Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.05.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16182 по описа на ВРС за 2020 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В.Г.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Й.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** по
чл.34 от ЗС за делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ****, находящ се в град Варна, ул. „****, представляващ Жилище,
Апартамент, състоящо се от две стаи, кухня, трапезария, баня, тоалет, дрешник и
входно антре, със застроена площ на жилището 68.75 кв.м., при граници: на същия
етаж - ****.14, под обекта - ****.11 и ****.10, над обекта - ****, разположен
на ет.5 в сграда с идентификатор ****, намираща
се в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с прилежащата му изба с площ от 2,12 кв.м., както и 0.7851 % ид.ч
от общите части на сградата, при квоти по 2/3 ид.ч. за ищцата и 1/3
ид.ч. за ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са наследници на Б.С.Д., починал на
14.06.2015г., който е съпруг на ищцата и брат на ответника. Бракът между ищцата
и наследодателя бил сключен на 17.10.1990г. Твърди се, че процесния имот е
придобит от наследодателя преди брака му с ищцата като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, за което е издаден нотариален
акт ***. Тъй като бракът нa ищцата с
наследодателя е продължил повече от 10 години, счита че е наследила 2/3 ид.ч.
от имота, а ответникът – 1/3 ид.ч.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен
отговор, с който заявява, че също желае прекратяване на съсобствеността. Не
оспорва, че процесният имот е съсобствен на страните по силата на наследяване
при сочените от ищцата квоти. Прави искане по чл.344, ал.2 от ГПК за осъждане
на ищцата да му заплаща обезщетение за ползване на имота в размер на 200 лева,
което в съдебно заседание е намалено на 120 лева.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните събраните
по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
От Нотариален акт за собственост на жилище, дадено
като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ № 25, том III, дело № 1068/1985 г. на нотариус при ВРС Людмила
Гонова, се установява, че Б.С.Д. е признат за собственик на жилище № 63,
находящо се на 5-ти етаж в жилищна сграда, построена върху държавна земя на ул.
„Страхил“ № 26 в гр. Варна, състоящо се от две стаи, кухня-трапезария, баня,
тоалет, дрешник и входно антре със застроена площ на жилището 68.75 кв.м. с
прилежащо избено помещение № 63 със
застроена площ 2,12 кв.м. и 0,7851 %
идеални части от общите части от сградата
и от правото на строеж върху
припадащата се част от терена на комплекса, като жилището е придобито като
обезщетение срещу отчуждения недвижим имот на ул. „***, гр. Варна на основание
Заповед № 494 от 14.02.1983г. на Председателя на ИК на ОНС гр. Варна.
От удостоверение за наследници от 24.11.2020 г.,
издадено от Община Варна, район Одесос, се установява, че Б.С.Д. е починал на
14.06.2015 г. и е оставил за наследници съпругата си В.Г.Д. и брат си Й.С.Д..
От представеното удостоверение за граждански брак №
024996 се установява, че Б.С.Д. и ***са сключили граждански брак на
17.10.1990г.
Не е спорно между страните обстоятелството, че
ответницата еднолично ползва имота от м. март 2020г.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като безпристрастно и
компетентно изготвено, се установява, че актуалният среден пазарен наем за
процесния имот е в размер на 360 лева на месец.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.34, ал.1 от
ЗС.
В първата фаза на производството по
съдебна делба следва да се установи дали е налице съсобственост, между кои лице
и при какви квоти. Всяка от страните следва да докаже правата си в
съсобствеността.
Установи се по делото, че наследодателя на страните – Б.С.Д.
е придобил собствеността върху процесния имот като обезщетение срещу отчужден
имот за мероприятия по ЗТСУ през 1983г., т.е. преди сключване на брака му с
ищцата през 1990 г.
Установи се, че Б.С.Д. е починал през 2015 г., като е
оставил за наследници съпругата си (ищцата) и брат си (ответника).
Предвид че имотът е придобит от наследодателя преди
сключване на брака му с ищцата, същият е бил негова изключителна собственост.
След смъртта му и предвид че бракът е продължил повече от 10 години на
основание чл.9, ал.2 от ЗН 2/3 ид.ч. от имота са наследени от съпругата В.Д. и
1/3 ид.ч. е наследена от ответника Й.Д..
По искането по чл.344, ал.2 от ГПК
Съгласно чл. 344 ал. 2 от ГПК в решението по ал. 1 или
по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно
правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от
кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми
едните трябва да плащат на другите срещу ползването.
Легитимирано лице по смисъла на чл.344,
ал.2 ГПК е всеки съделител, който не ползва съсобствения имот,
съобразно правата си. Искането може да бъде както за разпределение на
ползването, така и за заплащане на обезщетение, като съдът е обвързан от
искането на съделителя. Характерът на искането касае постановяване на
привременна мярка в процеса, т.е. произнасянето на съда представлява съдебна
администрация. Съдебният акт, който се постановява, има характер на определение
и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно
материално-правен спор между страните, а действието на определението е за
определено време, като същото може да бъде изменяно при промяна на
обстоятелствата.
В настоящия случай се прие за безспорно
между страните, че ищцата еднолично ползва процесния имот, считано от м. март
2020г. При това положение очевидно ответникът не ползва своята ид.ч. от имота
съобразно квотата си в съсобствеността.
От заключението на СТЕ се установи, че средният
пазарен месечен наем за процесния имот е в размер на 360 лева. Следователно
дължимото обезщетение за частта на ответника е в размер на 120 лева. Доколкото
искането по чл. 344 ал. 2 от ГПК не е иск, а привременна мярка, същата се
постановява от влизане в сила на решението до окончателното извършване на
делбата.
По искането на ответника за присъждане на разноски
съдът намира, че такива при липса на оспорване на съсобствеността не се дължат в
първата фаза на делбата. Искането по чл.344, ал.2 от ГПК не представлява
самостоятелен иск, поради което по него също не се дължат разноски.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА извършване на делба на следния недвижим имот:
Жилище, Апартамент, състоящо се от две стаи, кухня, трапезария, баня, тоалет,
дрешник и входно антре, със застроена площ на жилището 68.75 кв.м., при
граници: на същия етаж - ****.14, под обекта - ****.11 и ****.10, над обекта - ****,
разположен на ет.5 в сграда с идентификатор ****, намираща се в поземлен имот с идентификатор ***,
ведно с прилежащата му изба с площ от
2,12 кв.м., както и 0.7851 % ид.ч от общите части на сградата, при квоти: 2/3
ид.ч. за В.Г.Д., ЕГН ********** и 1/3
ид.ч. за Й.С.Д., , ЕГН **********.
ОСЪЖДА В.Г.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** да
заплаща на Й.С.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от по 120 лева месечно, представляваща
обезщетение за едноличното ползване на делбения имот, съответно на
притежаваната от Й.С.Д. ид. част от имота, считано от влизане в сила на
настоящото решение до окончателното извършване на делбата, на основание чл.344,
ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: