РЕШЕНИЕ
№ 20093
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110167453 по описа за 2022 година
Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.
С решение №11391 от 12.06.2024 г. постановено по настоящото дело и влязло в сила на
13.07.2024 г. е допусната делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор ........869 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-4/09.03.2016 г. на
изпълнителния директор на АГКК с площ 935 кв.м., находящ се в гр. ......... с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване (до 10м), предишен идентификатор няма, с номер по предходен план кв. 10,
парцел I, при съседи ........871 и ........1045 между М. В. Г – П. ЕГН **********, В. Я. П. ЕГН
**********, Ж. Я. П. ЕГН ********** и .......... 317/935 идеални части за М. В. Г – П. ЕГН
**********, 79/935 идеални части за В. Я. П. ЕГН **********, 79/935 идеални части за Ж.
Я. П. ЕГН ********** и 460/935 идеални части Р........ чрез ....
Ищците са заявили в съдебно заседание чрез своите процесуални представители, че
желаят делбата да се извърши съгласно вариант втори – скица предложение №2 за делба към
заключението на съдебно – техническата експертиза, изготвено от вещо лице Т. К. – К като
дял I бъде възложен на ответника, а дял II на ищците в общ дял, за което са заявили
изричното си съгласие.
Ответната страна не се противопоставя на извършването на делбата в съответствие с
предложеното от вещото лице в скица – предложение №2. Счита, че независимо от
становището на главния архитект по чл. 201 ЗУТ конфигурацията на имота би се отразила
неблагоприятно на бъдещото застрояване предвид липсата на достъп до улица.
По делото е прието заключение на съдебно – техническата експертиза, според което
допуснатият до делба имот е без захранване с ток, вода и канал. Ограден е с мрежа, която на
места е компрометирана като имотът е с покритие от нарушена асфалтова настилка. Към
момента на изготвяне на заключението имотът няма достъп до улица, а граничи с поземлен
имот с идентификатор ........871, който е публична държавна собственост, не е застроен и
граничи с улица ...... на югозапад и с ул. З на север и на изток. Вещото лице е предложило
два варианта за делба на имота при прилагане на чл. 19 ЗУТ, разделяйки имота на два дяла -
един с площ 460 кв. м. и един с площ 475 кв.м. При скица - предложение №1 от
1
заключението (л. 215 от делото) Дял I включва новообразувания поземлен имот с площ 475
кв.м., който е заключен между буквите А-Б-В-Г-А (оцветен в жълт цвят), а Дял II включва
новообразувания поземлен имот с площ 460 кв. м., заключен между буквите В-Г-Д-Е-Ж-З-В
(оцветен в зелен цвят). При скица - предложение №2 (л.216 от делото) Дял I включва
новообразувания поземлен имот с площ 460 кв.м. който е заключен между буквите А-Б-В-Г-
А (оцветен в оранжев цвят), а Дял II, включва новообразувания поземлен имот с площ 475
кв. м., заключен между буквите В-Г-Д-Е-Ж-З-В (оцветен в зелен цвят).
Според заключението пазарните стойности на дела, включващ имот с площ 460 кв. м. е
80960 лева, а на дела включващ имот с площ 475 кв.м. е 83600 лева. Вещото лице е
констатирало, че процедурата по одобряване на ПУП – ПР и ПЗ за делбения имот не е
приключила, поради което е приложила намаляващ коефициент, тъй като не е известно
предназначението на имота. Посочено е и че конфигурацията на имота с минимална
широчина от 12 метра се отразява негативно на бъдещото застрояване. В съдебно заседание
вещото лице посочва, че не са налице пречки за разделяне на имота на два поземлени имота
в съответствие с притежаваните от страните идеални части при положение, че ищцовата
страна получи общ дял.
Съгласно становище на главния архитект на ...... с вх. №211785/17.06.2025 г., дадено на
основание чл. 201, ал. 1 ЗУТ, относно поделяемостта на делбения имот, включен в състава
на проектен УПИ XV – за озеленяване и режим за ТГО“, кв. 3, м. ......, за имот с
идентификатор ........869 няма отреден урегулиран поземлен имот, тъй като процедурата е
висяща и ПУП – ПРЗ за престуктуриране на ж.к. ...... все още не е одобрен. Посочено е, че
чл. 19 ЗУТ касае урегулиране на поземлени имоти „за ниско жилищно застрояване“, но в
случая отреждането е „за озеленяване и режим Тго“ с неприключило производство.
