№ 306
гр. Варна, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20223001000244 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „Храброво Уинд 2“ ООД, чрез адв. Т. Т.,
против решение № 4 от 05.01.2022 г., постановено по т. д. № 757/2021 г. по
описа на Варненския окръжен съд, с което ответникът е осъден да заплати на
„Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 654 902.16 лв., представляваща
платена при начална липса на основание цена за ел. енергия, съставляваща
разлика между преференциалната цена за количествата ел. енергия,
произведени през месеците октомври, ноември, декември на 2015 г., ноември
и декември на 2016 г., септември и октомври на 2017 г., след достигане на
нетното специфично производство /НСП/ за съответната година, и
приложимата цена за излишък на балансиращия пазар, определена от
„Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД, на основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска – 23.03.2020 г. до окончателното й плащане,
както и сумата от 101 616.09 лв., представляваща разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
1
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението, като
постановено в противоречие на материалния закон и необоснованост. Сочи,
че не следва да се приема, че е достигнато НСП за централата му, с оглед на
двете отменени решения на КЕВР, които дефинират НСП. Излага подробни
доводи относно неправилността на решението, доколкото липсва установен
размер на НСП на ел. енергия и това обосновава дължимостта на процесните
суми, платени на основание сключения между страните договор за
изкупуване на ел. енергия. По отношение на дължимата цена за процесното
количество енергия счита, че съдът не е отчел факта, че изкупуването на
енергия от ответното дружество за процесния период е по преференциална
цена, определена за даден ценови период с общ административен акт от
КЕВР. Твърди, че макар да няма установено от КЕВР НСП на ел. енергия,
предходна преференциална цена има и не може да се приеме, че процесните
количества ел. енергия са заплатени на отпаднало основание. Моли за отмяна
на решението.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Енерго - Про
Продажби“ АД, чрез адв. А. Т., в който се излагат доводи за
неоснователността на въззивната жалба. Счита, че становището на
въззивника за липса на установен от КЕВР размер на НСП не съответства на
събраните по делото доказателства. Сочи, че отмененото Решение № Ц-
19/28.06.2013 г. е приложимо към договора между страните, както съобразно
правилото на чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ, така и по изрична уговорка между
страните. Проследявайки подробно приемането на съответните
административни актове, заместващи отмененото решение, въззиваемото
дружество сочи, че КЕВР не е променила ценообразуващите елементи, а е
изпълнила в цялост правомощието си по закон да определи преференциални
цени, приложими за енергията, произвеждана от този вид възобновяем
източник, както и задължението си по чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ във вр. с пар. 17
от ПЗР към ЗИД на ЗЕ /ДВ бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г, изм., бр.
100 от 2015 г./ да приеме решение, с което да установи НСП на ел. енергия,
въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните
решения на комисията, приети до влизане в сила на този закон. Намира за
неоснователно оплакването, направено във въззивната жалба, че не е налице
установен от КЕВР размер на НСП, като излага подробни доводи. Твърди, че
2
отмяната на административния акт на КЕВР не дерогира нормата на закона,
поради което и не възниква основание за изкупуване на по-големи обеми ел.
енергия по преференциална цена, нито може да бъде отложено приложението
на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ с времето, необходимо на КЕВР да постанови
заместващ административен акт. Сочи, че Решение № Ц-30/29.11.2017 г. не е
различен акт от отменения, има същите характеристики и урежда същите
правоотношения, като създава права и задължения за същите субекти.
Преференциалната цена, утвърдена с горепосоченото решение, считано от
01.07.2013 г., намира за същата като тази, утвърдена в отменената т. 11 на
Решение Ц-19/28.06.2013 г. Допълва, че прекият контрол на
административния акт е единствено по законосъобразност по чл. 145, ал. 1 от
АПК. Твърди, че размерът на цената и ценообразуващите елементи са извън
предметния обхват на съдебния контрол и че определянето им е в
изключителните правомощия на КЕВР, който при условията на оперативна
самостоятелност е определил същите през месец юни 2013 г. и ги е потвърдил
неколкократно след това. Излага подробни съображения относно
неоснователността на възражението, че след отмяната на Решение № Ц-
30/29.11.2017 г. за процесните доставки може да се приложи предходното
ценово решение на КЕВР за такъв вид производители. Моли за
потвърждаване на решението. Претендира заплащането на съдебно-деловодни
разноски.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от третото лице-помагач „Национална елетрическа компания“ ЕАД,
чрез старши юрисконсулт М. А., в който се сочат аргументи за
неоснователността на подадената въззивна жалба. Излага доводи за
правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение.
