата сочи, че вината за това е на ищеца. Изложеното
мотивира съда да приеме, че са налице предпоставките за допускане на развод
поради наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака между съпрузите
по вина на мъжа. При уважаване на
брачния иск за развод съдът следва да се произнесе и по обективно съединените небрачни
искове относно ползването на семейното жилище , родителските права,
местоживеенето на децата, режимът на лични отношения и издръжката, както и при
искане , относно фамилното име на съпругата след прекратяване на брака. Ответницата е напуснала семейното жилище в с.Р. и не претендира неговото ползване, поради
което същото следва да се предостави за ползване на мъжа. При решаване на
въпроса за родителските права и местоживеенето на децата съдът следва да се
ръководи от най-добрия интерес на детето, като преценява множество фактори.
Следва да се вземат предвид възрастта и
пола на децата, моралните качества на
родителите, трудовата им ангажираност, обкръжаващата и подкрепящата среда,
емоционалната им връзка с децата и като цяло родителския им капацитет. Следва
да се вземат под внимание всички фактори, които ще благоприятстват изграждането
на детето като личност и пълноценен член
на обществото. По делото от личните изявления на родителите и от
приложените социални доклади безспорно се доказва, че и двамата са изключително отговорни при отглеждането на
децата , обичат ги и всеки от тях иска и двете деца да живеят при него. И двамата
работят. Ищецът живее в дома, в който са израснали децата, заедно с бабата и
дядото по бащина линия, а ответницата живее в друго населено място на квартира, но в близост до нейните родители
и до сестра си. Тоест и двамата са осигурили необходимите жилищни условия за
отглеждане на децата. Факт е, че малкото дете живее заедно с майка си и
посещава детска градина заедно с братовчедка си в гр.Св. Голямото дете е останало при баща си и учи в
училището в с.Ресен. Социалните
работници изготвили докладите, както и вещото лице по назначената
съдебно-психологична експертиза потвърждават обясненията на детето С. относно силната
привързаност между двете деца. С. заяви, че най-много и липсва сестричката и,
както и това, че иска да бъдат заедно, но не и в гр.С. . Изразява желание да
остане да живее при баща си, към когото е силно привързана. Счита, че трудно ще
свикне да живее при майка си, ако това се наложи. Тъй като страните са си
поделили де факто двете деца съдът на първо място следва да отчете, че според
постановките на ППВС № 1/74г., при
развод по правило децата следва да се
отглеждат заедно, а разделянето им е допустимо само поради важни причини. Като примери за важни причини са посочени голямата
разлика във възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност, продължително
разделено живеене, напластена омраза спрямо единия родител и др. подобни. В
конкретния случай се установи по безспорен начин, че децата са израснали заедно
, разликата във възрастта им не е голяма, а двете сестри страдат от раздялата,
тъй като са силно привързани една към друга. Следователно не са налице
изключенията, които биха довели до разделяне на децата и утвърждаване на
сегашното фактическо положение, тъй като няма доказани важни причини, които да
налагат тази раздяла. Голямото дете обича и двамата си родители и макар да има
някакви негативни емоции и чувства спрямо майката, те са преодолими. Не бива да
се забравя, че детето навлиза в пубертета, трудна възраст, която при повечето
момичета е съпроводена с бунтарство
срещу майката / другата жена в семейството/ и опити за отстояване на собствени
позиции и независимост.Това е и периода, в който момичето има нужда от майката,
която да го подготви психически и емоционално за промените настъпващи в него ,
съзряването , включително половото и изграждането като личност, също бъдеща
съпруга и майка. След като и двете
страни искат децата да се отглеждат от
тях и считат себе си за по-добрия родител, при доказани родителска
ангажираност, любов и привързаност, определяща за родителския капацитет на
всеки от тях се явява позицията му спрямо другия родител, водеща до т.нар.
