Р Е Ш Е Н И Е №94
гр.Шумен, 10 Април 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
при секретаря Г. Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №57 по описа за 2020 год. на
ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №1065 от 07.10.2019г. по гр.д.№3678/2018г.
по описа на ШРС, Районен съд - гр.Шумен е отхвърлил предявеният установителен
иск по чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК от "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД срещу
И.А.Д., за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца парично вземане
в размер 18021,01 лева (осемнадесет хиляди и двадесет и един лева и една
стотинки) – предсрочно изискуема главница, произтичащо от Договор за банков
кредит № 1452/06.03.2006 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 26.09.2018 г. до окончателното плащане, 5,16 лева (пет
лева и шестнадесет стотинки) - договорен лихвен процент за периода от
21.04.2018 г. до 25.09.2018 г., за което по Заявление от ищеца е било
образувано заповедно производство - ЧГД № 2728/26.09.2018 г., по описа на РС
Шумен, като по реда на чл. 417 ГПК против длъжника има издадена Заповед №
1333/01.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение. На ответната страна са присъдени деловодни
разноски в размер на 2987 лева.
Недоволен от така постановеното решение
останал ищеца, който обжалва решението на районния съд, и моли съда да го
отмени и постанови друго, с което да бъде уважен изцяло предявения иск.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала
отговор на жалбата, в който оборват доводите на жалбоподателя, и моли да бъде
потвърдено атакуваното решение, като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери въззивната жалба за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция
по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК от "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"
АД с ЕИК срещу И.А.Д. с ЕГН **********. Ищецът сочи, че
по ч.гр.д. № 2728/2018 г. на ШРС в негова полза е издадена заповед за незабавно изпълнение, по силата на
която ответникът е осъден да заплати ищеца дължимите по Договор за банков кредит № 1452/06.03.2006 г. суми. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника,
който в срока по чл.414, ал.2 от ГПК подал възражение, поради което и ищеца
предявява настоящия установителен иск. Излага, че по силата на Договор за
банков кредит №1452/06.03.2006 г., предоставил на ответника заем в размер на
31000 лева за покупка на недвижим имот – апартамент в гр.Ш., обезпечен със
законна ипотека, като длъжникът се задължил да върне предоставените средства,
ведно с договорени лихви, на анюитетни вноски в срок до 01.03.2025 г.. Сумата
била усвоена на траншове: на 08.03.2006 г. – 5200 лева и на 10.03.2006 г. –
25800 лева. Съгласно чл.4 от договора годишния лихвен процент бил равен на
сбора от Базов лихвен процент, определен съгласно т.11.1.1 за редовен дълг и
надбавка. Съгласно т.4.1 буква "а" от 07.03.2006г. до 07.03.2009г.
лихвата за редовен дълг била определена от базов лихвен процент в размер на
3,02% плюс надбавка от 3,26%, а от 08.03.2009г. до 01.03.2025г. – БЛПБ и
надбавка в размер на БЛПБ плюс надбавка. Съгласно т.4.2, при просрочие на
лихвата по т.11.2.2 или на главница по т.11.2.1.1 се начислявало надбавка върху
лихвата за редовен дълг в размер на 2 пункта, а съгласно т.4.3 при просрочие на
главница по т.11.2.1.2 и/или лихва и главница по т.11.2.3 се начислявала
надбавка върху лихва при просрочена главница
в размер на 10 пункта. Длъжникът не изпълнил задължението си да погасява
кредита съгласно договореното и поради забава, на основание т.16.1.1 от
договора, на 21.04.2018 г., кредиторът обявил кредита за предсрочно изискуем,
за което уведомил длъжника чрез ПДИ изх. № 256/09.07.2018 г. връчена с
Уведомление за връчване на книжа изх. № 7186/10.07.2018 г. по регистъра на ЧСИ ,
рег. №, с район на действие ОС Шумен. Поради неплащане след срока на Поканата
кредиторът подал Заявление по чл. 417, т. 2 ГПК, с приложено Извлечението от
счетоводните книги, въз основа на което било образувано ЧГД № 2728/2018 г., по
описа на РС Шумен, като в полза на заявителя била издадена Заповед № 1333/01.10.2018
г. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите: 18021,01 лева – главница, 5,16 лева -
договорна лихва за периода от 21.04.2018 г. до 25.09.2018 г., 666.50 лева -
лихва върху просрочена главница за периода 20.11.2017 г. - 25.09.2018 г., 21,02
лева - наказателна лихва при просрочие за периода 20.11.2017 г. - 25.09.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане.