Счита, че преференциалната цена не подлежи на свободно договаряне, а е
предмет на административна регулация от КЕВР, поради което тя може да
бъде определена от съда по тълкувателен път, досежно размера й като цена по
търговска сделка под общия режим. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Няма доказателствени искания.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от
3
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
В о. с. з. процесуалният представител на въззивника поддържа
въззивната жалба. В допълнителна писмена защита се излагат аргументи
относно неправилността на обжалваното решение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение. Депозирани са писмени бележки от страна на въззивника в
указания 10-дневен срок, считано от датата на съдебното заседание.
В о. с. з. процесуалният представител на въззиваемата страна „Енерго -
Про Продажби“ АД поддържа депозирания отговор и инвокира доводи за
неоснователност на подадената жалба. Моли за отхвърляне на въззивната
жалба и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира заплащането на
съдебно-деловодни разноски.
В проведеното о. с. з. третото лице-помагач „Национална електрическа
компания“ ЕАД на страната на „Енерго - Про Продажби“ АД, не се явява, не
се представлява.
В проведеното о. с. з. третото лице-помагач Фонд „Сигурност на
електроенергийната система“ на страната на „Храброво Уинд 2“ ООД, не се
явява, не се представлява.
Разгледана по същество, съдът приема от фактическа страна следното:
Пред Варненския окръжен съд е предявен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на „Храброво Уинд 2“ ООД да заплати на
„Енерго - Про Продажби“ АД сумата от 654 902.16 лева, представляваща
платена при начална липса на основание цена за ел. енергия, съставляваща
разлика между преференциалната цена за количествата електрическа енергия,
произведени през месеците октомври, ноември, декември на 2015 г., ноември
и декември на 2016 г., септември и октомври на 2017 г., след достигане на
нетното специфично производство за съответната година, и приложимата
цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „Електроенергиен
Системен Оператор” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска в съда до окончателното й плащане.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда на чл. 367 от ГПК
ответното дружество „Храброво Уинд 2“ ООД, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че
4
Решение Ц- 19/28.06.2013 г. на ДКЕВР в раздел 1, т. 11, е отменено, както и
че с Решение № Ц-30 от 29.11.2017 г. считано от 01.07.2013 г. е определена
същата цена на изкупуване, но твърди, че е дефинирано за първи път и НСП.
Сочи, че Решение № Ц-30 е обжалвано и към момента спора бил висящ пред
ВАС. Счита, че спора е резултат от незаконосъобразните действия на КЕВР,
поради което и исковите претенции не били основателни. В допълнителния
отговор поддържа наведените с отговора възражения, като счита, че
законосъобразността на Решение Ц-30 е от значение за спора. Излага, че НСП
не е ценообразуващ елемент към 28.06.2013 г., като промяната на чл. 31, ал. 5
от ЗЕВИ не налагала посочване на НСП, а се касаело за неговото определяне.
Излага, че спорът не касаел неправилно изчисление на цена, а момента, до
който се прилага нормативно определената преференциална цена.
С определение № 260398 от 17.08.2020 г., постановено по т. д. №
425/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд е конституирано трето лице
– помагач на страната на ищеца – „Национална електрическа компания“ ЕАД
и трето лице-помагач на страната на ответника – Фонд „Сигурност на
електроенергийната система“.
В допълнителна искова молба ищцовото дружество „Енерго – Про
Продажби“ АД поддържа предявения иск.
