и на основание чл.64, ал.8 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2/ 03.02.2012 г., постановено по ч.н.д. № 112/2012 г. по описа на Районен съд, гр. Кърджали, с което по отношение на Билгин Ахмед Халил от с. Първица, общ. Кирково, обл. Кърджали, с ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство № 86/2012 г. по описа на РУ „Полиция”, гр.Кърджали, е взета мярка за неотклонение „ задържане под стража”. Определението не подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
В.Ч.Н.Д. № 19/2012 г.
МОТИВИ :
Производството е образувано по повод депозирана от адв. Базлянково, в качеството му на процесуален представител на Билгин Ахмед Халил от с.Първица, общ. Кирково, – обвиняем по досъдебно производство № 86/2012 г. по описа на РУ „Полиция”, гр. Кърджали, жалба против определение № 2/03.02.2012 г., постановено по ч.н.д. № 112/2012 г. на Районен съд, гр. Кърджали. В жалбата се твърди,че посоченото определение е необосновано и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че по делото липсвали доказателства, че на 01.02.2012 год.в гр.Кърджали, обвиняемият Халил е извършил измама по отношение на Диан Кунчев Кунев от с.Свети Влас,община Несебър, чрез която го е ощетил с 1800 лв. Твърди се , че целите на мярката за неотклонение по чл.57 от НПК, биха могли да бъдат постигнати и с налагането на по-лека такава, защото не съществувала реална опасност обвиняемият да се укрие, същият имал постоянно местожителство и адресна регистрация в с.Първица, община Кирково, област Кърджали. Както и че в посоченото село той живеел със своята болна баба, за която се грижил материално и физически. Твърди се също, че не съществувала реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление, въпреки че бил осъждан. С оглед изложеното и на основание чл.64, ал.6 от НПК, обвиняемият моли настоящата инстанция да му наложи по-лека мярка за неотклонение. В съдебно заседание обвиняемият Билгин Халил, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата си. В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура, гр. Кърджали, намира жалбата за неоснователна. Окръжният съд, действащ в настоящото производство с правно основание чл.64, ал. 7 от НПК, в качеството си на въззивна инстанция, констатира следното: С обжалваното определение № 2/ 03.02.2012 г., постановено по ч.н.д. № 112/2012 г., Кърджалийският районен съд е взел по отношение на Билгин Ахмед Халил мярка за неотклонение „задържане под стража”. От прочита на приетото към делото ДП № 86/01.02.2012 г. по описа на РУ”Полиция”, гр. Кърджали, се установява, че Билгин Ахмед Халил от с.Първица, ОбщиÝа Кирково, е привлечен като обвиняем с постановление от 02.02.2012 г. ,за това че на 01.02.2012 г. в гр. Кърджали, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Диан Кунчев Кунев от с.Свети Влас, общ.Несебър, обл. Бургас, и с това му причинил имотна вреда в размер на 1 800 лв.-престъпление по чл.209, ал.1 от НК. В хода на тези констатации и водена от разпоредбата на чл.63, ал.1 от НПК, настоящата съдебна инстанция съобрази, че мярка за неотклонение “задържане под стража” се взема когато са налице и при това кумулативно, обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което му е предявено обвинението, когато същото се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност същият да се укрие или да извърши престъпление. В този аспект е безспорно, че за предявеното обвинение за престъплението по чл.209, ал.1 от НК, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 до 6 години. Следва да бъде посочено, че така предявеното обвинение съобразно легалното определение дадено в разпоредбата на чл.93, т.7 от НК, по своя характер е за тежко умишлено престъпление. За да формира своя извод досежно съществуването на обосновано предположение, съдът обсъди събраните в производството доказателства. Така събраните на този стадия от производството данни могат да бъдат определени като такива минимално обезпечаващи изискуемото се от закона „обосновано предположение”. От една страна са обяснения на обв. Б.Халил, а от друга свидетелските показания на пострадалия св. Кунев и на неговия приятел св. Павлов. За да даде вяра на вторите подобно на първоинстанционния съд, и настоящата инстанция съобрази, че дадените на досъдебното производство и пред първоинстанционния съд обяснения от обв. Халил са изключително разнопосочни както досежно повода на срещата, така и досежно мястото и завършека на срещата. Докато свидетелските показания на св. Кунев и св.Павлов са еднопосочни и последователни. Тяхната достоверност разбира се може и следва да бъде проверена от органите на досъдебното производство. В показанията и на двамата свидетели се твърди за предхождащи срещата позвънявания от страна на обвиняемия Халил на телефонния пост на св. Павлов, който свидетел обвиняемият твърди обаче, че не познава, т.е. това са твърдения, които могат и следва да бъдат проверени в производството. В аспекта на изложеното и настоящата инстанция намира, че в този начален стадий на производството може да се формира обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпното деяние, за което му е предявено обвинение. Разбира се в производството следва да е налице и втората кумулативно изискуема се предпоставка на цитираната разпоредба на чл.63, ал.1 от НПК, а именно реалната опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. В този аспект в производството се установява, че с влязла в сила на 15.01.2009 г., постановена по НОХД № 138/2006 на РС, гр.Момчилград, присъда за извършено деяние на 26.03.2006 г., на основание чл.129, ал.2, предл.3, във вр. с ал.1 от НК на обвиняемия Билгин Халил е било наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 2 години, чието изтърпяване е било отложено за срок от 4 години. С друга, влязла на 29.04.2011 г., присъда №86/14.04.2011 г., постановена по НОХД № 170/2011 г. на РС, гр. Стара Загора, за деяние извършено през м.май 2008 г. на основание чл.206, ал.1 от НК –за обсебване, на обвиняемия Халил е наложено наказание „пробация”. На основание чл.25, ал.1, във вр. с чл. 23, ал.1 от НК, съдът е групирал наложените по цитираните присъди наказания, като е определил едно общо наказание, а именно най-тежкото - „лишаване от свобода” за срок от 2 години, чието изпълнение е отложено за срок от 5 години. Констатираното налага извода, че деянието, за което в настоящото производство е предявено на обвиняемия Халил, обвинение, е осъществено в изпитателния срок на наложено му наказание „лишаване от свобода”. Проследеното обременено съдебно минало на обвиняемия Халил, обстоятелството, че е безработен, което предполагало и възможност за чести отсъствия от постоянния му адрес, както и не добрите в този смисъл характеристични данни, обуславят на този етап от производството и наличието на втората кумулативно изискуема се предпоставка на чл.63, ал.1 от НПК, т.е. наличие на реална опасност същият да се укрие или да извърши престъпление. За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че настоящата инстанция определено намира за правилен довода на защитата на обвиняемия, че при вземане на мярка за неотклонение, следва да се следи за целта й съобразно разпоредбата на чл. 57 от НПК, но намира, че също толкова правилен е и доводът, обусловен от разпоредбата на чл.56, ал.3 от НПК. А именно, че при определяне на мярката за неотклонение, следва в тяхната цялост да се държи сметка за степента на обществената опасност на престъпното деяние, в частност за вида, характера и тежестта на предвиденото за това деяние наказание, за степента на обществена опасност на обвиняемия, изхождайки,преди всичко от данните за личността му. И в този аспект съдът съобрази, че изложените в жалбата обстоятелства за преимуществените грижи, които обвиняемият полагал за болната си баба, останаха недоказани. Водим от горното, съдът постанови своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
|