В подадения
отговор, ответника оспорва предявените претенции по подробно изложени
съображения. Сочи липса на предсрочна изискуемост на вземането на ищеца, както
и недължимост на присъденото вземане, като се позовава на неравноправност на
клаузи от договора – т.4.1а, т.11.1.1 2 и 3, свързани с недобросъвестно и
некоректно определяне на месечната вноска. Към датата на обявяване на
предсрочната изискуемост, длъжникът всъщност бил изплатил в пъти повече
анюитетни вноски дължими без неравноправните /нищожни/ клаузи. Оспорва
въведената компонента на БЛПБ "премия" с Протокол от м.10.2008г.
От събраните по делото доказателства се установява
следното от фактическа страна: Въз основа на депозирано от ищеца Заявление по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2728/2018 г. на ШРС е издадена Заповед №1333/01.10.2018
г., с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца следните суми: 18021,01 лева – главница, 5,16 лева -
договорна лихва за периода от 21.04.2018 г. до 25.09.2018 г., 666.50 лева -
лихва върху просрочена главница за периода 20.11.2017 г. - 25.09.2018 г., 21,02
лева - наказателна лихва при просрочие за периода 20.11.2017 г. - 25.09.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата 1331,68 лева, от които държавна такса – 374,27 лв. и адвокатско
възнаграждение – 957,41 лв. Длъжникът подал възражение в срок, и на ответника е
указана възможността да предяви установителната си претенция по чл.415, ал.1,
т.1 от ГПК. От представения Договор за банков кредит №1452 от 06.03.2006г., е
видно че ищеца е предоставил на ответника кредит в размер на 31000 лева. По
договора за кредит е уговорен /т.4.1 буква
"а"/ от 07.03.2006г. до 07.03.2009г. лихвата за редовен дълг
определена от базов лихвен процент в размер на 3,02% плюс надбавка от 3,26%
/общо 6,28 %/, а от 08.03.2009г. до 01.03.2025г. – БЛПБ и надбавка в размер на
БЛПБ плюс надбавка с отбелязан лихвен
процент към датата на сключване на договора – 8,33%. В т.11.1.1 от договора е
предвидено, че лихвата се определя в размера на годишния лихвен процент, равен
на действащия и прилаган от Банката за периода на олихвяването – Базов лихвен
процент на Булбанк /БЛПБ/, визиран в лихвените условия на Булбанк АД за този
лихвен период, увеличен със съответната надбавка за редовен дълг, така че за
договорения лихвен период от лихвения план да се поддържа общ лихвен процент в
размера, установен в т.4.1а. В т.11.1.1.1 е посочено, че общият лихвен процент
за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1а и
не променя освен, когато пазарните условия водят по необходимост от
увеличаването му най-малко с 2 пункта, както и че, кредитополучателят дава
съгласието си кредиторът да променя едностранно общия размер на годишния лихвен
процент за дадения период по лихвения план по т.4.1а, определен съгласно
предходната точка, съответно размера на анюитетната вноска, без за това да е
необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при
нарастване на базовия лихвен процент с повече от 2 пункта, от размера,
определен от кредитора в деня на сключване на договора или от размера му,
формиран след промяна по реда на настоящата точка. Кредиторът уведомява
кредитополучателя за извършената промяна в едноседмичен срок на адреса за
кореспонденция. Т.11.1.2 сочи, че за погасителни вноски по главницата, лихвата
се определя в размера на базовия лихвен процент, действащ и прилаган от банката
за периода на олихвяването, съгласно лихвените ѝ условия, увеличен с
надбавката за редовен дълг, установена в Раздел 1, т.4.1, буква "б",
валидна за съответния договорен период по лихвения план. В т.11.1.3 е уговорено,
че към датата на договора общия размер на лихвения процент по кредита се определя
в размера, установен в Раздел 1, т.4.1а или 4.1б, като при промяна на базисния
лихвен процент и считано от датата на влизане в сила съгласно обявените лихвени
условия на Булбанк АД, общият лихвен процент по кредита ще се счита за
автоматично променен в съответствие с приетите изменения при запазване на