В отговора на допълнителната искова молба, процесуалният
представител на „Храброво Уинд 2“ ООД оспорва доводите на ищеца и
поддържа своите относно неоснователност на иска.
В депозираното становище от страна на третото лице – помагач
„Национална електрическа компания“ ЕАД се съдържат подробни доводи
относно основателността на исковата претенция. Сочи, че по силата на
разпоредбата на чл. 31 от ЗЕВИ ищецът, като краен снабдител, е задължен да
изкупува електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници,
като част от нея заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а
друга част - по цени за излишък на балансиращия пазар.
В законоустановения срок, третото лице-помагач на страната на
ответника – Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ не е изразило
становище.
По същество съдът приема от фактическа страна следното:
5
Между страните не е налице спор, че заплатената сума за процесните
периоди е в общ размер на 731 598.43 лв. с ДДС.
Безспорно установено е качеството на ищеца на краен снабдител на
електрическа енергия и съответно качеството на ответника на производител
на електрическа енергия от ВяЕЦ, с обща инсталирана мощност от 3 075 кВ,
присъединена към електроразпределителната мрежа, на основание Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия
№ 3091-П-Д10-93-19.07.2010 от 09.08.2010 г.
Не се спори, че между страните е налице сключен Договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник № 395 от 20.11.2014 г., по силата на който „Енерго-Про Продажби“
АД се задължава да изкупува произведената електрическа енергия от
„Храброво Уинд 2“ ООД за срок от 12 години.
В чл. чл.16, ал.1 и 3 от Договора за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, страните са
определили цена за изкупуване на електрическа енергия по определена от
ДКЕВР преференциална цена в съответствие с разпоредбите на ЗЕВИ, а
именно цената, определена с Решение № Ц- 19/28.06.2013 г. на ДКЕВР -
122.50 лв./мWh без ДДС.
Между страните не е налице спор, че Решение № Ц-19/28.06.2013 г. на
ДКЕВР е отменено в частта му по раздел 1, т. 11 (определяща, считано от
01.07.2013 г. преференциални цени за изкупуване на ел.енергия, произведена
от ВяЕЦ с инсталирана мощност над 1Мвт -122.50 лв. /мWh/ с Решение №
15664 /22.12.2014 г. по адм. д. №10218/2013 г. на ВАС, потвърдено с решение
№ 4798/28.04.2015 г. по адм.д. № 2624/2015 г. на ВАС, като преписката е
върната на ДКЕВР за ново произнасяне. Безспорно е, че с оглед на така
дадените указания КЕВР е приел Решение № Ц-30/29.11.2017 г., с което е
определена, считано от 01.07.2013 г. преференциална цена без ДДС за
изкупуване на ел.енергия, произведена от ВяЕЦ с инсталирана мощност над 1
Мвт в размер на 122.50 лв./мWh, при нетно специфично производство в
размер на 2325 kWh/kW, което е отменено с решение № 7498/11.12.2018 г. по
адм. д. №13914/2017 г. на АССГ, оставено в сила с решение №
12663/14.10.2020 г. по адм.д. № 3610/2019 г. на ВАС.
Видно от приложеното по делото Решение № Ж-536/03.10.2019г. на
6
КЕВР, на ищеца са дадени указания да възстанови на "Национална
Електрическа Компания" ЕАД надвзетите суми в резултат на неприлагане на
чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ при изкупуване на ел.енергия от ВяЕЦ „Храброво-5“ и
ВяЕЦ „Храброво-6“ за периода 24.07.2015 г. - 31.10.2017 г. Представено е и
споразумение от 13.12.2019 г., сключено между "Национална Електрическа
Компания" ЕАД и "Енерго-Про Продажби" АД, по силата на което
последното е предоставило на "Национална Електрическа Компания" ЕАД
сумата в общ размер на 1 268 265.88 лв. с ДДС, представляваща фактурирано
на основание чл. 94 от ЗЕ за периода 24.07.2015г. - 31.10.2017г. количество
ел.енергия над 2325 kWh/kW нетно специфично производство, произведено
от ВяЕЦ „Храброво-5“ и ВяЕЦ „Храброво-6“.