синдром на родителско отчуждение. Както бе посочено по-горе съдът при изслушване
на детето счете, че върху него е оказвано въздействие, което се потвърди изцяло
от заключението на съдебно-психологичната експертиза. Вещото лице подробно
обоснова експертизата си и посочи, че у голямото дете са насаждани негативни
чувства и отношение спрямо майката от страна на бащата и бабата по бащина
линия, които са подкопали родителския ѝ авторитет, подценили са и са
омаловажили ролята и като родител. Недопустимо според съда е децата да бъдат поставяни като
буфери в отношенията между развеждащи се родители и да бъдат вграждани в
техните конфликти, като бъдат принуждавани
да вземат страната на единия от тях. Горното според психолога води до трайни
последици у психиката на несъзрялото още дете, неспособно да анализира
обективно фактите и обстоятелствата от живота на възрастните. Недопустимо е
детето да бъде подстрекавано да навлиза в чието и да е чуждо лично
пространство, още повече това на родната си майка. Недопустимо е да се
позволява на дете да проследява родителите си, с кого и как контактуват и да
прави изводи , очевидно втълпени му от
другия родител . Тези прояви конкретно към майката по-късно биха се проектирали
и в живота на детето, вече като голям човек и отговорност за това ще носи
родителят, който е пример и причина за подобно поведение. Доказа се не само това, че бащата е въвлякъл
голямото дете в родителския конфликт , че е насаждал отрицателно отношение към
майката, водещо до прояви на отчуждение и агресия спрямо нея от страна на
голямото дете. Установи се още, че бащата не е позволявал на голямото дете
самостоятелно да контактува с майката дори по телефон и винаги е присъствал при
техните разговори, което ограничава свободата на момичето. То се съобразява с
неговото присъствие и по този начин препятства
възстановяването на връзката между нея и майката. Обратно , майката заявява, че бащата трябва
да присъства в живота на децата. Тя иска
двамата да имат нормални отношения като родители на двете деца, за да се
чувстват и те сигурни и спокойни. Не се
доказва от нейна страна насаждане на негативни чувства и емоции у децата спрямо
бащата. С тези доводи съдът счита, че майката е родителят, комуто следва да се
предоставят родителските права за упражняване и върху двете деца. Що се отнася
до адаптацията на голямото дете в друго населено място , макар и по-трудно
съдът счита, че същата не е невъзможна. Детето е на възраст , в която приема
новите предизвикателства, отворено е за нови познанства и възстановяването на емоционалната близост с
майката, както и съвместното живеене с по-малката сестра в перспектива са
по-важни от предстоящия период на преживяване на промяната. При
възлагане на родителските права на майката резонно местоживеенето на
двете деца следва да се определи по нейното местоживеене *** . На бащата, който
също е любящ и загрижен родител следва да се определи режим на лични контакти с двете деца, подходящ
според съда при следните параметри: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца бащата да взема и връща децата от и на местоживеенето на майката за времето от 10 часа сутрин в
събота до 16 часа в неделя, с преспиване при бащата; за личния си рожден ден при възможност с
преспиване; да има право да присъства при организиране на рождени дни на двете
деца; всяка четна година да взема децата при себе си за Коледните празници, а
всяка нечетна година- за Новогодишните празници; всяка четна година да взема
децата за Великденските празници, както за по две седмици през м. юли, когато
майката не е в платен отпуск и за по две седмици през м. август, когато майката
не е в платен отпуск. Относно размера на издръжката същата следва да се
определи съобразно нуждите на децата и доходите на родителите. Детето С. е
ученичка на 12 години , навлизаща във възраст на усилен растеж, изискващ закупуване на дрехи, обувки, учебни
помагала, както и средства за лични разходи. Съдът намира, че ежемесечната
издръжка която ще покрие нуждите на детето към момента възлиза на 400 лева
дължими от двамата родители. Според доходите им и като взе предвид факта, че майката живее на свободен наем и ще
полага лични грижи за детето счита, че бащата следва да заплаща издръжка в
размер на 220 лева за детето С., дължима от влизане в сила на решението до
настъпване на законоустановени причини за изменяването или прекратяването ѝ,
ведно със законните последици при забава
/началният момент съдът определя с оглед фактическото местоживеене на
детето , което е при бащата/. Издръжката за детето Х., което е на 5 години съдът определя общо на 300 лева,
като счита, че бащата следва да заплаща 180 лева , а останалите ведно с личните
грижи да се поемат от майката . Началният момент на издръжката съдът определя
от 4.02.2020 г., до настъпване на законоустановени причини за изменяването или
прекратяването ѝ, ведно със законната лихва при просрочие . Издръжката за
двете деца следва да се заплаща чрез тяхната майка и законен представител по
банкова сметка ***, която същата следва
да предостави на бащата в едноседмичен срок от постановяване на съдебното решение, до 25-то число на месеца, за който се дължи. На основание чл. 242 от ГПК постановява
предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка
за детето Х.. Относно фамилното име на
жената след прекратяване на брака с развод по нейно желание /а не по искане на
ищеца/ същата следва да носи предбрачното си фамилно име- И.. При този изход на делото на основание
чл. 329,ал.1 от ГПК разноските по делото
се възлагат на ищеца. Той следва да заплати допълнителна ДТ по допускане на
развода в размер на 40 лева и ДТ върху
присъдената издръжка в размер на 576 лева в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ВТРС, ведно с 5 лева такса при издаване на изпълнителен лист. Ищецът следва да заплати на ответницата направените
от нея разноски възлизащи на 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и
150 лева депозит за СПЕ.