Разделянето на делбения имот на два новообразувани поземлени имота следва да е по
имотни граници, тъй като не се осигурява транспортен достъп от прилежаща улица. Счита,
че последващото нанасяне на новообразуваните поземлени имоти в КККР ще даде
възможност на последващ етап да бъдат урегулирани с проект за изменение на ПУП по реда
на чл. 22 ЗУТ.
По делото като доказателства са приети Удостоверение за приемане на проект за
изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри №25-196643/04.06.2019 г., издадено
от Агенция по геодезия, картография и кадастър, според което внесения проект за изменение
от 15.05.2019 г. е приет, ведно със скица проект №15-491934-04.06.2019 г. за изменение на
КККР за поземлени имоти с идентификатори ........1045, ........871 и ........869. Видно от
представената комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлените имоти
с идентификатори ........1045, ........871 и ........869, издадена от „Географска информационна
система- София“ ЕООД делбеният имот попада в УПИ XV, в УПИ XVI и в УПИ XVII заедно
с поземлен имот с идентификатор ........1045 като според проекта за ПУП – ПРС
предназначението им е за озеленяване и жилищно строителство.
С решение на Общински съвет по протокол №ЕС-Г-34/ 31.05.2022 г. е прието да се образува
УПИ XV „ за спорт и озеленяване‘ в обхвата на съществуващата спортна площадка, като
отпадат в УПИ XVI-869,1045 и в УПИ XVII-869,1045. Видно от доклад на гл. архитект на
София до Столичния общински съвет от 19.04.2023 г., че лицето (изход) към улица на УПИ
– предмет на проекта за ПУП – ПРС се осигурява по действаща и новопредвидена улична
регулация, с което е спазено изискаването на чл. 14, ал. 3 , т. 1 и ал. 4 ЗУТ. Съгласно от ДВ,
бр. 56 от 30.06.2023 г. обаче внесеният проект за изменение на ПУП в Столична община не е
бил одобрен като е следвало да се проведе процедура по съобщаване на проекта по реда на
чл. 128, ал. 11 ЗУТ, поради което производството продължава да е висящо, независимо от
съставените актове за частна собственост по реда на ЗОС.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Относно способа за извършване на делбата:
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством: 1) възлагане по
реда на чл. 349 ГПК; 2) теглене на жребие по чл. 352 ГПК; 3) разпределение на имотите по
2
реда на чл. 353 ГПК; 4) изнасяне на имота на публична продан. Основният принцип
извършването на делбата е по възможност всеки съсобственик да получи реален дял от
съсобственото имущество съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното
неравенство в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2 ЗН, приложим съответно в
настоящото производство на основание чл. 34, ал. 2 ЗС. За това от съществено значение е
дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на
реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите; налице ли е
възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и
становището на съделителите относно начина на извършване на делбата.
В конкретния случай до делба е допуснат неурегулиран поземлен имот с площ 935
кв.м. Съгласно съдебната практика щом поземлен имот попада в границите на общ
устройствен план на населеното място, то се касае до имот в урбанизирана територия,
спрямо който при преценка на реалната му поделяемост се прилага чл.200 ЗУТ, като е без
значение е дали имотът е урегулиран с подробен устройствен план (решение
№52/10.05.2019г. по гр.д.№2217/2018г., Второ ГО на ВКС). Правилото на чл.200, ал.1 ЗУТ
допуска реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и
селищните образувания да бъдат придобивани чрез правни сделки или по давност, но само
ако са спазени изискванията за минимални размери по чл.19 ЗУТ, поради което тези реално
определени части от поземлени имоти могат да са предмет и на съдебна делба.