От заключението на вещото лице по СТЕ, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че
количеството ел.енергия, което съответства на НСП на ВяЕЦ „Храброво 6“,
определена съгласно Решение Ц-30/29.11.2017 г. според инсталираната
мощност на централата е 7 149 375 kWh/kW, равно на 7 149.375 mWh.
Установява се, че продадената на "Енерго-Про Продажби" АД след достигане
на това количество ел.енергия възлиза на 4 976.86 mWh за периодите м. 10-
12.2015 г., м. 11-12.2016 г. и м. 09-10.2017 г., като заплатената сума за тези
периоди е в общ размер на 731 598.43 лв. с ДДС. Според вещото лице
стойността на ел.енергия над НСП по цена на излишък възлиза на 76 616.01
лв. с ДДС, като разликата между нея и заплатената цена е в размер на 654
982.40 лв.
Спорен се явява фактът налице ли е основание за заплащане на сумата
от 654 902.16 лв., представляваща разлика между преференциалната цена за
количествата електрическа енергия, произведени през месеците октомври,
ноември, декември 2015г., ноември и декември 2016г., септември и октомври
2017г. след достигане на нетното специфично производство за съответната
година, и приложимата цена за излишък на балансиращия пазар, определена
от „Електроенергиен Системен Оператор” ЕАД.
Съответно спорният между страните въпрос касае начинът, по който се
определя цената на произведената електрическа енергия от възобновяем
енергиен източник – ВяЕЦ.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда
7
достига до следните правни изводи:
По същество:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 654 902.16 лева, представляваща платена при начална
липса на основание цена за ел. енергия, съставляваща разлика между
преференциалната цена за количествата електрическа енергия, произведени
през месеците октомври, ноември, декември на 2015 г., ноември и декември
на 2016 г., септември и октомври на 2017 г. след достигане на нетното
специфично производство за съответната година, и приложимата цена за
излишък на балансиращия пазар, определена от „Електроенергиен Системен
Оператор” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска в съда до окончателното й плащане.
Нормата на чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, гласи, че който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. Безпротиворечиво в съдебната практика е
прието, че първият фактически състав на непозволеното увреждане, закрепен
в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание. Липсата на основание е
централния елемент във фактическия състав, от който произтича искът за
неоснователно обогатяване, функцията на който иск е да доведе до
отстраняване на обогатяването. По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължението на ответника е да
установи, че е налице основание за получаването, респ. задържане на
полученото.
В случая, безспорно между страните е, че за процесните периоди
„Енерго-Про Продажби“ АД е заплатило на „Храброво Уинд 2“ ООД сумата
в общ размер на 731 598.43 лв. с ДДС. Спорен се явява фактът налице ли е
основание за заплащане на сумата от 654 902.16 лв., представляваща разлика
между платената преференциална цена за количествата електрическа енергия,
произведени през месеците октомври, ноември, декември 2015 г., ноември и
декември 2016 г., септември и октомври 2017 г. след достигане на нетното
специфично производство за съответната година, и приложимата цена за
излишък на балансиращия пазар, определена от „Електроенергиен Системен
Оператор” ЕАД.
Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, кредитирано от съда
8
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се
установява, че количеството ел. енергия, което съответства на НСП на ВяЕЦ
„Храброво 6“, определена съгласно Решение Ц-30/29.11.2017 г. според
инсталираната мощност на централата е 7 149 375 kWh/kW, равно на 7
149.375 mWh. Установява се, че продадената на "Енерго-Про Продажби" АД
след достигане на това количество ел.енергия възлиза на 4 976.86 mWh за
периодите м. 10-12.2015 г., м. 11-12.2016 г. и м. 09-10.2017 г., като
заплатената сума за тези периоди е в общ размер на 731 598.43 лв. с ДДС.
Според вещото лице стойността на ел.енергия над НСП по цена на излишък
възлиза на 76 616.01 лв. с ДДС, като разликата между нея и заплатената цена
е в размер на 654 982.40 лв.