Водим
от горното и на основание чл. 49 ,ал.1
от СК съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен с Акт
за граждански брак №0114/7.06.2008
г. на Община Велико Търново между Х.С.Д. с ЕГН ********** и Л.М.Д. с ЕГН **********
, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на мъжа.
ПРЕДОСТАВЯ
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху малолетните деца С. Х. Д. с ЕГН ********** и Х. Х. Д.
с ЕГН ********** на Л.М.Д. с ЕГН **********, като майка и законен представител
на децата и определя местоживеенето им по нейното местоживеене ***.
БАЩАТА Х.С.Д. с ЕГН ********** ще осъществява
родителския си контакт с децата С. Х. Д. с ЕГН ********** и Х. Х. Д. с ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца бащата да взема и връща децата от и на местоживеенето
на майката за времето от 10 часа сутрин в събота до 16 часа в неделя, с
преспиване при бащата; за личния си
рожден ден при възможност с преспиване; да има право да присъства при
организиране на рождени дни на двете деца; всяка четна година да взема децата
при себе си за Коледните празници, а всяка нечетна година- за Новогодишните
празници; всяка четна година да взема децата за Великденските празници, както
за по две седмици през м. юли,
когато майката не е в платен отпуск и за по две седмици през м. август, когато майката не е в платен
отпуск.
ОСЪЖДА Х.С.Д. с ЕГН ********** като баща, да заплаща
на Л.М.Д. с ЕГН **********, като майка и законен представител на децата
ежемесечна издръжка за детето С. Х. Д. с ЕГН ********** в размер на по 220 /
двеста и двадесет/ лева, считано от влизане в сила на бракоразводното решение
до настъпване на законоустановени причини за изменяването или прекратяването ѝ,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от просрочието до
окончателното изплащане и ежемесечна издръжка за детето Х. Х. Д. с ЕГН **********
в размер на по 180 / сто и осемдесет/ лева, считано от 4.02.2020 г.
до настъпване на законоустановени причини за изменяването или
прекратяването ѝ, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
от просрочието до окончателното изплащане. Издръжката да се заплаща до 25-то число на месеца, за
който се дължи по банкова сметка *** ,която тя следва да предостави на бащата в
едноседмичен срок от постановяване на
решението.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242,ал.1 от ГПК
предварително изпълнение на решението в
частта относно издръжката за детето Х. Х. Д..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище находящо се в
с.Р. на Х.С.Д..
ЖЕНАТА
след прекратяване на брака ще носи предбрачното си фамилно име - И.. ОСЪЖДА
Х.С.Д. с ЕГН ********** *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС ДДТ по допускане на
развода в размер на 40 /четиридесет/ лева и ДТ върху присъдената издръжка в
размер на 576 /петстотин седемдесет и
шест / лева , ведно с 5 /пет/ лева такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Х.С.Д. с ЕГН ********** *** да
заплати на Л.М.Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** сумата от 650 /
шестотин и петдесет/ лева направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено, пред
Окръжен съд Велико Търново, чрез Районен съд Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ……………