размера на договорената надбавка за лихвения период по лихвения план за
кредитите с погасителни вноски за главницата и общия размер на лихвата за
лихвения период по лихвения план при кредитите с анюитетни вноски, и в
съответствие с установеното в т.11.1.1.1. В т.16.1 е посочено, че поетите
ангажименти от кредитора за отпускането на средства от кредита се прекратяват,
а кредитът, заедно с лихвите за просрочие и разноските в пълен размер, става по
преценка на кредитора предсрочно изцяло или частично изискуем от датата на и в
случай че настъпи всяко едно, което и да е от долупосочените основания –
т.16.1.1 Кредитополучателят е нарушил което и да е от условията по настоящия
договор, както и при допуснато просрочие на анюитетна вноска, съответно
погасителна вноска по кредита и/или съответните лихви за всеки един от
договорените падежи по т.12; т.16.1.2 – кредитополучателя не плати своевременно
други свои задължения или кредити към кредитора, когато те станат изискуеми. От
представеното от ищеца препис – извлечение от Протокол №38/14.10.2008г. на
управителния съвет на "Уникредит Булбанк" АД, е видно, че на
основание чл.51 от Правилата за работа на УС на банката, управителния съвет е
взел решения, между които: 1. Цената на всеки банков кредит се определя като
сбор от – променлив Базов лихвен процент, формиран от приложимия към периода на
олихвяването договорен лихвен индекс /SOFIBOR EURIBOR, LIBOR/ или друг договорен лихвен индекс и премия,
определяна по размер от ГОД от нула базови пункта до плюс 200 базови пункта
според стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, към който БЛП се
прибавя фиксирана договорена надбавка, отчитаща оценката на финансовото
състояние на клиента, вида, срока на кредита, обезпеченията и други
обстоятелства, отчитащи кредитоспособността на кредитоискателя и произтичащия
от нея кредитен риск.; 2. За всеки ползван кредит Банката начислява, а
кредитополучателя заплаща годишна лихва /цена на кредита/, като общ лихвен
процент в размер равен на действащия и прилаган от банката към датата на
начисляването базов лихвен процент, определен в съответствие с правилата приети
от Управителния съвет по т.1 по – горе плюс надбавка, установена по размер в
договора за кредит.; 3. За базов лихвен процент за съответния период на
олихвяване се прилага: 3.1 При кредити в левове – едноседмичен /едномесечен SOFIBOR
плюс премия установена от ГОД или оторизиран от него служител или друг Базов
Лихвен Процент, определен от Управителния съвет на банката, съответно,
оторизираните да го определят органи и/или служители на банката.; 3.3
Определеният от управителния съвет на банката, съответно оторизираните да го
определят органи и/или служители на банката, Базов Лихвен Процент за кредитите
в лева и премията към приложимия лихвен индекс в т.ч. за кредити във валута, се
обявява за съответния лихвен период, на гишетата на банката и с извлеченията от
счетоводните операции.
Не е спорно между страните, че кредита е бил усвоен и
кредитополучателя е започнал изплащане на първоначално уговорените между
страните анюитетни вноски. Съгласно подписания от двете страни Погасителен
план, за периода от месец април 2006 г. до март 2009 г. договорената месечна
анюитетна погасителна вноска е била в размер на 233,16 лева, а от месец април
2009 г. до март 2025 г. – в размер на 266,30 лева. Със Заявление от 17.03.2017 г. ответницата е поискала от
кредитора да извърши проверка на размера на начислените ѝ наказателни
лихви за периоди на просрочие, да установи несъответствията с договора, да преизчисли
и преведе в съответствие сумите и да ѝ възстанови неоснователно иззетите
от банковата сметка парични средства, а със Заявление от 10.04.2017 г. -
предоставяне на разширен лихвен лист за целия период на договора. В отговор с
Писмо от 20.04.2017 г. банката уведомила длъжника, че референтният за кредита
БЛП е претърпял три поредни завишения – на 13.11.2008 г. с 1 п.п., на
20.06.2019 г. с още 1 п.п., влязло в сила на 04.01.2010г., трето, с 2,5 п.п.
влязло в сила на 01.04.2010 г., както и, че основанията на които е извършил
едностранна промяна на референтния БЛП и съответно нарастване на действащия БЛП
по кредита се съдържат в клаузите на Договора между страните. С
Уведомление за връчване на книжа, на 17.07.2018 г. ответницата е била уведомена
от ЧСИ, рег. № на НК с район на действие ШОС, за обявена от кредитора на
21.04.2018 г. предсрочна изискуемост на Договора за банков кредит №
1452/06.03.2006 г., а с Покана за доброволно изпълнение изх. № 256/17.07.2018
г. връчена също на 17.07.2018 г. - че общият размер на дълга по предсрочно
изискуемия кредит към 22.06.2018 г. възлиза на 18 468,30 лв., от които: 18 021,01
лв. - главница; 426,93 лв. - лихви; 20,36 - други разходи.
От изготвената в първоинстанционното производство
съдебно-счетоводна експертиза е видно, че ответникът е усвоил сума в общ размер
на 31000 лева. За периода от 07.03.2006 г. до 21.04.2018
г., по кредита е прилаган различен ГЛП, както следва: 6.28 % до 03.12.2007г.; от 03.12.2007г. до 13.11.2008г. - 8.58
%; от 13.11.2008г. до 04.03.2009г. - 10.72 %; от 04.03.2009г. до 04.01.2010г -
8.49 %; от 04.01.2010г до 01.04.2010г - 6.39 %; от 01.04.2010г до 20.03.2017г.
- 8.67 %; и от 20.04.2017г. до 21.04.2018г. - 10.72 %., което е водело до
изменение размера на месечната вноска, но категоричен извод за методиката на
определянето на ГЛП и основанията за промяната му, според вещото лице не може
да бъде даден. Общия размер на
изплатената от длъжника сума била 41644,95 лева, от която според банката –
12978,99 лева – главница, 27940,84 лева – договорна лихва за редовна главница,
наказателна лихва при просрочие и лихва върху просрочена главница, и 725,12
лева – такси. Размерът на вноските за периода от 07.03.2006г до 07.03.2009г ,
които би следвало да се направят съгласно подписания договор и погасителен план
/по въпросите поставени от ответника/ били в общ размер 8393,76 лева, от които
за погасяване на главницата – 2801,68 лева и 5592,08 лева лихви. Реално били
изплатени 9120,35 лева, от които за погасяване на главница – 2378,46 лева, а за
лихва – 6741,89 лева. За периода от 08.03.2009г. до 17.07.2018г. дължимата сума
за лихви е в размер на 7754,33 лева, въз основа на реалния ОЛП за всеки месец
плюс фиксирана надбавка от 3,26% без компонент "премия", а реално
начислените и изплатени били в размер на 19397,67 лева. Разликата в размер на
11643,34 лева представлявала надвнесена сума, и по зададените критерии към
17.07.2018г. не би следвало да има настъпили условия за предсрочна изискуемост
на вземането на банката. Според вещо лице тази методика за изчисляване на
вноски била неприложима при отпускане на кредит, тъй като нямало реално
изчисляване на БЛП. Основния лихвен процент се променял ежемесечно и нямало как
да бъде известен за бъдещ период. За целия период на договора лихвения план без
компонента "премия" бил с 3175,13 лева повече, като съгласно
изготвения погасителен план към 17.07.2018г. следвало да се направят вноски в
общ размер на 36172,56 лева, а реално били изплатени 40919,83 лева.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: В мотивите към т.9 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 год. по т.д. №4/2013 год. на ОСГТК е посочено, че по общото правило на чл.235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК. Предсрочната изискуемост, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. В процесния случай, ищецът е ангажирал надлежни доказателства, установяващи, че преди образуване на заповедното производство длъжникът е бил уведомен, че кредиторът упражнява правото си да обяви кредитът за предсрочно изискуем.
Съгласно
задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №8/02.04.2019 г. по Тълкувателно
дело № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като искът следва да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо. При вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно
обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка
по договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и
кредитополучател. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и
за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на
обстоятелства по чл. 418, ал. 3 от ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален
погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението - главница
или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по
договора за кредит. Длъжникът - ответник по иска дължи изпълнение, макар и само
за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от
страните. Целта на заповедното производство, продължение на което е
производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
е да се реализират по облекчен ред правата на кредитора. Положението на
кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие инициирането на
заповедно производство, отколкото, ако той направо бе предявил осъдителен иск
за вземането си по общия ред. Съответно не би следвало при развиващото се в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т.
1 - 3 ГПК
исково производство, пред банката като кредитор с вземане по чл. 417, т. 2 ГПК
да съществуват пречки да получи по всяка от въведените със заявлението
претенции - главница, възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки, такси
и други суми, чието възникване и изискуемост са доказани в исковото
производство, стига тези суми да са в рамките на посочените в заявлението
размери. Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата
главница по договор за кредит поради предсрочна
изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска,
съответно произнасяне по непредявен иск. Основание на иска са твърдените
от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно
материално право. Изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът
заменя основанието по първоначалния иск с друго основание или когато прибавя
ново основание. И в двата случая ищецът изтъква ново основание на иска, като се
позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба,
от който произтича защитаваното в процеса накърнено субективно материално
право. Предсрочната изискуемост на вземането по
договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на
изпълнение преди датата на настъпването ѝ, но няма за последица изменение
на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на
настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за
кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е
определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил
падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.
Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се
предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а
изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението.
Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира
изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е
породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло,
а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Решението на съда
трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на съдебното дирене. Искът следва да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо -
датата на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. От
гореизложените мотиви към тълкувателното решение, става ясно, че доколкото
основанието на установителния иск са твърдените юридически факти, от които
произтича претендираното субективно материално право, е изоставена и практиката
за допустимо съединяване на установителната претенция с осъдителна такава в
условията на евентуалност, предвид абсолютната идентичност на основание и
петитум по двата иска.
Основния спорен въпрос между страните в настоящото производство е както наличието на правото на кредитодателя да обяви договора за предсрочно изискуем, така и валидността на част от клаузите на договора, касаещи определяне на възнаградителната лихва, и съответно свързаното с това евентуално надвнасяне на дължими суми. Установяването на неравноправност на клаузите и внасяне на по – голяма от дължимата сума би обосновало евентуална липса на условия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и формиране на реално дължимите вноски, определени само въз основа на валидните елементи на договора. Първоинстанционният съд е следвало да разгледа възраженията за нищожност на ответната страна, което той не е сторил предвид обстоятелството, че разпоредбите на ЗЗП били приложими за договори, сключени след 10.06.2006 г. От една страна, цитираните от ответника разпоредби от ЗЗП, касаещи неравноправност на клаузи чл.143 – 146, са имали аналогична уредба и в отменения с този закон, и действащ до отмяната му през 2006г. ЗЗППТ / Обн., ДВ, бр. 30 от 02.04.1999 г./. Не на последно място следва да се отбележи, и че с оглед характера на процесуалната норма на чл.7, ал.3 от ГПК, приложима считано от влизането и в сила / ДВ, бр. 100 от 2019 г./ - съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о. и Решение № 232/05.01.2017 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по т. д. № 2416/2015 г., както и задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС, формирана по преюдициално запитване с Решение по дело С-243/08 и Решение на СЕС от 21.02. 2013 по дело C-472/11, националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Чл.35 от ЗЗППТ дава легалното определение за неравноправна клауза в договор, сключван с потребител - уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В ал.2 на чл.35 са примерно посочени в 17 точки неравноправни клаузи - 1. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, в това число изключване на правото на обезщетение; 2. поставя изпълнението на задълженията на търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; 3. позволява на търговеца да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора по причина, за която отговаря търговецът; 4. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение; 5. позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора; 6. позволява на търговеца да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това; 7. предвижда необосновано кратък срок за автоматично продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя; 8. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; 9. позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора на непредвидено в него основание; 10. позволява на търговеца да променя едностранно, без основание характеристиките на стоките или услугите; 11. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е завишена в сравнение с тази, уговорена при сключването на договора; 12. дава право на търговеца да определи дали стоките или услугите отговарят на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора; 13. задължава потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът не изпълни неговите; 14. дава възможност за търговеца без съгласие на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя; 15. изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други правни средства за защита на потребителя, като предвижда арбитраж, който не разрешава спора според закона, незаконно ограничава доказателствените средства на разположение на потребителя или му налага доказателствена тежест, която според приложимото право е на другата страна по договора; 16. ограничава обвързаността на търговеца от поети чрез негови представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие; 17. поставя други подобни условия. Чл.37, ал.1 от ЗЗППТ предвижда нищожност на неравноправните клаузи, освен ако са били уговорено индивидуално, а ал.2 сочи, че не са индивидуално уговорени клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД систематическо и граматическо тълкуване на т. 11.1.1, т. 11.1.2 и т. 11.1.3 от процесния договор, смисълът, който произтича от целия договор, неговата цел, добросъвестността, лоялните практики при предоставянето на ипотечни кредити, разпределението на риска и теориите при избор на лихвения процент, въззивният съд приема, че всички оспорени клаузи се отнасят до изменението на годишния лихвен процент, който извод следва на първо място от употребените изрази "съответния период на олихвяване" и "с промяната на действащия към съответния период на олихвяване базисен лихвен процент ... лихвените условия ... се считат за автоматично променени ...", което сочи, че годишният лихвен процент от 6.28 % е първоначален, като същият може да е различен за следващите отделни лихвени подпериоди, предвид определянето на базисния лихвен процент въз основа на едномесечен EURIBOR, както и на второ място от обстоятелството, че втората от посочените клаузи изрично препраща към предходната. А клаузата на т. 11.1.1 и 3 изрично предвижда възможност за промяна на годишния лихвен процент по кредити, издължавани чрез анюитетни вноски /какъвто е сключеният между страните по настоящото дело/, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 2 пункта. Липсва възможност за намаляване на лихвата по т. 4.1а при аналогична обратна промяна на пазарните условия. Необходимо е да се посочи, че клаузи не се явяват индивидуално уговорени. Освен че при осъществяване на банкова дейност ответникът трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира надеждна и сигурна банкова система и защита на интересите на клиентите си, по силата на чл.36, ал.1 от ЗЗППТ /чл. 147, ал. 1 ЗЗП/ клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като при неизпълнение на това задължение, следва да намери приложение императивната норма на чл.36, ал.2 от ЗЗППТ /чл. 147, ал. 2 ЗЗП/, която предписва, че при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин. В задължителното за националните юрисдикции Решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело С-472/10, е прието, че "националната юрисдикция следва да прецени с оглед на чл. 3, параграфи 1 и 3 от Директивата неравноправния характер на клауза, съдържаща се в Общите условия на договора с потребители, с която продавач или доставчик едностранно предвижда промяна в свързаните с предоставяната услуга разходи, без обаче да описва ясно начина на определяне на тези разходи или да посочва основателно съображение за тази промяна. В рамките на тази преценка посочената юрисдикция трябва по-специално да провери дали, предвид съдържащите се в ОУД с потребителски клаузи, сред които е и спорната, както и предвид националното законодателство, уреждащо правата и задълженията, които биха могли да допълват предвидените в разглежданите ОУД, съображенията или начинът на промяна на свързаните с предоставяната услуга разходи са уточнени по ясен и разбираем начин и евентуално дали потребителите имат право да прекратят договора". Всяко "основателно съображение" по смисъла на горепосоченото решение представлява всяко обективно обстоятелство, извън волята и контрола на страните по договора, което е било уговорено или установено преди сключване на потребителския договор и което обективно води до увеличаване на цената на стоката или услугата. Също така и в решения по делата С-240/98, С-168/05, С-484/08 - в които търговецът използва това, че потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика от гледна точка на информираност - положение, което го принуждава да се съгласява с установените предварително от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им, и се стига до приемането от потребителя на предварително установени условия, които в негова вреда създават неравновесие между правата и задълженията на страните, безспорно се нарушават изискванията за добросъвестност при сключване на договорите. Спазване на принципа на добросъвестност изисква в облигационните отношения да бъде осигурена защитата на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на индивидуалният такъв на някоя от договарящите страни. Тези изисквания са нарушени с включване на процесните клаузи в договора, доколкото в тях се предвижда ограничаване възможностите на потребителя, с което се стига не просто до липса на защита, но и до незачитане на неговите интереси. Следователно процесните клаузи от договора и тези от Общите условия, които въвеждат правото на кредитора едностранно да променя размера на възнаградителната лихва /чрез изменение на БЛП – един от нейните компоненти/ – цената на кредита, която е съществен елемент от договора за кредит, са неравноправни. В договора не е посочен никакъв алгоритъм и правила, по които БЛП ще бъде променян, съответно няма и правило за обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на пазарния индекс EURIBOR, които принципно биха били основание за промяната – няма изискване лихвата да бъде повишена именно с конкретния процент на повишение на индекса EURIBOR; независимо от размера на изменение на EURIBOR единствено от банката зависи с колко точно ще измени лихвата – в този смисъл Решение № 205 от 07.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 154/2016 г., I т. о., ТК. Ответникът нито твърди, нито доказва, че на кредитополучателката са били оповестени и предоставени "правила", по които ще се определи или е определен конкретният размер на увеличението, а доказателствената тежест в тази насока е била негова. Неясно, непрозрачно и без установен метод и стандарт банката, променяйки БЛП, е променила годишния лихвен процент на лихвата по конкретния кредит, без същевременно в оспорените клаузи /а и в други клаузи на договора и общите условия/ да е предвидена реципрочна автоматична промяна на годишния лихвен процент при намаляване на базовия лихвен процент. Според т. 9 от чл.35, ал.2 от ЗЗППТ неравноправна е тази клауза в потребителски договор, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание, каквато е и горната хипотеза. В т.11 на цитираната разпоредба е предвидена неравноправност на клауза, която предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е завишена в сравнение с тази, уговорена при сключването на договора, а в случая, банката е предвидила, че БЛП не може да се договаря и става автоматично задължителен за страните в случай на повишаването му /което води и до повишаване цената на финансовата услуга/, но не е предвидено потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е завишена в сравнение с тази, уговорена при сключването на договора. Посочените договорни разпоредби са типичен пример за възможности за едностранни промени на лихви, по усмотрение на банката, които и в трайната практика на ВКС се приемат, че са неравноправни, като внасящи значително неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитното правоотношение /Решение № 76 от 15.07.2016 г. по т. д. № 888/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, Решение № 72 от 02.08.2016 г. по т. д. № 686/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, Решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на ВКС, ГК, Трето отделение, Решение № 424 от 02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, Решение № 51 от 04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, Решение № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, Решение № 165/2.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, II т. о., Решение № 236/20.12.2016 г. по т. д. № 3082/2015 г. на ВКС, II т. о./, Определение № 42 от 29.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 2025/2017 г., I т. о., ТК, Определение № 72 от 3.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 1297/2016 г., II т. о., ТК, , и др. /. В горецитираното Решение № 95 от 13.09.2016 г. на т. д. № 240/2015 г. на II т. о., ВКС, е дадено разрешение на правния въпрос, че договорът за жилищен ипотечен кредит не е сделка, имаща за предмет финансови инструменти, поради което и по отношение на процесния договор могат да се прилагат разпоредбите на ЗЗП /съответно ЗЗППТ/ и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Ответникът, като кредитополучател в отношенията, възникнали между него и ищеца по силата на процесния договор за банков кредит се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗППТ и ЗЗП, които в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвеждат разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Не са налице изключенията от нищожността на неравноправните клаузи предвидени в чл.37 от ЗЗППТ, в каквато насока липсват и наведени твърдения. Банката е обезпечила за себе си правото произволно да изменя БЛП в посока само на увеличение със ставка, която тя счете за целесъобразна /право на автономна преценка/, за постигане на своите стопански задачи, т. е. за реализиране на търговска печалба. По този начин е накърнен принципът на добросъвестност и е създадено значително неравновесие между правата и задълженията на банката и кредитополучателя, и то във вреда на последния, тъй като при неизвестни /респ. непрозрачни/ основания той не би могъл да предвиди евентуалните промени на годишния лихвен процент. Липсата на такава информация преди да бъде сключен договорът по принцип не може да бъде компенсирана с това, че в хода на изпълнение на договора потребителят ще бъде уведомен по предвидения ред за промяната на лихвения процент, и че ще получи новия погасителен план. Добросъвестната търговска практика представлява съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Индиция за недобросъвестна търговска практика на ищцовата банка представлява обстоятелството, че с решение на Управителния съвет е бил въведен нов компонент, наречен премия, който се е отразил на договорения годишен лихвен процент, респ. на формирането на месечните погасителни вноски. Същевременно по делото нито се твърди, нито има данни, че клаузите на процесния договор са били изменени, което може да се извърши само чрез подписването между страните на друг договор /анекс, допълнително споразумение/, но не и чрез изготвяне от едната страна на последващи Общи условия и приемането на същите от другата страна – дори и такива да са били изготвени и приети, те няма да доведат по изменение на конкретния договор предвид императивните разпоредби на чл.16, ал.2 ЗЗД и чл.298, ал.3 ТЗ, които предвиждат, че при несъответствие между конкретно уговореното в договора и Общите условия има сила уговореното.
Предвид гореизложеното
дължимата по договора възнаградителна лихва за процесния период е в размера по
т. 4.1а – 6.28 %, тъй като липсва установена по допустим начин в договора и Общите
условия възможност за едностранна промяна на лихвата от която и да е от
страните. Страните са изявили съгласие, че годишният лихвен процент, посочен
като абсолютна величина в горепосочената клауза, е минимален при олихвяване на
кредита. Съдът не може да допълва неравноправни клаузи, а и не би могъл да
замества волята на страните по договора и да измени неговото съдържание извън
изрично предвидените в закона хипотези /чл. 299 ТЗ, чл. 300 ТЗ, чл. 307 ТЗ/,
каквито в случая не са налице. Дори и да е била допусната забава в част от
плащанията, предвид установената по – горе нищожност на клаузата за договорна
лихва над валидно уговорената между страните в размер на 6,28% и периодично плащане,
значително надвишаващо дължимото без вмененото от неравноправните клаузи, то
фактическо просрочие, обуславящо възможност за обявяване на договора за
предсрочно изискуем не е настъпвало. Реално изплатените суми от
кредитополучателя са достатъчни да покрият дължимите анюитетни вноски /редуцирани
с нищожните договорни клаузи/ и към датата на съдебното заседание във
въззивната инстанция, поради което и исковата претенция следва да се отхвърли,
като неоснователна и недоказана.
Обжалваното
решение като краен резултат се явява правилно, макар и не по изложените в него
мотиви, поради което и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
спора, на въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски за
въззивното производство в размер на 1070 лева /които не са прекомерни, и
определени съобразно чл.7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/, съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК, и ангажираните доказателства за направата им.
Водим от горното,
и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №1065 от 07.10.2019г. по гр.д.№3678/2018г. на Районен съд - гр.Шумен.
ОСЪЖДА
"УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД гр.София с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на И.А.Д. с ЕГН **********,***, сумата от 1070 лева /хиляда и седемдесет лева/,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.