Процесният договор за изкупуване на ел.енергия е сключен при
действието на ЗЕВИ / Обн. ДВ бр. 35 от 3.05.2011 г., в сила от 3.05.2011 г. /,
съгласно чл. 31 от който ищецът в качеството си на краен снабдител е дължен
да изкупува произведената от ответника ел.енергия. В светлината на
разглеждания казус, за правоотношението, в което се намират страните не се
прилага принципът за свобода на договарянето доколкото цените, на които
производителите продават електрическа енергия, не подлежат на свободно
договаряне, а са предмет на регулиране от компетентния държавен орган. С
измененията на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, в сила от 01.01.2014 г., е променена
регламентацията на пазара като е предвидено на преференциални цени да се
изкупува количеството ел. енергия до размера на определената
средногодишна продължителност на работа съгласно решението на ДКЕВР за
определяне цена на конкретния производител, а за горницата - по утвърдената
от ДКЕВР цена, по която общественият доставчик продава ел. енергия на
крайните снабдители и електроразпределителните дружества. С последващо
изменение на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015 г., е предвидено, че
по преференциални цени ще се изкупува само количеството ел.енергия до
размера на нетното специфично производство на ел.енергия /съгл. § 1, т. 29 от
ДР на ЗЕВИ/, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това
производство - по цена за излишък на балансиращия пазар. Посочената
разпоредба на общо основание намира приложение както към бъдещи
производители, така и към тези, които вече имат сключени дългосрочни
договори, доколкото ЗИД на ЗЕВИ не съдържа норми, изключващи
9
действието му спрямо заварените правоотношения.
В мотивите към законопроекта за изменение на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ
изрично е разписано, че замяната на понятието „средногодишна
продължителност на работата“ с „нетно специфично производство на
електрическа енергия“ цели да създаде условия по преференциални цени да
бъдат изкупувани само онези количества електрическа енергия, „които
осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници,
съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените
преференциални цени със съответните решения на КЕВР“. Целта на
изменението на закона е да постигне баланс между разходите на обществения
доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите, заложена в
определените преференциални цени по начин, който изключва възможността
от неоснователно обогатяване на последните /така Решение № 226 от
09.11.2017 г. по описа на Варненския апелативен съд, постановено по в. т. д.
№ 303/2017 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 375 от
14.06.2018 г., постановено по т. д. № 569/2018 г. на ВКС, Решение № 15 от
12.01.2018 г. по описа на Варненския апелативен съд, постановено по в. т. д.
№ 527/2017 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 643 от
16.11.2018 г., постановено по т. д. № 1454/2018 г. на ВКС и други/.
В изпълнение на задължението по чл. 32 от ЗЕВИ секторният регулатор
е приел Решение № Ц-19/28.06.2013 г., с което в раздел I, т. 11 е определил,
считано от 01.07.2013 г. Преференциални цени за изкупуване на ел. енергия,
произведена от ВяЕЦ с инсталирана мощност над 1 Мвт - 122, 50лв/ мWh,
която цена е приета за приложима в отношенията между страните съгласно
чл. 16, ал. 3 вр. с ал. 1 от договора. Същата е изрично посочена в клаузата на
чл. 16, ал. 3 от договора ведно с цитиране на приложимото решение на
ДКЕВР - Ц-19/28.06.2013 г.
Решение № Ц-19/28.06.2013 г. на КЕВР е отменено в частта му по
раздел първи, т. 11 като преписката е върната на ДКЕВР за ново произнасяне
съобразно тълкуването на закона, с влязло в сила решение №
15664/22.12.2014 г. по адм. д. № 10218/2013 г. на ВАС, потвърдено с решение
№ 4798/28.04.2015 г. по адм. д. № 2624/2015 г. на ВАС. Въз основа и в
изпълнение на административното решение КЕВР е приел последващо
решение № Ц-30/29.11.2017 г., с което е определена, считано от 01.07.2013 г.
10
преференциална цена за изкупуване на ел.енергия от ВяЕЦ с инсталирана
мощност над 1 Мвт в размер на 122.50 лева/МВч, при НСПЕ в размер на 2325
кВч/КВ. Цитираното решение също е отменено от ВАС с влязъл в сила акт по
адм. д. № 3610/2019 г. на ВАС.
В хода на настоящото производство, след отмяната на решение № Ц-
30/29.11.2017 г., е прието решение № Ц-18/18.06.2021 г. на КЕВР, с което са
определени, считано от 01.07.2013 г. преференциални цени на ел.енергия,
произведена от вятърни ел.централи, каквато е експлоатираната от ответника,
с инсталирана мощност над 1 МВ, в размер на 122.50 лв./МВч, без ДДС.
Установено е НСПЕ, считано от 31.07.2015 г., въз основа на което е
определена преференциална цена по т. 1 в размер на 2325 кВч/кВ, приложимо
от датата на влизане в сила на изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ /ДВ, бр.
56/2015 г. /, т.е. изцяло обхваща процесния период.
Съгласно трайната практика на ВКС, влязлото в сила решение, с което е
бил отменен индивидуален административен акт /какъвто е характерът на
горепосочените решения на КЕВР/ съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЕ, има обратно
действие. Констатираната от съда незаконосъобразност на решенията на
КЕВР, довела до отмяната им с влезлите в сила решения, води до отпадането
с обратна сила на разпоредените с индивидуалния административен акт
правни последици / в този смисъл Решение № 28/28.04.16 г. по т.д. № 353/15
г. на ВКС, Решение № 77/09.05.17 г. по т.д. № 894/16 г. на ВКС, Решение №
137/27.06.17 г. по т.д. № 968/16 г. на ВКС, Решение № 238/20.01.2017 г. по т.д.
№ 3050/2015 г. на ВКС и др. /. Отпадането с обратна сила на правните
последици, разпоредени с отменените решения на КЕВР, означава липса на
предвидения в ЗЕВИ административноправен елемент за дължимата от
ищцовото дружество преференциална цена за изкупуване на ел.енергия, както
и на установени конкретни стойности на съответното нетно специфично
производство, спрямо което да се прилагат преференциални цени.
Действително ограничението за изкупуване на ел.енергия от крайния
снабдител по преференциална цена до размера на нетното специфично
производство не произтича от отменения административен акт, а от закона -
чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. Доколкото обаче в правомощие именно на КЕВР е
нормативно вменено задължение да установи НСПЕ, въз основа на което са
определени префенциални цени, то не е налице възможност за съда да
замести в рамките на производството липсващия акт на КЕВР. В §17 от ПЗР
11
на ЗИД на ЗЕ е предвидено КЕВР да приеме решение, с което да установи
нетно специфично производство на ел.енергия /НСПЕ/, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, приети до
влизане на изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ. С разпоредбата на чл. 13, ал. 9
от ЗЕ е дерогиран суспензивния ефект на обжалването на ИАА, предвиден в
чл. 166 АПК като е допуснато предварително изпълнение на невлезли в сила
решения, издавани от КЕВР, предвид значимостта на регулираните с тях
обществени отношения. Такова е издаденото на основание §17 от ЗЕ, решение
№ Ц-18/18.06.2021 г. на КЕВР, както и предходните отменени решения. С тях
се установява вече съобразено, но непосочено изрично като размер НСПЕ
като ценообразуващ елемент за определяне на преференциални цени за
изкупуване на ел.енергия от възобноваеми източници. Поради
предварителното му изпълнение, независимо от обжалването му
междувременно, съдът следва да зачете неговите правни последици.
Процесният договор е сключен на 20.11.2014 г., след измененията в
разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ /ДВ, бр. 109/2013 г. /, с които е променена
уредбата за изкупуване на цялото количество произведена ел.енергия по
преференциални цени. Още с това първо изменение на закона е предвидено
ограничено изкупуване на привилегированата цена само до размера на
средногодишната продължителност на работа на ветровите генератори
съгласно решения на КЕВР. Впоследствие, изменението в сила от 24.07.2015
г., преди процесния период, обвързва ограничаване в изкупуването на
ел.енергия от ВяЕЦ на преференциални цени с друг критерий - до размера на
НСПЕ, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР. Следователно, по преференциална цена се
изкупуват само количествата до достигане размера на НСП, според вида на
съответната централа.
Неоснователни са изложените съображения от страна на „Храброво
Уинд 2“ ООД, че КЕВР няма законово правомощие да постанови решение за
установяване на НСП с деиствие, считано от 31.07.2015 г. В този смисъл,
неизпълнението на чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ, ще доведе до изкупуването по
преференциална цена на цялото количество електрическа енергия,
произведена от ВяЕЦ, респективно до повишаване на цените на краините
клиенти на електрическа енергия. Решението на КЕВР за установяване на
12
НСП се постановява еднократно и е валидно за целия период на деиствие на
договорите за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВяЕЦ
сключени между производителите и съответните енергиини предприятия. По
тази причина отмяната на Решение № Ц-30/29.11.2017 г., с което е
определена, считано от 01.07.2013 г. преференциална цена за изкупуване на
ел. енергия от ВяЕЦ с инсталирана мощност над 1 Мвт в размер на 122.50
лева/МВч, при НСПЕ в размер на 2325 кВч/КВ, с влязло в сила съдебно
решение, поражда висящност на производството по установяване на НСП,
съответно възстановителен ефект по отношение на срока за произнасяне от
страна на компетентния орган - КЕВР. Следователно, след като КЕВР с
постановяването на Решение № Ц-30/29.11.2017 г. на КЕВР е изпълнила
законовото си правомощие, последващата съдебна отмяна на това решение и
липсата на произнасяне по същество от страна на съда налага Комисията да се
произнесе повторно с постановяване на изричен административен акт за
установяване на конкретни стоиности на НСП, считано от 31.07.2015 г., а
именно с Решение № Ц-18/18.06.2021 г. на КЕВР.
Предвид така изложеното, съдът намира, че доколкото въззивникът не е
установил в настоящия процес основание за задържане на платената му над
НСПЕ преференциална цена за произведеното количество ел.енергия, то
същата подлежи на връщане. За отхвърляне на иска въззивникът следва да
установи, че за изкупените количества над НСП се следва преференциална
цена и/или по евентуалното възражение - цена за продажба на свободен пазар.
Този краен фактологичен извод сочи на основателност на предявения иск
по чл. 55, предложение първо от ЗЗД. При установено плащане на
преференциална цена за количеството ел. енергия над НСПЕ,
основателността на иска следва пряко от разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ,
съгласно която общественият доставчик, съответно крайните снабдители
изкупуват произведената ел.енергия от ВИ при следните условия: по т. 1 - по
преференциална цена за количествата до размера на НСПЕ, по т. 2 - по цена
за излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи
производството по т. 1.
Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение се явява
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските: Съобразно изхода от спора разноски се дължат в полза
13
на въззиваемото дружество. Същото претендира заплащането на адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 17 556 лв. с ДДС,
съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК /л. 48/ и доказателства за
направата им /л. 49-51/. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение съобразно исковата претенция по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
е в размер на 17 554 лв. с ДДС. С оглед на това, настоящият съдебен състав,
намира наведеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждние за неоснователно. Предвид горното, в полза на „Енерго - Про
Продажби“ АД следва да се присъди сумата в размер на 17 556 лв. с ДДС,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4 от 05.01.2022 г., постановено по т. д. №
757/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд.
OСЪЖДА „Храброво Уинд 2“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. Хан Крум № 21, ет. 5 да заплати на
„Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс –
Г“, сумата от 17 556 лв. с ДДС, представляваща съдебно-деловодни разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на "Национална Електрическа
Компания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Оборище, ул. „Триадица“ № 8 като трето лице - помагач на
"Енерго-Про Продажби" АД, както и при участието на Фонд "Сигурност на
електроенергийната система" гр.София, ул. "Стара Планина" № 5, ет. 7 като
трето лице - помагач на "Храброво Уинд 2" ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на
РБ на основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15