Обстоятелството, че за поземлен имот с идентификатор ........869 няма отреден урегулиран
поземлен имот с влязъл в сила ПУП към момента на настоящото произнасяне, не е пречка за
реалната му поделяемост щом новите имоти ще отговарят на предвидените в закона
минимални размери. Урегулирането с подробен устройствен план определя конкретното
предназначение на всеки имот, т.е. фактическите и правни действия, които носителят на
вещното право може да извършва за вбъдеще, но то не следва да се противопоставя на
правото на всеки съсобственик да поиска по съдебен ред реализиране на субективното му
потестативно право да се ликвидира съсобствеността по отношение на конкретен обект на
правото на собственост и превръщането му в индивидуална собственост по предвидените от
закона начини. В случая се установява, че съгласно проект за изменение на КККР на гр.
София във връзка с изготвяне на ПУП – ПРЗ за преструктуриране на ж.к. „...... с обособяване
на три самостоятелни УПИ-та, делбеният имот заедно с части от поземлен имот с
идентификатор ........871 и части от поземлен имот с идентификатор ........1045 е включен в
състава на проектен УПИ XV- „ за озеленяване с режим Тго“ кв. 3. Това се потвърждава и от
решение на Столичен Общински съвет по протокол №ЕС-Г-34/ 31.05.2022 г., с което е
прието да се образува нов проектен УПИ XV- „ за озеленяване с режим Тго“, кв. 3, за който
няма предвидено застрояване. Отреждането на бъдещ УПИ за процесния поземлен имот
сочи, че ще има достъп до улица, какъвто според заключението на вещото лице не е наличен.
Това се потвърждава и от приетия по делото доклад на гл. архитект на София до Столичния
общински съвет от 19.04.2023 г. относно одобряване на ПУП на ж.к ......, район ....., според
който лицето (изход) към улица на бъдещия УПИ – предмет на плана ще се осигурява по
действащата и новопредвидена улична регулация, с което е спазено изискването на чл. 14,
ал. 3 , т. 1 и ал. 4 ЗУТ. Видно от приобщената комбинирана скица, издадена от ГИС - София
и към момента на приключване на съдебното дирене по делото границата на уличната
регулация преминава по имотната граница на делбения имот. По делото е приобщен и Акт
№0473 за публична общинска собственост от 28.07.2020 г. съставен за незастроен поземлен
имот с проектен идентификатор ........2104, представляващ реална част от предходен
поземлен имот с идентификатор ........871, и представляващ улица между кв. 3 и кв. 10
съгласно проект за ПУП за преструктуриране на ж.к. „......“, за който няма твърдения или
данни да е отписан от актовите книги със заповед на кмета по реда на чл. 64 ЗОбС. Следва
да се посочи, че целта на делбеното производство е не просто за бъде ликвидирана една
общност между съделителите, а съсобствеността да бъде ликвидирана по такъв начин, че
занапред всеки един от съсобствениците да притежава като индивидуална собственост имот,
който да отговаря на законовите изисквания за самостоятелен обект на право на собственост.
Реалното обособяване на дялове от допуснатия до делба поземлен имот и нанасянето им в
3
КККР предпоставя последващото им урегулиране с проект за изменение на ПУП по реда на
чл. 22 ЗУТ, в който смисъл е становището на гл. архитект на Столична община, депозирано
по делото.
Предвид горното делбата следва се извършва съгласно положението на имота по
действащия план, като разделянето на два новообразувани поземлени имота трябва да е по
имотни граници. Неоснователно е позоваването от страна на ищците на чл.134, ал.2, т.7 ЗУТ
във връзка с довода, че по искане на съда планът може да бъде изменен като бъде задължена
общината . Тази разпоредба следва да се тълкува само във връзка с чл.201, ал.5 ЗУТ и
хипотезата възниква когато главният архитект изпрати становище за неподеляемост на
имота, каквото в случа няма.(Решение № 776 от 12.11.2009 г. по гр. д. № 284/2008 г. на ВКС)
Ищците са заявили изричното си желание при извършване на делбата те да получат
общ дял, поради което изготвянето на заключение за поделяемост на имота е възложено на
вещото лице при преценка за обособяване на два реални дяла. Според заключението на СТЕ
допуснатият до делба имот е реално поделяем на два реални дяла като единият е с размер
460 кв. м., а другият е с размер 475 кв.м. в съответствие с притежаваните от страните
идеални части. В тази хипотеза е неприложимо тегленето на жребий по чл. 352 ГПК, тъй
като дори и поставяне в общ дял на ищците, дяловете на страните се различават. Предвид
различните права в съсобствеността вкл. и при общ дял за ищците тегленето на жребий, би
могло да доведе до получаване на съделител с по-малка квота на по-голям дял и обратно,
което като краен резултат би довело до неравенство. По тези съображения е налице
невъзможност по смисъла на закона за теглене на жребий, поради което и не следва да се
съставя, а след това и да се обявява за окончателен проект за разделителен протокол - в тази
насока са и задължителните указания, дадени в т. 5 от ППВС № 7/1973 год. чийто
постановки не са загубили силата си.
Публичната продан е последен способ за извършване на делбата, тъй като
предпоставка за прилагането му е имотът да не може да бъде поставен в един от дяловете
или да е неподеляем. Съгласно трайната съдебна практика незаконосъобразно би било да се
извърши делбата чрез изнасяне на допуснатия до делба имот на публична продан, когато
могат да се обособят реални дялове, чиито брой е равен или по-голям от броя на
съделителите, като всеки от тях получи своя дял в натура в съответствие с притежаваните от
него идеални части в съсобствеността. Всеки от дяловете следва да се свърже с конкретен
собственик. Ето защо съдът счита, че в конкретния казус делбата следва да се извърши чрез
разпределение по чл. 353 ГПК. При този способ на извършване на делбата обособяването на
дялове следва да се извърши по начин, който да не създава затруднения при упражняване
правата на съделителите по-големи от обикновените. За да се приложи този способ за
извършване на делбата е необходимо обособените реални дялове да бъдат съобразени с
обема права на съделителите, за да се избегне парично уравнение дяловете на съделителите
на значителна стойност.(ТР 2/2021 от 11.04.2022 г. по тълк. д. №2/2021 г. на ОСГК на ВКС).
В хода на производството, а и в последното съдебно заседание страните са изразили
желания за конкретно разпределение на обособените дялове в съответствие с вариант №2 (л.
216 от делото) от заключението на вещо лице. Съдът намира, че разпределението на
новообразуваните имоти следва да бъде съобразено със заявеното от страните желание за
начина на разпределение. При съпоставка на двата предложени от експерта варианта за
делба не се констатира неудобство или нужда от някакви преустройства за която и да е от
страните. Установи се, че ограничения в застрояването ще има и в двата новообосовени
имота предвид ширината на делбения имот независимо от това коя страна ще получи
северната съответно южната част от него като следва да се държи сметка, че според
будещото урегулиране на имота не се предвижда изобщо възможност за застрояване. По
отношение достъпът до улица и за двата новообразувани имота той ще се осигурява както
по действащата, така и по новопредвидена улична регулация. Предвид това съдът счита, че
делбата следва да се извърши съобразно вариант №2, представляващ Приложение №2 към
СТЕ, намиращ се на л. 216 от делото.
При това положение на съделителите М. В. Г – П., В. Я. П и Ж. Я. Па следва да бъде
4
възложен в общ дял – ДЯЛ II - оцветен в зелен цвят от Скица – предложение приложение
№2 за разделяне на процесния недвижим имот, посочен от СТЕ на л. 216 от делото, а
именно: новообразувания поземлен имот с площ 475 кв.м., находящ се в гр. София, район
..... в квартал 3 по плана на град София, заключен между букви В-Г-Д-Е-Ж-З-В.
На съделителя Р........ следва да се възложи ДЯЛ I оцветен в оранжев цвят от Скица –
предложение приложение №2 за разделяне на процесния недвижим имот, посочен от СТЕ на
л. 216 от делото, а именно: новообразувания поземлен имот с площ 460 кв.м., находящ се в
гр. София, район ..... в квартал 3 по плана на град София, заключен между букви А-Б-В-Г-А.
По разноските.
На основание чл. 355 ГПК вр чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, всяка от страните по делото дължи държавна такса в размер на 4%
от пазарната стойност на делбения имот съобразно дела си в съсобствеността. По
присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.78 ГПК, но
в случая такива не са предявени. Посочените норми са съобразени с обстоятелството, че
производството по съдебна делба е уредено като особено исково производство, което е
предназначено да ликвидира състоянието на съществуваща съсобственост, а всяка от
страните има двойно качество – те са и ищци, и ответници един спрямо друг. Поради това
отговорността за разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто
принцип е залегнал в чл. 78 ГПК. Следователно дължимата държавна такса и останалите
деловодни разноски следва да се понесат от страните съобразно стойността на дяловете им, а
разноските за процесуално представителство се понасят от страните така както са ги
направили.
Ищците следва да заплатят държавна такса съобразно стойността на възложения им
общ дял, а именно сумата 3344,00 лева, от която М. В. Г – П. в съответствие с квотата й
следва да заплати сумата 2231,68 лева, а В. Я. П и Ж. Я. Па следва да заплатят държавни
такси в размер на по 556,16 лева.
Ответникът следва да заплати държавна такса съобразно стойността на квотата му от
съсобствеността, а именно сума в размер 3238,40 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ и изключителна собственост на основание чл.353 ГПК
на М. В. Г – П. ЕГН ********** с адрес: гр. ........., В. Я. П ЕГН ********** с адрес: гр. .........
и Ж. Я. ПА ЕГН ********** с адрес: гр...........следния недвижим имот посочен в ДЯЛ II-ри
- оцветен в зелен цвят от Скица – предложение приложение №2 за разделяне на поземлен
имот с идентификатор ........896 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-4/09.03.2016 г. на
изп. директор на АГКК, посочен от СТЕ на л. 216 от делото, а именно: новообразуван
поземлен имот с площ 475 кв.м., находящ се в гр. С, район ..... в квартал 3 по плана на град
София, заключен между букви В-Г-Д-Е-Ж-З-В при граници на имота: от изток – имот с
идентификатор ........871, от запад - имот с идентификатор ........871 и имот с идентификатор
........1045, от север – новообразувания поземлен имот част от имот с идентификатор ........869
и от юг – имот с идентификатор ........871.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ и изключителна собственост на основание чл.353 ГПК на
Р........ чрез ... с адрес: гр. С, ул. „........... следния недвижим имот посочен в ДЯЛ I-ви -
оцветен в оранжев цвят от Скица – предложение приложение №2 за разделяне на поземлен
имот с идентификатор ........896 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-4/09.03.2016 г. на
изп. директор на АГКК, посочен от СТЕ на л. 216 от делото, а именно: новообразуван
поземлен имот с площ 460 кв.м., находящ се в гр. , район ..... в квартал 3 по плана на град С,
заключен между букви А-Б-В-Г-А при граници на имота: от изток – имот с идентификатор
5
........871, от запад - имот с идентификатор ........1045, от север – имот с идентификатор
........871 и от юг новообразувания поземлен имот част от имот с идентификатор ........869 .
ОСЪЖДА М. В. Г – П. ЕГН ********** с адрес: гр. ......... да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата 2231,68 лева, представляваща държавна такса за
производството по делба съобразно дела в съсобствеността.
ОСЪЖДА В. Я. П ЕГН ********** с адрес: гр. ......... да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата 556,16 лева, представляваща държавна такса за
производството по делба съобразно дела в съсобствеността.
ОСЪЖДА Ж. Я. ПА ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „Цар Асен II”№13, вх. А,
ет. 1, ап. 2 да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 556,16 лева,
представляваща държавна такса за производството по делба съобразно дела в
съсобствеността.
ОСЪЖДА Р........ чрез ... с адрес: гр. София, ул. „............“ №17-19 да заплати по сметка
на Софийски районен съд сумата 3238,40 лева, представляваща държавна такса за
производството по делба съобразно дела в съсобствеността.
СКИЦА-ПРОЕКТ за делба, представляваща Скица – предложение приложение №2 за
разделяне на поземлен имот с идентификатор ........896 по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-4/09.03.2016 г. на изп. директор на АГКК, посочен от СТЕ на л.216 от делото е
приподписана от съда и представлява НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ от съдебното решение.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6